Атанас Атанасов: Сгреших, че влязох в системата на МВР

– Казвате, че не бива да се върви с главата напред, но в политиката това май не важи. Вие все сте в епицентъра на скандали. Защо?
– Характер! Аз съм много експулсивен човек. А и така се случи, че през последните 10-15 години бях силно атакуван. И понеже обичам правилата, знам, че атаката е най сериозната отбрана.
– Неоснователно ли?
– Ако питате мен, винаги съм атакуван неоснователно. Ако питате хората – едва ли ще кажат същото.

– Сигурна съм в това!
– Но знам и една друга сентенция: „Слушай хората, когато ти говорят, но от собствения си акъл недей да се делиш.“ Аз слушам хората и понякога не ми харесва това, което казват за мен. Невинаги са обективни. Някой може да таи обич, друг – злоба, зависи от гледната точка. Но хората трябва да се слушат. И това е важно в политиката.
– Май вече сте осъзнали грешките си?
– Да. Няма да говорим за грешките в личен план. Но в публичното ми поведение… Хората обичат да казват: „Ако днес започвам живота си, ще го започна по същия начин.“ Това е лицемерие, непризнаване на грешки. Ако аз мога да се върна 20 години назад, не съм сигурен дали ще мина по същия професионален път.
– Къде сбъркахте?
– Започнах кариерата си като прокурор и сравнително добре си вършех работата. Преходът обаче ме хвърли в МВР. Стана случайно. Този път ми донесе много беди. Аз бях външен за системата, и то във време, когато тя се реформираше, и за всички катаклизми в нея виновни бяха външните. Преживях много сътресения в тази система и може би невинаги съм постъпвал правилно. Не заради незнание. Тази система е репресивна и в нея най-важното е да спазваш правилата. Днес се чудя дали изобщо е трябвало да вляза в МВР. Все си мисля, че ако бях продължил работата си в прокуратурата, може би щях да бъда по-полезен за обществото.
– Да се върнем във времето на правителството на ОДС, когато всички казваха, че сте оръжието на Костов за разправа с противниците му. Навлякохте си гнева и омразата на Бонев, Бакърджиев, Кирил Радев. Днес можете ли да кажете: Сбърках, че изпълнявах тези поръчки на Костов, че впрегнах системата за политическа употреба?
– Задължително трябва да разсея това внушение. Наскоро бивши колеги ми казаха: „Периодът, в който службата работеше най-спокойно и нямаше натиск върху нея, бе, когато Атанасов й бе директор.“ Категорично! Аз не допуснах нито едно назначение да ми бъде наложено.
– А разработките срещу министри от кабинета на Костов? Кой ви ги нареди ?
– Всички разработки са били инициатива на хората в службата. До една! Ще бъда абсолютно откровен с вас – Костов никога не използваше службите за политически цели. Нещо, за което го обвиняват и до ден днешен.
– И срещу Бакърджиев?
– Срещу Бакърджиев не е имало разработка. Той може да казва всичко, да отиде да прочете. От всичките разработки, водени по мое време в НСС, 83 бяха дадени за нула
време в архива от Иван Чобанов (бившият шеф на НСС, наследил ген. Атанасов – б.а). Разпореждането бе на министър Георги Петканов. Да ги извадят и да ги прочетат за кого са. Никога не съм си позволявал да разпоредя кой да бъде взет на разработка.
– Но ваш секретен доклад срещу Богомил Бонев размаха Петър Стоянов по време на предизборната си кампания през 2001 г.
– Нека на съвестта на Петър Стоянов да тежи фактът, че размаха този доклад. Това е и една от причините той да загуби изборите. За този доклад ме съдиха по жалба на Бонев, в която той написа, че докладът бил причина той да не стане президент. Прокуратурата положи много усилия, за да каже накрая съдът, че докладът е изготвен по съответния ред и отразената в него информация отговаря на съдържащата се в службата. Никога не съм имал добро отношение към военното правораздаване, но в този случай то достигна до истината.
– Вие знаехте ли, че Стоянов ще го извади в последната седмица преди вота?
– Не. Изумях, когато той започна да го чете пред ТВ камерите. Този доклад е готвен през 1999 г., а той го използва в края на 2001-а! Не можех да повярвам на очите си. Това бе грешка. Но и до днес нямам отговор на въпроса – защо прокуратурата не разследва фактите и обстоятелствата в доклада? Нито един не си мръдна пръста!
Заметоха информацията, скриха доклада и… тишина. Защо? Всички служители, които участваха в изготвянето му, бяха разпитвани многократно по делото срещу мен. Това бе психически тормоз за тях и съм им благодарен за мъжкото поведение. Те застанаха пред съда в онова време, в което Филчев и неговите хора оказваха тотален тормоз върху непокорника. Двама от тях заявиха: „Ако днес трябва да напишем доклада, той ще съдържа същите факти, защото те са резултат от оперативната работа.“ Няма нито един факт, който да съм го взел отнякъде и да кажа: „Сложете го вътре.“ Някой го кръсти „Доклад за корупцията“. Това е контра-разузнавателен доклад, в който корупцията бе посочена като механизъм за проникване на чужди специални служби. В доклада пише как една много силна чужда специална служба купуваше български политици и с какви механизми вършеше това. Понякога ме питат: Защо в този доклад не пише за еди-кого си? Ами защото еди-кой си не е стоял на вниманието на контраразузнаването.

