Борисов не търси сътрудничество на Парламента по въпросите свързани с Финасовия пакт

Председател Цецка Цачева: Благодаря, господин Сидеров.

Преминаваме към питането на народните представители Иван Костов и Мартин Димитров към премиера господин Борисов относно позицията на България във връзка с проект на акт на 26 страни – членки на Европейския съюз, и приемането на фискални правила.

Питането ще бъде развито от господин Мартин Димитров.

Мартин Димитров: Уважаема госпожо председател, господин премиер, дами и господа! Най-важният политически въпрос пред българския парламент и пред българското правителство са новите фискални правила. Преди година и половина Синята коалиция добронамерено предложи вариант на тези правила, част от тях бяха приети много преди тя да стане официална европейска политика. Това показва нашата добронамереност България да бъде една от първите страни, приела подобни правила.

От задаването на въпроса обаче досега идеята за тези правила се промени и предложението, което има в Европейския съюз, е съвсем различно. Между другото, вчера то е било обсъждано на съвместно заседание на Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. Новите правила, новото предложение не е било раздадено на народните представители, но им е било разказано.

Оттук нататък има няколко ключови въпроса. Накъде отива промяната? Първо, говори се за по-голяма икономическа координация. Уважаеми господин премиер, зад икономическата координация потенциално се крие данъчната хармонизация или идеята за уеднаквяване на данъците – най-страшното нещо, което може да се случи на България. И ако ние като парламент и като правителство не разработим обща позиция, с която да спрем това, да кажем на Европейския съюз: „Да, искаме да влезем, да работим заедно, да развиваме тази общност, но не можем да имаме еднакви данъци, не може Европейският съюз да върви към такава централизация“, ако сега не вземем мерки, утре ще бъде фатално. Много след мандата на това правителство това ще бъдат факти, които няма да могат да бъдат променени. Затова по няколко въпроса е спешно важно заедно да изработим позиция и да кажем нещата, които не могат да се случат, и позициите, по които България няма да отстъпи пред Европейския съюз.

Първият такъв въпрос е никакво уеднаквяване на данъците.

Вторият въпрос, който го няма тук, но ако видяхте, е загатнат в чл. 9 – че тези правила подкрепят и повтарят ангажиментите в „Евро плюс“. Това означава, че България не може да дава пари за спасяването на по-богатите държави. Това трябва да бъде принципът. Дори, уважаеми господин премиер, ако по някаква причина е допусната грешка от кабинета и е дадено съгласие България да участва в спасяването на по-богати от нас страни, това трябва да бъде спряно и да има обща позиция на парламента и на правителството то да не се случва и да не бъде допустимо. Допуснем ли го, представете си цената за влизане на България в Еврозоната да бъде да дадем 3 млрд. евро в общия фонд, с които да спасяваме по-богати страни от България, например Италия. Нищо против Италия – една прекрасна страна, но бедните, ние сме бедни в момента, не можем да спасяваме богатите. Тази позиция трябва да бъде категорична и да бъде изработена от българския парламент.

Много малко време остана, господин премиер. И Вие не печелите, а губите от това, че в парламента не се води този дебат, че колегите нямат този документ. Искам да попитам: кой от ГЕРБ има новото предложение за тези правила? Нека да вдигне ръка някой от Вашите депутати! Чели ли сте ги? Някой от Вас има ли новото приложение?

Според мен никой го няма.

Председател Цецка Цачева: Времето изтече, господин Димитров.

Мартин Димитров: Благодаря за вниманието.

Председател Цецка Цачева: За отговор – министър-председателят господин Борисов.

Министър-председател Бойко Борисов: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Костов, господин Димитров! Ще започна отзад напред, за да Ви отговоря категорично по двата въпроса – два поставихте, а казахте три.

