България – богата държава, бедни граждани

Че политическата реалност е нещо различно от фактическата, пролича още веднъж на 46-ия конгрес на БСП. Самият лидер каза, че има две Българии една на политиците и една на хората, които непрекъснато се раздалечават. След което той защити реалността не на хората, а тази на политиците от управляващата коалиция.
Фактическата реалност обаче е упорито нещо. Тя притиска управляващите със стачката на лекарите от „Пирогов“, разрастващото се недоволство на учителите и социалните работници, протестите на пенсионерите. Техните заплати и пенсии са не просто ниски, а отвъд прага, при който могат да се възпроизвеждат съответните професионални и морални стандарти на работещите специалисти, както и простото физическо оцеляване на възрастните хора. В същото време реалният икономически ръст през първото тримесечие на 2007 г. е 6.2 %
най-висок от началото на прехода. Което означава, че на фона на финансовата деградация на протестиращите други участници в житейското състезание трупат пари все по-лесно и все по-бързо. Най-вече самата държава, която отново отчита рекорден бюджетен излишък почти 1.3 млрд. лева в края на май (около 2.3% от БВП). Сумата е с 45% по-голяма от миналогодишната за същия период. Не би имало нищо лошо, че някои забогатяват бързо, ако за всички имаше еднакви правила и шансове в бизнеса или на пазара на труда. Но не е така. Лекарите и учителите просто няма как да потънат в сивия сектор или в някои от олигархическите „клубове“, пред които държавата е абдикирала. Те са обикновени и принудително изрядни данъкоплатци на заплата. Затова, докато едни трупат укрити данъци и излишъци, те „трупат“ недоимъци. Нетърпимо е положението точно в онези сфери, в които правителството е длъжно да направи реформи и да повиши ефективността на разходите. Вместо това отговорността за несвършеното се прехвърля от виновните върху потърпевшите. Не друг, а министър-председателят заяви, че „те не протестират, защото животът им се влошава, а защото нямат чувството за посока, почтеност, солидарност“. Това не е аргумент, а груба нападка и опит за бягство от действителността на фактите.
Сегашният и предишният кабинет наследиха финансовата стабилност от правителството на Иван Костов, но без да съумеят да я развият така, че да бъде достигнат устойчив растеж значително над онези 5.5%, които бяха отчетени още през 2000 г. Не бе използван опитът на други страни в преход, които ускориха реформите, а не спряха само до нивото на финансовата стабилност. Дори Румъния, която изоставаше от България, също ни задмина
и по производителност, и по заплати. Сега официалните доходи и покупателните възможности на българите са твърдо най-ниските в ЕС, с 30% под тези в северната ни съседка. Качеството на живота ни също. Това не е резултат от природни бедствия или външни фактори, а се дължи на провежданата през последните 7 години политика на богата държава и бедни граждани. България не е петролен емират и крайният резултат от подобна политика ще бъде лошото равновесие на бедна държава с бедни граждани.
Самоцелните спестявания на пари от данъци (т.н. бюджетни излишъци) винаги и навсякъде са водили или до неизгодни мегаломански държавни инвестиции на загуба, или до крупни държавни доставки (класическият пример е на оръжие), придружени от ужасяваща корупция. Оправданието с прословутия дефицит по текущата сметка не издържа нито логически, нито емпирично. Търговският дефицит расте независимо от рекордните бюджетни излишъци. Това ще трае, докато в България има ниши за високи печалби за чуждия капитал и съответно приток на чужди (предимно финансови) инвестиции. Стратегическите чужди (а и местни) инвестиции обаче са по-скоро умерени. Докато в Румъния „Нокиа“ строи голям завод за електроника, у нас IBM инвестира в складове. Примерът е показателен. Бяхме и продължаваме да бъдем технологична периферия на Европа. Луксът на компенсирания с приток на външни пари дефицит по текущата сметка може да изчезне така внезапно, както се появи. Първите признаци за спад на външните инвестиции вече са налице. Тогава ще останем само с големия частен (търговски) дълг и калкулираните лихви по него в цените на всички вносни стоки. Ще трябва постфактум да проучваме
горчивия опит на Португалия и Гърция как се излиза от такава ситуация. Защото през проспаните 7 години никой не анализира и не предложи как изобщо да не стигаме дотам. Фискалният резерв, колкото и да е голям, няма да е от полза, защото проблеми от подобен род не се решават с предварително отнети от гражданите и икономиката пари. Натрупаните в хазната резерви надхвърлят 6.5 млрд. лева, но декапитализацията на националната и общинската инфраструктури ще ни струва в пъти повече, когато разрухата им наложи в тях да се наливат пари аварийно. Нагледен пример е пълната занемареност на речните корита, дигите и отводнителните канали, която превръща всеки обилен дъжд в бедствие, а парите, излети за ликвидиране на последствията, потъват безследно и безрезултатно, преди да попие водата в наводнените домове.
