Водещ Лили Маринкова: Вие имате възможност да чуете в ефир участниците в това предаване. Нека да кажем: Младен Червеняков от БСП, Атанас Атнасов, ДСБ, Волен Сидеров, лидер на „Атака“, Пламен Панайотов, НДСВ, председател на ПГ на НДСВ. Би трябвало да кажем, че ще влезем директно с…
Пламен Панайотов: Не, само зам.-председател на НДСВ.
Водещ: Зам.-председател на НДСВ. Сега, разбира се, ще можем да говорим за това, което представлява съобщение от Боровец и може да бъде дешифрирано с героичната фраза на Сергей Станишев, който казва, че досиетата няма да бъдат отваряни на площада. Важно е да се види кой какво всъщност чува в тези думи. Нека да чуем най-напред г-н Панайотов, това като компенсация, че сгреших титлата ви.
Пламен Панайотов: Благодаря ви, г-жо Маринкова. Добър ден на радиослушателите на „Неделя 150“. По въпроса за досиетата НДСВ има ясна позиция не от вчера и в рамките още на предходния мандат ние приехме закон, по силата на който, след като изтекат сроковете, необходими за гарантиране на секретността на документите, за да не се нарушават правилата на националната сигурност, всички досиета трябва да бъдат опубличени и всеки български гражданин да има възможност да се запознае с тяхното съдържание. И мисля, че и това, което се предприема като законодателна промяна, е в тази посока. Вярвам, че управляващата коалиция, както стана ясно и след обсъждането на въпроса на Съвета на коалицията ще преминем действително към приемането на закона. Разбира се, пак искам да подчертая, без да се засяга националната сигурност на страната.
Водещ: Г-н Червеняков, има проблем пред вас. През седмицата вие изразихте становище, че не бива да се отварят досиетата на журналистите и магистратите, но ето случи се със смъртта на шефа на архива на Националната разузнавателна служба и вие трябва да кажете какво мислехте преди, какво мислите сега.
Младен Червеняков: Нека първо да кажа това, което беше решено в Боровец. В Боровец беше потвърдено решението на тройната коалиция за отварянето и разкриването на документите на бившите специални служби. Тази политическа воля на управляващото мнозинство беше категорично потвърдена. Наред с това бяха направени редица уточнения. Дали това да стане по чисто нашенски, балкански маниер, когато, бързайки, не съобразяваме законодателството с други закони, които действат, с реалната обстановка в страната, с проблемите на националната сигурност, които бяха споменати. Или пък ще се съобразим с европейския опит и главно с тази препоръка на Съвета на Европа от юни 2000 г., която дава две изключително важни неща. Там се посочва, че разкриването на тези архиви трябва да става със съобразяване на проблемите на националната сигурност на съответните страни и второто, което е съобразяване с цялата действаща нормативна уредба по тази материя в съответните страни, у нас това е Законът за достъп до обществена информация, Законът за защита на класифицираната информация и Законът за защита на личните данни. Именно тези уточнения дадоха възможност ние да вземем някои решения и да обсъдим още веднъж приемането на някои от тези разпоредби на закона на второ четене, които предстоят.
Водещ: Сега оценете по достойнство това, че известието за смъртта на покойния г-н Дойчев е било укривано два дни и съобщението идва от Лондон. При това по сигнал от Европейската комисия. Г-н Червеняков.
Младен Червеняков: Ами очевидно е, че на това събитие не е дадена гласност в продължение на 1-2 дена. Тази информация, която изтече в сайта kafene.net, идва действително от Европа, даде възможност за доста широки и оживени коментари. На този етап аз не бих могъл да коментирам този случай, защото информацията, която ние имаме, е прекалено оскъдна. Ясно е, че там има съдебно производство, т.е. досъдебно производство, което в момента протича, извършват се съответните процесуално-следствени действия. След изясняването на причините ние може да коментираме защо и как се е стигнало до това трагично събитие. Това, което аз поне имам информация от средствата за масова информация, е, че по-скоро причините са лични и не би трябвало да се свързват по никакъв начин с предстоящия за приемане закон на второ четене.
Водещ: Има нещо много неуместно в това да се твърди, че причините са лични, след като семейството му отрича това, още по-нелогично е един, както казват, толкова предан на службата си човек да направи това тъкмо в тази обстановка, внасяйки смут и също декларирайки, че не става дума за лични причини.
Младен Червеняков: Вижте, аз проследих тази публикация във в. „Капитал“, където действително се правят такива намеци. Отново искам да повторя, преди да приключи досъдебното производство, всякакви коментари, които се правят, ще бъда прибързани и най-малкото не подкрепени с фактически данни.
Водещ: Г-н Сидеров, вашето отношение към тази тема, доколкото тя безспорно е обект на декларация от страна на ДСБ и ще я чуем след малко от Атанас Атанасов.