– Заради този доклад ли Костов уволни половината си министри през 1999 г.?
– Би било високомерно да кажа това. Докладът бе представен на премиера десет дни преди той да направи промените. За някои от решенията му за персонални промени в кабинета докладът имаше значение.
– Казвайки всичко това, нали знаете, че утре Богомил Бонев може да опонира на думите ви, че службите не са били използвани за политически цели?
– О, разбира се! Не само Бонев. Има и други хора, които, докато са живи, ще ми опонират. Разбирам го Бонев – част от моята дейност е причина той днес да не е в политиката. А той обича да се занимава с политика. Противоречието между мен и Бонев е като при развода – и двете страни са пристрастни. Колкото Бонев смята, че е прав, толкова и аз. Но съдът доказа, че правият съм аз.
– А ген. Кирил Радев защо ви нарочи?
– О, Кирчо падна много долу. Тези негови измислени истории за някаква сауна, в която Костов му давал нареждания кого да следи, са абсолютно измислени.
– И двамата сте генерали и би трябвало да излъчвате усещане за държавност, а с какви клюкарски истории са занимавате.
– Не искам нищо на никого да приписвам, но Кирчо падна долу, и то под давление на Богомил. Спирам дотук!
– Какво прочетохте в сълзите на Костов в нощта на изборната загуба през 2001-а?
– В никакъв случай не е отчаяние….Трудно се дават оценки на този човек. Мисля,
че той съжаляваше за това, че се прекъсва планът му за България. Костов е сериозна фигура от съвременната история – с всичките си плюсове и минуси. За такива тежки периоди с такива драматични промени обективните оценки трябва да изчакат времето. Сега сме много емоционални. Всички сме участвали в тази история и ни е трудно да бъдем обективни.
– Говорили ли сте си с него за това как той възприема оценките за себе си.
– Искам да направя едно уточнение за вашия вестник – аз не съм от хората, които си пият ракията с Костов. Ние сме близки, партийни съратници днес, но той е лидерът. Освен че е солиден политик, той е много добър експерт в областта на националната сигурност. По негово време този сектор се управляваше много професионално. С него не водя лични разговори, но виждам, че той много емоционално реагира на неща, които приема като несправедливи. През последните години косата му побеля от търпение. Болезнено възприема, когато неоснователно се атакуват негови близки.
Грозна история бе делото срещу съпругата му, това бе политическа поръчка за разправа. Мъжкото в политиката е да излезеш на ринга срещу противника, а не да го удряш под пояса. Един от методите на комунистическия репресивен апарат е, когато искаш да отслабиш противника, атакуваш неговата периферия – близките. Удариш ли го там, човекът губи равновесие и започва да се занимава с проблемите си.
На мен също ми се е случвало и знам колко е грозно.