Срещата на НАТО във Вилнюс
Украйна не получи покана за членство в НАТО. Държавите от НАТО увериха Володимир Зеленски, че „бъдещето на Украйна е в НАТО“, но въпреки многократните искания от страна на Киев не посочиха срокове за присъединяване.
Впоследствие бяха обявени стъпки към гаранции за сигурност в декларация на Групата на седемте индустриализирани държави Г-7, подкрепена от ЕС.
„Литва никога не е приемала за даденост свободата. Винаги сме били верни на принципа – „Един за всички и всички за един“. Русия започна война срещу суверенна държава на прага на НАТО. На този фон сме се събрали да вземем смели решения как да укрепим отбраната си и да помогнем на Украйна да победи“, заяви в приветствената си реч литовският президент Гитанас Науседа.
„Украинското знаме означава, че Европа никога повече няма да бъде окупирана“. Това обяви украинският президент Володимир Зеленски във Вилнюс пред многохилядна публика.
„Турският президент Реджеп Ердоган се съгласи да предаде възможно най-бързо за ратификация на парламента в Анкара протокола за присъединяване на Швеция към НАТО“. Това обяви генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг след среща с Ердоган и шведския премиер Улф Кристершон.
„На срещата на върха на НАТО във Вилнюс бяха взети три важни решения по отношение на Украйна“, заяви пред журналисти премиерът акад. Николай Денков.
Най-важното според него е създаването на Съвета НАТО-Украйна, „който поставя президента на Украйна на масата заедно с всички други държавни ръководители“. Това дава на украинския президент възможност да бъде равноправен на останалите, когато се обсъждат общи въпроси, включително да свика заседание на Северноатлантическия съвет, ако е необходимо, каза Денков.
Второто важно решение е, че отпадна нуждата Украйна да изпълни Плана за действие за членство, тъй като по думите му украинците „са изминали много от стъпките и се смята, че това е излишна процедура за тях, което опростява начина на приемане“. Така „вместо два етапа остава само един етап за приемане“, посочи Денков.
„Третото решение е, че имаше решителна, доста сериозна помощ за Украйна – както икономическа, така и военна“, добави той.
На срещата във Вилнюс от българска страна освен министър-председателят акад. Николай Денков присъстваха още министъра на отбраната Тодор Тагарев и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.
По време на форума стана ясно, че НАТО предвижда елитна бригада от 5000 войници за България.
„Това не значи, че в днешния ден ние ще се стремим тази бригада да бъде напълно окомплектована“, каза Тагарев. Той добави, че непосредствената цел е България да изгради цялата логистична инфраструктура и да направи всичко необходимо в качеството си на страна домакин, за да може тогава, когато се наложи, тя да бъде усилена до състав на бригада.
По стандартите на НАТО бойната батальонна група е от около 1300 войници, а бригадата – около 5000 бойци, или 4 пъти по-многочислена. На практика в бригадата има няколко батальона.
В момента в България има една батальонна група от около 1200-1300 души, като тя е с рамкова държава Италия. За нея САЩ дадоха рота с бойни бронирани машини „Страйкър“. Великобритания изпратиха рота от състава на Кралския ирландски полк на Британската армия, Гърция се включи с противотанков взвод, а България с 42-ри механизиран батальон от Сухопътните войски.
Г-7 прие международна рамка за бъдещата рамка на Украйна
Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че срещата на върха на НАТО е предоставила на Украйна „основа за сигурност, която не е била постигана досега“, и я е поставила на пътя към членство в алианса. „Това са конкретни гаранции за сигурност, потвърдени от седемте най-добри демокрации в света. Никога досега не сме имали такава база за сигурност и тя е на нивото на Г-7“, каза Зеленски.
СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ В ПОДКРЕПА НА УКРАЙНА
Ние, лидерите на страните от Групата на седемте (Г-7), потвърждаваме отново непоколебимия си ангажимент към стратегическата цел за свободна, независима, демократична и суверенна Украйна в рамките на нейните международно признати граници, способна да се защитава сама и да възпира бъдеща агресия.
Ние потвърждаваме, че сигурността на Украйна е неразделна част от сигурността на евроатлантическия регион. Считаме, че незаконното и непровокирано нахлуване на Русия в Украйна е заплаха за международния мир и сигурност, грубо нарушение на международното право, включително Устава на ООН, и несъвместимо с нашите интереси в областта на сигурността. Ние ще подкрепяме Украйна докато тя се защитава от руската агресия, докогато е необходимо.
