Светослав Малинов: Здравейте. Благодаря Ви, че уважихте нашата пресконференция. За днес имаме две теми. Ще започна с изключителното си недоумение и неприятната си изненада от това, че едно събитие от миналата седмица, свързано с решение на европейския съд за правата на човека премина почти незабелязано през българските медии и не предизвика крайните, бих казал задължителни силни реакции на медии, политици и публични лица. Това е решението на европейския съд за правата на човека срещу България, в който България и нейното правителство бяха признати за виновни за нарушаване на чл.2 от конвенцията за правата, а именно правото на живот. Първото право между другото в дългия списък на права, изброени в конвенцията от чл.2 до чл.14. Това е безспорна осъдителна присъда. Ключовите моменти в заключението на присъдата са подкрепени единодушно от шестимата съдии. Случаят е добре известен – става дума за полицейското насилие, за което Бойко Борисов е пряко отговорен. Това е фиксирано в 25 и 26 параграф от осъдителната присъда, в която изрично е написано, че в определен момент на акцията, наблягам само на това, вътрешният министър тогава се е разпоредил да не се предприемат никакви действия, докато не се появи главния секретар на сцената, знаете за обградения в своята къща господин Тодоров- Чъкъра. Малко след като пристига господин Борисов, той поема лично управлението на акцията и тя завършва по начинът, по който всички знаем, че завършва. Така че, ако трябва да обобщя -България е осъдена, има престъпление. Европейският съд по правата на човека не се произнася по-нататък, тъй като това е задължение на Българската правна система, но пак повтарям- България е осъдена в престъпление, следователно има виновни. От това, което четем като заключение, вината пряко се носи от командващия акцията г-н Бойко Борисов. Неговите реакции, реакциите на един премиер на България, който твърди, че не се чувства виновен спрямо решението на Европейският съд за правата на човека, означава, че България отказва да спазва и уважава собствения си подпис по договорите на Европейският съюз. Това е накратко отношението на един човек , който няма нищо общо с Европейските ценности и не уважава Европейските процедури. Това е българският премиер. Той след няколко седмици ще трябва да заеме своето място на срещата на върха, където ще се обсъжда европейския бюджет, ще се обсъжда дали България да получи повече пари по кохезионният фонд, дали изобщо България трябва да бъде включена в тези най- солидарни фондове и по какъв начин да става всичко това. Той ще седи там като човек, чието име е споменато в осъдителна присъда на Европейския съд за правата на човека. Това ние не можем да коментираме по друг начин освен, че той не може да продължава да изпълнява задълженията си на министър-председател. Българските правораздавателни органи, прокуратурата, трябва да подновят разследването сега, използвайки новите документи и аргументи на Европейския съд, а г-н Бойко Борисов трябва да се оттегли от поста министър-председател. Това е по първата част.
Радан Кънев: Аз ще продължа с това, че след този случай от 2003 година, той сякаш бележи началото на една непрекъсната увеличаваща се вълна от полицейско насилие в България, която всички отбелязваме, продължила при действието на г-н Бойко Борисов, при Румен Петков, като вътрешен министър и с особена сила в момента, при дейността на г-н Цветан Цветанов, като вътрешен министър на България. Според нас тази вълна намери кулминацията си в абсурдното заявление на Цветан Цветанов, че ще съдейства на съдия Марковска в издирването на автор на сигнал, което самият изпълняващ длъжността главен прокурор на републиката нарече “правен абсурд” и каза, че прокуратурата с тези въпроси няма да се занимава. Политическото ни заключение от това, което говорим е, че ясната вече коалиция ГЕРБ – БСП – ДПС, ние наричаме коалиция срещу законността и правосъдието в България, с дейността си, със самото си присъствие в този коалиционен формат по всички въпроси, свързани с законността и правосъдието, съсипва нещо, което не е просто европейският избор на България, нека не използваме този шаблонен израз, съсипва един избор на българите, направен още през Възраждането. Прекратен по брутален начин през 1944г. и следващите години, който всички ние се опитваме да възобновим от 1989г. насам, все пак празнуваме и годишнина от 10 ноември тези дни. Изборът, не просто за България като член на Европейския съюз, е поставен под съмнение, а за България като модерна държава, като правова държава, като държава, която се развива на основите на законността. Искаме да отбележим в заключение, че поражение вече е нанесено, както и да шикалкави Борисов, той е човекът, който спусна Венета Марковска за член на Конституционният съд. Той нанесе жестоки поражения на България в момента, не просто на европейския облик, а на облика, който тя има пред българските граждани. Естествено за нас от първия момент, за разлика от ГЕРБ, които продължават да се лашкат, не е имало никакво съмнение, че тя няма място в Конституционният съд и че ще бъде позор за България, ако тя се закълне и встъпи в длъжност. На разположение сме за вашите въпроси.
Въпрос: Официално ще поиска ли ДСБ, чрез СК оставката на Бойко Борисов в Народното събрание?
Радан Кънев: Аз мисля, че отговорихме на този въпрос. В парламента има мнозинство от над 2/3 от народните представители, които заедно подкрепят точно тази политика срещу, която ние се обявяваме. Така че краят на политическата кариера на г-н Бойко Борисов зависи от неговото решение или от българския избирател на по-късен етап.
Въпрос: Предвиждате ли ваше решение на временна анкетна комисия в НС за решаване на случая с Чъкъра?
