Иван Костов: Ние ще направим едно изявление, което ще ви раздадем. То е изявление на ДСБ за кризата на еврото.
Приветстваме съгласието на Брюксел за въвеждане на строги правила срещу бюджетните дефицити в страните членки на ЕС. Нашата законодателна инициатива за ограничаване на възможността за ограничение на възможността за прекомерен дефицит предхожда с повече от година постигнатото съгласие.
Това съгласие още не е конкретизирано. Преговорите за постигане на споразумение между страните от ЕС предстоят. Затова ние настояваме българското правителство да започне дебат, на който да се формира национално-отговорна българска позиция за същинските преговори. Дебатът е необходим на българските граждани и фирми, за да ги ориентира в техните дела.
Нашата изходна позиция за този дебат е, че първо, България не може да участва с парична вноска в новия механизъм за подпомагане на еврозоната посредством МВФ, поне докато не въведем еврото. И второ, ние сме против увеличаването на данъците или въвеждането на европейски данък, представени като хармонизация на данъчната политика в ЕС.
Едновременно с това ние, казваме честно на българските граждани, че съгласието от Брюксел няма свойство да реши дълговият проблем на някои европейски страни и да преодолее кризата на еврото.
Като хора създали стабилността на българската парична и банкова система и публичните финанси на страната, настояваме отговорните институции в България да анализират в дълбочина рисковете за нашата финансова система и да предприемат необходимите мерки, за да не допуснат кризата на еврото да подкопае стабилността на българския лев и вложенията на българските граждани и фирми.
Готови сме да участваме и в тези дебат и за търсене на широк политически и институционален консенсус за предотвратяване на риска от разпространение на кризата на еврото върху българския валутен борд и финансова система.
Това е изявлението ни.
Въпрос: Как гледате на президентското вето?
Въпрос: Какво трябва да включва този дебат? Каква ще бъде вашата позиция относно дебата?
Иван Костов: Целта е важна на дебата. Целта на дебата е да се предотвратяват рисковете за българската парична и банкова система, и за публичните ни финанси. Това е най-същественото в момента.
Въпрос: Имате ли предложения…
Иван Костов: Имам. И разбира се по време на дебата ни ще участваме със свои предложения.
Въпрос: Какви са тези предложения?
Иван Костов: Първо трябва да се съгласим в какво се стои въпроса?
Въпрос: Трябва ли да въвеждаме еврото? Ако „да“, кога? Ако „не“, защо?
Иван Костов: В момента въвеждането на еврото, както обърнахме внимание означава ангажимент на българското правителство, на българската държава да участва с една огромна парична сума, която е някъде над 3 млрд. и половина лева, в този фонд, който трябва да стабилизира еврозоната през МВФ. Ако си представим за един миг, че ние участваме в това, това ще означава, че всички средства, които сме получили от ЕС при пре-присъединителни и други програми, на практика ще ги върнем във фонда за стабилизация на еврозоната, което очевидно не е в българския интерес и според нас не е във възможностите на страната. Така, че в момента за нас правилното, между другото решение, не стои въпроса за влизането в еврозоната в този миг, защото тя преживява много големи трудности.
Въпрос: Да, но в началото, когато се говореше за влизането в пакта за стабилност, от страна на управляващите, г-жа Стоянова, каза, че не се изисква от България никаква такава внос, също и увеличаване на данъците, единствено подкрепяме само решенията за нисък дефицит. Значи е излъгала.
Иван Костов: Да не бързаме с квалификациите. Това, което ние искаме за преговорите за конкретното споразумение, което ще се постигне между страните. Както вие виждате ние не знаем между кои страни ще се постигне това споразумение. Да видим конкретните детайли. Ние искаме българското правителство да иде с мандат на тези преговори и този мандат да е национално-отговорна позиция, т.е. да има консенсус в страната по този въпрос. Но пак искаме да кажем, че тези мерки и тези решения това постигнато съгласие нямат свойството да решат дълговия проблем и да стабилизират Европа, нямат това свойство. Това е същественото за нас.
