Много сериозен проблем на днешната политическа ситуация е това, че няма независима и силна опозиция. Парламентарно представените БСП и ДПС по-скоро имитират играта на тази роля. Внимателното наблюдение на този театър издава поведение, доминирано от страх. Страх, че всеки един от актьорите може да бъде подхванат от правоохранителните органи и то за действителни престъпления.
Голямата част от опозиционните народни представители са пряко свързани с дейността на правителството на тройната коалиция. Поведението на тези хора в политическата им дейност се определя от мисълта им за отговорността, която би могло да понесат за решенията, които са вземали по време на тяхното управление. В това число влизат премиерът и почти всички министри от старото правителство. Всеки от тях, преди да се изкаже днес, явно си мисли дали би могло и на него да му сложат белезници. А пък и има защо. Образно казано – спънати коне на политическото поле.
През изминалата седмица прокуратурата призова и повдигна обвинение на бившия премиер Сергей Станишев за неопазване на документи с гриф за сигурност. Тази история е много интересна от различни аспекти. На първо място, каква сложност представлява това дело, че трябваше да се разследва девет месеца? При добра организация на разследващите органи обвинителният акт срещу Станишев можеше да влезе в съда до два месеца от образуването на делото. Става въпрос за просто престъпление, чието доказване е елементарно. Секретните доклади, за които сега е обвиняем бившият премиер, са постъпили по съответния ред в деловодството на Министерския съвет. Срещу подпис са получени от Станишев и не са върнати. Това е фактическата обстановка, която ангажира наказателната отговорност на съответното длъжностно лице – в случая бившия министър-председател. И тези обстоятелства се изясняват с изземване то и прилагането по делото на няколко документа и с разпита на няколко свидетели. От медиите стана ясно, че някои от тези доклади са попаднали у лицата, за които се отнасят. Като Алексей Петров например. Тези допълнителни обстоятелства имат значение по делото, но не може да изискват девет месеца разследване. Били назначени експертизи! Тяхното изготвяне изисквало време и усилия. Това са твърдения за заблуда на драгите български граждани! Какви експертизи? Дали съдържащата се в докладите информация представлява държавна тайна? Първо е интересно кои са вещите лица по този въпрос. Какво образование и сертификати имат, за да дадат компетентно заключение?!
Такива експерти има само в службите за сигурност, а те са автори на изчезналите доклади: Т.е. тяхната безпристрастност е съмнителна. За решаването на този въпрос по разследването е било необходимо едно просто действие. Следователят е трябвало с писмо да поиска от службите, изготвили докладите, да посочат източниците на своята информация. Наличието на информация, придобита чрез специално разузнавателно средство, автоматично води до засекретяване на документа. Така че дали е необходимо назначаването на експертиза по делото е спорен въпрос. Но дори и да е назначена такава, това не може да е причина това елементарно дело да се разследва девет месеца.
Всичко това показва, че някоя невидима ръка движи това дело. Някой контролира действията да се случват в точно определено време. Отговорът на този въпрос следва да се търси в отговора на друг въпрос, а именно кой има интерес Станишев да е подсъдим в точно определен момент.
От своя страна бившият премиер Станишев заяви пред медиите, че е жертва на политическа поръчка, и адресира нейната организация към правителството. Само че тази негова теза не издържа на въпроса какъв е интересът на правителството днес от неговото дело. Бойко Борисов направи своята медийна акция през есента, когато оповести липсата на секретните документи. Тогава разказа и за срещата си с “лоялния гражданин Алексей Петров”, на която последният му дал един от липсващите доклади. Още тогава всички медии писаха подробно за цялата сага. Още тогава образът на бившия премиер беше окарикатурен. Така че ако Борисов иска да атакува днес Станишев, би следвало да
оповести данни от друго разследване, защото историята със секретните доклади би била “претоплена манджа”. Откровено погледнато, днешният премиер има много сериозен интерес предшественикът му да бъде лицето на опозицията. Разбира се, от своя страна Станишев има интерес публично да твърди, че е жертва на политическия си противник в лицето на управляващите. Възможно е самият той сериозно да се заблуждава за своята политическа тежест. За професионалните наблюдатели обаче тази версия е несериозна, защото отдавна Станишев не влиза в политическите сметки. Той не може да изведе партията си до печеливша позиция. С бремето на своето управление в краткосрочен план не може да търси никакъв реванш. Затова вътрешнопартийната му опозиция в БСП отдавна крои планове как да го смени. И в тази връзка, ако Станишев иска обективно да анализира посоката на атаката срещу себе си, би следвало, на първо място, да оценява действията срещу себе си отвътре. От собствената си партия. Там има струпай голям интерес и ресурс срещу него. Още повече че в бившата комунистическа партия имат традиции да се саморазправят помежду си с конспирации. Вътрешните битки там в определени случаи са се разрешавали с кръв, а тук остава въпрос за едно елементарно наказателно дело. Най-вероятно е планирано неговото гледане в съдебна зала да съвпадне с есенния конгрес на БСП. И това ще бъде едно от нещата, с които Станишев ще бъде атакуван. Така че председателят на БСП да се готви за мръсна вътрешнопартийна битка, защото другото са безсмислени писъци, на които все по-малко наивници се хващат.
Ситуацията със Станишев нагледно показва колко удобна е днешната опозиция. Още повече че при конкретния случай има своеобразна двойна хватка. Защото анализът показва, че разследването срещу бившия премиер отдавна се експлоатира вътрешнопартийно.
Сериозните основания за разследване на тежките корупционни схеми на бившите управляващи обаче си стоят Например, ако Борисов искаше да предаде Станишев на прокуратурата за нещо сериозно трябваше да разпореди разследване на приватизацията на Български морени флот. Не би било трудно да се установи как на финала там остана само една фирма, собственост на братя Домусчиеви от Пещера. Кой и по какъв начин посъветва другите участници да се оттеглят от надпреварата? Получиха ли те пешо в замяна? Проверявано ли е с какви капитали е осъществена сделката? Приватизацията на БМФ е знакова сделка на правителството на тройната коалиция. Тишината по този казус е смущаваща.
Известно е обаче, че бившият премиер лично е контролирал хода на продажбата, а в нея са замесени негови роднини. Та Станишев би следвало и сигурно сериозно се притеснява за едно такова разследване, а не за някакви изчезнали доклади.
Защо не се разследва отговорността на бившите министри Орешарски, Гагаузов и Мутафчиев за раздаването на пари под масата на приближени фирми при управлението на пътния фонд. В този случай нарушенията са очевидни, но интересно кой си затваря очите. А безобразното точене в енергетиката по времето на Румен Овчаров? А Румен Петков?
А потъналите милиони през министерството на Емел Етем? А рекетът от министерството на екологията, управлявано от Джевдет Чакъров? И накрая какво стана с разработката “Лиани”?
Толкова много въпроси, които сякаш ще си останат без отговори. Освен че съществува опасност да не се потърси отговорност за тези тежки корупционни престъпления, има и още един риск. А именно управлението на страната през този мандат да бъде без реална опозиция. Най-краткото и същевременно най-точно определение за опозицията днес е ИМИТАЦИЯ. Тези хора просто имитират поведение на противопоставяне на управляващите. Иначе всяко действие от тяхна страна се премисля през призмата – дали няма да подразня някого от властта, че да се сетят за моите прегрешения. И тук отново ярко изплува образът на спънатите коне на политическото поле.
