Българското правителство да спасява лева

Иван Костов: Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, първо искам да Ви благодаря, че направихте това изложение за рамката, в която почиват договореностите в Брюксел от 9 декември 2011 г.

Едновременно с това искам да посоча слабите места във Вашето изложение. Най-слабото място в него е така наречената формула на консултации с българския парламент. С кого точно ще направи правителството консултации, ние не сме наясно, но предвид мащабността на мерките, които трябва да се вземат и които произтичат от една евентуална договореност, според нас тази формула е абсолютно недостатъчна. Затова настояваме българското правителство да влезе със собствен документ за това върху какво се базират неговите позиции по време на преговорите за изработването на конкретното споразумение, което ще бъде сключено между 26-те страни. Не какво ще даде Европейският съюз, което да бъде дадено в Комисията по европейските въпроси, а какво българското правителство иска да постигне и какво ще счита за рамка на своето поведение на действие.

Ако Вие не направите това нещо, ние ще поискаме от министър-председателя да изложи своите виждания по-подробно. И ако пак в тези виждания не се съдържа тази рамка за преговори, ще предложим на Народното събрание да приеме проект за решение, който да представлява мандат за правителството за преговори. Няма как по друг начин това съгласие да премине през всички процедури на Народното събрание. Аз мисля, че Вие внимателно трябва да разгледате точно тази страна на въпроса и да предприемете стъпките, които ще бъдат безупречни, за да водят към наистина сериозна подкрепа от страна на българския парламент, и то на голяма част от българския парламент, за тези актове.

Това, за което говорим, не се разпростира нито в мандата на управление на ГЕРБ, нито в следващия мандат, нито в следващите мандати. Това е основа за решаване на бъдещи много сериозни проблеми на Европейския съюз, на въпроса дали ще има задълбочаване на европейската интеграция, кои ще участват в това задълбочаване и откъде ще мине това задълбочаване през национални съгласия. Това са изключително сложни въпроси, които няма да минат, аз предварително Ви казвам, няма как да минат на ниво съгласуване на позициите с българския парламент.

Второ, това, което Вие, господин министър, сте длъжен, разбира се, да кажете, е по отношение на предупрежденията, които редица отговорни европейски политици казват по отношение на стабилността на еврото и по отношение на дълговия проблем. Европейските политици и парламентаристи не са отговорни пред държавите, а са отговорни пред избирателите. Това, което в такава криза може да е добро за държавите и за Европейския съюз, може да не е добро за обикновените европейски граждани и европейските фирми, в частност за българските граждани и фирми.

Не можете да настоявате пред Народното събрание това, което очевидно се вижда като слабост в мерките, които се набелязват, да не бъде споделено с хората. Това няма да предизвика криза на еврото. Кризата на еврото е факт. Кризата на нарастването на дълговете е факт. От тази гледна точка искам да кажа съвсем ясно, и Вие трябва да го разбирате по същия начин както то е според основите на публичните финанси – държавите, които са обременени с тежък дълг, не могат да го преодолеят със златното правило да не нарушават дефицита с повече от 3%. Това е невъзможно! Три процента дефицит за Италия или за Гърция, или за Ирландия и за останалите страни означава задълбочаване на дълговата криза, трупане на нови дългове. Това означава 3% дефицит при сегашната ситуация, в която те се намират. Тези страни трябва да формират значителен бюджетен излишък, за да могат да спрат нарастването на дълга и да получат обрат в своето финансово стабилизиране, така че вчера в Европейския парламент беше казано, че тази мяркаидва твърде късно и е твърде слаба, за да може да спре и да реши дълговия проблем на тези страни. Трябва да е ясно това на хората. Няма смисъл такова нещо да се крие.

Второ, Вие казвате тук във Вашето изложение, че ориентировъчните срокове за приемане на тази твърде малка, твърде слаба и твърде късна мярка е чак през лятото на тази година.

Трябва да знаете, уважаеми господин външен министър, и мнозинството трябва да знае, следващата година между март и август месец на европейските пазари ще излезе за погасяване 1 трилион и 100 милиона евро дълг на различни страни длъжници. Един трилион и 100 милиона е гигантска сума, която трябва да бъде рефинансирана, и Вие казвате, че това, което ще постигнете, ще дойде, след като тези страни ще са излезли и ще са пуснали тези емисии, и ще са се опитали да решат дълговия си проблем. След това чак ще се приеме и ще се узакони тази мярка. Очевидно това е твърде късна мярка и в този смисъл ние не можем да мълчим като риби и да не казваме очевидните си притеснения и тревоги във връзка с това, което се решава.

С голямо самочувствие българската страна участва в тези преговори, което е хубаво. Но българската страна трябва да е абсолютно наясно, че нашето правителство няма нито един инструмент, с който да повлияе на решаването на дълговия проблем в Европа, нито има инструмент да стабилизира Европа. Няма такива инструменти, ние не сме такава страна! Вие не можете да стоите в позицията на хората, които едва ли не са в състояние да дадат решения, защото нямате такива решения.

Друг е големият проблем на българското правителство – как да бъде спасен българският лев, как да бъде стабилизиран валутният борд на страната, в случай че еврото сериозно продължи да се разклаща, да губи своята стойност или един Господ знае какво може да му се случи. Вашият проблем е от съвсем друго естество. Вашият проблем е стабилността на българската финансова система, на българската банкова система. Вие трябва да започнете бързо консултация от друг порядък, не как ще реши България европейските проблеми за стабилизация на еврото и на дълговия проблем, а как ще спести на българските граждани и на българските фирми големите им притеснения по отношение на техния бизнес, по отношение на техните парични наличности и така нататък. Това е всъщност истинският интерес на Вашето правителство.

Тук Вие може да направите много и ние очакваме един такъв открит, честен, сериозен дебат, в който да се обсъдят и тези мерки. В противен случай Вие участвате в дневен ред, в който не можете с нищо да допринесете за решаването и едновременно с това пропускате да се създадат големи рискове за българската икономика. Благодаря Ви за вниманието.