Ние сме единни в трайната си подкрепа за Украйна, която се корени в общите ни демократични ценности и интереси, преди всичко уважението към Устава на ООН и принципите на териториалната цялост и суверенитет.
Днес започваме преговори с Украйна – чрез двустранни ангажименти и договорености в областта на сигурността, съгласувани с тази многостранна рамка, в съответствие с нашите съответни правни и конституционни изисквания – за официализиране на нашата трайна подкрепа за Украйна, когато тя защитава своя суверенитет и териториалната си цялост, възстановява икономиката си, защитава гражданите си и се стреми към интеграция в евроатлантическата общност. Ние ще насочим нашите екипи да започнат тези дискусии незабавно.
Всеки от нас ще работи с Украйна по конкретни, двустранни и дългосрочни ангажименти и договорености в областта на сигурността:
а) Осигуряване на устойчиви сили, способни да защитават Украйна сега и за възпиране на руската агресия в бъдеще, чрез продължаване предоставянето на:
– помощ в областта на сигурността и модерно военно оборудване в цялата сухопътна, въздушна и морска сфера – с приоритет противовъздушната отбрана, артилерията и далекобойните въоръжения, бронираните машини и други ключови способности, като например бойната авиация, и чрез насърчаване на засилената оперативна съвместимост с евроатлантическите партньори;
– подкрепа за по-нататъшното развитие на отбранителната промишлена база на Украйна;
– обучение и маневри за украинските сили;
– обмен на разузнавателни данни и сътрудничество;
– подкрепа за киберзащита, сигурност и инициативи за устойчивост, включително за справяне с хибридни заплахи;
б) Укрепване на икономическата стабилност и устойчивост на Украйна, включително чрез усилия за реконструкция и възстановяване, за да се създадат условия, благоприятстващи насърчаването на икономическия просперитет на Украйна, включително нейната енергийна сигурност;
в) Предоставяне на техническа и финансова подкрепа за непосредствените нужди на Украйна, произтичащи от войната с Русия, както и за осигуряване на възможност за Украйна да продължи да изпълнява програмата за ефективни реформи която ще подкрепи доброто управление, необходимо за напредъка на към нейните евроатлантически стремежи.
В случай на бъдещо руско въоръжено нападение възнамеряваме незабавно да се консултираме с Украйна, за да определим съответните наши последващи действия и стъпки. Възнамеряваме, съгласно съответните ни правни и конституционни изисквания, да предоставим на Украйна бърза и трайна помощ в областта на сигурността, модерно военно оборудване в цялата сухопътна, морска и въздушна област, както и икономическа помощ, да наложим икономически и други санкции на Русия и да се консултираме с Украйна относно нейните нужди, когато тя упражнява правото си на самозащита, залегнало в член 51 от Устава на ООН. За тази цел ще работим с Украйна по засилен пакет от ангажименти в областта на сигурността и в случай на бъдеща агресия, за да може Украйна да защити своята територия и суверенитет.
В допълнение към горепосочените елементи, ние продължаваме да бъдем ангажирани да подкрепяме Украйна, като държим отговорна Русия.
Това включва работа за гарантиране на:
Не трябва да има безнаказаност за военни престъпления и други зверства. Във връзка с това потвърждаваме отново ангажимента си да държим онези, които са отговорни за това, в съответствие с международното право, включително чрез подкрепа усилията на международните механизми като Международния наказателен съд (МНС).
Потвърждаваме отново, че в съответствие със съответните ни правни системи, суверенните активи на Русия в нашите юрисдикции ще останат временно блокирани докато Русия не плати за щетите, които е причинила на Украйна. Признаваме необходимостта от създаването на международен механизъм за възстановяване на щети, загуби или наранявания, причинени от руската агресия, и изразяваме готовността си да проучим възможностите за разработване на подходящи механизми.
