Бюджет 2007 – богата държава, бедни граждани

Бюджет 2007 не решава основния проблем на българите – голямото изоставане на качеството на живота ни от това на средния европеец. Управляващите нямат смелост и компетентност да ускорят икономическия растеж и да изпълнят социалната си отговорност.
Бюджет 2007 е изграден на неистинска информация. Прогнозата за приходите не отчита реалния размер на БВП за 2006 г. и съответно почива на занижена оценка за 2007 г.; не е съобразен с преизпълнението на приходите, което към септември обещава превишаване с над 2 млрд. лева до края на 2006 г. Анализаторите сочат, че относителният дял на бюджетните приходи спрямо БВП ще достигне около 43%, т.е. както миналата година. С други думи, прогнозата за 2007 г. подценява приходите. Надвишаването им през тази година гарантира около 1 млрд. лева преизпълнение през следващата година. Изводът е, че бюджетът се прави по социалистически нисък план – високо преизпълнение, разбира се, на гърба на хората.
Управляващите се оправдават, че влизането в Европейския съюз ще бъде силен трус заради несъбиране на ДДС и заради вноската в бюджета на ЕС. Но пренебрегват останалите фактори. Реалностите в страната създават предпоставки за много по-смела политика през 2007 г. по отношение на растежа и усвояването на европейските фондове. Вече имаме зад гърба си девет години макроикономическа стабилност и да се държим така, като че ли сме в началото на финансова стабилизация, е неуместно. Това може да го направи само екип, който не си дава сметка за възможностите, които позволяват икономическите условия на страната ни.
Евентуалните рискове са силно надценени и се използват за алиби от администрацията да прави същия бюджет, какъвто направи през последните години. Системното преизпълнение на приходите, вече 5-6 години, трябва да доведе до две принципни решения. Едното е рязко и значително да се намалят данъците, а другото е да се правят допълнителни инвестиции за инфраструктурни обекти. И двете гарантират ускорен икономически растеж. Управляващите не предприемат нито едното, нито другото. Вярно е, че се намали корпоративният данък от 15 на 10%, което се посрещна с възторг от бизнеса, но не води до общо намаляване на данъчната тежест. Тази мярка оставя на фирмите много скромна сума. Необходимо е рязко да се намали отнемането на доходи от гражданите. Сега България преразпределя 43% от БВП при 36% в Румъния. Сегашното данъчно бреме създава мизерстващи семейства и трупаща резерви държава.
Като цяло данъчната политика разчита на чудо, а чудо няма да има. Управляващите очакват силното намаляване на корпоративния данък, съчетано с безпрецедентно ниско облагане на дивидента, да създаде приток на капитали от чужбина и да извади наяве скритата икономика. Това обаче ще подейства по-скоро на големите инвеститори, но не и на многото дребни и средни. Повечето от тях са в процес на технологическа и продуктова адаптация към бързо променящата се и силно конкурентна среда, и проблемите им са други.
От друга страна, това създава небалансирано облагане на производствените фактори, което ще причини още по-голяма загуба на висококвалифицирани кадри. България не губи капитал, губи квалифицираната работна сила – обучените, добре подготвени специалисти отиват в други страни. Проблемът е, че у нас техните доходи се облагат много по-тежко, отколкото в страните от ЕС. Затова скоро у нас ще има много капитал, но няма да има кой да работи с него. Това вече се наблюдава в бързоразвиващите се общини и области. Силно небалансираното облагане на труда и капитала ще влоши допълнително демографското положение на България. А в момента финансовата ситуация е толкова добра, че позволява да се отиде към една ставка на данъка върху доходите на физическите лица, т.е. почти както при плоския данък.
Бюджетът крие резерви за преизпълнение извън силно подценените приходи. Единият е в средствата, които са отделени за съфинансиране към еврофондовете. Те няма да бъдат усвоени и оттам ще има резерв от съфинансирането. Другият резерв е в изплащането на 90% от месечните бюджети на ведомствата. Това е другата гаранция да се постигне 2% бюджетен излишък. Управляващите поеха пак този ангажимент пред МВФ, както с миналогодишния бюджет. Освен че тези обещания са неиздържани от гледна точка на закона, изпълнението на бюджета показва, че са абсолютно излишни.
