България е обезлюдена, затворена и бедна

Водещ: Новината от уикенда – половин милиард почти, 470 млн. лв. по-малко приходи отчита Министерството на финансите от данъци спрямо очакваното. На този фон няколко дни по-рано Националната агенция по приходите казва, че е събрала 125 млн. лв. над планираното през 2013. Кое е вярното, г-н Костов?
Ив. Костов: Ами и двете са верни едновременно. Много е странно, но НАП, изглежда, има някакъв друг план за приходи, който, като преизпълни, получава бонуси. И тъй като, изглежда, тази план не кореспондира с бюджета, те могат. . .
Водещ: Е, как? Ама как?
Ив. Костов: . . . да получат бонуси. . . Знаете ли, големият въпрос, е, който трябва зададат журналистите сега на министъра на финансите, ще получат ли НАП и „Митници“ бонуси? Защото, ако те получат при това изпълнение, това ще бъде, нали. . . абсолютно необосновано.
Водещ:Това означава, че има. . . Вие сте бил и финансов министър. Каква е. . . как е възможно според едните да са събрани повече, а според другите всъщност да са по-малко? И разликата накрая се получава 600 млн.
Ив. Костов: Вижте, ако погледнем по най-благосклонния начин на Министерството на финансите, то е длъжно да пуска положителни новини, за да подобрява климата. И между другото му се удава, защото и бизнес климатът, и доверието на потребителите нарастват. Пречупиха тенденцията си на много силен спад и нарастват, което е добре. Тоест министерството не е източникът на лошите новини. Не бива да бъде, защото така на практика елиминира зачатъците на стопанска предприемчивост и инвестиции. От друга страна, те прекаляват често. Например сега аз съм абсолютно сигурен, че е начислена основа, което е важното, защото в Европа санкцията за свръхдефиците, като се изчислява дефицитът на начислена, а не на касова основа, както е в България. На касова основа дефицитът може да бъде удържан и това показва воля на правителството и способностите. . .
Водещ: Какво е касова и начислена?
Ив. Костов: Касова е всичко, което е минало през касата, най-грубо казано, нали, което е минало, практически е разплатено и е получено в касата на Министерството на финансите като събирач на данъци. А начислена са всички подписани договори и поети ангажименти. И може да не са разплатени от Министерството на финансите, но на начислена основа те се считат за осъществен разход.
Водещ: Това е вечният спор, който се води при смяна на правителства, които започват да казват: те ни оставиха много подписани договори.
Ив. Костов: Да, да. Точно там се крият подписаните. . .
Водещ: А другите казват: как ние им оставихме толкова милиарди. . .
Ив. Костов: Да, е това, е това е резервът. Това е много любима игра на политиците. . .
Водещ: И ние пред Брюксел играем с колко милиарда имаме. . .
Ив. Костов:Не можем да играем там. Не, там не може да играем нищо, защото
те го начисляват. . . те го смятат дефицита, начислен на
основа. И в този смисъл аз искам да кажа, че, освен че
съвпадна, всички данни дотук, с прогнозата на лабораторията,
почти едно към едно. . . Нашата прогноза е за неизпълнение на
приходите, данъчните, между 400 и 500 хиляди, за това, че ще
бъде удържан дефицитът на касова основа на цената на силно
намаляване на разходите. Но едновременно с това прогнозирахме,
че ще се надвиши дефицитът на начислена основа и той ще бъде над
два. . .
Водещ:
Защото няма да са платени. . .
Ив. Костов:
. . . той ще бъде над два процента.
Водещ:
Но, напротив, правителството твърди, че изплаща много по-добре,
отколкото предходното. Например връщането на ДДС, задълженията
по. . .
Ив. Костов:
Това е така. . .Това е така. . .
Водещ:
. . . различни договори. . .
Ив. Костов:
Изплати, може би даде прекалено голям приоритет на тези
разходи, защото това са все пак разходи, бюджетни, но разплати.
Това, това е вярно. Между другото това му позволи и все пак да
не отиде към още по-голямо неизпълнение на общите приходи. Да
знаете. Това, че правителството разплати част от висящите си. .
. му задължения, че даде пари на касата да разплати или касата
разплати болничните дългове и т.н., това позволи и фирмите да се
разплатят с бюджета и не е чак толкова голямо, колкото можеше
да се получи при една много консервативна политика
неизпълнението.
Водещ:
Това беше. . .
Ив. Костов:
Но във всички случаи дефицитът ще надвиши 2 процента и това
е тревожно. Най-тревожното е, че на тези почти половин милион
по-малко, половин милиард по-малко приходи отговаря едно
значително номинално неизпълнение на прогнозирания брутен
вътрешен продукт. Това е пропастта, която се отваря и прави
много трудна задачата на правителството да събере приходите през
настоящата година.
Водещ:
Това означава и българската икономика не работи добре. Това
ли означава?
Ив. Костов:
Това означава, че икономиката не работи добре, но това
означава и че всички обещания, че ще се направят радикални
промени в събирането на данъците, че ще бъде хваната най-после
за гърлото контрабандата, не се изпълняват.