С част от „излишъците“ правителството погасява предсрочно външни държавни задължения. За сметка на това семейните бюджети компенсират недоимъците си (част от които се дължат на прекомерното облагане, за да трупа държавата излишъци) с рекордно взимане на кредити, чиито източници са външните рефинансирания на търговските банки. Лихвите по дълговете на гражданите са над 2.5 пъти по-високи от лихвите по дълговете на държавата. Крайният резултат от подобна фискална политика е по-бедни граждани и по-голямо изтичане на пари навън.
Тези щрихи от фактическата реалност у нас заедно с немощната правораздавателна система и корупцията нагнетяват огромна деморализация. Векторът (терминът е на мода) на моралната нестабилност също сочи към икономическа нестабилност, защото без морални баланси обществото е непродуктивно и податливо на кризи. Моралната криза у нас е в разгара си. Предстои ли икономическа? Вместо да отговори на този въпрос, конгресът на БСП мина под мотото как въпреки че уж нямало пари (при рекорден бюджетен излишък!), партията ще предложи нова икономическа политика. Обсъжданите мерки и идеи обаче бяха предварително обременени от три неверни твърдения, лансирани от лидери на БСП и министри
Първото е, че повишаването на заплатите в бюджетната сфера, главно на учители и лекари
ще дестабилизира финансовата сфера по подобие на 1996 г. Това не е вярно, защото кризата през 1996 г. бе причинена от печатането на пари и криминалното източване на държавните предприятия и банките, а не от големите заплати на хората в държавния сектор. Идеята, че социалистическото управление през 1995-96 г. е станало жертва на обществото и необоснованите му претенции, а не обратното, може да е само спекулация за вътрешнопартийна употреба. Ако обаче министър-председателят наистина вярва, че е така, нещата са по-зле, отколкото изглеждат.
Второто заблуждаващо внушение е, че повишаването на заплатите ще предизвика по-голяма инфлация. Това не е вярно, защото при системата на валутен борд левът е само технически носител на резервната валута – еврото. Зад всеки лев (евро) стоят вече произведени реални блага на най-големия общ пазар в света. На него няма нито дефицит на стоки, нито излишък на пари. В най-лошия случай по-високите заплати в България могат да доведат до по-голям внос, но те ще повишат и търсенето на местни стоки и ще спомогнат за увеличаване на вътрешния продукт.
Третото невярно твърдение е, че повишаването на заплатите и пенсиите ще предизвика криза, подобна на унгарската. В Унгария обаче бюджетните заплати бяха повишени с 50% при 4.5 % бюджетен дефицит, докато България има рекорден бюджетен излишък. При това (заради борда) той не е от книжни пари без покритие, а е отнето от държавата потребление на реално произведени стоки и услуги. Единственият резултат от това е изкуствено задържане на икономическия растеж.
На фона на предварително насадените страхове декларираните от БСП намерения се представят като израз на решителност и отговорност. Фактически обаче преизчисляването на базата на пенсиите бе предложено само преди два месеца от ДСБ и бе отхвърлено от същите хора, които сега го предлагат като свое решение. Идеята за намаляване на осигурителната тежест също отдавна се предлага от цялата дясна опозиция, а плоският данък от 10% е нещо като емблема на СДС.
Автентичните „леви“ идеи, лансирани на конгреса на БСП, са или отдавна установени практики
като увеличението на заплатите в бюджетната сфера всяка година от 1 юли, или политическа екзотика – като идеите за „фонд интелект“ и „данък богатство“. Фондът за средно образование (интелект) по замисъл се разминава точно с тези, които най-много се нуждаят от финансова помощ, за да учат – ромските деца. Те рядко завършват седми клас, за да се възползват от помощта за гимназиално образование. А пък идеята за данък богатство звучи като виц в най-бедната страна в Европа, където официално деклариралите годишни доходи над 100 000 лв. са под хиляда души. Ако се осъществят подобни идеи, разходите за администрирането им вероятно ще надхвърлят ползите, да не говорим за злоупотребите и разхищенията.
Резюмето на конгреса всъщност беше направено не от лидера на партията Станишев, а от финансовия министър Орешарски. Той просто отсече: „На никого, повярвайте, няма да се увеличават заплатите тази година в рамките на това правителство“. И никой от управляващите политици не възрази. Последната дума обаче ще имат хората на улицата.