Бездействието на държавата по случая с КТБ е драматично

Г-н Кънев, предложените промени в Гражданскопроцесуалния кодекс, които дават право на прокурора да завежда граждански дела или да се присъединява към тях с цел да опазва обществения интерес, предизвикаха доста критики както от юридическите среди, така и сред обществото. Същата реакция породи и предложението в Наказателнопроцесуалния кодекс да се включи текст, че прокурорът може да спира сделки. Появата на такива – неособено обмислени законодателни инициативи, не дискредитират ли декларираната от Реформаторския блок готовност за сериозни реформи в съдебната система?

– Двете изолирани предложения за промени в Гражданскопроцесуалния и в Наказателнопроцесуалния кодекс не трябва да се приемат като част от съдебната реформа. Това са напълно изолирани и направени на парче опити за промени в нормативни документи. Освен това те са в пълно противоречие с нашата представа за философията на съдебната реформа. И ако предположим, че бъдат приети, те ще са стъпка назад, а не стъпка напред в това отношение. Аз лично не съм срещнал колега юрист, в това число и преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет, който да може да прогнозира до какви правни последици би довела формулировката, че прокурорът може да спира сделки. Слава Богу, ГЕРБ и главният прокурор много бързо се отказаха от искането си тези текстове да влязат в ГПК и в НПК. Затова повтарям, че те не могат да се разглеждат като част от каквато и да е реформа.

Съвсем друго е предложението, което направи ГЕРБ за промяна в Закона за съдебната власт. То отговаря на основните идеи, които правосъдният министър Христо Иванов първо като експерт, а и като министър излага за съдебната реформа. Те всъщност са част от програмата на Реформаторския блок и на самото правителство.

След този анонс явно трябва да напомните какви според Вас и колегите Ви са краткосрочните и дългосрочни цели на предлаганата от вас реформа? Още повече че едва ли някой си въобразява, че в рамките на две-три години може да бъде направено такова преструктуриране на съдебната власт, та тя да удовлетвори очакванията на хората за справедливост в наказателния процес и на бизнеса – за справедливост в търговското правораздаване…

– В краткосрочен план без съмнение целта е да има наказателно преследване и да се надяваме – ефективни присъди срещу високопоставени политици и магистрати в България. Или, както веднъж грубо се изразих в пленарната зала – ние се стремим част от хората, които гласуват за тази реформа, да влязат в затвора. А дългосрочната цел е в България да се установи върховенството на закона и бизнесът да може спокойно да се занимава… с бизнес, а не с корупция и с нелоялни практики.

Като част от тази реформа бе предложено ново антикорупционно звено. Няма ли то да се окаже поредното бутафорно формирование? Оказа се, че то няма нито структурата, нито правата на румънската антикорупционна агенция, която толкова много превъзнасяме. На какво се разчита тогава?

– Въобще няма аналогия. Това, което се прави в България, е принципно различно от създадената в Румъния структура за борба с корупцията. Подобно звено за борба с корупцията към главния прокурор е третото, което се създава за изминалите три години. Да се надяваме, че сега ще проработи. Това зависи изключително от волята на хората, които ще работят в него. В България има достатъчно сигнали за корупция. Въпросът е поставят ли се чадъри над тези хора, или не се поставят? В това отношение в краткосрочен план аз съм умерен оптимист, тъй като смятам, че това звено ще се опита бързо да произведе резултат. Но в по-дългосрочен план обаче не съм оптимист, защото едно звено, което е зависимо едновременно от изпълнителната власт и от главния прокурор, ще възпроизведе всички политически чадъри, които до момента са съществували. Тук ще е голямата разлика с румънския модел, който предвижда независимо звено, което, грубо казано, да заплашва върховете на съдебната и изпълнителната власт. Този страх от преследване трябва да се насади по върховете на съдебната и изпълнителната власт. Но в България към настоящия момент няма политическа воля да бъде постигнато точно това.

От това, което казахте дотук, сякаш излиза, че програмата Ви за съдебна реформа е бламирана от вашия политически партньор ГЕРБ?

– Не е така. Около 80% от програмата ни за реформа в съдебната система влезе в програмата на правителството. Прилагането й без съмнение ще подобри работата на съда. Останалите 20%, които засягат реформите в прокуратурата, не влязоха в правителствената програма. И тук без всякакъв патос или емоция ние трябва да кажем на българските граждани, че има съществена разлика във вижданията на Реформаторския блок и на ГЕРБ за това какъв политически и граждански контрол трябва да се оказва на прокуратурата. И дали трябва да има независим елемент на държавното обвинение извън главния прокурор. Ние смятаме, че трябва да има такъв елемент, и точно това е, което наричаме румънски модел. В ГЕРБ смятат, че България може да мине и без такъв елемент. Това е една принципна разлика, която ние сме констатирали още когато се правеше правителствената програма, но в нея няма драматизъм. Ние ще продължим да работим за надграждане на съдебната реформа с такива мерки в този и в следващите парламенти.

Как си обяснявате тази сдържаност на хората от ГЕРБ, когато става дума да се реформира държавното обвинение? Може ли да се търси връзка с модела „КОЙ“?

– Никога не се стремя да си обяснявам поведението на други политически партии. Аз обяснявам поведението на Реформаторския блок пред неговите избиратели. А хората от ГЕРБ, ако искат, ще обяснят на своите избиратели нежеланието си да има контрол над главния прокурор. Защото избирателите на ГЕРБ са изключително чувствителни на тази тема, която кореспондира например с известния случай „Костинброд“. Увеличаването на правомощията и на Цацаров, и на Сарафов, и на други техни колеги трябва да е доста болезнено за десните избиратели на ГЕРБ.