Водещ:
Да, но от правителството обясняват например по-малкото
акцизи с по-малкото потребление. . .
Ив. Костов:
Вярно е.
Водещ:
. . . което се връзва пък с нарасналите, ако си спомням
вярно това, което говореше шефът на банката преди месец, с
нарасналите депозити.
Ив. Костов:
Вярно е, вярно е. Потреблението е по-ниско, увеличаването на
износа практически намалява постъпленията, защото се връщат. .
. се връща данък добавена стойност и акцизи, и в този смисъл
промяна. . . постепенната промяна на модела на растеж, нали, на
забавено потребление, вътрешно, защото преди, в предишните
години двигател на растежа и на приходите беше вносът, захранващ
голямото потребление.
Водещ:
Добре, а ако трябва просто все пак да кажете икономиката на
България, финансите на България към по-добро ли отидоха през
тези месеци на управление на правителството на Орешарски или към
по-зле?
Ив. Костов:
При тази много трудна ситуация, без да се изпълнят, така,
най-добре звучащите и най-важните обещания на правителството,
няколко показателя показват, че в тази много трудна ситуация е
запазена управляемостта на бюджета. Все пак те могат да кажат. .
.
Водещ:
Запазена?
Ив. Костов:
. . . могат да кажат, че имат основание да кажат, че са. . .
че успяват да управляват бюджетния дефицит, въпреки че ще го
надвишат според нас. Значи, остава, това е последната част от
прогнозата, която очакваме ние да се потвърди до 30 март.
Водещ:
Това е положителна оценка, която вие давате.
Ив. Костов:
Ами, вижте, правителството, предишното, не излезе на пазара
на държавните ценни книжа, за да финансира своите разходи. То
практически елиминира цялата възможна за изхарчване част от
държавния фискален резерв и по този начин. . .
Водещ:
Били изхарчени. . .
Ив. Костов:
Изхарчи ги, да. Елиминира ги, по-скоро ги елиминира, изхарчи
не точно, защото то е. . . те са отишли за други цели,
примерно, примерно покриване на стари задължения.
Водещ:
Да, но десницата в момента казва, че това е грешно, че се
взимат заеми, че ще ги връщат внуците, знаете тази популярна
теза.
Ив. Костов:
Да, но. . .
Водещ:
А вие сега казвате друго – това беше грешка на предишното
правителство, че не взе пари за да го кажа шеговито. . .
Ив. Костов:
Има баланс, ще говоря. . .
Водещ:
. . . които да бъдат. . . .
Ив. Костов:
. . . малко сложно, но има баланс между това да вземеш пари,
бели пари и да ги изхарчиш, вместо да вземеш, на другия полюс е
да вземеш заеми, за да си покриваш разходите. Има баланс между
тези неща и винаги може да се спори дали той е добър, балансът,
за страната? Винаги може да се спори. Но почти цялото изхарчване
на възможното за изхарчване от фискалния резерв от предишното
правителство беше рискована политика, много рискована.
Водещ:
А защо, все пак не е ли по-логично, ако имаш бели пари, да
ги похарчиш в черните дни, вместо да вземеш едни други пари,
които струват по-скъпо от тези, които си имаш?
Ив. Костов:
Не, не, защото. . .
Водещ:
Нали лихвите по депозитите са по-ниски от лихвите по
кредитите?
Ив. Костов:
Не, не, не и ще ви обясня защо, тъй като фискалния резерв го
създадохме ние. Фискалният резерв е да неутрализира спада на
приходите, да има буфер, който да защитава валутния борд от
прекомерни разходи в години на криза и на депресия, когато няма
достатъчно постъпления. Когато обаче тези години продължат много
дълго, ние сме в пета година и половина на кризисно и
следкризисно депресивно състояние, тогава тенденцията на
изчерпване трябва да покаже, нали, когато се вижда, че се
изчерпва докрай фискалния резерв, трябва да се покаже, че трябва
да се приложат други политики. Не може да се влиза вече в тези
червени индикатори, които показват, че се прекалява.
Водещ:
Сега, когато имаме резултатите от. . .
Ив. Костов:
Не беше силен министърът, предишният, на финансите, сега. Аз
съм го защитавал много, но в много отношения беше. . .
Водещ:
Много го защитавахте по едно време.
Ив. Костов:
. . . в много отношения не беше достатъчно подготвен. . .
Водещ:
Предишният, нали, след Симеон Дянков имаше и служебен.
Ив. Костов:
Не беше достатъчно подготвен за тези много по-сложни
процеси. Защото ние с вас се забихме в момента в много сложни
неща.
Водещ:
Добре де, но. . . да, доказателство за това, което казвате,
е например единната сметка, която Конституционният съд сега
отменя. Впрочем, удобно оправдание на агенцията за приходите,
които обясняват ни по-ниските приходи от доходи на физически
лица с недоволството и в бизнеса, и в хората от тази единна
сметка, и лишаването им от избор.
Ив. Костов:
Не бива да се хваля сам, както правят всички политици, но
атаката срещу. . .
Водещ:
Вие вече не сте политик. . .