От своя страна Украйна се ангажира да:
Допринася в положителен аспект за сигурността на партньорите и да укрепва мерки за прозрачност и отчетност по отношение на партньорската помощ;
а) Продължава изпълнението на мерките в областта на правоприлагането, съдебната система, мерките срещу корупцията, корпоративното управление, икономиката, сигурността и държавното управление, които подчертават нейната ангажираност към демокрацията, върховенството на закона, зачитането на човешките права и медийните свободи и поставянето на икономиката на страната на пътя на устойчивото развитие;
б) Ускорява реформите и модернизацията в областта на отбраната, включително чрез засилване на демократичния граждански контрол върху армията и подобряване на ефикасността и прозрачността във всички отбранителни институции и промишленост на Украйна.
ЕС и неговите страни членки са готови да допринесат за тези усилия и бързо ще обмислят условията за такъв принос.
Тези усилия ще продължат, докато Украйна се стреми към бъдещо членство в евроатлантическата общност.
Други държави, които желаят да допринесат за тези усилия, за да се гарантира свободна, силна, независима и суверенна Украйна, може да се присъединят към тази съвместна декларация по всяко време.
България и военната помощ за Украйна
100 бронирани машини се оказаха забравени в складове на МВР – ще ги даваме на Киев
Купувани през възродителния процес, но никога не са ползвани. Вървят с въоръжение и резервни части, НС трябва да гласува новата помощ
България да изпрати на Украйна бронирана транспортна техника с наличното към нея въоръжение и резервни части, предлагат ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС.
Става въпрос за стари БТР-и на жандармерията, произведени през 60-те и 70-те години.
Това е техника, закупена по време на възродителния процес, за която ние даваме доста пари за съхранение и поддръжка, тя никога не е използвана, обясни Ивайло Мирчев от ДБ. Според него украинците можели да си ги поправят, ако при някои от машините има проблем.
Трите формации вече са внесли в парламена проект на решение за новия пакет помощ. Сред вносителите са Бойко Борисов, Кирил Петков и Делян Пеевски.
“Разбираме, че е възможно България да предостави и ще предостави над 100 бройки бронирана техника, която е с отпаднала необходимост за българската жандармерия и за нуждите на МВР, държа да подчертая. Това е немалка помощ в тези условия”, обясни и Даниел Митов.
Машините не са повредени и са годни за употреба в Украйна, увери Митов. У нас обаче са класифицирани с отпаднала необходимост, понеже са стари, а и не се налага да се ползват. Идеята била да се изкарат при размирици.
Колко точно БТР-и ще дадем на Украйна, ще каже вътрешното министерство. А дали въобще да ги дадем, ще реши парламентът.
Подкрепа от останалите формации не се очаква. Корнелия Нинова предупреди, че опразването на складовете на МО и МВР поставят под риск отбранителните ни способности и националната сигурност, а “Възраждане” са с принципна позиция против даването на оръжия. Станислав Балабанов от ИТН пък попита какво ще ни остане, ако дадем на Киев 100 машини.
Трите формации вносители обаче имат достатъчно гласове – общо 168.
Бюджет 2023 мина на първо четене в Парламента
На 12 юли Народното събрание прие на първо четене законопроекта за държавния бюджет за тази година. Решението беше взето със 156 гласа „за“, 71 „против“, един депутат се въздържа.
Бюджетът свива дефицита до 3% от БВП и ограничава държавния дълг до 22% от БВП. Сметките са направени при прогноза за 1.8% растеж на икономиката и 8.7% средногодишна инфлация. Предвидено е нарастване на пенсиите с 12% от 1 юли, запазване на социалните плащания, вдигане на обезщетението през втората половина от майчинството до 780 лв., повишение на учителската заплата до 125% от средната. Очакванията са в края на тази година инфлацията да се понижи до 5,6%, а средногодишната да бъде 8,7%, което се дължи на намалението на цените на храните и енергийните стоки.
По думите на финансовия министър Асен Василев пред депутатите с бюджета се запазват ставките на всички данъци, с изключение на газа, чиято ставка се връща обратно на 20 процента, тъй като международните пазари са се успокоили. В разходната част е била направена доста прецизна проверка на капиталовите разходи и там, където не е започнала процедура по възлагане, те се изваждат от капиталовите разходи. Имало е обаче оставен буфер и разходи за процедури, по които в момента текат поръчки и съответните министерства са дали оценка кога ще бъдат завършени и колко пари ще им трябват.
