Бонка Василева: Сигнализираха ме граждани за имот, който се намира в санитарно-охранителната зона на язовир „Искър“, ограден е и се ползва от Руското посолство. Направих предварително проучване, разгледах предишни журналистически разследвания и се оказа, че още от 2010 г. се споменава, че този имот е незаконен и няма никакви документи. По ЗДОИ пуснах питания до абсолютно всички институции, които могат да имат отношение към този имот – до район „Панчарево“, до областния управител на София, до МОСВ, до ДАНС, МВнР, МВР.

Най-пълната информация, която получих беше от областната управа. Самата управа дълги години води преписка за този имот, но не притежава никакви документи за него, т.е. и самата Руска федерация не притежава никакви документи за този имот. На едно устно твърдение, че през 1956 г. е бил подарен имотът, те са си позволили да го оградят. През 2007 г. е искала да го придобие по т.нар. обстоятелствена проверка за дълго ползване, което е било отказано.

Въпросът тук е защо като нямат никакви документи, продължава да стои ограда и две незаконни постройки, които ги няма на нито една кадастрална карта? Просто българската държава не завършва т.нар. регулация и реституция в един доста по-голям парцел от 200 дка. Желанието тук е да избегнат този конфликт – да вземат нещо, което е наше, за което Руската федерация претендира и продължават да стоят едни 200 дка именно в този втори пояс на язовир „Искър“ в един правен вакуум.

Общината не може да направи нищо, защото това не е в нейните правомощия. Това е в правомощията на областната управа. Тъй като нищо не се случва в крайна сметка, затова започнахме подписка като форма на граждански натиск. Смятам, че ако съберем 10 000 подписа и попитаме защо няма институции, които да пазят българския интерес, за да може да си отвоюваме и вземем нашата земя. През цялото време всички институции единствено шикалкавят, огъват се и просто не искат да се занимават с този казус.