Ив. Костов:
Не, то е човешко качество, това е въпрос на морал. Но
атаката пред Конституционния съд за единната сметка беше
проведена по моя инициатива и аз им казах, че ще падне. Това е
втората атака срещу решение на правителството и на мнозинството
на ГЕРБ, която аз успявам да покажа, че е антиконституционно
действието. Първото беше, ако си спомняте, национализирането на.
. .
Ив. Костов:
Където местеха пенсионните фондове.
Ив. Костов:
. . . пенсионните, допълнителното пенсионно осигуряване. И в
двата случая бях прав, Конституционният съд потвърди, че
действието е било противоконституционно. Досега аз никога не съм
атакувал управление за противоконституционност, но това
управление си заслужи тези две атака.
Сега Националната агенция. . .
Водещ:
Това е онова, нали, който не се ориентира, Дянков. . .
Борисов.
Ив. Костов:
Това е управлението на. . . Да. Не искам да споменавам
имена, за да не звучи политически. От тази гледна точка. . . да,
така да не продължаваме тука, че май се. . . притеснявам се от
това, че говоря за себе си, нали, искам да ме разберете.
Водещ:
Как да се увеличат приходите? Ръст на данъците или повече
събираемост при сегашните размери на ставките? Заеми? Намаляване
на разходите?
Ив. Костов:
Безспорно намаляване на разходите, безспорно.
Водещ:
Да, но народът казва, икономията е майка на мизерията.
Ив. Костов:
Не е така, не е така. Народът да погледне състоянието на
българското училище и веднага ще разбере колко не е прав. Ето,
аз съм ви дал, в ръцете държите доклада за образованието.
Водещ:
Аз ви цитирах два пъти, може би не сте чул, пред г-жа
Клисарова.
Ив. Костов:
Докладът за образованието, в който се вижда ясно, че до
годините, за които има сведения, защото те дори, дори
статистиката е престанала да произвежда тези статистики,
статистически данни, се вижда, че 5.8-5.9 пъти са нараснали
разходите на един ученик при 188 индекс на инфлация.
Тоест при по-малко от два пъти обезценяване на парите, което
означава три пъти нараснали разходи на ученик. Резултатът вижте,
изчетете доклада, ще видите международните, световните проверки
за така наречената грамотност, нали, и умението на учениците да
се справят с четене, писане, решаване на задачи и прочие
отчайващо спада в българското училище. След това да се сетят
тези същите родители, дето ще говорят за майка на мизерията,
като говоря, като казвам, че има възможност за икономии, да се
сетят, че всеки амбициозен родител плаща допълнително, за да
взима детето му. . .
Водещ:
Частни. . .
Ив. Костов:
. . . частни уроци, като на Министерството на образованието
и на гражданското общество е неизвестно каква сума отива, т.е.
се добавя към разходите за един ученик, за да се получат
частните. . . за да се получи цялата сметка, нали, да се добавят
разходите за частни уроци. И след това да се сетят, че
свръхскъпоструващото начално и средно училище за тези, които
могат да си го позволят, частно средно и начално училище, като
се добавят и тези разходи, и ще се окаже, че в тези години, за
които ние правим сравнението, разходите за учениците са скочили
неимоверно, нали, над три пъти със сигурност, и резултатът е
плачевен.
Водещ:
Ама, вечният въпрос, който се задава, е за това, че България
е отделяла малко от брутния си вътрешен продукт като процент
за образование. Вие сега съвършено обръщате разговора.
Ив. Костов:
Ами, обръщам го, защото това са данните.
Водещ:
Не е нужно според вас да расте процентът.
Ив. Костов:
Вижте, една система, която няма ясна цел, а всички системи
на публични услуги, аз се занимавам сега с техните стратегически
документи, доклади, отчети и виждам колко далеч са тези
обществени функции създадени като обществени функции за публични
услуги, сектори, от основната си задача. Примерно да ви цитирам
друг парадокс, да оставим образованието на мира. Да оставим
образованието, да се захванем със здравеопазването. Знаете ли
кое е основната. . . основният приоритет на националната
стратегия – изграждането на системата за здравеопазване, което е
средството. Системата е средството. Добре, изграждаш си
системата. Допускаме, влизам в задочен разговор с тези хора,
които мислят, че са написали стратегически документ. Добре,
хора, представете си, че сте изградили системата, и после какво.
Те се лишават от приоритет. . .
Водещ:
Те казват. . . трябва да кажат за . . .
Ив. Костов:
Трябва да кажат следното.
Водещ:
За какво ще правят система.
Ив. Костов:
Ето, сега ще кажа, за да чуят хората. Първата, най-важна цел
е да се намали преразходът на средства за загуба на работно
време поради отсъствие от работа, което означава, че всеки,
заболял от вирусно или друго. . . на съдовата система или раково
образувание, трябва бързо да бъде излекуван и бързо да се върне
на работното си място. Трябва да се намалят хоспитализациите.
Защото те говорят за крайно ниска ефективност на лечението. В
чужбина не се лежи в болница за тези операции, за които в
България се прекарват дни наред. След това трябва да се намали
детската смъртност, особено тази между. . . от раждането до една
година.
