БЕДНОСТ И АДМИНИСТРАТИВЕН ПРОИЗВОЛ

България е пред избори, а страната е в сериозна криза, което не е за пръв път. Но кои са основните симптоми на кризата? Кой е основният ни проблем – цената на тока, безработицата, зле функциониращите институции и съдебна система, или нещо друго – недоверието на гражданите в политическата система като цяло?
Всичко това едновременно е вярно. Въпросът е откъде се развързва този възел от проблеми. Това е големият въпрос – откъде се започва? Най-масовото и най-често споделяно чувство е обедняването. Страхът от обедняването или реалното обедняване, принудата да се свиваш във все по-малък домакински или фирмен бюджет, да освобождаваш хора, да не можеш да им платиш заплатите, да не можеш да си позволиш да дадеш на децата си това, което очакват от теб. Това е най-масовото чувство. Затова първата стъпка трябва да бъде спиране на обезценяването на доходите и да започне тяхното възстановяване. Доходите са загубили значителна част от покупателната си способност вследствие на инфлацията през последните четири години. Това е най-важната задача. И тук вече политиците се разделят в зависимост от това кой какво предлага.
Как ви изглежда сегашната криза на фона на кризата от 1997 г.? Кое е общото и кое – различното?
Да не забравяме и онази от 1990 г. Общото е хронифициращата бедност. Изпадаме в състояние на силно обедняване, но вече като загуба на спестяванията, в което е разликата с кризата от 1990 г. и 1996-1997 г. Тогава пак имаше силно обезценяване на спестяванията, но катастрофично обезценяване, защото човек имаше някакви спестени левове, но с тях вече не можеше да си купи нищо. Сега обедняването има друг израз. Хората не могат да се платят сметките, не могат да си купят лекарства, не могат да си платят тока. Обедняването е едната обща характеристика. Другата обща характеристика е пълната безпомощност на институциите, изключителната слабост на държавата. През 1996 г. СИК и ВИС лепяха стикерите си по вратите на магазинчетата и искаха да ги „охраняват“, но всъщност ги рекетираха, а „Мултигруп“ беше „държава в държавата“ поради огромната слабост на държавата. Същата огромна слабост имаше и през 1990 г., поради което България обяви фалит по времето на Луканов. Така че това е общото за тези три кризи. И, третото, според мен е абсолютното угнетяване на хората от беззаконието. Безправни са хората! И тогава бяха безправни – през 1996 г., когато парите им си отидоха в частните банки, които фалираха и нямаше кой да ги защити. Сега са пак безправни. Но разликата с онези времена, в които наистина нямаше стабилни институции, е, че сега институциите в България са стабилни – поне тези, които гарантират финансовата стабилност, имам предвид банките. БНБ и други институции ни помагат да не се плашим от фалит, както се плашехме през 1996 г., когато бяхме на стъпка от фалита. От тази гледна точка България няма проблемите на други страни, които изпаднаха в неплатежоспособност. Кризата е доста различна. Искам да кажа, че излизането от тази криза е много по-лесно.
Но на времето международната конюнктура беше благоприятна, имаше кой да помогне на България. А сега всички са ударени от кризата – не е ли в това голямата разлика?
Никой не ни е помагал. Не се лъжете. Никой не помогна на България. Нито през 1990 г., нито пък през 1997 г. сме получили някаква съществена помощ. Получихме само разсрочване на дълга през 1990 г. И то с минимална редукция, спрямо това, което днес получи Гърция, което беше недостатъчно, затова пак изпаднахме в неплатежоспособност през 1996 г. А след 1996 г. практически не сме получили никакви финансови средства. Траншовете от МВФ бяха само гаранция, една откупка на условна валута, на базата на която се стабилизира лева. Реално пари не е имало. Имало е само авторитет, който МВФ вложи в българската парична система и след това левът тръгна така, както можеше да стартира на базата на наличната валута – тогава в германски марки, а след това в евро. Така че този подем между 1998-2008 г. въобще не се дължеше на външни заеми или на някаква съществена външна подкрепа. Той се дължеше изцяло на вътрешни фактори – на либерализирани пазари, на появата на милиони собственици на земя и на имоти, които отвориха сектора на строителството, привлякоха се множество чужди инвеститори – за недвижима собственост, за офиси, хотели и т.н. Целият този растеж, този приток на инвестиции в България поне на 60% се дължи на следното – на приватизацията и на възстановяването на собствеността на хората.