Другият пример, за който неизбежно се сещаме, е поведението на прокуратурата по отношение на Корпоративна банка…

Какво имате предвид?

– Първо, тя е била дългогодишен мълчалив наблюдател на множеството сигнали, които постъпваха за нередни практики в тази банка. А след това прокуратурата по един странен за демократична държава начин нанесе един финален удар на Корпоративна банка, който всъщност я довърши. На френски това се казва „coup de graсе“ – в превод „последна милост“ – удар, прекъсващ мъките на умиращия. Вярвам, че разплитането на правомощията на прокуратурата и тази следваща фаза на съдебната реформа остават задача на Реформаторския блок. Може би в един следващ парламент, и, разбира се, на базата на други изборни резултати.

Не смятате ли, че желанието да се демонстрира парламентарна активност около Корпоративна банка играе лоша шега на депутатите? Впечатляващо бе единството, с което политическите партии приеха поправките в Закона за банковата несъстоятелност и въведоха фигурата на временните синдици. Кому бе нужно това бързане, след като сега – по-малко от две седмици след назначението им, съдът ще назначи постоянни синдици?

– Според мен в случая се запълни една сериозна празнина в закона. Той не беше предвидил един доста продължителен вакуум между отнемането на лиценза и обявяването на банката в несъстоятелност…

Мислите ли, че няколко месеца е дълъг период?

– Да, дълъг е. С оглед на нормалния темп на обезценяване на активите на една банка с отнет лиценз, според мен за този период Фондът за гарантиране на влоговете понесе една непоправима загуба не само заради обезценката, а и заради евентуално укриване на активи на банката. Мярката бе приета със закъснение, но ако някога отново се стигне до банков фалит, ще видите, че тя ще има своя положителен ефект върху съхраняването на активите.

Какво е Вашето впечатление за работата на Временната комисия за Корпоративна банка, в която и Вие участвате?

– Впечатленията ми са по три направления. Първото е много положително, защото виждам много искрено желание колегите да влязат в дълбочината на проблемите. И то именно на проблемите, за които е създадена комисията – бездействието и отговорността на държавните институции. Второто направление е много отрицателно, защото работим почти без никакви документи. Водим много съдържателни разговори с поканените лица, но не разполагаме със сериозна документация, на базата на която да правим сериозни изводи. Губим си времето в догадки, но ако имаме документи, въобще не бихме си губили време. Имаме обещанието от главния прокурор на срещата на 7 април, че ще получим докладите на одиторските компании за Корпоративна банка. Според мен това ще промени работата на комисията съществено. Защото, както казах още на първото заседание на комисията, без документи няма смисъл да си губим времето и да получаваме заплати за работа в тази комисия.

Третото ми впечатление е, че бездействието на част от държавните институции, отговорни за контрола върху това, което е ставало в КТБ, е наистина драматично. Винаги съм подозирал, че има някакво бездействие, но чак такова безхаберие не съм подозирал. И тук пак стигаме до темата как държавата защитава интересите на гражданите. Защото тук пак говорим за средства на граждани и фирми, които куп държавни институции са призвани да бранят, а не са го правили. Забелязах нива на бездействие, които са тревожни не само по казуса с КТБ и не само защото у нас има и други банки, а защото парите на гражданите и фирмите са инвестирани под много различни форми. И ако финансовите регулатори и ДАНС работят по начина, който виждаме в тази ситуация, означава, че има една всеобща несигурност. Всъщност от всичко това, което си говорихме до момента, аз стигам до заключението, че българският бизнес се справя учудващо добре в условията, в които му се налага да работи.

Ще се учудите ли, ако в крайна сметка се окаже, че финансовите регулатори са действали изцяло в рамките на закона по случая с КТБ?

– Рано е да правим каквито и да е заключения, но има такава възможност, за която вие говорите. Не изключвам да се окаже, че всички финансови регулатори формално са спазвали буквата на закона. С други думи – затваряли са си очите, но по законен начин. Ако това е така, огромна отговорност ще легне на плещите на ДАНС, защото тя трябва да следи за заплахи за националната сигурност, които не са обхванати от буквата на закона.

А ще се изненадате ли, ако се окаже, че буквата на закона, по която са работили и работят надзорните органи у нас, е изцяло съгласувана с правилата на ЕС за банково регулиране? Защото в крайна сметка оценката на риска на активите на една банка вече не се извършва според национални регулации, а по един европейски регламент.

– Безспорно е, че в случая с КТБ т. нар. концентрационен риск – връзката между мажоритарните собственици и надзорния съвет на банката, от една страна, и лицата, които са оперирали с нейните средства, от друга, е много висок, но е правно допустим. А същевременно от обясненията на самия Цветан Василев ние виждаме, че в определени моменти КТБ не е работила като банка, а като високорисков инвестиционен фонд. И тук трябва да видим как едновременно се случват тези две неща – извършвани са нерегламентирани операции, а в същото време отчетите й са покривали законовия стандарт. За мен възможният отговор се крие в офшорките, които са използвани за SPV от банката. Ето това вече е работа за ДАНС. Защото разкриването на реалната собственост зад тези офшорки би разкрила и доколко фалшиви са отчетите на банката. Но пак повтарям, че тук все още сме в сферата на хипотезите.