Водещ:
Първият ви доклад, който обсъждахме, е, че. . .
Ив. Костов:
Трябва да се . . .
Водещ:
. . . там е добре. За България намалява. . .
Ив. Костов:
Изброявам показатели, които са цел и приоритет на тази
система, дето. . . дето е станала по-важна от тях, нали, в
националната стратегия за здравеопазването. Детската смъртност,
средната продължителност на живота, за да се създаде комфорт на
хората да не са окаяни старци, да могат да се поддържат, да
могат да са подвижни, да могат. . . нали, да слушат себе си,
както. . . да се обслужват, нали, както те обичат да казват.
Това са истински цели на една здравна система. Защото, когато
България се подрежда в европейските изследвания, тя се подрежда
по здравни параметри, по показатели, а не по това каква й е
системата. Никой не пита колко болници имате, как ги
финансирате, как сте се продънили там в невъзможността си да ги
контролирате, никой не задава тия въпроси. Международните. . .
Водещ:
Питат те колко средно живее един. . .
Ив. Костов:
Международните сравнения гледат колко деца ви умират, първо,
най-най-най-важното, колко деца изпускате вие, които са
живородени, колко ги изпускате за една година. Това е ключов
показател за цивилизованост в Европа. И след това тези загуби на
работното време. НОИ изпъшка, че много силно е преразходвало
средства за такива компенсации на хора, които не ходят на
работа, а просто не ги лекува добре очевидно здравната система.
Така че, виждате ли, когато сте подменили целите, когато нямате
ясна цел пред системата, надолу това, за което говорим –
преразходът, деморализацията на хората, елиминирането на
всякаква дисциплина, представата, че всичко е позволено и т.н.,
това убива качеството на услугите, които държавата би трябвало
да произведе за хората.
Водещ:
Системите за сигурност също ли, системата за сигурност също
ли слагате в тази редица? Прави ли са ГЕРБ да искат вот на
недоверие?
Ив. Костов:
Не, това е най-неуместният за тях вот, това тук съм
съгласен. Този вот ще се обърне срещу тях изцяло.
Водещ:
Защото става дума. . .
Ив. Костов:
Те по всичките линии, всички най-лоши практики, изпуснатите
вече рискове за националната сигурност, всичко отива в тяхната
сметка, то е очевидно.
Водещ:
А не. . .
Ив. Костов:
Това наистина е много недообмислена. . .
Водещ:
А не виждате системен проблем, който може да бъде отнасян
към всички. . .
Ив. Костов:
Системен проблем има, знаете ли къде се вижда системният
проблем. В това, че ние си плащаме, за да ни пазят домовете
частни охранители.
Водещ:
Защо, защо си плащаме?
Ив. Костов:
Защо си плащаме тия, които можем да плащаме все още. . .
Водещ:
А другите по. . . особено хората по селата ги. . .
Ив. Костов:
А тези, които не могат да си плащат? Значи, те са абсолютна
жертва на битова престъпност. Не може да се говори, че тая
система е фокусирана върху своите цели също, тя е фокусирана
върху какво ли не.
Водещ:
Но вие давате много интересен и верен критерий. Ако плащаш
един път на държавата за една работа – да учи детето ти или да
те лекува, плащаш още един път на полицията да те пази и след
това плащаш още един път за същото показва, че нещо не е наред в
тази държава.
Ив. Костов:
Не че нещо – че системата не функционира, както трябва. Това
е.
Водещ:
А има ли система, която е добър пример, която да каже, че
България ей така трябва да направи?
Ив. Костов:
Не, за съжаление.
Водещ:
Нито една система?
Ив. Костов:
Системите на публични услуги са в много тежко състояние в
България. И знаете ли, да не хвърляме всичко върху политиците.
Аз не искам да изглежда така като че ли ето, отиде Костов там и
започна да. . .
Водещ:
Да, не е удачно, защото, нали, малко като положението на
ГЕРБ с вота на недоверие.
Ив. Костов:
Вижте, под всички тези явления, за които коментираме, се
разгръща една тежка криза, това е демографската. Тя хвърля,
изхвърля осколки от себе си или по-скоро вируси и заразява
всички системи около себе си, всички, които са свързани с нея. А
всички системи, които са най-пряко опрени на демографската, са
секторите за публични услуги – здравеопазване, образование,
пенсионна, социално осигуряване и т.н. Те лежат върху нея,
разбирате ли, върху демографската. Сега, представете си крайно
неравномерно обезлюдяване на населението на територията на
страната, крайно неравномерно. Първо, свиващо се с много бързи
темпове и след това много неравномерно, и си представете какво
правят тези системи там. Значи, тези системи там стават или
ненужни, или произвеждат изключително ниско качество, примерно
на образованието. Защо? Защото в училището няма деца, сливат
паралелките, нали, за да запазят училището, което е системата.
