Областната управа и областният управител Вяра Тодева съобщиха, че е премахната външната ограда на МОЧА – ограда, която дълго време държеше Княжеската градина като заложник на едно минало, което отказва да си тръгне. Пространството отново принадлежи на гражданите – не на идеологии, не на митове, не на страхове.

Остава обаче същинският проблем – т.нар. МОЧА. Монумент, който не обединява, а разделя; който не почита историята, а я изкривява. Както неведнъж е отбелязвал Иво Инджев, този паметник не е символ на освобождение, а на зависимост – бетонно напомняне за един режим, наложен със сила и поддържан с репресии.

Запазват се загражденията около постамента не от уважение към самия монумент, а от уважение към обществения ред и безопасността на гражданите — докато се вземе окончателно решение за съдбата му. А това решение не може да бъде безкрайно отлагано.

Бъдещето на това място не е да бъде сцена на идеологически сблъсъци или носталгични спектакли. Бъдещето му е да бъде освободено – физически и символно. София не дължи нищо на един паметник, който олицетворява подчинение, а не свобода.

Време е МОЧА да бъде преместен там, където му е мястото – в музея на тоталитарното минало, където може да бъде разглеждан критично, а не почитан безкритично. Само така Княжеската градина ще стане истинско пространство за всички, а не „паметник“ на един престъпен режим.