Волен Сидеров: Говорите за този случай на самоубийство ли? Ами аз си спомням като аналогия с това, че докато тече следствие, не трябва да се изнася информация, други случаи, в които информацията е изнасяна много бързо, много чевръсто, на първите страници на водещи вестници и това не е предизвикало никаква криза, нито пък някакви обструкции от страна на управляващи. Така че явно е избирателно. Понякога се изнася информацията, понякога не се изнася. Тук става въпрос, мен ме интересува специално това, че този човек е бил шеф на архив, в който най-вероятно са пазени данните за настоящия президент Георги Първанов, и това не може да не предизвиква размисли. Аз повече подробности не знам и не мога да знам, но чисто логически хората си правят някакви изводи и за това в случая е необходима може би повече информация.
Водещ:Г-н Атанасов, вашата хипотеза за начина, по който се е действало и защо. Възможно ли е всъщност да бъде укрита информация за смъртта на този човек. Било ли е възможно да бъде укрита и после настъпва този гаф със съобщението от kafene.net.
Атанас Атанасов: Г-жо Маринкова, аз си спомням през 1986 г. бях последна година студент в Юридическия факултет на СУ. Защо го казвам това, спомням си как последните дни на месец април аз тогава разбрах от БиБиСи за това, което се случи в Чернобил. Четири дни след това българските медии бяха принудени да съобщят, т.е. не българските медии, а българските власти. Вярно е, че различни са мащабите на едното и на другото, но ето по този начин се действа тогава, когато една информация е неприятна или се прави опит нещо да се прикрие. И именно това, че в конкретния случай отново информацията изчете през западните медии, е изключително подозрително за това, което се е случило там. Друго, на което искам да обърна много сериозно внимание и за което вие казахте няколко думи, Софийската военноокръжна прокуратура побърза да съобщи, е мотивите за самоубийството, значи те твърдят, че е самоубийство, били лични и семейни. А вчера разбрахме от близките, че те не знаят за какви мотиви става въпрос. Между другото това същата тази военноокръжна прокуратура, която навремето скалъпи скандала с „Филчевгейт“, сега, шест години по-късно, имаме две оправдателни присъди и не се пита къде са виновните за този скандал. Това е същата прокуратура, която излъга за смъртта на Чората преди една година и след това се оказа, че има убийство, това е същата прокуратура, която скри скандала с откраднатите, потули го, 14 млн. лв. на българската граница. В същия момент на първия ден тази прокуратура излиза да обяснява на българското общество, че имало самоубийство. Много са подозрителни тук нещата и аз ги свързвам, и моите колеги, с предстоящото отваряне на досиетата. Между другото има един много важен факт, също свързан с тази мистериозна смърт. Този човек преди пет години е бил навършил пределна възраст и е бил пенсиониран. И пет години той остава, да не говорим за закононарушението, че един човек, който е пенсионер не може да заема началническа длъжност, по някакъв граждански договор е бил той там, но пет години е бил той там след това. Разбирам от приятели, че тези пет години един ден не е ползвал отпуска и сега в един момент се случва всичко това. И близките му казват не знаем за какви семейни причини говорите. Има и нещо друго. Защо Софийската военноокръжна прокуратура пое този случай да го разследва, след като няма такава подсъдност? Военната прокуратура се занимава със случаи, в които има категорични данни, че извършителят на престъплението е военнослужещ. Сега първо тук да изясним има ли престъпление и кой е извършителят. И питам аз защо оперативно-следствената група на Софийската дирекция на полицията не е посетила местопроизшествието, а военна прокуратура отива там? Изобщо има толкова неща и аз призовавам днес чрез вашето студио за пореден път главния прокурор Борис Велчев да отнеме това разследване от Софийската военна прокуратура и да я възложи на прокурори от Върховната касационна прокуратура
Младен Червеняков: Ще се наруши НПК, неговото приложение…
Атанас Атанасов: Ще ви моля да се изслушваме. Защо да нарушава НПК? Главният прокурор може да изземе всяко разследване от който реши прокурор и да го даде на друг, когато реши, че има пристрастност. Ето аз ви казах колко много факти се натрупват върху тази институция. За да може да има тук в обществото успокоение по този проблем, трябва да се търси безпристрастност. Г-н Червеняков, понеже се намесихте, аз искам да попитам и предната тема, по която се говореше тук, беше досиетата, защо БСП предлага все пак да не се обявяват агентите сред магистратите, може би за такива случаи като този. Защото Софийската военноокръжна прокуратура с офицери, агенти на военното контраразузнаване и в такива случаи каквото им кажат, това правят. Все пак аз да попитам.