Нали, ако тя е приоритетна, нали виждате как… как да запазиш
училището, започваш да не гледаш качеството на обучението на
децата. Когато ги слееш в общи паралелки, понеже те са
обезлюдени тези райони, ти всъщност веднага страшно сваляш
качеството на обучението на децата. Тоест тези системи се
нуждаят от много бърза реформа, от много бърза. Същото е и със
съд, и с прокуратура, и с МВР, и с какво ли не.
Водещ:
Само на думи. . .
Ив. Костов:
Тоест отдолу, отдолу всъщност се пораждат тези много силни
рискови, вторични рискове за системата.
Водещ:
На думи политиците, а и обществото изглежда абсолютно съгласно
с констатациите, които вие правите. Впрочем ние много подборно
представихме с ваша колега доклада ви за демографията. Липсва
отговорът на въпроса какво да се направи, когато собственият ви
доклад казва, че инвестирането в по-висока раждаемост е
изключително скъпо и неефективно и не може да покрие…
Ив. Костов:
Така е.
Водещ:.
…и не може да покрие изтичането на хора.
Ив. Костов:
Значи, вижте, това е дълъг друг разговор, който сигурно трябва
да… за да не бъда криво разбран, трябва да бъде проведен, нали
с повече време, за да могат да бъдат казани по-точно нещата.
Проблемът на България е, че България няма източник за приток на
граждани, които споделят нейната култура, нейните… възпитани
са да, да обучени са да следват нейните правни норми и да
познават езика й.
Водещ:
Говорите за външен източник. Вече оставихме раждаемостта…
Ив. Костов:
Говоря за външен източник… България е много далече от
състоянието на Франция, в която се втичат хора…
Водещ:
Хора… от бишите колонии.
Ив. Костов:
…но тези хора, макар и от Северна Африка или от Централна
Африка, тези хора, първо, знаят френски. Много често са
преживели живота си в условия на френско право и френско
училищно обучение и здравеопазна система и т.н. След това това
са хора, които културно, нали, са били много близко до Франция и
за тези хора няма проблем да отидат във Франция. Това са
френски говорещи емигранти. Това са хора с френска култура,
независимо че са… нали че са от Северна Африка или от
Централна…
Водещ:
И единственият източник за българите е…
Ив. Костов:
Същото е с Великобритания. Вгледайте се. Просто вгледайте се да
видите за какво става въпрос. Става въпрос точно за това, което
ви казвам. Тоест тези страни не страдат от тази… от
най-тежките явление на демографската криза, защото има приток
отвън на хора. Затова решението за България е да намери тези
най-силни политики и да извърши няколко много смели стъпки.
Примерно да поиска от Русия и от другите страни в североизток от
нас да дадат възможност на български, на българите по произход
да… да могат да се върнат в България. 60 000 души има само в
Казахстан. 500 000 души има в Украйна. Неизвестен брой Сталин
изселил от южните предели от Крим в Сибир. Неизвестен брой.
Русия не иска да ги преброи. След това една голяма част от
гражданите на някои републики като чуваши, татари и прочие
кабардинобалкарци се разпознават като българи. Те считат, че са
с българско национално съзнание. Те са волжски българи, така
наречените. Тези хора… с тези хора така или иначе имаме,
имаме дълбок единен корен, нали, и с тези хора културно сигурно
различията няма да бъдат такива големи, както се случва с всички
останали.
Водещ:
Вие казвате всички проблеми на България идват от това, че
нямаме хора…
Ив. Костов:
България е затворена.
Водещ:
…и сме затворени.
Ив. Костов:
Затворени, България е затворена абсолютно.
Водещ:
Защото, нали знаете всички възражения, които ще почнат –
сега, ами, те ще дойдат тук ние да ги храним, нали.
Ив. Костов:
България, вижте…
Водещ:
И си представяте какво ще предизвика.
Ив. Костов:
…това ще го кажат хора, които не знаят историята на
България, да не ми се обижда никой, но ако някой тръгне така да
говори, трябва да се върне и да изчете стопанската история на
България и да види, че всички големи полети, големи икономически
възходи на България са били, след като България е приемала…
Водещ:
Бежанци.
Ив. Костов:
…бежанци в огромни за онези времена размери.
Водещ:
А вариантът с връщането на емигрантите. В представянето на
онзи доклад…
Ив. Костов:
Това е друго. Те ще…
Водещ:
…вашата колега говореше точно за това, че…
Водещ:
…дойдат.
Водещ:
Те да се върнели тези от Америка, които като видят, че в
Америка не е точно така, че има много вярно в „До Чикаго и
назад“ на Алеко Константинов за живота там…
Ив. Костов:
Те се връщат. Може да ви се стори странно, но се връщат.
Прогнозите, демографският доклад са много интересни. Те казват
така – механичното движение, външната миграция в следващите
години докъм 2020 г. ще доведе до изравняване на потоците, в
смисъл колкото излизат от България, толкова ще влизат, но
това…
Водещ:
В момента един…
Ив. Костов:
…не са тези, които сега влязоха заради съвсем други
причини, нали, сирийска война и т.н. Това е друг поток, за който
говорехме сега или скицирахме. Лошото обаче на този поток е, че
той е с такава възрастова структура, че влошава… продължава,
увеличава, така, застаряването на…
Водещ:
Излизат младите и които не успеят, се връщат…
Ив. Костов:
Влизат. Не, не, връщат се…
Водещ:
По-стари.