Залагането на голямо преизпълнение в бюджета цели намаляването на публичното търсене. Надеждата е това да доведе до намаляване на дефицита по текущата сметка. Така се аргументира МВФ. Но в условията на валутен борд и голям излишък в платежния баланс на България аргументът е спорен. Практиката у нас показа, че нарастването на потреблението не може да се спре по този начин. Излишъкът на Бюджет 2007 прилича на опит да спреш трамвай, като стържеш с пръчка по земята. Като следствие от излишъка на платежния баланс резервите на управление „Емисионно“ нарастват много бързо, защото БНБ пуска в обръщение левове срещу тях. От друга страна, нарастват и депозитите в банките. Всичко това стимулира кредита, а той създава търсене. То обаче стимулира повече вноса, отколкото българското производство. Много по-ефикасно е ограниченията в потреблението да ги прави не държавата, а домакинствата и фирмите. Гражданите ще преценят много по-добре какво да направят с парите си. Затова трябва да им се оставят много повече от доходите, а не да се прибират от държавата. Хората ще решат тази задача по-добре, отколкото я решава държавата. В това е убеден всеки десен политик.
Сериозен проблем в Бюджет 2007 е нецелевото и неефективно изразходване на пари. Те просто се прахосват. Това става навсякъде, където има нереформирани сектори – МВР, здравеопазването, образованието и цялата администрация. В същото време това са най-болезнено усещаните от хората нереформирани сектори. В тях се получава следното – бързата възможност за голямо увеличаване на бюджетните разходи завари нереформирани сектори и започна да ги поддържа като такива. В сравнение с 2001 г. разходите за заплати и възнаграждения на персонала са се утроили и натискът за съкращения е обезсилен. Същото сравнение само на бюджетите на министерствата на здравеопазването, образованието и вътрешните работи показва, че те са се удвоили и това ги консервира в сегашния им нереформиран и тежко корумпиран вид.
Категорично не е вярно, че управляващите предвиждат реформа в образованието. Злоупотреба с думи е да се казва, че при този бюджет „парите следват ученика“. Ако е така, това означава веднага да се извърши радикална оптимизация на цялата училищна мрежа. Такава, разбира се, няма. Издръжката не отива там, където са учениците, а за поддръжка на излишна училищна мрежа и ненужен персонал. В Европа на един учител се падат 16-17 ученици, а у нас ангажиментът към Световната банка е те да станат поне 10-12. Министърът на образованието се страхува да извърши тази реформа. Затова домакинствата ще продължат да плащат частни уроци заради некачественото образование.
Същото се отнася и за сферата на здравеопазването. Там реформата е изоставена, дори се забелязва регрес.
Вместо да бъдат издържани ненужни заведения и персонал, може да бъде преодоляно изоставането на пенсиите. Бюджетът позволява нивото на пенсиите да бъде вдигнато не с 8.5 % в средата на годината, а още в началото с около 20%.
Много сериозен проблем е усвояването на европейските структурни и специализирани фондове. Предвижда се то да бъде около 50 процента. Правителството на Сакскобургготски и това на Станишев не подготвиха българската администрация за това предизвикателство. Затова прогнозите на Станишев са за 20-25 % усвояване, а реално то няма да надвиши 10-15 процента.
Причините са две. Първата е, че поради неподготвеността на България ЕС (и то при положителен доклад през март) ще ни даде достъп до специалните и структурни фондове едва от 1 юли 2007 г. Втората е липсата на сериозни проекти за инфраструктурни и други публични инвестиции. Това е слабост на България още от управлението на Сакскобургготски, който занемари публичните инвестиции почти напълно. В резултат правителството няма да успее да усвои достатъчно еврофондове и за 2007 г. ще платим повече пари за членски внос, отколкото ще получим.