Нашето категорично становище и при моите изказвания в Европейския съвет, и на министър Дянков на ЕКОФИН е, че ние по никакъв начин няма да се съгласим с уеднаквяване на данъците в Европейския съюз, защото българският народ си е изстрадал тези данъци. Това, което сме постигнали към момента – вече 2,5-3 години от нашето управление, го спазваме много ясно и точно. Да, в много от държавите това би било един прекрасен претекст на техните правителства да скрият лошата си финансова политика и дисциплина с това, че видите ли, Европейският съюз казва: „ДДС 22-23%“ и така нататък, да не Ви губя времето.

За разлика от Вас ние винаги сме подчертавали, когато сме заварили нещо добро или някой е дал едно предложение, да го изтъкваме. Както многократно сте чували, съм благодарил на Вас, че навремето сте направили фискалния борд. Многократно сте чували, благодарил съм на министър Орешарски, че е успял да скъта близо 2 млрд. лева в резерва, да не ги похарчат и тях. Както винаги, съм благодарил и не съм отричал идеята Ви за Пакта за финансова стабилност, която, за радост сме на власт и можем да я превърнем с общи усилия във факт – това никога не съм отричал, за да ме упреквате.

И второто важно нещо, което декларирам – ние няма да даваме пари да подпомагаме други държави. Това ще правят държавите от Еврозоната, а ние, както добре знаете, сме далеч от желанието си да влезем в Еврозоната, въпреки доброто си показатели. Ние подпомагаме, мисля с около 6 млн., ако греша числото, моля да ме извините, държавите от третия свят. Много преди нас са взети такива решения и ние ги изпълняваме в момента. Това е отговор на конкретния Ви въпрос. Мисля, че съм достатъчно ясен.

Ако искате, имам много дълго написан отговор, да го изчета, но това са важните въпроси и мисля, че съм категоричен в отговора.

На 16 декември миналата година Генералният секретариат на Съвета на Европейския съюз разпространи първоначален проект на Международно споразумение за засилен икономически съюз. Той бе изпратен „за сведение“ още на 18 декември 2011 г. По-късно, след преговори в Брюксел, бяха направени някои корекции. Ние ги следим внимателно и когато получим окончателния вариант на документа, ще Ви го представим своевременно.

Тук мога да кажа, че по време на съветите толкова много предложения се правят, че ако не ме лъже паметта, на последния Европейски съвет мисля, че завършихме някъде към 5 или 6 часа сутринта. Убеден съм, че накрая никой от лидерите не знаеше точно по отделните точки от началото какво сме се разбрали. Затова се налага в края да се пише, дописва, отново да се предлагат, отново да се изпращат. Затова казвам, че ние нямаме окончателен документ, който да изложим пред Вас.

На заседанието си от 28 декември 2011 г. Министерският съвет обсъди проекта, повтарям „проекта“ на Международното споразумение като основа за водене на преговори и одобри изразеното от мен пред Европейския съвет намерение България да участва в процеса на неговото изработване – не вярвам да има друг на различно мнение, защото не можем да чакаме някой друг да го решава, а ние да не участваме в изготвянето на документа – след като го представим пред Народното събрание. Беше взето решение на Министерския съвет, с което се упълномощават министърът на финансите и министърът на външните работи да участват в провеждането на преговорите по проекта.

Искам да Ви запозная с възможностите, които съществуват за държавите членки извън Еврозоната за присъединяването към споразумението, те са следните. Съгласно чл. 14, ал. 5 от проекта държавите членки извън Еврозоната могат да изберат една от следните възможности:

– да декларират, че ще изпълняват от дата, по-ранна от членството им в Еврозоната, напълно или частично разпоредбите в Глава трета или Глава четвърта, или

– да се присъединят към споразумението, като неговите разпоредби ще се изпълняват от момента на членство в Еврозоната, или

– да се присъединят към споразумението, като се обвържат с изпълнението на всички или на част от разпоредбите на Глава трета или Глава четвърта от момента на ратификация.

Всичко това – кой от начините на действие ще изберем, ще реши българският парламент и ще го изпълним.

Изпълнението на останалите разпоредби на споразумението влиза в сила от момента на членство в Еврозоната.