Ив. Костов:
Не, връщат се, като се пенсионират, връщат се пенсионери.
Водещ:
За да живеят…
Ив. Костов:
Идват пенсионирани европейци…
Водещ:
…с онези пари…
Ив. Костов:
…на хубав климат, на евтини цени…
Водещ:
С една хубава пенсия.
Ив. Костов:
На хора, които са отворени, все още не са такива, а да го
кажем, рисковано егоисти станали, нали, българите са все пак
щедри хора, приемат съседи, живеят с тях, нали, нещо, което на
Запад го няма въобще, нали.
Водещ:
Точно така.
Ив. Костов:
Тоест почват да идват такива хора, но те са възрастни,
разбирате ли, и това още повече влошава демографската ситуация.
Водещ:
Ако ви слуша човек тия 500 милиона лева, които България има
за регионална политика, не трябва значи да бъдат дадени за
няколко проекта по отделни общини.
Ив. Костов:
Разбира се.
Водещ:
Че всъщност тия пари трябва да бъдат дадени за хората.
Ив. Костов:
Няма да казвам къде съм минал по време на кампанията, но
трябваше да минавам няколко пъти през едно населено място,
цялото разкопано, гигантска канализационна система и аз викам…
говоря с хората, казвам, „ама вие много ще се обзаведете“. „Ще
се обзаведем, г-н Костов, ще се обзаведем, след 10 години тук
няма да има никой, за какво я правят“. Преценени ли са тези
инфраструктурни обекти с оглед на това, което говорим?
Водещ:
Бъдещите…
Ив. Костов:
Не, кризата…
Водещ:
Да, да.
Ив. Костов:
…или както хората… те вижте колко са трезви, българите,
намясто, нали? Нас няма да ни има, те ни правят канализация.
Водещ:
Тогава тоя целият спор от седмицата кой кмет от коя партия
колко взел…
Ив. Костов:
По същество.
Водещ:
…толкова безсмислен изглежда.
Ив. Костов:
Безсмислен е наистина.
Водещ:
Да, изглежда за…
Ив. Костов:
Безсмислен е, защото критерият е съвсем друг, критерият би
трябвало да бъде съвсем друг.
Водещ:
Рискова ли е идеята за реиндустриализация?
Ив. Костов:
Много, много и…
Водещ:
Всъщност звучи хубаво. Тези там, дето сте минали, дет няма
хора и да построим завод, и да дойдат хората „ето, вашите хора,
от Сибир“.
Ив. Костов:
Завод на живота.
Водещ:
Да.
Ив. Костов:
Не може така, не може това.
Водещ:
Нали нещо трябва да работят, като дойдат.
Ив. Костов:
Не, това, това е. Това може да… Вижте, на гражданското
общество и на аналитиците на политиката и на икономиката от
кръчмите много неща няма да съм им ясни през целия им живот.
Много неща, които изглеждат примамливо и съблазнително, като ги
гледате отвън, с очите на дете обаче, трябва да си давате
сметка…
Водещ:
Нали учим, че успешните държави са тези, които произвеждат
нещо в заводи, казано най-…
Ив. Костов:
Вижте, спекулата, добре, хайде да кажем, спекулата с
реиндустриализация стана след едно изявление на вицепредседателя
на Европейската комисия и комисаря Таляни. Таляни каза
реиндустриализация. Ама той има нещо предвид съвсем друго.
Както винаги, ние сме се загубили в превода. Реиндустриализация
в устата на Таляни… започвате да се смеете, защото започвате
да разбирате какво означава, в устата на италианския комисар
какво означава реиндустриализация на Италия. Ами това са връщане
на италианските капитали или развитие на такива добавени
индустрии към, така или иначе, изнесените вече капитали от
Италия, защото много предприятия…
Водещ:
Към по-евтина работна ръка.
Ив. Костов:
…отидоха към обща… Това е съвършено друго нещо. И това е
политика, насочена към бизнеса.
Реиндустриализация да се разчита да направи италианският бизнес,
а не Лета, министър-председателят, нали, това Таляни никога не
е имал предвид такова нещо. Така че много се губим в превода.
Ние не знаем какво говорят точно европейците.
Водещ:
Трябва ли…
Ив. Костов:
Защото културно сме много различни.
Водещ:
Трябва ли да има референдум за изборните правила?
Ив. Костов:
Винаги е хубаво да има референдум.
Водещ:
Как ви звучат трите въпроса? Задължително гласуване…
Ив. Костов:
Е, не ми звучат.
Водещ:
Не ви звучат?
Ив. Костов:
Не ми звучат.