Сега обаче ни застигна външната криза и днес всички се питат – можеше ли да бъде другояче? Трябваше ли да се вземат конкретни мерки още през 2008-2009 г.?
Дали не водихме крайно погрешни политики след 2009 г.? Или това са хронични слабости на българската икономика?
Хроничната слабост на българската икономика е злоупотребата с господстващо положение, което се усили във вече тежка стопанска конюнктура на икономически спад и на намалели възможности на пазара за потребление. Злоупотребата с господстващо положение започна да елиминира местния бизнес, да го фалира.
Откога тръгна тази злоупотреба?
От 2008 г. насам. От момента на кризисния спад. От този момент държавата стана толкова слаба и нечувствителна към злоупотребите на монополите, че те просто се развихриха. И тук няма никакво значение дали те са чешки, дали са руски или каквито и да било други. Всеки би се държал така при господстващо положение, ако намери „село без кучета“. Втората гигантска грешка е дванадесетгодишното възстановяване и прекаленото разрастване на властта на администрацията, точно както при комунизма. Ние сме културно различни, структурно различни и функционално различни от европейските страни, защото имаме властваща администрация. Администрация, която решава вместо закона. Чиновник някъде те спира, примерно, да промениш предназначението на собствения ти имот. Чиновниците и администраторите възстановиха властта си от времето на социализма. Между другото, това е характерно за институциите. Те, колкото и време да минава, запаметяват своите стереотипи, държат се по стария начин. Вече дванадесет години те се върнаха на власт, използвайки абсолютно некомпетентните политици, прикривайки се зад гърба им! Спомнете си как правителството на Симеон Сакскобургготски гласува сделката за дълга и ще разберете за какво става въпрос. И то като използваше аргументите на държателите на брейди-облигациите, до такава степен бяха нагли да ни убеждават, че правят нещо полезно. Това говори, че се възстановяват определени изкривявания на властта. Или вземете положението при ГЕРБ – тези постоянни скандали. Дванадесет години администрацията престана да третира българския гражданин и българския бизнес като хора с права. Потъпква правата им с невиждани санкции, такси, глоби и проверки до степен на пълно издевателство. И всеки, който е вадил какъвто и да е документ, го знае. Аз например вдигнах ръце и не можах да извърша всички административни процедури, за да наследя като единствен наследник дела на баща ми в къщата, която притежаваме. Можете ли да си го представите?
Продължаваме да говорим за електронно правителство без никакъв видим успех, където тези услуги би трябвало да са по-видими?
Говорим за абсолютни издевателства, за абсолютна некомпетентност. Аз съм се сблъсквал с чудовищна некомпетентност и с пълно неизпълнение на задълженията на администрацията. Дори в лично качество – за нещо толкова естествено, което би трябвало да стане на базата на удостоверението, което подавам като единствен наследник. Но щом това се случва с мен и аз още не съм завършил процедурата – а баща ми почина през май миналата година – можете ли да си представите как се държат с хората, които не познават и от които нямат никакъв респект! Не че към мен имат, но можете да си представите как се държат с хората!
Това е втората гигантска причина за случващото се в България. Няма друга европейска страна, където да има такова възкресяване на властовата роля на администрацията. Точно както при комунизма. Партията си мисли, че решава някакви въпроси, а всъщност чиновникът развива корупционните си практики, защото вижда, че по най-важните въпроси самите политици са корумпирани. И това дава алиби на чиновниците, за да действат по същия начин. Защото щом министърът на финансите извършва операция, с която облагодетелства себе си, семейството си и своите доскорошни приятели чрез сделка с българския дълг, то и надолу всичко е позволено!