Светослав Малинов: Аз не мога да разбера как е възможно сега да се минава по онзи път, по който е трябвало да се мине някога, когато г-н Борисов е бил главен секретар. Ние имаме осъдителна присъда на Европейският съд за правата на човека. Това не е присъда, дадена от опозицията, от неправителствена организация или от някаква друга група от хора. Това е най-висшият съд в рамките на Европейския съюз. От тук нататък, след като е признат за виновен, да го кажем както е написано, след като България е призната за виновна, трябва българските съдебни органи да отговорят кой е виновен. Всеки, който е прочел осъдителната присъда, не може да има съмнение кой е виновен, но все пак договорите, които сме подписали, не позволяват на Европейският съд да свърши работата и на българския съд. Това означава че ние просто, изцяло се отказваме от собствената си правозащитна система и нямаме никакво доверие в нея. Европейските колеги смятат, че от тук нататък българските правораздавателни органи имат най-добрата възможна основа, юридическа, за да продължат. Дали имат смелост обаче е съвсем друг въпрос. Нивото на въпросите е съвсем различно от това на политиката на парламента и каквито и да е други комисии. От тук нататък само прокуратурата, и то въз основа на вече произнесена присъда в компетентността на чиито членове, имам предвид Европейския съд, никой не може да се съмнява. Нито вие, нито г-н Борисов, нито г-жа Меркел.
Радан Кънев: Аз бих добавил, че наистина временна анкетна комисия в момента не отговаря на тежестта на положението на това, което се случва в България. Парламентът в крайна сметка се произнесе и показа Венета Марковска. В момента, след това решение Бойко Борисов виси като една Венета Марковска в безвъздушното пространство, позори страната си и не знае каква е следващата стъпка.
Въпрос: За него случаят е приключил.
Радан Кънев: Той и за Венета Марковска може да е приключил, но за обществото не е, нали?
Въпрос: Призовавате ли другите политически сили да заемат позиция по случая “Чакъра”?
Радан Кънев: Какво да призоваваме, да се съберат на коалиционен съвет БСП – ГЕРБ – ДПС и да решат.
Въпрос: Прокуратурата може ли да се самосезира по случая?
Светослав Малинов: Тя е задължена да вземе отношение по тази осъдителна присъда. Отказът означава, че ние се самоизключваме от правната система на Европа. Самите въпроси показват, че изглежда европейския съд за правата на човека продължава да се възприема като някаква далечна и чужда за България институция. На практика това е съдът, пред който може всеки от нас, не дай боже, да потърси последна закрила, когато българската правна система се окаже неспособна да защити неговите, нейните, нашите права. Това е ситуация в която ние изобщо не трябва да се питаме какво трябва да се прави. Трябва да има естествен автоматизъм на действията. Остава въпроса: Възможно ли е българския премиер, който е поименно споменат като ръководещ операцията, за която България е осъдена да изпълнява своите задължения, да защитава интереса на България редом с другите си колеги сядайки до тях, след като всички знаят, че той всъщност е виновен за брутално полицейско насилие, даже се гордее с това. Единствената ни надежда е неговите колеги да не знаят за този случай. Уверявам Ви, че това е абсолютно невъзможно. Оттук нататък ние изпадаме в ситуацията да бъдем република с премиер, който има тези качества и се чувства невинен. Трябва да имаме вкус и да спрем коментарите повече, защото как да коментираме човек, който след осъдителна присъда казва, че не се чувства виновен. Аз мисля, че всеки има право да не се чувства виновен, но правото не е въпрос на чувства.
Въпрос: Пропускате една много ключова фраза: “Няма да позволя да се стреля по полицай”.
Светослав Малинов: Не мога повече да коментирам. Чувствам се изчерпан, казах каквото имам да кажа.
Въпрос: Имате ли някакъв друг ход ако прокуратурата продължава да мълчи? И втория ми въпрос е остава ли кандидатурата на Екатерина Михайлова за КС актуална?
Радан Кънев: Ясно е, че не можем да отговорим вместо г-жа Михайлова, още повече тези хипотези, ако г-жа Марковска реши да се оттегли……Нека тя да се оттегли, това е важното в момента за България.
Въпрос: Как разчитате мълчанието на ЕНП по въпроса с осъдителната присъда?
Светослав Малинов: Макар и остатъчно, уважението към българската правораздавателна система все още е налице. Не може външни политически фактори да обясняват на българското правосъдие какво да прави. Факта, че тази присъда е налице отговаря на всички въпроси свързани с политическа подкрепа и политически игри. Може би трябваше да го кажа в самото начало, стига да не Ви засегне, но това е за мен едно събитие, което надхвърля обичайния политически контекст, обичайните новини, обичайните атаки. Това е нещо извън мярата, нещо безпрецедентно и ако ние се държим сякаш нещата са както обикновено, ще нанесем много по-тежък удар върху образа на България, отколкото един или друг конкретен факт през последните години или един, или друг корупционен случай. В момента ние даваме с мълчанието си на прокуратурата, политическите партии и г-н Борисов, най-тежкото доказателство на тези, които не искаха България в ЕС, че ние не сме за там. Затова е много важно, колкото се може повече нормални гласове да се чуят в тази ситуация и да поискат най-нормалното – това, което поискахме ние преди малко. Благодаря Ви.