Водещ: Добре, пояснете, разбира се, уточняващо е да кажете защо, след като е бил пенсиониран покойният Дойчев е работил на граждански договор. Какво пречи това според вас?
Атанас Атанасов: Това не пречи, но първо е нарушение един човек, който е девоенизиран, да заема началническа военизирана длъжност, и второто което е, толкова ли е ценен, че 5 години не може да му се намери заместник на този човек?
Водещ: В такъв случай ангажирането на военноокръжната прокуратура към един цивилен служител е неправилно.
Атанас Атанасов: Да, също е проблем.
Водещ: Г-н Червеняков.
Младен Червеняков: Не мога да оставя без реплика това, което чух. Хубаво е спомените на г-н Атанасов, че е завършил право и тогава са се случили някакви събития, но аналогията и със сегашния случай…
Водещ: Не някакви, за Бога, защо говорите нещо толкова трагично.
Младен Червеняков: …аналогията със сегашния случай е най-малкото неуместна. В случая с Чернобил се засягаха интересите на хиляди хора, а в дадения случай очевидно не е такъв случаят. Можем да търсим всякакви сензации, по един или по друг начин. А че разследването е подсъдно но военната прокуратура, това е повече от ясно. Имаме НПК. Ако искате, можем да го диалогираме, но няма да стане.
Водещ: Все пак нека да кажа нещо определено. Само една реплика. Стаята с тайните. Ако си я представим Националната разузнавателна служба, дето никой не е влизал, съдържа информация, която засяга също така десетки, стотици, хиляди вероятно…
Атанас Атанасов: И както каза г-н Сидеров, включително и сегашния президент. Там е папката „Гоце“.
Младен Червеняков: Значи нека да изчакаме да приключи това следствие и тогава да коментираме. В момента, казвам отново, всякакви изявления, становища на служители, срещи с тях, цитирането на мнения за мен е прибързано.
Водещ: А какво става с журналистите, които се срещат с близките и искат те да си кажат има ли лични причини за нещо, което се манифестира като причина за мистериозната смърт. Нали ги посъветвахте нищо да не правят.
Младен Червеняков: Г-жо Маринкова, ние имаме свобода на словото в тази страна, каквото пожелаете журналистите, може да правите. Но сериозно да се ангажираме с твърдения можем да правим чак след приключване на досъдебното производство.
Атанас Атанасов: Г-н Червеняков, как да имаме доверие на разследващите, които още първия ден излязоха да замажат случая? На какво отгоре разследващите, т.е. военната прокуратура, ще дава изявления, при условие, че мълчи шефът на службата, че мълчи началникът му, президентът, никой не говори и излезе военната прокуратура и каза „самоубийство“? Не е започнало още разследването, те го квалифицираха. Как така?
Младен Червеняков: Ами сигурно хората са имали някакви данни, за да правят това становище.
Атанас Атанасов: Семейни били причините, а близките му казват, че не знаят, не са ги разпитвали, никой с тях не е говорил. Как са установили тези причини? Питам аз. Както при историята с Чората може би.
Младен Червеняков: Г-н Атанасов, логическите аргументи заглушават обикновено силата на говоренето. Военната прокуратура действа от толкова време, вие знаете кога беше структурирана като система, кой беше главният прокурор в тия всички случаи, които вие изложихте, от кого беше назначен. Така че сега в момента да коментираме и да правим някакви аналогии е най-малкото неуместно.
Водещ: Има ли причини да се смята, че има сериозно противоречие или по-скоро напрежение между министъра на вътрешните работи и шефа на Националната разузнавателна служба г-н Кирчо Киров, доколкото министърът беше принуден да каже, че е изненадан от тази информация и че по никакъв начин не се чувства отговорен за забавянето й.
Младен Червеняков: Аз не виждам такава причина, но ми се струва, че пред нас стои много по-сериозен въпрос по какъв начин тази материя ще бъде уредена законодателно, какви са възможните решения, къде може да се търсят някакви корекции, отколкото да продължаваме в този случай да анализираме и да изразяваме становища за информация, която едва ли някой от нас ще притежава.
Атанас Атанасов: Между другото в медиите, също от прокуратурата, беше изпусната информацията, този типичен стил, по който се работи, че пистолетът, с който е станало самоубийството, бил не на починалия, а на негов колега.
Водещ: Вашият колега Йордан Бакалов…
Младен Червеняков: Очевидно имате добри познания в тази насока, г-н Атанасов, едва ли има някой, който може да ги отрече.
Атанас Атанасов: Не, проследих, проследих всичко в медиите. Проследих всичко това, което излезе в медиите. Нищо повече не мога да знам. И все пак, г-н Червеняков, защо БСП е против отварянето на досиетата на магистратите?