Какви все пак са политиките за изход от кризата? Традиционно има ляво и дясно решение. Ляво решение за генериране на вътрешно потребление и дясно – за крайно свиване на разходите, като и двете крият своите рискове. Кое е вашето решение?
Не може да се генерира вътрешно потребление в България при господство на монополите, които изнасят дохода от потреблението вън от България. Как ще се генерира подобно потребление? Дори да пуснете парите, скоро ще ги видите на път за Русия или за някоя друга страна. Как ще го напълните това потребление? Все едно да пълните каца без дъно. Това е безкрайно неразумно за страната ни. България трябва да затвори всички тези обръчи, от които изтичат доходите. Първо, трябва да спрат злоупотребите на монополите, което ние сме заявили в програмата си. Да се обуздае администрацията и да се решат всички тези въпроси. Да се уредят търговските и платежни отношения с тези страни и едва тогава да започне да се мисли за редовни европейски политики.
А рязкото „свиване на колана“, което Симеон Дянков извърши в България? Каква дясна алтернатива е то и до какво води?
Води до несправедливо разпределение на тежестите от кризата сред хората. Сред отделните социални слоеве и сред бизнеса. Защо сред бизнеса? Защото това хвърля малкия и среден бизнес в нелоялна конкуренция спрямо злоупотребяващите монополисти и сивия сектор. Сред хората, защото лицата с минимална работна заплата рязко се откъсват от онези със защитените работни места, които са в държавния сектор. Трето, това е крайно несправедливо по отношение на хората в неравностойно положение и пенсионерите, защото тяхната пенсия се обезцени с 15%, а им дадоха средно увеличение от 8-9 на сто. Във всеки случай това не компенсира покупателната способност на пенсиите им от юни 2009 г. Това е несправедливо разпределение на социалните тежести. И няма как от него да очакваме решение в България
Това, за което говорите, не е дясна политика. Истинската дясна политика е за баланс, за равновесие в обществото. Ние твърдим, че обществото има своите вътрешни равновесия и те трябва да бъдат пазени, да бъдат съхранявани, и в никакъв случай да не се губят. Когато допускате несправедливо разпределение на тежестите на реформата вътре в страната, вие на практика разрушавате тези равновесия. Поради тази причина хората изпадат в крайна бедност – най-вече хората в неравностойно положение и пенсионерите, а малките и средни фирми, изложени на нелоялна конкуренция фалират или отиват във фризера. Тоест вие унищожавате част от тъканта на обществото и на икономиката му, щом липсват тези равновесия. Подобна политика е неразумна, тя е некомпетентна, тя е вредна.
Изглежда 2013 г. ще мине в България под знака на енергетиката – от референдума „за“ и „против“ Белене, през цената на тока, та до изключването на енергийни мощности. Какво се случва в енергетиката? И кой е отговорен за сегашното положение? Сипят се обвинения към всички правителства, включително и към това, на което бяхте премиер?
Обвинения се сипят, но нека вникнем в същината на проблема: искаха да ни „продадат пясък“, на нас, „бедуините от Сахара“. Това искаха да направят руснаците с АЕЦ „Белене“. Имаме 12 000 мегавата, от тях ползваме 3 000, а те искаха да ни продадат 14 000 мегавата. Това не е ли ясно на всеки, за да се ориентира в сипещите се от всички страни обвинения за това кой е крив и кой – прав. Кой искаше да направи 14 000 мегавата в България? Кой? Нека си признае, да си посипе главата с пепел, и да поиска прошка от хората. Защото на референдума „Атака“, ВМРО и БСП бяха за това да се построят 14 000 мегавата. И ГЕРБ, водейки се по техния акъл, похарчиха 1 млрд. и 800 млн. лв., които фалираха НЕК. Какви обвинения са нужни повече? Защо трябваше да купуваме този „пясък“, дето го имаме в излишък? Защо трябваше да даваме 1 млрд. и 800 млн. лв.? Очевидно в това решение се крие една страховита корупционна практика, гигантска корупция на енергийната мафия. Защо никой нямаше куража да я посочи освен нас? Само ние го направихме и заговорихме на висок глас за това нещо. Сега се вижда колко сме били прави в аргументите си срещу строителството на АЕЦ „Белене“. Ето обяснението.
