Разговорът за бъдещето на България е наложителен. Вакуумът на надеждите, илюзията на идеологиите, психологията на пропуснатото време, разочарованието на седемте милиона българи – най-бедните, най-болните, най-необразованите, най-безработните, най-безперспективните в така дълго жадуваната от тях Европа, невъзможната стабилност и растеж, депресията на промяната, клишетата, образованието и културата, животът в мрежата и неговото отражение върху функционирането на икономиката и глобалните финанси са на прага на утрешния ден. Защото присъстват в днешния.

Какво е бъдещето на България? Накъде сме се упътили? Има ли брод? Глобализацията диктува необходимостта от промени. Тя отваря нови пътища и трансформира движението на стоки и услуги, на капитали и на специалисти, на инвестиции и пари, задава миграциите на човечеството. Това са нови реалности. Те променят обществото и държавата ни и ние трябва да посрещнем готови тези промени. Изходът е да осъзнаем какво ни се случва, как можем да победим трудностите и да говорим за това.

Преди четири години България прие управлението на ГЕРБ

със смесени чувства на надежда и тревога.

Надеждата, която за някои граничеше с еуфория, се

основаваше на заложените в управленската програма на Бойко Борисов седем приоритета:

– значително повишаване доходите на българските

граждани и решително намаляване на безработицата;

– бърз растеж и модернизиране на икономиката;

– гарантиране на правовия ред, борба с престъпността и

ограничаване на корупцията;

– реформиране и подобряване на съдебната система;

– възстановяване доверието на европейските партньори в

страната;

– подобряване на социалната сигурност;

– развитие на човешкия капитал и създаване условия за успех на всеки българин.

Днес, след четири години управление на Бойко Борисов, резултатът е подмяната. ГЕРБ подмени всичко, подмени дясното, подмени обещаното, подмени реформите, подмени надеждите на българските граждани с милиционери и калинки. С ликвидацията на малкия, средния и семейния бизнес. С безпрецедентната концентрация на власт. Със замяна на гражданската сигурност с полицейщина. С наглия избор на Висш съдебен съвет и Конституционен съд. С непрекъснатото погазване на българските национални интереси в полза на Путиновите имперски амбиции за АЕЦ «Белене» и газопровода «Южен поток».

В условията на натрупани и възпроизвеждащи се тежки икономически и социални проблеми всички в ГЕРБ начело а Бойко Борисов се оправдават с кризата и Сергей Станишев. Заради нея се замразяват пенсиите, намаляват се заплатите, безконтролно расте безработицата, увеличават се данъците и осигуровките, растат цените, намалява фискалният резерв, увеличава се бюджетният дефицит, нарушават се законите, не беше въведено обещаното електронно правителство, няма прозрачност при обществените поръчки. Същевременно конкурентоспособността на българската икономика е на най-ниско ниво в Европа. Въпреки силната ни зависимост от вноса на енергоносители, изразходваме четири пъти повече електроенергия на единица БВП, институциите ни не работят ефективно, корупцията е висока, притокът на чуждестранни инвестиции и усвояването на предоставените от ЕК милиарди евро, достигна дъното.

Разбира се трябва да си даваме много ясна сметка, че през следващата 2013 г. безработицата в страната ще е едно от най-големите предизвикателства пред България, защото и първокурсниците знаят, че във всеки учебник по икономика раздела за макроикономическа политика започва с главата безработица. Защото безработицата е двоен бич за обществото. Първият е социалния бич и той е видим за всички. Но втория бич – невидимия с просто око – е много по-опасен, защото безработицата води до загуба на брутен вътрешен продукт, тя го потиска далеч под потенциала на българската икономика, което се измерва чрез разликата между реалния и потенциалния БВП. С това обаче икономическата цена, която плащаме под натиска на безработицата, не се изчерпва. Растящата безработица нанася трайни вреди. От една страна свива директно потребителското търсене. От друга страна оказва силен натиск върху работната заплата. От трета, поставя на изпитание социално-осигурителната система и по този начин поставя непреодолима бариера пред данъчните облекчения за бизнеса.

Затова българският бизнес очаква задълбочаване накризата през 2013 г.,показва проучване на Българската стопанска камера. 70% от анкетираните са песимисти относно очакванията за следващата година. Подобряване на условията за бизнес отчитат 7% от предприемачите, а според 23% условията са останали без промяна, всеки трети работодател предвижда съкращения на персонала идната година. А всеки втори смята да преразгледа инвестиционната си програма. Повече от половината предприемачи не предвиждат да вдигат заплати и да теглят кредити. Влошаване на фирмените си показатели отчитат над половината от компаниите – 65% през тази година в сравнение с 2011 г. За 27% няма промяна, докато едва 8% отчитат положителна тенденция в дейността на фирмата. Икономическата криза се е отразила най-съществено върху обема на продажбите на фирмите, като за 70% от тях те намаляват. Увеличаване са отчели 10% от запитаните, като това са основно експортно ориентирани дружества в сферата на преработката на метали и суровини.

