Правителството направи отчет на свършеното за девет месеца, Денков и Габриел дадоха заявка за конструктивни преговори за ротацията
Правителството в оставка направи днес в Министерския съвет отчет за свършеното през изминалите девет месеца. Постигнатото беше илюстрирано със специален десетминутен филм, който беше показан пред журналистите в Гранитна зала и по време на онлайн предаването. Във видеото бе посочено, че за периода кабинетът е провел над 40 заседания, взел е над 600 решения и има над 300 постановления.
Оставката на премиера Николай Денков беше депозирана на 5 март в парламента. На следващия ден тя беше разгледана от Народното събрание, а депутатите я гласуваха единодушно с 216 гласа “за”. Преговорите за кабинет, начело с досегашния вицепремиер Мария Габриел, предстоят.
Министър-председателят в оставка Николай Денков и вицепремиерът Мария Габриел декларираха, че ще продължат да работят заедно. “С Мария Габриел ще направим всичко възможно, за да направим плавен преход, с минимални сътресения, за да можем да продължим да работим заедно”, заяви премиерът Денков по време на отчета. Управленската програма продължава и през следващите девет месеца. Ние се намиране в средата на нейното изпълнение“, каза премиерът. Той посочи, че от началото на мандата на това правителство, депутатите са отправили към премиера, вицепремиера и министрите общо 56 питания и 1891 въпроса. “Народното събрание е провело 13 изслушвания на членове на правителството, проведени са и осем блиц контрола с нашето участие с г-жа Габриел“, каза той. Денков подчерта, че кабинетът ежемесечно е отчитал резултатите си, а те са публикувани и видими публично на интернет страницата на Министерския съвет.
Премиерът даде заявка, че ще направи всичко възможно през следващите няколко дни да бъде постигнато съгласие на преговорите за ротацията в управлението. “Дали е първи или втори мандат, няма значение, аз лично ще работя това да стане с първия мандат и се надявам, че това ще получи подкрепа отвсякъде”, заяви Денков, коментирайки темата. По думите на премиера е налице цялата основа, предварителна информация и разбиране на процесите, които се случват в България, за да се влезем конструктивно в преговори и да се излезе от тях с позитивен резултат. “Бъдете търпеливи, защото имаме да свършим доста работа. Аз се надявам, че ще бъде успешна”, заяви Николай Денков.
Източник: www.bta.bg
“Да, България” ще решава за курс надясно и членство в европейско политическо семейство
На заседание, насрочено за 9 март, “Да, България” ще решава към кое европейско политическо семейство иска да се присъедини и в каква посока възнамерява да се развива като партия. Очаква се формацията с лидер Христо Иванов, която е част от управленската конструкция на страната в момента, да потвърди и приоритетите, с които влезе във властта – реформа на правосъдната система и борба с корупцията.
Върховният партиен орган – Националната конференция, ще изслуша доклад на председателя за състоянието на “Да, България”. Дневният ред не предвижда промени в ръководните органи. Краят на форума обаче ще даде начало на процеса по номиниране на кандидати за евродепутати за изборите през юни.
Гости се очаква да бъдат членове на ръководствата от партньорските формации в коалицията “Демократична България” – ДСБ и “Зелено движение”. Поканен е и Кирил Петков, съпредседател на “Продължаваме промяната”, с която коалицията си партнира в парламента и изпълнителната власт. В залата ще е и бившият съпредседател на “Зелено движение” и учредител на клуб “Ускорение” Владислав Панев.
При учредяването ѝ на 7 януари 2017 г. “Да, България” не посочи ясно мястото си в политическия спектър, а Христо Иванов изведе на преден план “борбата с корупцията и отвоюването на държавата от мафиотски плен”. Анализатори тогава разтълкуваха позициите ѝ като центристки и либерални. В края на 2023 г. лидерът обяви, че смята за необходимо “одесняването”на формацията, а ръководството възложи обсъждането на този въпрос на Националната конференция.
Разговори на “Дневник” с представители на партията сочат, че е най-вероятно партията да кандидатства за присъединяване към Европейската народна партия (ЕНП), политическото семейство на ГЕРБ и ДСБ.
Източник: www.dnevnik.bg
Вече е ясен графикът за консултации при президента
На 11 март (понеделник) на „Дондуков“ 2 президентът ще приеме:
► От 9:30 ч. представители на парламентарната група на ГЕРБ-СДС;
► От 11:30 ч. представители на парламентарната група на „Продължаваме Промяната-Демократична България“;
► От 14:00 ч. представители на парламентарната група на „Движение за права и свободи“;
На 12 март, вторник, президентът ще се срещне с:
► Представители на парламентарната група на “Възраждане” от 9:30 ч.;
► Представители на парламентарната група на „БСП за България“ от 11:30 ч.;
► Представители на парламентарната група на „Има такъв народ“ от 14:00 ч.;
От „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) се обединиха около мнението, че не искат нови избори.