Това е обяснението за АЕЦ „Белене“. А за намалялото потребление на електрическа енергия в България? Как така произвеждаме ток, а няма кой да го купи?
Защото трябваше да се извеждат мощности, когато се вкарват нови. Но никой не извежда мощности. Те продължават да тежат върху цената. Защо не изведоха мощности, които не могат да произвеждат ефективно ток? Защо в нашата цена ние издържаме прекомерни „студени мощности“, ненужни на българската енергетика? Защо изобщо сме се оставили да бъдем хванати за гърлото от енергийната мафия? Това е големият въпрос. НЕК ще бъде осъдена веднага, щом служебното правителство престане да действа, заради злоупотреба с монополното си положение и заради микса на цените. Защото НЕК не либерализира, не прилага европейския пакет за либерализация на цените. Това се задава на хоризонта. В Европа ни се чудят на акъла: как изобщо сме се съгласили с подобна практика? Трябва да имаме стратегия – затваряме всичко, което е чужд внос, което не подобрява търговския баланс, за да не изтичат парите от България. Ето едно просто решение. Трябва да се започне оттук. С какви въглища произвежда ток примерно ТЕЦ – Варна? Внос. Откъде? От Русия или от Украйна. Защо трябва да внасяме въглища? За да изпращаме нататък пари? По-добре да платим заплати в България, за да създадем работа. Защото срещу тези огромни неравновесия в бюджета ни с Русия се крият 200 000 убити работни места в България. Защо изнасяме чисти пари към Русия в твърда валута? А не те да внасят стоки от нас? Защото сме им колониален придатък.
Стигна се обаче до ескалация на социално напрежение. Как виждате бъдещото правителство? И кое за България е по-проблематично – правителство на ГЕРБ, подкрепено с идеите на „Атака“, или кабинет на БСП с подкрепата на ДПС?
И двете са крайно лоши като вариант. Това не е изход от кризата. Ако българският избирател направи подобен избор, скоро ще свали и това правителство. Той вече знае как да сваля правителства.
Ако свали и това ново правителство, влизаме в „гръцкия вариант“?
Влизаме в българския вариант от 1989 до 1997 г. Избори през година и половина.
Колко пъти?
Докато ни увре главата. Докато не разберем какво става. Това се нарича „трайна политическа нестабилност“. Впрочем, ако се върнем към политическите практики в довоенна България, ще видим, че само няколко правителства са си изкарали мандата. А колко дълъг е списъкът на министър-председателите… Портретите им са изложени в Министерския съвет, затова съм се вглеждал в датите – някои са били премиери за три месеца, други – за шест месеца или година. Стамболов, Малинов и Ляпчев само са си изкарали мандата.
Възможно ли е при тежка патова ситуация, както през 2005 г., да се стигне до програмен кабинет? И кой може да бъде неговият премиер? Наскоро казахте, че това не може да е Бойко Борисов, не може да е Пламен Орешарски. Коя би била тази фигура, ако политическите партии се споразумеят?
Първо, важно е за какво ще се споразумеят. Това е по-важно от фигурата. Сетне идва фигурата. Дали политическите сили могат да се споразумеят за антикризисни мерки и изобщо дават ли си сметка какви антикризисни мерки, тоест какви политики срещу кризата трябва да се проведат, за да се стабилизира страната? Това е големият въпрос. И той всява ужас в сърцата на Бойко Борисов и Сергей Станишев, ако, не дай си Боже, ги изберат. Какво биха правили тогава? Вероятно нямат представа какво трябва да се направи, ако се съди по програмите им. Това е големият въпрос. Първо, за антикризисните политики. И, второ, има ли екип от компетентни хора, които да могат с успех да ги приложат. Кризата ражда решения. Винаги се намира някой, който да прояви достатъчна решимост и компетентност, за да ни изведе от кризата. Ние сме готови да помагаме с антикризисни политики, тъй като сме единствените, които имаме огромен опит. Вадили сме страната от кризата и сме готови да инвестираме доверие у компетентни хора, за да изведат България. Затова сме нужни в Народното събрание.