Трябва да Ви уверя, че при дискусиите в Европейския съвет винаги сме подчертавали, че за България е изключително важно засилването на икономическата и фискалната координация да гарантира правото на държави членки да следват самостоятелна данъчна политика – това, което Ви отговорих с една дума. Заявили сме нееднократно, че не можем да подкрепим изменения в договорите, които да ограничат правото ни да водим данъчна политика, насочена за подобряване на инвестиционния климат, повишаване на конкурентоспособността и растежа на българската икономика.

България провежда разумна фискална политика с цел гарантиране устойчивостта на публичните финанси. Страната въведе фискални правила за дефицита и размера на правителствения сектор в Закона за устройството на държавния бюджет и работи за въвеждането на допълнителни разпоредби, ограничаващи повишенията на преките данъчни ставки в Конституцията. Във връзка с това според нас за България е целесъобразно да се присъедини към разпоредбите на Глава трета от Международното споразумение, отнасящо ще до бюджетната дисциплина.

По отношение на икономическата конвергенция, съгласно Глава четвърта от Споразумението, за България на този етап е изключително важно осигуряването на достатъчно гавкавост за провеждане на национална икономическа политика в подкрепа на икономическия растеж на страната. Приоритетно значение за страната ни е да бъде гарантирано правото на държавите членки да следват самостоятелна данъчна политика. Заради това в процеса на договаряне за споразумение ще настояваме за изключването на данъчната хармонизация от икономическата конвергенция. Нашата позиция е, че евентуално обвързване с разпоредбите на Глава четвърта от Споразумението, отнасящи се до икономическата конвергенция преди приемането ни в еврозоната, трябва да се вземе на по-късен етап от преговорния процес.

Ние отдаваме приоритетно значение за бързото включване на разпоредбите в Международното споразумение за засилен икономически съюз в договорите на Европейския съюз, като ще продължим да отстояваме своята принципна позиция за необходимост от пълно съответствие на разпоредбите на това споразумение с договорите на Европейския съюз и правото на Европейския съюз за съхраняване ролята на съществуващите европейски институции.

В представения Проект на международно споразумение не се предоставят на Европейския съюз допълнителни правомощия, произтичащи от Конституцията на Република България, тъй като споразумението има за цел засилване на бюджетната дисциплина и координацията на икономическите политики, докато конкретните мерки и тяхното изпълнение остават национална отговорност.

Позицията на Република България по Проекта на споразумение подлежи на конкретизиране. Това ще бъде съобразено с динамиката на протичащите в момента преговори между държавите – членки на Европейския съюз, за изготвяне на окончателния текст. Личното ми убеждение е, че присъединяването ни към Споразумението с уточненията, които Ви предоставих, е най-доброто решение, което можем да вземем днес. То ще нареди страната ни сред най-добре развиващите се европейски държави и ще даде шанс на усилията ни да поставим здрави основи за икономическото развитие на България в интерес на днешните и утрешни български граждани. Благодаря за вниманието.

Председател Цецка Цачева: Преди да дам възможност за два уточняващи въпроса, дами и господа народни представители, позволих си да просроча времето и да не прекъсна министър-председателя в отговор на този въпрос с оглед неговата актуалност и желанието на различни парламентарни групи той да бъде изслушан и да даде отговори по него. Считам, че това е належаща тема, актуална, по която вървят дискусии.

За два уточняващи въпроса – господин Мартин Димитров.

Мартин Димитров: Уважаеми господин министър-председател, ще Ви кажа накратко допълнителните въпроси, които особено много притесняват мен и колегите ми от Синята коалиция.

Първо, в този последен драфт пише, че ако 12 държави от Еврозоната одобрят тези правила, те стават факт. Тоест вече не говорим за Европа на две скорости, а за Европа на три скорости. Допуска се част от Еврозоната да си направи по-малка еврозона. Това се случва за първи път. Не трябва да се допуска този вариант.

Вторият въпрос, който ме притеснява – влизането в Еврозоната не трябва да струва пари. Не може да ни струва 3 млрд. евро. Това не можем да го приемем. Вие следите бюджета и целият парламент следи българския бюджет, българските финанси. За нас това е непосилна сума и не би трябвало влизането в Еврозоната да се свързва с такова нещо. Защото това е нещо, по което трябва да се преговаря, да бъде намалена поне тази сума и да има обща европейска позиция в тази посока. Не може влизането в Еврозоната да е с пари.

