България продължава да не използва потенциала на ИТ-сектора си. За мен той е един от най-важните в икономиката. През 2008 година аз бях отличена за Комисар на годината именно заради политиките за защита на потребителите в сферата на дигиталната икономика. Можете да разчитат на нас като Реформаторски блок всеки проблем в сектора да се сложи на масата и да бъде обсъден, както и политиките ни да са в защита на гласа на потребителите, които са много важната част от пазара. Това каза в приветствието си към участниците в кръглата маса, организирана от Реформаторския блок за ИКТ-индустрията днес Меглена Кунева – лидер на “Движение България на гражданите” от РБ.
Всяка индустрия е насочена към потребителите. ИТ-индустрията не трябва да губи от поглед потребителя и ползите за него и това е работа както на самата индустрията, така и на управлението на сектора, допълни още Кунева. Тя призова за съдействие от страна на експертите за изработване на ясни индикатори за напредък в общата стратегия за развитие на ИКТ-индустрията и електронното управление. Европа ще расте. Търговското партньорство със САЩ ще се развива. Основата на търговските преговори с партньорите ни отвъд океана са правата на потребителите в интернет, както и тежкия въпрос за защитата на данните. Това е бъдещето и затова ще търсим баланса между европейското и чисто българското законодателство в сектора, така че той да разгърне потенциала си на новата икономика на 21 век и на Европа, каза още Меглена Кунева.
Говорителят на РБ Радан Кънев подчерта, че това, което се случва днес в управлението на България и в повечето съществуващи демокрации е безнадеждно изоставане на управлението от реалния живот. Според него начина, по който функционира държавната машина, начинът на взимане на решения от ниско до най-високо ниво в държавната администрация и в политическото управление е безкрайно различен от начина, по който се взимат решенията в личния живот и в бизнеса си. Той допълни, че начина, по който се разкриват публично взаимоотношенията в държавното управление е безкрайно различен от начина, по който е разкрит пред публиката личния живот на всеки гражданин.
В момента прекия разрез между политиката и технологията е спешната необходимост управлението да започне да се движи в крак с времето и да отговаря на нормите за прозрачност, нормите за скорост, нормите за икономичност, на които днес отговаря бизнеса ни и личния ни живот, каза в заключение Радан Кънев.
Секторните експерти на Реформаторския блок обърнаха внимание на необходимите реформи в образованието, насърчаването на бизнеса и иновациите и развитието на електронните услуги, като подчертаха, че тези дейности са тясно свързани с реформа в администрацията, адекватно законодателство и ясна визия.
Те засегнаха темата за по-доброто управление на европейските средства, предназначени за малкия и среден бизнес, иновациите и развитието на ИКТ-индустрията и поставиха въпроса за създаване на условия за привличане на българските ИКТ специалисти, които работят в чужбина, както и за национална платформа за електронно обявяване на обществените поръчки. Като основна стъпка в сектора на електронното управление реформаторите подчертаха нуждата от електронизацията на дейността на административните органи, която да се провежда синхронизирано с цялостен ре-инженеринг на услугите на администрацията, за да са изпълними по електронен път. Те изложиха също идеята си, че отговорността за изграждането и функционирането на е-Правителство трябва да се съсредоточи в звено, пряко подчинено на министър-председателя и отговарящо за планиране и контрол върху всички ИКТ-инвестиции в цялата администрация. Според експертите на РБ би било добре единен системен администратор да поеме цялостната експлоатация на информационно-комуникационната инфраструктура на администрацията и че трябва да се работи за устойчиво преминаването на администрацията към работа с електронно съдържание.
Представителите на бизнеса от ИКТ-индустрията и съсловните организации в сектора призоваха да се спре моделът на административно разпределение на европейските средства и да се премина на интердисциплинарния метод на правене на политиките за сектора, като някои от тях подчертаха твърде бюрократичните процедури при усвояването на европейските средства и лошото управление на програми като “Конкурентноспособност” и “Административен капацитет”. Бизнесът се обяви за по-малко държава в сектора и обърна внимание на нуждата от реформа в съдебната система, администрацията, публично-частното партньорство, създаването на кадри за ИТ-индустрията и реформата на всички нива на образование в страната. Това, според тях, би помогнало България да стане ресурсен център, в който ИТ-производството да обслужва нужди както на Европа, така и в по-голям мащаб.