Атанас Атанасов от своя страна посочи, че от ПП-ДБ са поели ангажимент на деветия месец да бъде подадена оставка, за да може да се изпълни тази ротация. “Някои го разчетоха това като провокация и не са прави. Затова сме пред вас да кажем, че си изпълняваме задълженията, искаме стабилност в страната”, допълни Атанасов. Според него българското общество не желае избори и думата “избори” дразни хората.
“Не искаме избори, но другото което не искаме е управление без реформи”, посочи вчера в парламента Кирил Петков. “Мисля, че всички българи очакват от нас, когато отидат в магазина, да няма монополни положения с високи цени. Всички българи очакват цената на тока и цената на газа”, допълни той.
Петков заяви, че от ПП-ДБ ще продължат да отстояват тези принципи, но осъзнавайки, по думите му, че стабилността на управлението трябва да продължи.
Христо Иванов отговори на обвиненията, че тласкат страната към избори. “Ние носим отговорност за това страната да има реформаторско управление и това е единствената посока, в която тласкаме. Ако някой иска да отлага реформите, по-скоро това, че тласка страната към безвремие е негова”, посочи Иванов.
Източник: www.dariknews.bg
Швеция вече е член на НАТО
Швеция се присъедини към НАТО, като стана 32-ият член на пакта.
Това става ясно от разпространено съобщение на Държавния департамент на САЩ.
То гласи, че днес е влязъл в сила Протоколът на Организацията на Северноатлантическия договор за присъединяването на Кралство Швеция, след като са били изпълнени условията за това.
Членството на скандинавската държава означава, че всички съюзници в НАТО се задължават да я защитават, ако бъде нападната, както и обратното, отбелязва ДПА, цитирана от БТА.
Традиционно неутралните Швеция и Финландия поискаха да се присъединят към НАТО през май 2022 г., след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна. Финландия стана член на алианса през април 2023 г.
Членството на Швеция се забави. Първо Турция не бързаше с ратифицирането на нейното присъединяване, тъй като смяташе, че действа твърде меко с намерилите убежище на нейна територия кюрдски активисти, част от които Анкара смята за терористи. Последна подписа си под ратификацията сложи миналата седмица Унгария.
Последната стъпка от процедурата по присъединяване е депозиране на документите в Държавния департамент.
Знамето на Швеция ще бъде издигнато в централата на НАТО в Брюксел на 11 март и едновременно с това в командните центрове на алианса в Европа и Северна Америка.
Източник: www.clubZ.bg
САЩ ще изградят пристанище за хуманитарни помощи в Газа
Предстои американският президент Джо Байдън да обяви, че Съединените щати ще изградят временно пристанище на средиземноморския бряг на Газа, за да получава ивицата хуманитарни помощи по море.
Това съобщават американски медии и “Ройтерс”, като се позовават на източници от администрацията на Байдън, часове преди речта му “За състоянието на Съюза” късно тази вечер.
Възможността за доставки по море предстои да бъде обсъдена в петък на посещение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Кипър – държавата – членка на ЕС, намираща се най-близо до Израел и Газа. Тази седмица идеята за доставка на помощи по море, докато ивицата е изправенва пред глад след пет месеца разрушила инфраструктурата ѝ и отнела 30 хил. живота война, бе представена от говорители на властите в Брюксел и Вашингтон като европейско-американска.
Миналата събота САЩ за пръв път доставиха помощи в Газа по въздух. Дни по-късно преговори на Израел и “Хамас” с участието на други държави, които могат да облекчат хуманитарната ситуация с възможност за още доставки, са пред провал, макар целта да бе постигане на примирие преди началото на свещения за мюсюлманите месец Рамазан (т.е. до края на седмицата).
Операцията ще отнеме седмици. Няма обаче да включва разполагане на сухопътни сили.
Целта ще бъде пристанището да посреща кораби с храна, вода, лекарства, палатки и друго от първа необходимост в момент, когато над половин милион души в Газа са изложени на глад, четвърт от населението.
Доставките на помощи през сухопътната граница, пет месеца след началото на войната, са далеч под нуждите па ивицата. За това напомни смъртта на над 100 палестинци около конвой с помощи в Северна Газа, като израелската армия потвърди, че е стреляно по поне 10 от жертвите.
Според събеседника на “Ройтерс” от администрацията доставките към пристанището би трябвало да се равняват на “стотици камиони” на ден. Според ООН през февруари в ивицата са влезли 97 камиона дневно, при 150 средно през януари и 500 – до началото на войната на 7 октомври, предизвикана от изненадващото нападение на “Хамас” с близо 1200 жертви.
Говорител на ООН същевременно заяви, че все пак доставките по суша остават по-ефикасни и призова да се отворят още пунктове на границата за доставки.
Източник: www.dnevnik.bg