Две трети от компаниите са намалили производството си през изминалата година, а само 7% са отчели ръст. На половината от компаниите се е наложило да преструктурират банковите си кредити, 32% имат просрочени задължения към финансови институции, а само 17% успяват да обслужват безпроблемно заемите си. 37% от компаниите избягват банковите кредити заради високи лихви. Свидетели сме на бързо растяща междуфирмена задлъжнялост. 87% от компаниите имат не събрани вземания. За повече от две трети от фирмите – 71%, задълженията към тях са се увеличили през годината спрямо 2011 г. В 46% от случаите просрочията са повече от година, а около 25% са за период от един до три месеца.

Заради кризата по-голяма част от фирмите са съкратили персонал, като в същото време има работодатели, търсещи високообразовани и квалифицирани кадри. 64% от мениджърите са уволнявали служители тази година, а само 6% са наели нови работници. Същевременно бизнесът насочва най-сериозно вниманието си към създаването на нови продукти и услуги – 35% и търсенето на нови пазари – 34%. Относително малко са мениджърите, които залагат на инвестиции и усилия за увеличаване на обема на производството – 25%, въвеждане на нови производствени мощности – 20%, защита на марки и патенти – 20% и обучение на персонала – 18%. Запазва се тенденцията бизнесът да не разчита твърде много на еврофондовете за преодоляване на съществуващите проблеми. 70% от бизнесмените не включват в плановете си работа по европроекти като основната причина за това е липсата на прозрачност и корупцията.

В икономическата наука са посочени така наречените порочни кръгове или кръгове на упадък и кризи, като това което страната преживя през 1994 – 1997 г., както и кръгове на растеж през 1997 – 2001 г. За да се премине от едното състояние в другото са необходими смели и решителни промени в ключови икономически фактори.

През 1997 г. такива ключови фактори се оказаха: въвеждането на валутния борд, започването на реформите от правителството на Иван Костов, разработването и ускореното изпълнение на Инвестиционната програма, програмата за развитие на водния сектор и транспортната стратегия, Националния план за регионално развитие и Стратегията за икономическо развитие.

Резултатът беше бързото прекъсване на падането на българската икономика надолу и създаването на условията за икономически растеж, в резултат на което започна новата евроатлантическа посока в развитието на България.

Излизането от днешната тежка икономическа криза и създаването на условия за ускоряване на растежа България се нуждае от нов водач, който да постави страната ни отново на релсите за продължаване и завършване на реформите, ефективното използване на националните ресурси: земя, вода, енергия, природни дадености, географско разположение и човешки капитал и европейските фондове, незабавно въвеждане на електронно правителство и електронната община като една обща среда, чието развитие ще въздейства благоприятно върху бизнес-климата във всичките му аспекти и във всички отрасли, ще осигури пълна прозрачност и ефективност на публичните разходи, ще даде тласък за продукция на стоки и услуги с висока добавена стойност, които осигуряват IT индустрията и «зелените» технологии, за да има България и бизнеса отново свой национален икономически идеал. Благосъстоянието на хората трябва да бъде в неговата основа с конкретната цел : да постигнем изпреварващо икономическо развитие, така че качеството и стандартът на нашия живот да бъдат като на средния европеец.

Скоростта на нарастване на благосъстоянието е оценка за управлението. Продължаващият четири години упадък на качеството на живота е свидетелство за икономически упадък и за вредната политика на ГЕРБ. По данни на НСИ повишението на цените на годишна база е 4,5% през октомври, а с натрупване в четирите години на това управление наближава 13%. Седем лева на Станишев, са осем лева на Борисов. Бюджет 2013 г. е обречен без инфлацията, защото повече от половината от приходите от ДДС догодина се чакат от облагането на горивата.

Освен обезценяване «инфлация» във физиката означава и пълнене с въздух. Нещо подобно всеки божи ден слушаме от премиера Борисов, който без да държи сметка за инфлацията, упорито твърди, че доходите на българите се увеличават с много бързи темпове, а правителството на ГЕРБ е похарчило милиарди повече от предшествениците за здравеопазване, образование и инфраструктура.

На практика непрекъснато се повишават пълзящо цените на горивата и храните, а се понижават цените на имотите и дълговите активи. За четири години управление на ГЕРБ цените на имотите в България са се понижили над 35%, като в същото време цните в селското стопанство са нараснали с над 46%. В резултат на това, колкото и да е странно, стотици милиони левове намират убежище в банковата система. Заради ръста на паричната маса насъщните стоки, главно храни, облекла и горива бързо поскъпват: много пари преследват малко продукти. В същото време безработицата е безпрецедентна, а покупателната способност на хората непрекъснато намалява. Българската инфлация не е следствие от нараснала икономическа активност и затова вещае само обедняване: няма ръст на производството и доходите, който да компенсира по-високите цени. И напук на колекцията на кабинета Борисов от над 4000 трикольорни лентички, работните места не са се увеличили, а са се стопили с 400 000 и продължават лавинообразно да се топят.

Според Айнщайн, определението за лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати. Затова на България са и нужни смели и решителни реформи, които да направят българите творци, а не жертви на променящия се свят.