Бойкот на референдума е „ДА“ за „Белене“

ИЗЯВЛЕНИЕ

От името на Парламентарната група на Синята коалиция

Относно закриването на блокове 1-4 на АЕЦ Козлодуй

София, 18 януари 2013 г.

В разяснителната кампания за референдума, който ще се състои на 27 януари т.г., членовете на Инициативния комитет „Не на измамата Белене“ и ние, народните представители от Синята коалиция се сблъскахме с много спекулации, произволни разкази за развитието на ядрената енергетика у нас и в света и с откровени неистини. Такава неистина е натрапваната версия за това кой носи отговорността за закриването на четирите малки блока на ядрената централа в Козлодуй. Цялата истина по този драматичен епизод ще изложим днес пред вас, за да влезе веднъж завинаги в стенограмите на Народното събрание и за да спрат, надяваме се, злонамерените й интерпретации.

На срещата си в Мюхен през 1992 г. Г-7 приема политика за ядрената безопасност в страните от Централна и Източна Европа. Тя предвижда финансова подкрепа за спешни краткосрочни програми за повишаване на безопасността и стратегия за извеждане на блоковете в средносрочен период. Мотивите са ясни – последиците от Чернобилската ядрена катастрофа все още не са овладяни, а повечето съветски реактори в бившия вече комунистически блок са от същия тип.

В същата тази година в България тече политическа драма. Премиерът Филип Димитров иска вот на доверие, губи го и правителството му пада. Президентът Желев натоварва своя съветник Любен Беров да състави ново правителство с мандата на ДПС. То е гласувано тайно на 30 декември 1992 г. Ето и стенограмата за резултата от вота, в който СДС не участва:

Ремзи Осман: Въз основа на резултата от проведеното тайно гласуване на основание чл.84, т.6, във връзка с чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията н РБ и 4 от Допълнителните разпоредби на Правилника на НС

Реши:

Избира Любен Борисов Беров за министър-председател на Република България. …..

/Всички депутати от БСП и ДПС стават прави, бурни ръкопляскания/

Така е подменена волята на избирателите от 1991 г., когато те със сигурност не са искали правителство на БСП и ДПС.

Шест месеца по-късно с подозрителна бързина се развиват събития, които решават съдбата на 1 и 2 блок на АЕЦ Козлодуй. На 7 юни 1993 г. тогавашният министър на енергетиката Никита Шервашидзе е упълномощен от кабинета Беров да преговаря с ЕБВР за помощ от 24 милиона екю за укрепване на безопасността на блоковете. Преговорите траят няколко дни и на 16 юни 1993 г. споразумението вече е одобрено от правителството. В решението му с номер 329 е записано: Дава съгласие за подписването на договора при условие, че спирането на първи и втори блок на АЕЦ Козлодуй, което се очаква не по-късно от 1 април 1997 г., не наруши електроенергийния баланс и нормалното електроснабдяване на страната.

Беров си отива година и три месеца по-късно. Изборите през студения декември на 1994 г. излъчват кабинета на лидера на БСП Жан Виденов, който само за две години катастрофира България. Правителството на Иван Костов получава в наследство освен астрономическата инфлация, съпътстваща икономическия колапс на страната, и задължението да спази подписаното споразумение за 1 и 2 блок на АЕЦ Козлодуй. До края на своя мандат той не ги затваря и на 15 май 1998 г. пише писмо до европейския комисар по разширяването Ханс Ван Ден Брук, в което посочва: …нашата позиция е, че блокове 1 и 2 трябва да продължат работа до 2005 г., а блокове 3 и 4 до 2010-2012 г.

Костов се придържа към тази позиция неизменно в последвалите тежки присъединителни преговори. Те водят до меморандума, подписан на 29 ноември 1999 г. от министъра на външните работи Надежда Михайлова и новия комисар по присъединяването Гюнтер Ферхойген. В този документ, предмет на много спекулации, няма, подчертавам няма съгласие, между българското правителство и Европейската комисия за датите на закриване на блоковете. По-съществената му стойност е, че меморандумът избягва задължаващото споразумение за закриването на блоковете. Така вратата за удължаване на живота им остава отворена. Тази стойност се потвърждава в последвалите събития.

Когато кабинетът Сакскобургготски решава през 2002 г. да закрие блокове 1- 4 преждевременно, актът на МС е обжалван пред ВАС от 11 народни представители, сред които и днешните депутати Ангел Найденов, Михаил Миков, Любен Корнезов, Емилия Масларова и Петър Димитров. В решението си с номер 164/9.01.2003 г. тричленният състав на ВАС приема закриването на 1 и 2 блок, защото има международно споразумение за това, но отхвърля закриването на блокове 3 и 4, защото има само меморандум, но не и споразумение за тях. Милко Ковачев, министър на енергетиката, Меглена Кунева, министър по европейските въпроси и главен преговарящ, и Соломон Паси, министър на външните работи обжалват решението на ВАС, но искането им за затваряне на блокове 3 и 4 е отхвърлено със същите мотиви от петчленния състав на ВАС с решение 3044 от 28 март 2003 г. Нито Кунева, нито Сакскобургготски се съобразяват със съдебните решения, затварят блоковете съответно в 2003 и 2006 г. и приключват преговорите за българското членство в ЕС. В същото време, те гласуват решение за възобновяване на проекта АЕЦ Белене.

През февруари 2004 г. Меглена Кунева казва: „Нека мислим за нова АЕЦ, а не за тази от миналото“. А по-късно пред НС заявява: „Аз принадлежа към тези хора, които са гласували „за“ и са подкрепили развитието на ядрената енергетика по отношение на централата „Белене“.

Така АЕЦ Козлодуй беше принесен в жертва на измамата АЕЦ Белене. Затова и бойкотът на референдума е скритото „да“ за тази измама.