Битката за Изборния кодекс продължава

Сериозен прогрес беше постигнат при обсъжданията на промените в Изборния кодекс през тази седмица. В сряда опозиционните партии, с изключение на Синята коалиция, не се явиха на консултациите с управляващите, но на следващия ден бяха одобрени помирителни текстове. Представителите на ГЕРБ се отказаха от дефиницията си за това що е опозиция, а опозиционните партии (без РЗС) получиха места в избирателните комисии. Постигнат бе и консенсус за присъствието на наблюдатели на изборния процес. Впечатлението, което остана, е, че управляващите са направили сериозни отстъпки, за да придвижат напред поправките. Представител на в. „БАНКЕРЪ“ разговаря с депутати на ГЕРБ, на „Коалиция за България“ и Синята коалиция за последния кръг от дебата по един от най-важните закони.

Веселин Методиев, Синя коалиция: ГЕРБ се опитват да балансират

Г-н Методиев, вие и Екатерина Михайлова напуснахте правната комисия преди края на заседанието за Изборния кодекс. Защо?

– След четиричасово заседание, в което не се спазваше никакъв ред на изказванията и не можеше да се постигне никакво съгласие, идва един момент, в който се изгубва смисълът от по-нататъшен дебат. Според мен този тип поведение ще се възпроизведе и когато обсъждаме закона в пленарната зала.

Мнозинството се отказа от авторитарния си подход към съдържанието на някои текстове от Изборния кодекс, с който тръгна преди Нова година. Удовлетворяват ли ви помирителните им предложения?

– Българската опозиция изолира ГЕРБ. Те явно не допускаха, че такова нещо може да се случи и че това е право на опозицията. Мислеха си, че винаги могат да се държат авторитарно. Дори и извън България разбраха, че поведението им ще премине границите на демокрацията. Затова и сега те се опитват да постигат съгласие, за да могат да балансират.

Прави впечатление, че никой не отвори дума за преференциалния вот, който отпадна?

– Ние в залата гласувахме против отпадането му. Преференциалният вот усилва демократичността на изборите.

Стана ли ясно кой беше вносителят на предложението за неговата отмяна?

– Не. Но играта с работните групи на второ четене винаги крие подобен риск – вносителят на предложението да остане неизвестен.

Какво е отношението на Синята коалиция за международните акции, които предприеха БСП и ДПС като обсъжданията в ПАСЕ и в Европейския парламент? Имаше ли полза за България?

– Най-добрият механизъм, с който Европа повлия на България, се видя при случая с предложената за конституционен съдия Венета Марковска. ГЕРБ се отказа от кандидатурата й, след като получи жълт картон от Европейския съюз. А иначе постмониторинговият контрол и дебатът в Европарламента са друг вид инструменти за контрол, които не са толкова преки. При тях стремежът е да се помогне на българите да преодоляват кризи, в които демократичността е под съмнение. Българските партии и медии трябва да имат способността да провеждат обществен дебат. Лошо е, че шест години след като станахме член на ЕС, получаваме упреци за неща, за които през 1999 г. Европа смяташе, че са необратими в страната ни.

В този смисъл какво показа неотдавнашният референдум?

– Референдумът показа две страни на България – една прозападна, 40%, която гласува против, и една антизападна, в която попадат 60-те процента от гласувалите. Между другото няма референдум за ядрена енергетика в Европа, в който да е преобладавал отговорът „да“. Сега Народното събрание ще има шанса да прекрати окончателно взаимоотношенията с руската страна, като гласува да бъдат приключени всички финансови въпроси. Синята коалиция има готовност да изработи такова решение.

Димитър ГАНЕВ