Младен Червеняков: Значи, вие присъствахте на това обсъждане в комисията и там нашето становище беше следното: целият този огромен набор от 28 публични длъжности и 13 публични дейности налага внимателно да бъде прецизиран с оглед няколко основни изисквания. Първото, което казах, да не противоречи с други закони. Имаме чл. 27, ал. 1 от Закона защита на класифицираната информация и Приложение № 1 към този текст, който казва кои са фактите и данните, които представляват държавна тайна.
Атанас Атанасов: Ама агентурното минало на магистратите не е държавна тайна. Аз ви питам за магистратите.
Младен Червеняков: Успокойте се, г-н, Атанасов, ще ви дадем възможност да се изразите. Значи очевидно е, че някои от тези публични длъжности не могат да бъдат обявени. Специално началниците на отдели в Националната разузнавателна служба, оставам настрана неточността в закона, че там се цитират и началник на сектори, каквито в тази служба няма.
Атанас Атанасов: Аз ви питам за магистратите, вие ми говорите за НРС.
Младен Червеняков: За магистратите ние говорихме за какви нива. Очевидно е, че хората, които работят в районните съдилища, едва ли биха могли поради своята възраст не могат по някакъв начин да бъдат с принадлежност към тези служби, за които искаме да отворим цялата информация.
Атанас Атанасов: Г-н Червеняков, вие предлагате да не се проверяват изобщо. Ето го, пред вас е текстът. Точка 11 и 12.
Младен Червеняков: Ние предлагахме да не се проверяват дознателите. Аз съм предложил дознателите, г-н Атанасов.
Атанас Атанасов: Не, точка 11 и 12. Осем човека от БСП го предлагат.
Младен Червеняков: Значи, г-н Атанасов, аз ви казвам каква съм предложил. Друг такъв случай е случай с тези хора, които по силата на параграф 164 от Закона за отбраната и въоръжените сили изпълняват служба в дадени държавни учреждения. Там е записано: „към други военнослужещи от Служба „Военна информация“ и Националната разузнавателна служба при изпълнение на служебните им задължения могат да заема и длъжности в държавната администрация, съгласно единния класификатор на длъжностите в администрацията при условие и ред, определен от Министерския съвет. Именно това разкриване може да създаде опасност пред нашата национална сигурност. Затова ние предложихме и други нелепи разсъждения за всичките тези юридически лица с нестопанска цел и техните управляващи органи, които си направих сметка да проверя, те са над 5000, които трябва да бъдат проверявани, или пък тези еднолични търговци, които извършват застрахователна дейност или хазарт, след като съгласно Закона за хазарта и Закона за застраховането еднолични търговци не могат да извършват такава дейност. Точно тези недомислици трябва да бъдат отстранени, ако ние искаме да направим един сериозен закон и той да действа действително за дълги години напред.
Водещ: Може ли, г-н Атанасов, да кажете какво е разположението на гласовете по отношение на предстоящото обсъждане и гласуване на закона за досиетата?
Атанас Атанасов: На едно драматично заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, продължило 7-8 часа, беше приет, това е много важно да се уточни проект за закон преди второ четене, и то с мнозинство опозицията плюс НДСВ и ДПС. БСП останаха в малцинство. Тези текстове, за които говори тук г-н Червеняков, бяха отхвърлени от мнозинството в комисията и сега се използват явно други механизми за натиск върху коалиционните партньори НДСВ и ДПС да се отстъпи. Ето например този текст с началническите длъжности в специалните служби. 17 години обясняваме на българското общество, че агентите са много лошо нещо, доносниците са лоши, а тези, които са ги вербували, офицерите, те били работили за родината. И сега БСП отново настоява офицерите от Държавна сигурност, които и днес заемат определени длъжности в специалните служби, да бъдат запазени в тайна. Тези хора, които са били облечени във власт да вербуват, тях няма да ги обявяваме отново, защото това щяло да застраши националната сигурност. Аз казвам: няма нещо, което да е свързано с Държавна сигурност, да защитава днешната българска национална сигурност и ако в пленарна зала НДСВ и ДПС отстъпят от тези позиции, които защитаваха в комисията, това означава, че са изтъргували тези обстоятелства. Няма друг начин, по който да го коментирам това. И последно искам да кажа. Обстоятелството, че г-н Червеняков тук пет пъти го питам и не отговаря каква е причината да не се иска от БСП отварянето на досиетата на магистратите, аз ще ви кажа какво казаха те в комисията. Съдебната власт била независима. А да не би парламентът да е зависим. Значи депутатите ще ги проверим, президента ще го проверим, министрите ще проверим, ще проверим областни управители, общински съветници, магистратите не. Защо? Това показва, че БСП там разполага с тайна власт чрез тези зависимости на агентурата и не иска да я изпуска. Няма друго обяснение въпроса.