– Г-н Димитров, защо комисията за борба с корупцията определи договора на БНТ с “Всяка неделя” за нищожен? – Изхождаме от закона за задълженията и договорите. Освен това има писмо и две наказателни постановления на СЕМ, че “Всяка неделя” нарушава медийния закон – външна продукция не може да бъде публицистично и/или политическо предаване. Има обаче и нещо много странно – практически СЕМ препоръчва как да се заобиколи законът и рубриката “Горещ стол” да стане копродукция. Имаме и други забележки – например авторекламата на “ВН”, която върви в най-гледаното време. По този въпрос не получихме задоволителен отговор дали рекламираните фирми имат рекламен договор с БНТ. Останах с впечатления, че практически те са спонсори, което означава, че нямат рекламни договори и че ощетяват медията. – С колко е ощетена националната медия? – Нямаме ясен отговор. Констатациите трябва да разгледа настоящият Управителен съвет на БНТ. Недоразумение е проблемите с външните продукции да се уреждат с вътрешни правила, защото така голямо количество пари се разпределя от няколко души, а не чрез закон. Това е анахронизъм, който трябва бързо да се поправи в закона. Освен това предаването не се е явявало на конкурс. Учудващ е й последният анекс към договора му с БНТ, с който взима 70% от печалбата от реклама. – Има ли вероятност договорът да е невалиден – по време на подписването му от УС на БНТ липсваше един член? – Има такива хипотези, но съдът трябва да се произнесе. – За какво отмъщавате на Кеворк Кеворкян? За това, че напада съпартиеца ви Иван Костов? – Няма такова нещо. Говоря само за финансовата и законовата страна на “Всяка неделя”. Що се отнася до това, че в нея има специално отношение към някой политик или политическа сила, има СЕМ. – Не се е чувало мнение на СЕМ по този въпрос. – Не реагира, защото няма независимост. В СЕМ няма воля и мъжество да осъществява регулаторните си функции. Този състав на съвета създаде хаос в цялото медийно пространство. Лековато е да се твърди, че имам лични отношения към Кеворкян. Той, ако има към мен, не знам. – Кой се страхува от Кеворк Кеворкян? – О-о-о, не знам. Не мога да кажа. – Защо и членовете на СЕМ се разсейват, щом стане дума за “Всяка неделя”? – Това не е мой проблем. Аз им препоръчвам да не се страхуват от никого, защото имат отговорности. Аз например не се страхувам. – Преди време поискахте от БНТ всички договори с “Всяка неделя”, получихте ли ги? – Да. Получихме и писмо от Държавен финансов контрол, че и те ще проверят договорите. Ще има извънреден одит. Останах с впечатлението, че на юридическия екип на БНТ нещо не му е ясно – непрекъснато дава основания за юридически атаки. – С Кеворкян си разменихте остри реплики, и двамата се заканихте, че ще се срещнете при Темида. Докъде стигнаха нещата? – Той спомена, че ще ми заведе граждански иск за обида, от което много не се трогвам, защото има възможност аз да му заведа такъв. Не съм получил още призовка от Кеворкян. – Защо е тази борба срещу “Всяка неделя”? – Все пак става въпрос за парите на данъкоплатците. – Защо чак сега реагирате? – Как така чак сега? Аз не съм спрял да говоря, има технологични времена. – Усилията ви обаче нямат последствия. Мисията ви може да се окаже напразна. – Констатациите на една парламентарна комисия е сериозен факт. Това не са напразни усилия. – Комисията за борба с корупцията излезе с подобно становище и за договора на БНТ с “Видео Интернешънъл”, но нищо не последва. – Становището ни посочи, че той не съществува. За да има договор в БНТ, трябва да има две условия – подпис от генералния директор и утвърждаване от УС. Вторият при него липсва. Затова практически комисията стопира този договор, който беше нищожен от юридическа гледна точка. Освен това, ако опитите за сключването му бяха успели, не знам как щяха да ескалират нещата – сещате се, че тогава имаше заплахи за убийство, изчезване на генерален директор… То и Кирил Гоцев беше освободен заради този договор… – Каква ще е съдбата на “Всяка неделя”? – Нещата трябва да реши УС на БНТ. Новият генерален директор би трябвало да има волята за това – “ВН” ще бъде пробен камък за неговия мандат. Надзорният орган също трябва да се произнесе, а не да подсказва как да се заобикаля законът. Всъщност основните ми упреци са към СЕМ. – Надзорниците заработват заплатите си предимно с избирането на генерални диркетори на БНТ на всяко тримесечие. Няма ли най-накрая политическа воля да ги “отлюспите”? – Засега няма никакви законови основания да ги махнем, в него има пропуски. Например, какво става с член на СЕМ при системни нарушения. Какво повече можем да направим – има становище с пълно мнозинство на комисия, че има всички предпоставки за корупция в БНТ. Трябват законодателни промени, за да се пресекат тези условия. Оттук ще направя възможното в комисията по медии, за да се променят нещата. Преди всичко да се поправи текстът, че проблемите на външните продукции се уреждат само с вътрешни правила. Задължително трябва да залегне в закона и разпределението на печалбата. – Кога ще има най-накрая медиен закон, който ще пречи държавните медии да се източват? – Не мога да кажа. В момента медийният сектор работи. Българската медийна коалиция се беше ангажирала с това. Ако самата гилдия няма воля наистина да застане зад един проект, нищо няма да стане. – Защо излиза, че медийният закон е най-трудният – и гилдията се провали с неговото писане? – Има много интереси, особено в областта на рекламата, и оттам идват обструкциите. Но не е по вина на медийната коалиция. Иначе, не знам дали е толкова трудна тази материя. Законът трябва да се пипне, защото има много забележки към процедурите за освобождаване и избиране на генерални директори, отговорностите и задължанията на СЕМ, синхронизирането на мандатите на членовете на УС с този на генералния директор. Кардиналното разрешение обаче е чисто нов закон. – До изборите ще има ли нов медиен закон? – Ако гилдията застане зад един проект, предложих на колегите ми от медийната комисия всички заедно да станем съвносители. Това означава политическа воля и тогава и в зала ще бъде подкрепен. Но не виждам това да става. – Щом рекламите са препъникамъка за изготвянето на медиен закон, мисли ли се за закон за рекламите. – Да, такъв е абсолютно необходим. Той трябва да реши два сериозни проблема – медийните концентрации и механизма на т.нар. саморегулация. Първото ще предпази едно юридическо лице или група хора в регионален или национален мащаб да контролират рекламата, притежавайки вестник, телевизия, радио, рекламна агенция. Такова нещо на Запад няма. Там има специални механизми против концентрацията. Има опасност тази концентрация да прерасне в монопол. – Как ще засегне печатните медии? – Най-вече да не се формира монопол, от който страдат голяма част от тях. Ще се регламентира допустимата реклама, платената, скритата, забраната за реклама на цигари, наркотици, докъде ще е допустима рекламата на алкохол и т.н. Последната например влезе в закона за здравето, което е анахронизъм. Не може да я забраниш само за електронните медии, а билбордовете да рекламират каквото си искат. Не само за алкохола, става дума и за лекарствата.