Водещ:
Задължително гласуване, защо? Вие правите анализ, който също
беше разпространен тази седмица, че националистите ще спечелят
от…
Ив. Костов:
Обра ни един вестник, което не е достойно за него, защото
има дисплайнер пред текста, в който се казва, че има авторски
права, не може да се преписва изцяло или да се преразказва,
така, отблизо текст на цяла една статия. Защото този човек,
който я е писал, той е вложил усилия. Вижда се, че е смятал
сериозни неща, с мощни средства е боравил за статистическия
анализ върху огромни маси от данни, т. нар. норвежка база. И
сега, взимате му труда и си го слагате на страницата, това не е
добре…
Водещ:
Така, де, но от вестника разбрах…
Ив. Костов:
Това никак не е добре, нали и е грозно.
Водещ:
Така, но от него разбирам, че вашият анализ е, че
задължителният вот няма да доведе до нещо по-добро в България.
Ив. Костов:
Задължителният вот ще увеличи националистическия, казва
авторът и се аргументира, сериозно. Сега, колко сериозно… Ако
иска някой да му възрази, да му възрази на същото ниво на
сериозност, ние ще публикуваме, пак свободно на портала, нашия,
ще публикуваме друго мнение. Но искаме да го видим това мнение
не както е характерно за българския обществен дебат, т.е. без
аргументи, особено без научни аргументи. Защото ние не сме част
от този дебат. Тоест бихме дебатирали по тази тема, но на това
ниво, на което е нашата публикация.
Водещ:
Другият въпрос е за мажоритарен избор.
Ив. Костов:
Между другото ще има втора част тази публикация и ще си
излезе авторът с името, защото да видят кого са обрали, нали, в
края на краищата.
Водещ:
За или против мажоритарен избор?
Ив. Костов:
Аз не мисля, че мажоритарният избор ще реши всички проблеми
на страната, в никакъв случай.
Водещ:
Там също изглежда, хора, които разбират от избори, казват,
че той по-скоро ще създаде проблеми, защото ще…
Ив. Костов:
Знаете ли…
Водещ:
…влязат две партии плюс една в някои региони.
Ив. Костов:
Знаете ли, в периода на разпад на Римската република и
появата на имперската структура е свързан точно с мажоритарни
избори, които могъщи и много богати завоеватели, които са
командвали легионите, са купували. Имперската структура е
всъщност олигархическа – купуване на мажоритарни вотове в Рим.
Така се е закрепил Цезар. Така е станал необходим император.
Водещ:
А третият въпрос за електронното гласуване. Вие…
Ив. Костов:
Искам да кажа, че когато за България са поставени диагнози
за мощно влияние на олигархията в страната, да се говори за
мажоритарен вот е все едно да… какво да кажа, да гасиш огън с
бензин.
Водещ:
Вие бяхте за електронизиране в цялата администрация и
електронно гласуване.
Ив. Костов:
Разбира се, това… Това е мой проект, с г-н Агов два пъти
сме внасяли много добре премислени…
Водещ:
Те много… (не се разбира – бел. ред.)… аргументи против,
как щяло да се фалшифицира. Все едно цял свят не пазарува през
интернет по начин, който…
Ив. Костов:
Не…
Водещ:
Е, има и мошеници, нали.
Ив. Костов:
Да, и как… и как си въвежда паролата, и как прехвърля
огромни парични средства от едни сметки в други и има интернет
банкиране. Банкирането не е опасно, опасно е гласуването сега…
става въпрос буквално за пари, които нали са защитени по
достатъчно добър начин. Не може да защитим един вот. Това е
нелепо.
Водещ:
Вие ще гласувате ли…
Ив. Костов:
Това го говорят хора, които наистина не познават
съвременната техника.
Водещ:
Вие ще гласувате ли за Реформаторския блок? Като го виждате
вече, той се структурира. Това, вашият избор…
Ив. Костов:
Това… знаете ли, ще гласувам. Но…
Водещ:
Не, защото вие гласувахте едно време с отвращение, нали. С
желание ли ще гласувате?
Ив. Костов:
Ще гласувам. Ще авансирам с доверие проекта. Заради… имам
мотиви. Само исках да кажа, че…
Водещ:
защото начело на листата може да е Меглена Кунева. Спомнете
си колко възражения…
Ив. Костов:
Само искам да кажа, че не харесвам… Не, оставете това.
Няма да ме вкарате в такъв разговор. Мен ме плаши понятието
неврополитика, което изработиха тук, на Западните Балкани.
Неврополитика и истерична, психически неуравновесена политика с
използване на най-крайни болшевишки прийоми. Аз виждам много
нервополитика в Блгария. И за съжаление и проява на
нерводесница. Като че ли започва да обхваща някои хора вдясно.
Това е много грозно явление. Не могат да бъдат десни болшевики,
нали, това е нонсенс или си десен или си болшевик. Но не може да
си десен, който прилага болшевишки прийоми.
Водещ:
Нещо повече ще кажете ли? Защото така и не се разбраха
тия…
Ив. Костов:
Е, това ще кажа. Но, аз мисля, че който слуша да внимава и,
мисля, че са разбрали. Една значителна част от хората, които
претендират да са публични говорители на десницата, страдат от
това заболяване вече, необвързани политически. Но, вижте езика
им, вижте начина, по който говорят за нещата. Това не са… това
не е десният начин да се коментират нещата.