Министерски съвет
България и Украйна започнаха формалния процес на преговори за продажба на оборудването за АЕЦ „Белене“, в изпълнение на решението на Народното събрание на Република България. Преговорите ще продължат в различни формати и с график на работа, съобразен с времевите граници, зададени от решението на българския парламент.
Със свое решение правителството одобри и предложи на Народното събрание да ратифицира със закон гаранционно споразумение между Европейската комисия и Република България съгласно член 10 от Решение (ЕС) 2022/1628 на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на извънредна макрофинансова помощ за Украйна.
Строителството на АМ „Хемус“ не се оскъпява двойно, както твърди лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, а максимум с 25-30%. Това съобщи регионалният министър Андрей Цеков. „В действителност ние преговаряме с фирмите, които са взели аванси за строителството на „Хемус“, че няма да индексираме раздадените аванси. Ще се индексира с ръст на цените на строителните материали само остатъчната част от договори, т.е. цялото оскъпяване излиза някъде към 25-30%“, каза министър Цеков. В обществен интерес е магистралата да продължи да се строи. Инхаус договорите наистина са незаконосъобразни, но законът позволява те да се разтрогнат до една година след сключването им. Този срок изтече между края на 2021 и края на 2022 г. в зависимост от това кой договор гледаме.
Премиерът Николай Денков остава оптимист, че България може да се присъедини към Шенгенското пространство до края на годината, но отбеляза, че не всичко зависи от България, тъй има вътрешни процеси в Нидерландия и Австрия, върху които България няма контрол.
Прокуратурата, ВСС и Гешев
Още през юли 2020 г. ръководството на прокуратурата е знаело за погазване на закона и серията от нарушения на прокурорите, разследващи казуса „Осемте джуджета“, но си е затворило очите. Груби закононарушения, подбиране на прокурори, които да работят по случая, вместо случайно разпределение, необосновани решения, произвол, липса на капацитет и контрол за законност, уронване на престижа на съдебната власт – всички тези констатации са описани детайлно и аргументирано в доклада, на който бившият главен прокурор Иван Гешев е сложил резолюция „запознат“. Така според и.д. главния прокурор Борислав Сарафов случаят е пратен в архива.
С цел насърчаване на приключването на досъдебни производства, от чието образуване е изминал значителен срок, без те да са решени по същество, изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов издаде заповед, с която поиска прокуратурите да се забързат.
Върховният административен съд остави без разглеждане жалбата на адвокат Юлиян Дацев срещу решението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, с което Борислав Боби Сарафов е определен за временен главен прокурор.
В НС се приеха новите промени в Закона за съдебната власт, с които се реформира още незаработилият механизъм за разследване на главния прокурор.
Законопроектът мина на първо четене без никакъв дебат със 129 гласа „за“ (ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС), 35 „против“ („Възраждане“) и 10 „въздържал се“ (ИТН). Групата на БСП не участва в гласуването. Във вторник същото мнозинство прие текстовете в комисия, два дни по-късно, те бяха приети и в зала, като депутатите съкратиха сроковете за предложения между двете четения на 3 дни.
Референдумът на „Възраждане”
„Възраждане“ сезират Конституционния съд, помогнаха им ИТН и Радостин Василев, каза Костадин Костадинов. Причината за жалбата им е отказът от референдум за еврото, който бе мотивиран, че въпросът им е противоконституционен. Той се оплака, че от БСП са му отказали да подкрепят жалбата. Костадинов разкритикува и президента Румен Радев, че не е насрочил референдум. „За съжаление президентът го е страх. Вместо да спази закона, той предпочете да го погази“ каза Костадинов.
Имунитетът на Борисов
БСП се обърна към председателя на НС Росен Желязков и поиска да разбере защо в деловодството на НС липсва подадения имунитет, а Желязков пък репликира, че той е внесен и от партията са запознати с това. Вече осми ден в деловодството на НС липсва внесен имунитет на Бойко Борисов. Росен Желязко обясни : „Лично Свиленски се запозна със заявлението. дори той хвана папката сложи си я под мишката, за да я носи в стаята на БСП. Играехме си на къде с таз книжчица подмишница, дърпахме се на вратата, за дамога да си я взема обратно. Внесеният документ е в деловодството на НС. Подаденото заявление за съгласие за продължаване на наказателно производство или възбуждане на такова е неотменимо.”