И на трето място,данъкът по финансовите транзакции има огромна опасност да отблъсне инвестиции от целия Европейски съюз и те да отидат някъде другаде – Азия, Съединените американски щати. Това е друга тема, по която трябва да имаме позиция. Неслучайно настоявахме за изслушване и за разговор с Вас пред българския парламент.

По тези три въпроса ни е ясна позицията на българския парламент, но трябва да имаме коалиция в Европейския съюз, за да успеем да направим тези неща факт. Пак Ви повтарям – не можем да допуснем дори част от Еврозоната, 12, 18 страни да приемат този документ и той става факт. Трябва да се търси консенсус, така че да няма разслоение вътре в Европейския съюз – най-добрите си правят малък клуб, наричат го вече на шега ВИП клуб, другите са в Еврозоната, ние, третите, сме просто в Европейския съюз. И ни се слагат такива бариери да влезем в Еврозоната, че всъщност да не можем да влезем, защото става голям проблем за Вас, господин премиер, за нас, въобще за всички българи.

И нашата национално отговорна позиция е тези препятствия да ги премахнем. Ако сега не ги премахнем, утре няма как да стане. Приемат ли се тези текстове, като знаем, че влизането в Еврозоната днес е 3 милиарда, утре може да стане два-три пъти повече. Може да се окаже, че всяко едно бъдещо правителство не може да си го позволи. Това става забранителна бариера. И ако сега това не бъде решено като проблем, няма кога да го решим.

А колкото до данъка върху финансовите транзакции, още веднъж – да, имаме такава позиция. Но въпросът е да ги убедим, има много умни хора в Европейския съюз. И затова ми се щеше да има обща позиция на българския парламент и правителството да изглеждаме по-сериозно и на базата на тази позиция да намерим поне десет страни в Европейския съюз, които да са на нашата позиция, да приемем част от техните предложения и заедно да се опитаме този пакт, тези финансови правила да ги направим такива, че да нямат забранителен характер и да не разслояват Европа. Един ВИП клуб, по-широк клуб на цялата Еврозона и вече трети клуб на Европейския съюз – това не е идеята за обединена Европа. Това не обединява, това разединява Европа – нещо, което не трябва да допуснем.

Председател Цецка Цачева: За отговор на допълнителните въпроси – господин Борисов.

Министър-председател Бойко Борисов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов, господин Димитров! Безспорно всички тези теми и проблеми са изключително важни. Дебатът в Европа не само че не е спрял, той кипи в пълна сила, защото дебатът се връща вече и доста години назад за приемане на членове в Еврозоната, които не са били готови, за това, че години наред в Европа сме си позволявали да харчим повече, отколкото произвеждаме. Макар че и сега, даже в момента днес господин Дянков има разговор и с немския финансов министър по тази тема, отново беше допуснато нещо, което е лишено от всякаква икономическа и финансова логика, а именно финансово слабите държави да кофинансират по Европейските фондове само с 5%, а тези, които сме си изпълнили критериите, да кофинансираме с 20, в железниците – с 40%. И в момента ние това сме го поставили като тема. Лично говорих и с президента Барозу, и с госпожа Меркел, и с всички лидери, че това е поредният лош пример, лоша практика, която не само не извежда Европа на конкурентна основа, защото Вие сами казахте и по данъците, и по транзакциите, че те ще отидат дали в Щатите, дали в Азия, ако не се вземе общо, глобално решение от всички континенти такова решение относно данъка по транзакциите.