Водещ:
БСП или АБВ? Впрочем основният ви опонент през годините на
този преход – Георги Първанов… Много интересно какво мислите
за неговия ход, за това, което му се случва. Публикацията от
тази седмица…
Ив. Костов:
Ние сме в преговори с вас, вие да станете абонати на това.
Нали мога да го кажем?
Водещ:
Аз мисля, че с ръководството на радиото сте се разбрали за
това, да.
Ив. Костов:
Няма да изложим на риск преговорите.
Водещ:
Вашите доклади са изключително…
Ив. Костов:
В нашия доклад за политическата констелация е направен много
уравновесен и много разумен анализ на появата на АБВ.
Предпазливи са изводите, но, как да кажа, те не съвпадат с това,
което политически се коментира, нито от страна на АБВ, нито от
страна на БСП, нито от страна на ГЕРБ и т.н. Те са в по-друга
плоскост.
Водещ:
Коя?
Ив. Костов:
Действително… Ами, вижте, АБВ, как да го кажа с едно
изречение? АБВ е резултатът от крайно нестабилната констелация,
която имаше досега. Нестабилна конспилация, опряна на гласовете
на „Атака“, невъзможност на БСП и ДПС да имат мнозинство.
Ключовата роля, която „Атака“ заема и може с гласовете на ГЕРБ
да спира всякакви леви проекти, на практика захрани появата на
АБВ.
Водещ:
Вие виждате бъдещето?
Ив. Костов:
Захраниха я, сега, дали ще се случи и как… чакаме с
нетърпение да видим нови сондажи на авторитетни… все пак на
социологически агенции, които знаем с каква девиация са от
истината. Тоест да можем да реконструираме реалния вот, защото
досега срещу АБВ се води една безмилостна медийна и
социологическа война, и политологическа там. Каквото има
политолог от ляво, всичко е строено, за да говори срещу АБВ.
Водещ:
Първанов в известен смисъл изживява нещо, което вие
изживяхте като лична атака.
Ив. Костов:
Лошото на АБВ е, че дълбоко в недрата си това е крайно
консервативна комунистическа по природата си или продала се на
Русия, на Москва част от… Лидерството е такова.
Водещ:
Да кандидатства ли София за домакинство на зимна олимпиада
отново, г-н Костов?
Ив. Костов:
Да, защото много по-добри сме от Сочи например. Сочи, първо,
няма сняг, след това има много малко хора.
Водещ:
Аз… (говорят едновременно, не се разбира – бел. ред.)…
днешната история на българската кандидатура. Царят е кандидат, а
Софиянски се дърпа. После идва следващото правителство, дава,
със Станишев, 300 – 350 хиляди лева за кампания, а пък Бойко
Борисов вече не иска да я има в Боровец и Банско олимпиадата.
Иван Славков…
Ив. Костов:
Не, не може да е и в Банско, това са твърде големи
разстояния, за да бъде и в Банско. Не може, трудно е.
Водещ:
Обещаваме, че ще строим магистрали.
Ив. Костов:
Според мен…
Водещ:
Не в Банско, би трябвало тия магистрали… до Банско да
стига почти магистрала, става. В Торино, аз съм бил даже в
Сестриере, то е на 150 километра, ама е магистрала.
Ив. Костов:
Убедихте ме, ако е така, става.
Водещ:
Та ми беше много смешно как България е кандидат и накрая
председателят на инициативния комитет на кандидатурата Лучано не
отива на гласуването, защото отишъл на федерацията по бокс.
Вижте…
Ив. Костов:
С всичките неблагодарности, с които българското общество е
отвърнало на хората, които се занимават с белия спорт, защото
българите крайно непризнателни.
Водещ:
Много хора влагат страшен ентусиазъм и…
Ив. Костов:
Има хора, които возеха огромен ентусиазъм, страшно се
запалиха…
Водещ:
И са били абсолютно прави.
Ив. Костов:
…чакайте, момент, и в България има световна купа –
алпийски дисциплини.
Водещ:
Другата седмица е европейската купа…
Ив. Костов:
Европейска купа, и то вече не един път. България разполага с
курорти, които са доказани, че могат да проведат големи, и то
най-тежките и най-сериозни алпийски дисциплини. Ние сме правили
тук световни купи и по други състезания от белия спорт, има
чудесни възможности. От тази гледна точка Сочи е абсолютно
неконкурентоспособен, защото тепърва ще привлича…
Водещ:
Ще ви кажа какво печели. Лично Путин отива в Гватемала на
гласуването, а нашите всички и.д.-та са били, когато тече спорът
по кандидатурите.
Ив. Костов:
Вижте, ние никога не можем да извадим 50 милиарда и да кажем
„ще дадем 50 милиарда“, защото ние си ги имаме съоръженията,
имаме и инфраструктурата. И ако София е домакин с помощта на
Боровец и Банско, защо да няма олимпиада. Все пак освен това
можем да се справим като домакин и много по-добре. Сега аз там
гледам, че не всичко е, както трябва. Ние отдавна сме забравили
оня период, в който, преди да дойде Тодор Живков, слагаха павета
и асфалтираха в последния момент.