Въпрос: Г-н Костов, ще подкрепите ли президентското вето?
Иван Костов: Ами не, защото е президентско вето, а защото сме гласували против въвеждането на удължаване на стажа. Заради това. Оставаме верни на вота си, нямаме нищо общо това с ветото. По-скоро дава ни повод да си потвърдим позицията отново.
Въпрос: Считате ли, че промените трябва да отидат в Конституционния съд?
Иван Костов: Това не е наша тема в случая, но най-вероятно промените ще отидат в Конституционния съд, поради процедурата, по която бяха осъществени. Тази процедура е атакуваема пред КС и вероятно това се има предвид като се говори.
Въпрос: Г-н Костов, хора, които разбират от финанси, твърдят публично и официално, че бюджета – републиканския за 2012 година, е без посоки, без мисъл, без представа какво целят управляващите да постигнат с него. Бихте ли се наели да формулирате с три изречения от Ваша гледна точка, какви са неговите цели и има ли посока този бюджет наистина?
Иван Костов: Същата, каквато последните 10 години. Една и съща. Опит, без да се правят съществени движения, без да се правят реформи, да се поддържа финансовата стабилност. Това е движение по течението. Това е този бюджет. Той не е реформаторски, той не подхожда към нито един от проблемите, нито в здравеопазването, нито в образованието, нито в МВР, никъде, нито в администрацията. Той не дава тези решения и същевременно поддържа системата. Бюджет на статуквото. Статукво, което всички не смеят да нарушат, защото са го превърнали в нещо като, как да кажа, неприкосновен на политиката за поддържане на финансова стабилност в онези години до 2001, което няма никаква логика, тъй като страната е много различна. Страната през 2001 година, половин милион сме по-малко и половин милион сме в чужбина. Публичната сфера е същата като големина, даже по-голяма е станала. Така, че никой не е посмял да отрази, дори тези най-належащи промени, които трябваше да настъпят в публичния сектор под въздействието на обективните обстоятелства. Никой не го е.
Въпрос: За какъв принос на Дянков тогава става дума? Като той използва рамка от преди 10 години и само налива вътре, попълва в квадратчета?
Иван Костов: Ами те едва тези дни си признават, че са заварили финансова стабилност и за първи път го свързаха с нашето управление, което е голям прогрес в мисленето на ГЕРБ. Да ги насърчим да мислят по този начин, той е малко по-сигурен е този начин, защото представя реалните досиета на тежките проблеми, които решава страната в последните години.
Въпрос: Г-н Костов, бившата премиерка, бившия премиер Ренета Инджова много грубо говореше в свои изказвания, в едно, от които казва, че през 1994 година сте бил при нея за протежиране на ваш приятел, тя така се изказа. И въобще такива бяха теми, много лош беше тонът. Как ще коментирате?
Иван Костов: Аз съм политик в днешния ден, тревожа се от днешните въпроси на страната, както виждате участвал съм в изработване на позиция, свързана с рискове за стабилността на страната в днешния момент… 1994 година да се занимават историците.
Въпрос: А за днес тя призова да се оттеглите.
Иван Костов: Не, не няма да отговарям на тези неща.
Въпрос: Г-н Костов, коментирайте с две изречения тогава изказването на г-н Борисов, за това как е казал на Европа какво да прави. Може би това очакват в Парламента, да го каже като министър председател.
Иван Костов: Вижте, ние считаме ситуацията за достатъчно сериозна, за да се фокусираме върху това колко на място или не съвсем на място се изказва българския министър председател. Ние призоваваме да се търси широк политически национален консенсус, тъй като сезираме много сериозни рискове за хората, за влоговете, за бизнеса им, за публичните финанси, ако в този момент ние започнем да коментираме язвително един или друг от участниците в бъдещия консенсус, това би било много лош тон. Това би означавало, че неискрено търсим консенсус, а пък ние наистина търсим консенсус за национално отговорни позиции на България в този момент. Така, че не можем да ви партнираме.
Благодарим ви!
