Чудя се как от една България с добър и гостоприемен народ, който е приютил стотици хиляди арменски бежанци, изгонени от Малоазийския бряг на Егейско море в края на 19-ти век, стигнахме до тук.
Как младата следосвобожденска България се справя с чест с първото си значимо изпитание пред хуманността, милосърдието и състраданието към нуждаещите се, въпреки огромната следвоенна разруха.
Затова се чудя на част от хората, които бяха днес на протеста. На онази автентична част, не на агит-политическата. Задавам си въпроса как стигнахме до тук, как изгубихте човешкото във вас, че да мразите деца, които са избягали, за да спасят живота си?!
Не разбирам и сигурно никога няма да разбера напълно тези ваши страхове към 8 деца. Но за едно се радвам и съм благодарна на онази част от българите, които могат да са съпричастни, да проявят емпатия, да разберат и да помагат.
На последната сесия през юли месец Столичният общински съвет прие решение за даване на съгласие за откриване на два центъра за непридружени деца бежанци с общ капацитет от 20 места. Като съвносител на доклада с кмета бях на място при протестиращите, за да им обясним, че там единствено се предвижда създаване на дом за до 12 деца.
Във видеото сами може да видите хората на протеста и скандиранията им.
