Спомняте ли си онази моя публикация за тото пункта в двора на едно училище? Закрихме го.

Но нека ви напомня защо това е толкова важно за мен.

В двора на СУ „Христо Ботев“ в град Ихтиман — най-старото и най-голямо училище в общината — с години е функционирал тото пункт. Там, където децата трябва да учат и да мечтаят, им беше показван друг модел: „Търкай билетче, може пък да излезе късметът.“

Повярвайте — хазартът не идва с гръм и трясък.

Той се прокрадва „невинно“ — с по едно фишче, с игра „за забавление“, с надеждата за „лесно“ щастие. И неусетно се превръща в зависимост. В капан. В болест. Точно като синдрома на сварената жаба — водата се затопля бавно, докато вече не можеш да скочиш.

Не е епична победа. Но все пак — закрихме тото пункта.