Атанас Атанасов: Фактор от Общинска банка е искал да разкрие безобразията, но никой не го е разпитал

– Г-н Атанасов, благодаря ви. че всъщност първо за нашето издание огласявате информацията, че Върховна касационна прокуратура е възобновила разследването на Общинска банка…

-… възобновено е наказателното дело от 2005 г., което в определен период е било водено срещу двама обвиняеми- Любомир Павлов и Васил Пиралков. Единият съответно председател на Надзорния съвет на Общинска банка, а другият – изпълнителен директор на банката.

– За да се стигне до възобновяване на наказателно производство, би трябвало да са намерени или да са представени т.нар. нови обстоятелства. Какви може да са те? Въпреки че в интерес на истината журналистите не познават детайлно и старите…

– Наказателното дело е образувано през януари 2005 г. по член 282 за длъжностни престъпления и е прекратено през декември същата година, като наблюдаващият прокурор е приел една странна формулировка – че прекратява делото, защото лицата, срещу които е било образувано, нямали качества на длъжностни лица. Но в чл. 93 на НК е казано кои лица са длъжностни. И тези, на които е връчено държавно, общинско имущество за управление, са длъжностни лица. Личи си отвсякъде, че тогава прокурорът е съшил с бели конци това постановление, за да прекрати делото

Има различни спекулации защо е било прекратено това дело, аз не искам да ги обсъждам. Важни тук са няколко неща. На първо място, по мое предложение още на новосформирания СОС се създаде една временна анкетна комисия от общински съветници, която имаше за задача да установи как е била направена промяна в устава на банката през 1997 г., чрез която се е променил механизмът за вземане на решения. Значи, до ноември 1997 г. обикновените решения са вземани с една втора от гласовете, а едни по-важни решения – с две трети. С тази промяна в устава е записано, че всички решения са вземат с три четвърти. Което е дало възможност впоследствие този, който придобие пакета от акции над 25 процента, на практика с миноритарен дял да управлява банката.

Какво беше изумлението ми, когато стана ясно, че това обстоятелство изобщо не е разследвано. Никой – нито полиция, нито прокуратура, се е занимавал с въпроса как се е случила тази промяна.

– В хода на досъдебното производство, пък и след това, никой ли не е депозирал искане пред наблюдаващия прокурор /който, разбира се. може и да го отхвърли/да обърне внимание на тази наистина тънка „хватка“, която трансформира управлението на банката?

– Малена Филипова, прокурор във Върховната касационна прокуратура и шеф на инспектората на прокуратурата, е образувала делото. В постановлението е записано, че то се образува „по множество публикации в медиите“. По закон тази публично изнесена информация може да бъде основание за образуване на досъдебно производство. Във въпросните публикации този въпрос е бил повдиган – как е станала смяната на устава. Но делото не е образувано за това. А за продажбата на дялове в едни общински дружества през 2003-2004 г., чрез които Христо Ковачки фактически е придобил контрола върху банката.

Няма проблем да се достигне до такава информация, но явно никой не е имал интерес.

– Защо? Нали е имало „множество публикации“?! И поне авторите им са могли да се заинтересуват от хода на дело с такава обществена значимост! Но… те пишат и забравят. Странно, много странно.

– Аз не знам защо така се е случило. Има и други интересни неща, които правят впечатление и които впоследствие не са се случили. Аз съобщавам фактите. Делото е водено една година и накрая е прекратено с този странен мотив, който вече споменах.

Делото е много обемисто, 27 тома е, ако не се лъжа.

– Но е прекратено само за една година?!

– Да /смях/. Много е интересна и датата, на която е постановено прекратяването. Мисля, че беше 29 декември – между Коледа и Нова година, и там, в суматохата, е издадено това постановление и е приключила историята.

В хода на разследването са събирани различни доказателства. Те сочат и на други видове престъпления, които са били извършвани, и това изобщо не е било обсъждано при прекратяването. Вътре има доказателства за много присвоителни действия.

– От страна на кого?

– На различни лица. Персонално няма да ги изреждам. Ще ви дам пример. Има направени няколко финансово-счетоводни експертизи по това дело. Една от тях касае отношенията между банката и едно създадено дъщерно дружество на банката от лизингов тип. На практика от събраните доказателства с просто око се вижда, че това е един механизъм за източване на пари от банката.

Това дружество е правело сделки, които са абсолютно неизгодни

Купувани са някакви имущества на много по-високи цени от пазарните и прочее. Разбирате ли – всичко това е събрано вътре в делото, но никой не го е обсъждал. Така си е останало.

Има финансово-счетоводна експертиза за дадени кредити. Например кредити, давани за едно предприятие от аптечната мрежа. Давани са поредица от кредити при много изгодни условия. И в експертизата накрая счетоводителите са записали, че не могат да дадат отговор как са погасявани кредитите, защото не са били предоставени документи. Не е ясно как свършва тази работа – кредитите били ли са върнати, колко са върнати…

Това не е изследвано. Също е много странна тази история.