Протестите свалиха правителството на ГЕРБ, партия-член на ЕНП. Анализаторите обаче продължават да се питат: имахме ли „дясно“ управление през изминалите 4 години с мандата на ГЕРБ? Десен политик ли е Бойко Борисов?
Самата ЕНП не претендира да е дясна. Тя е центристка формация. Partido Popular, както е на испански – звучи ви като „популистка“, нали? Всъщност това е европейският политически център. Е, в ЕНП има и партии, които са вдясно от центъра. Това е популистка формация, нека не я надценяваме. Самият факт, че ЕНП не накара Бойко Борисов да спре реабилитацията на Тодор Живков и не го наказа заради нея, свидетелства, че им е все тая.
А вашата оценка за изминалите четири години? Какво беше управлението?
Популистко. Безполезно. Свързано с монополите. Некомпетентно управление, позволило на администрацията да заграби гигантска власт и да съсипе предприемаческата инициатива. Това е управлението на Бойко Борисов. Управление, което през цялото време произнасяше „мантри“: „Магистрали! Магистрали! Детски градини! Магистрали!“ Режеха се ленти.
Ако ГЕРБ не е дясна партия, кое е дясното в България? Какво стана със „старата десница“, която не можа да излезе единна пред избирателите си? Вместо да се стигне до „синьо единство“, сега четем открити писма в интернет, чуваме за гаранции от 1 млн. лв.?
Дясното е при нас. Аз не разбирам къде е спорът за гаранциите? Това се приемаше като естествено и от двете страни. Беше ясно, че ако искаш да харчиш пари, първо трябва да ги внесеш. И това никой не го е поставял под съмнение – нито „Синьо единство“, нито ние. Даже няма да чета тези интервюта, защото не разбирам къде е спорът. А проблемът със „старата десница“ и с единството според нас е отложен за 12 май. И според тях, ако внимателно се проследят политическите им позиции. Така че „единството“ сме го отложили, защото сега има избори. За „единството“ ще работим след 12 май. А дотогава ще отидат на избори тези, които имат смелостта да се явяват на избори. А тези, които нямат – ще чакат 12 май.
Нека ви запитам и за коалициите. Почти никой не може да изброи коалиционните партньори на БСП. Вие например защо се коалирахте с БДФ и каква „добавена стойност“ носи на ДСБ подкрепата на партия, наследник на бившия Съюз на националните легиони?
БДФ винаги са били със СДС, част от „синьото“. Чак сега ги виждате, но те са част от този спектър още от 1990 г. Това е патриотична и твърдо антикомунистическа формация. Хора, които не могат да приемат реабилитацията на Тодор Живков, например. Това са млади хора, с чувствителност към националната кауза. Освен това не може да се твърди, че децата носят отговорност за родителите си. Точно това е фашизоидно, това е тоталитарно мислене.
И накрая, един въпрос, който често се задава, но някак остава без отговор: играят ли външни фактори – други държави или чужди интереси съществена роля в предстоящите избори?
Определено има руски залог. Русия, както казах, иска „да ни продаде пясък“. Иска да ни продаде нещо ненужно. Русия има интерес и го прокарва през „Атака“ и БСП. Определено е така, то се вижда отвсякъде. Нали обявяват, че трябва да правим като Путин. Това не се крие. Мисля, че това е много по-страшно от каквото и да било друго. Защото това е истинската опасност за България, а не някакви други позовавания на миналото.
Иван Костов (род. 1949 г.) е икономист и политик. Доцент по икономика в ТУ-София. Министър на финансите в правителството на Димитър Попов (1990). Народен представител е в 7-то Велико Народно събрание и в 36-то, 37-то, 38-то, 39-то, 40-то и 41-то Обикновено Народно събрание. Министър-председател на България (1997-2001). Лидер на Съюза на демократичните сили (СДС) от 1994 до 2001 г., а от 2004 – на партията Демократи за силна България (ДСБ).