Що се касае до всичко останало, за което говорите, то не е причина, то е следствие. Следствие на това, че много държави, включително и такива, които изброихте като Италия, като Испания, като Португалия, години наред, благодарение на своя ларж политика – да харчат много, да дават много, в един момент сега някой трябва да плати тази цена. И този път немците вече просто отказват да плащат сами тази цена и казват: о’кей, щом искаме Обединена Европа, дайте всички да извадим и да дадем. Разбира се, ние имаме своите основания и казваме: да, но нашето население е най-бедното в Европа и ние няма да подпомагаме страни, които имат по-високи пенсии и заплати от нас. Така че по подобна тема съм готов да дискутирам с тях, когато се изравнят пенсиите и заплатите с българските и станат по-ниски от нашите, разбира се.

Така че позицията ми е била категорична, ясна, казана на висок глас, но проблемът в Европа стои – именно с лошите политики и практики – години, години наред. И това, което се случи в съседна Гърция, не е ли забелязано от европейските икономически и финансови експерти? Или от един практик, какъвто е сегашният премиер на Италия господин Монти? Да не би да не са ги виждали тези неща, които следват като процеси в тези държави – дългът да се повишава, да отиде на 70, 80; 90% мисля, че е външният дълг във Франция; мисля, че Германия мина над 60; с бюджетни дефицити по 8?9%? Нима сега това излезе на дневен ред? Не са го виждали? Нима техните финансисти не са ги предупреждавали през годините, че в един момент ще дойде този Видовден? И той дойде.

Мисля, че именно когато говорим за Пакта за финансова стабилност (публично многократно съм се обръщал и към Вас, и към колегите отляво, и към колегите от ДПС, към „Атака“, към РЗС и към независимите депутати), това е момент, в който българският политически елит, събран в този парламент, може да излезе с едно такова решение, което да покаже пред Европа, че ние мислим и прагматично, и добре за бъдещето. Абсолютно съм съгласен и готов да работим върху такова решение на парламента. Благодаря.

Председател Цецка Цачева: За отношение – господин Костов.

Иван Костов: Благодаря Ви, госпожо председател.

Господин министър-председател, ние Ви поканихме, след като стана ясно, че има предложение за Финансовия пакт – да дойдете и да обясните пред парламента какви позиции ще защитава българското правителство, с кого ще търси сътрудничество, за да засили своята позиция, така че тя да се чуе по-добре на тези преговори. Поискахме и Ви подсказахме тук, от трибуната, че най-силната позиция за България ще бъде, ако Вие влезете с идея за това каква е българската позиция преди преговорите и поискате мандат от българското Народно събрание да се движите в рамките на тази позиция – да приемете това, което е записано в нея, и да не приемате това, което не е записано в нея.

Вие отказахте да направите това. Появявате се едва днес, за да завършите една фаза на консултиране с парламента, която е измислена вероятно някъде по дипломатическите канали, но която я няма записана в българските закони и в правилата, които ние следваме.

Няма процедура „консултация с парламента“ по ключови позиции, като тази, която повдигна в допълнителния си въпрос моят колега от Синята коалиция. Ние дълбоко се вълнуваме от обстоятелството, че този договор, който е представен и с който ние се запознахме, подменя договора за Европейския съюз със съгласие на малък брой страни, учредявайки Европа на различни скорости, формирайки такива правила в този Европейски съюз, които на практика правят безпредметни и Лисабонския договор, и други договорености. Това е абсолютно съществена политическа теза, защото тя засяга не само Вашето правителство, засяга всички правителства оттук нататък. Засяга и правителствата, които са работили за европейско членство – поне три-четири правителства в миналото. Това беше цел на България – да влезе в единна Европа, Европа да бъде консолидирана и силна. Сега се оказва, че ще има различни Европи. Ние в коя Европа искаме да влезем? Това е много важен въпрос.

И, второ. Вие не отговорихте ясно на въпроса и това не може да ни удовлетворява: Вие давал ли сте съгласие входът в Еврозоната да бъде три милиарда за България, или не сте?

Министър-председател Бойко Борисов: Не.

Иван Костов: Ами, кажете го ясно – няма договорка, по силата на която България е готова да признае, че с влизането си в Еврозоната ще поеме финансов ангажимент в размер на еди-колко си милиарда във връзка с Фонда за европейска солидарност – така нареченият солидарен механизъм. Благодаря.