Вътре има и много други интересни неща – как са вземани решенията в тази банка, на кого са отпускани кредити, как са погасявани и така нататък.

Та общо заключението ми е следното – че на практика това дело не е било водено обективно, всестранно и пълно, както изисква законът. Откъслечно са събирани доказателства и накрая то е прекратено, без да са обсъждани доказателства, които сочат на други видове престъпления, които са били извършвани, различни от тези, въз основа на които е било образувано.

По тази причина общинската комисия изготви един доклад със събраната информация и беше гласувано на сесия на СОС той да бъде изпратен до прокуратурата с предложение за възобновяване на разследването. На базата на този доклад, изпратен от председателя на СОС Елен Герджиков, делото е възобновено и ще започне разследване по него. Минали са много години, възможно е някои доказателства да няма начин да бъдат възстановени… Аз не знам какво ще се случи. Но в крайна сметка трябва да бъдат разследвани всички тези неща – присвоителните престъпления, за които има индикации в делото. Защото аз не съм чувал дело, образувано по чл. 282 – за длъжностно престъпление, да завърши с осъдителна присъда, фактите показват, че делото е смотано.

Основният въпрос, поради който беше създадена комисията, така и остана неизяснен. Странното е следното. Ние, като общински съветници, като институция търсихме във всички други институции, които имат отношение към въпроса, оригиналния протокол от това заседание на Общото събрание на банката, когато е взето решението за промяната на устава. В оригинал този протокол го няма.

Към него момент нямаше Агенция по вписванията. Всички търговски вписвания се извършваха в търговския регистър на Софийския градски съд – фирми, регистрации, промени… Направено е искане до съда да се извърши вписване на тази промяна в устава от 1997 г., но съдийката го е оставила без движение, защото не са представени всички документи. Изисквала е да се представи въпросният протокол с подписите на лицата, които могат да удостоверяват това. Впоследствие е допуснато вписване, макар че тези документи не са представени

– Класическа схема за онези години…

– Оставете, че е класическа. Тя е доста груба. Прокуратурата е трябвало да разследва тези неща тогава. След години не знам какво ще намери в тази връзка. Явно още от тези факти става ясно, че нещо се е случвало с представянето на протокола от Общото събрание. И него го няма.

– Доколкото разбирам, има един междинен доклад, направен от създадената анкетна комисия от СОС, и всъщност това касае един аспект – нарушенията, които са се извършвали от тази банка по линия на местната власт. Другите документи са от Надзорния съвет на банката. Кога те са станали достъпни за членовете на комисията – след обиск или изземване от страна на оторизирани органи, ако е имало такива действия, или след специално изискване на комисията?

– Ние събрахме информация от банката, от дружества, които са били общински, от Агенцията по вписванията и от прокуратурата – от цитираното наказателно дело. Беше ни даден достъп.

Защо още навремето не са били извършени тези проверки? Първо, щеше да бъде много по-прясна информацията за събиране на доказателства, второ, може би щяха да бъдат предотвратени някои вреди, които са настъпили. Аз не искам да ги коментирам, защото става въпрос за банка.

Йорданка Фандъкова казва: „Ние върнахме контрола върху банката“, но четири години преди това сте управлявали Столична община. Защо на банката не обърнахте внимание? Защо не съставихте анкетна комисия, за да влезете в тази банка? Аз нямам отговор какво се е случило.

– А каква е ролята на бившия секретар на Столична община Асен Дюлгеров. който според достъпните за публично ползване – тоест, архивирани в Интернет видео документи от заседанията на СОС, на няколко пъти е докладвал по устава на Общинска банка. Липсата на Стефан Софиянски от скандала също прави впечатление. Тези две фигури като че ли остават встрани, въпреки че са били запознати с механизма на създаването и функционирането на банката.

– Вижте, на Асен Дюлгеров съм му виждал името, подписите му под различни документи в това дело, не ги помня конкретно, разбира се. Без да подценявам или надценявам ролята на когото и да било, трябва да се каже – в този период от време длъжностните лица, които са представлявали Столична община в Общото събрание на банката, са Антоан Николов и Стефан Софиянски. Дюлгеров е бил дясна ръка на Софиянски, грамотен юрист, може нещо да е помагал, да е давал съвети, но не той носи отговорност. Тук може да има действия от негова страна, но мажоритарният собственик – Столична община, е представляван от Антоан Николов и Стефан Софиянски.

– Да не би и те да не са били признати за длъжностни лица като Любомир Павлов и Васил Пиралков?

– Има един разпит на Софиянски, Антоан Николов пък изобщо не е разпитван по делото. Софиянски, между другото, го питат за тази промяна в устава, но той отговаря, че не си спомня. И никой не си дава труд да провери. Но трябва да се проверяват документи, а не кой какво помни. Има присъствени листи, има подписи…

Христо Ковачки, човекът, който е купил дяловете, нито е разпитван, нито някой с него нещо е правил по това дело.

– Изобщо?

– Изобщо.

– Как си го обяснявате? С недоглеждане или с недосегаемост?

– Нямам представа. Една от спекулациите, която върви в различни среди, е, че е платен подкуп за да се прекрати това дело.

В този период от време главен прокурор е Никола Филчев и как са се случвали нещата, аз не знам. Но като човек,

който е и бивш прокурор и познава наказателното производство, ви казвам, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е съшито с бели конци.

Но аз се впечатлих много от едно друго обстоятелство и тук вече отивам в друга сфера на професионалното ми познание. Видях, че някъде през 1997-1998 г. в банката на много важна длъжност е назначено едно лице – Свилен Мечев. Той е бивш офицер от Шесто управление на ДС, който е отговарял по т.нар линия здравеопазване. Мечев става директор на дирекция в Общинска банка по изучаване на потенциалните клиенти. Това е много важна дейност и според мен изисква други знания, докато този човек се е занимавал със здравеопазването в специалните служби.

Кой го назначи там? Поради какви качества? Между другото аз не знам дали сега той още е служител в Общинска банка, но преди два месеца беше. Ролята на този човек в банката е много интересна.

– Но никой не го е разпитвал, никой не го е конституирал като свидетел по делото, дори името му не е било споменавано в публичното пространство. Явно е трябвало (или е успял) да остане извън „разплитането на чорапа“…

– Той никъде не е разпитван, но аз впрочем не за първи път му казвам името. Но никаква реакция. И тук поставям следния въпрос. На широката общественост е известно, че Любомир Павлов дълги години публично се оприличава на краен противник на ДС, води някаква титанична битка с нея… От зората на демокрацията е заел тази публична позиция. Питам – шефът на надзора на банката, който на практика я управлява, знае ли за назначението на офицера от ДС по линия на здравеопазването за директор на тази важна дирекция в банката?

Разпитах хора, които работят в банката, и те казват, че двамата много добре са се познавали. Хора от банката много често са ги виждали заедно, Мечев е ходел да докладва… Тоест, на Павлов му е известно, че този човек с тази биография е назначен на тази длъжност.

Та това е офицер от политическата полиция на Тодор Живков!

– Може да му е бил препоръчан. Но това, естествено, е в сферата на догадките. Така или иначе, назначението на Мечев издава една… непоследователност, едно разминаване между думите и делата…

– Меко казано. Говоря съвсем сериозно. На много хора в българската държава е ясно каква е ролята на репресивния апарат на комунистическия режим преди 1989 г. и каква е ролята на ДС в периода на т.нар. преход. Аз знам много добре, че макар и официално разформирована през 1990 г., тази организация никога не е преставала да съществува като мрежа, която поддържа комуникация помежду си. И питам как този тип хора от ДС се пласираха в един момент в банковата сфера, и то на такива позиции?

– И на Стефан Софиянски публичното поведение, публичното говорене също беше насочено срещу ДС. Може да се предположи, че назначенията на ДС офицери на възлови позиции в банковия сектор се дължат и на други релации. за които обаче засега нямаме доказателства.

– Аз схващам за какво става въпрос. Имаше дълго време най-различни спекулации и обвинения по отношение на хората, които участваха в управлението на държавата в периода 1997-2001 г. Че, да речем, нямало закон за лустрацията. Между другото, известно е, но всички си затварят очите, че такъв закон имаше, но беше отменен от Конституционния съд. Аз обаче искам да поставя въпроса от друг аспект. Имаше ли нужда от специален закон за лустрацията един такъв човек като този офицер от Шесто управление да не работи в Общинска банка? За съжаление явно определени хора, които в оня период са участвали в управлението, са говорели едно, а са вършели друго. Това се е случило. Това е жалкото в цялата тази ситуация и за съжаление синята власт понесе негативите заради поведението на такъв тип хора.

– Г-н Атанасов, вие вече сте казвали в медиите, че за Общинска банка са постъпили сигнали от чужбина. Били ли са включени към мотивите за образуване на наказателното дело, или касаят други аспекти – например… връзка с транснационални капитали, с дъщерни дружества извън България (и извън вече посоченото лизингово). с фондации, с други структури?

– Не съм чел материали от следствието, от разследването, чел съм сигнали от различни източници. Чел съм информация в различни публични издания. Въз основа на анализа на тези източници стигнах до извода, че е възможно, че е твърде вероятно да има трансформация на средства, да са прани пари през офшорни компании и след това да са вложени в България в различен бизнес, включително и в медиите

От това, което виждам и чета, си мисля, че българското национално следствие май е стигнало до такива нишки, до такива доказателства и работи в тази насока. Да се надяваме, че този път разследването ще бъде проведено всестранно, обективно и пълно и няма да бъде използвано за политически игри и спекулации.

В това дело аз видях много странен документ- на едно длъжностно лице в банката, което казва: „Ако ни бъде гарантирана сигурност, аз ще ви предоставя информация за това, това, това…“

И изрежда, че са вършени страхотни безобразия. Явно този човек е разполагал с такава информация, защото, като му видях името, ми стана ясно, че е бил фактор в тази банка. Никой не го е разпитвал за това…