Г-н Атанасов, държавата е разтърсена от поредния корупционен скандал. Вие сте част от парламентарната комисия за борба с корупцията, а тя като че ли остана в сянка. Защо?

Парламентарната комисия за борба с корупцията има своеобразно място в целия карнавал, който се разиграва на тема борба с корупцията. На първо място трябва да се каже нещо изключително важно, което за пореден път с помощта на Брюксел, става известно на българското общество – че основната язва на днешното управление се нарича корупция. Управляващите в невероятен комфорт си раздават едни пари под масата. За съжаление няма солиден адекватен отговор в българското общество по тази тема. Опозицията не действа синхронизирано и това е голям проблем. Аз смятам, че трябва всички опозиционни сили да координират своите действия и да дадат отпор на корупцията. Ако не е опозицията, не можем да очакваме управляващите да си саморазкрият корупцията, защото те са част от нея. Абсурдно е да очакваме те да се саморазследват. Румен Петков да се саморазследва, който е ковчежник на черната каса на БСП. Как да стане тази работа? Румен Петков има задачата в това управление на своеобразен “чистач” – появи ли се някъде проблем, който да хвърля петно върху управляващите на тема корупция, се повявява Румен Петков, кани го на разговори, на обяди и след това излиза една друга картина. Като пример ви посочвам служителя на неговото министерство Тодор Димов, който директно уличи висши представители на МВР в покровителство над производството и търговията със синтетична дрога и след това пред прокуратурата и пред медиите се оказа, че се бил объркал.

Къде е мястото на парламентарната комисия за борба с корупцията?

Не може да очакваме от тази комисия да има резултат по простата причина, че комисията е създадена на пропорционален принцип и се председателства от представител на управляващото мнозинство (Бойко Великов от Коалиция за България, б.а.). Единствено опозицията има интерес да разкрива корупционните практики на управляващите. Управляващите имат точно обратния интерес – да прикриват своята корупция. Иначе взети поотделно членовете на тази комисия в голямата си част са свестни хора, само че са част от управляващото мнозинство. В бъдеще би следвало да се търси механизъм, няма значение кой ще управлява, парламентарната комисия за борба с корупцията трябва да бъде съставена на паритетен принцип и да се ръководи от представител на опозицията, ако искаме да има обективна работа в тази комисия. В противен случай нищо не може да се получи. Днешната комисия за борба с корупцията е един особен отдушник към обществото – когато се появи някакъв скандал, моментално се насрочва в дневния ред на комисията тема, близка до този скандал, канят се говорители, близки до управляващите, които започват да обясняват как те много успешно се борят с корупцията и как някой говори несвързани неща.

Дайте конкретен пример.

Излезе в МВР след една много помпозна среща арх. Георги Янев, който подаде сигнал за подкупа във фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, освен всичко друго той каза, че има ужасяваща корупция в Министерството на земеделието. Два дни след това в комисията за борба с корупцията в парламента беше вкарана точка в дневния ред и беше поканен зам.-министър на земеделието, която е от квотата на БСП, шефа на фонд “Земеделие” Димитър Тадъръков и една кохорта хора, които дойдоха и започнаха да обясняват какви сериозни мерки за борба с корупцията са предприели в тази сфера. Има и случай за имущество на БДЖ, прехвърлено на един господин от Перник, който беше причина да се спре предното финансиране по САПАРД, той е близък до президента. Друга е историята с Български морски флот – там имаше ужасяващи факти за корупция. Какво се случва в комисията – една своеобразна говорилня. Пристигат едни хора, назначени от управляващите, давам им се на тях трибуна и те започват да обясняват как успешно се борят с корупцията. На практика се замазват солидните сигнали, които са подадени. Ще ви дам обратен пример – когато има наистина притеснителни факти и обстоятелства за управляващите, се засекретява заседанието. Имаше две жалби, подадени от една дама от Силистра – Милена Цилчовска, и един господин от Бургас – Недялко Киров, които са били директори на местните клонове на НАП. Това бяха много остри сигнали за оказан политически натиск върху двамата заради това, че се проверяват определени фирми, близки до управляващите. Посочени бяха конкретни имена на хора, които са оказвали натиск. За Силистра ставаше въпрос за Добромир Гущеров (депутат от Коалиция за България). Цолчовска беше посочила в изложението си, че тя самата е член на БСП, но е отвратена от това отношение. От НАП са извършвали данъчни проверки на фирми, близки до ДПС, хванали са определени нарушения и се обажда Гущеров и казва: “Ама госпожо, вие ще ни развалите коалиционните отношения. Идват избори, как може такова нещо?”.

Е, на това ли се базира управляващата коалиция?

Не знам. В Бургас бяха посочени имената на Стойко Танков (бивши лидер на БСП-Бургас) и на Несрин Узун (депутат от ДПС). Хората бяха написали в жалбите си конкретни факти, а заседанието на комисията за борба с корупцията беше засекретено да не би журналистите да разберат какво се обсъжда вътре. Бяха измислили, че някакви данни от сигнала са класифицирана информация, което е абсолютна измислица.

Беше ли предаден този сигнал на прокуратурата?

Прокуратурата е една друга тема. Парламентарната комисия за борба с корупцията работи и с прокуратурата. Не нека се върнем на сигналите – тези хора бяха писали и да прокуратурата преди това. Тези хора бяха отстранени от работа, и двамата.

С какви мотиви?

Този човек от Бургас беше уволнен, а госпожата в Силистра, понеже е в дълготраен отпуск по болест, още не са я уволнили. И в двата случая ги извиква министърът на финансите Пламен Орешарски в присъствието на г-жа Мургина (шеф на НАП) и казват: “Нищо лично спрямо вас, обаче има обвинения от управляващите, че тенденциозно работите. Просто пречите и трябва да напуснете!”. Този господин от Бургас отказал да подаде молба, защото те му предлагат напускане по взаимно съгласие и да останат в добри отношения, но той отказва. В момента, в който отказва, се отваря съседната врата от кабинета на министъра и влиза шефа на “Личен състав” с готова заповед за уволнение, която му се връчва. Това са типично политически поръчки срещу хора, които си изпълняват добросъвестно служебните задължения. Те търсейки защита от държавата в крайна сметка стигат до парламента. Подават жалби с имената си, с всички факти вътре, до комисията за борба с корупцията и се насрочва закрито заседание. Защо в този случай не беше открито заседанието? Комисията за борба с корупцията в парламента е в целия този пъзел на органи, които имитират борба с корупцията, и има ролята на място за Пи ар, където се обяснява как управляващите се борят с корупцията. Никаква ефективност няма, нито едно солидно разследване, което да е довело до някакъв резултат.

Не е ли прокуратурата органът, до който трябва да стигнат хора, които имат сигнали за корупция?

Голямата част от българските граждани не ги интересува и не могат да схванат цялата координация между всички органи, но те си дават сметка за кого са гласували. Тези хора на избори гласуват за депутати и смятат, че тези, за които те са гласували, трябва да направят необходимото, за да се решават обществените проблеми. Те не са гласували за главен прокурор, нито са гласували за някакви прокурори, които нито ги знаят кои са. Хората търсят защита от тези, за които са гласували. Ние сме парламентарна република и би следвало парламентът да има механизми, чрез които, по системата на координацията, да изисква от другите институции реакция. Колкото сигнали са изпратени в прокуратурата от комисията за борба с корупцията, в голямата си част отговори изобщо не се връщат от прокуратурата, а в другата част, когато се върнат отговори, те са толкова закъснели, че вече никой не ги очаква. Няма и нито едно образувано дело срещу някой.

Защо? Сигналите в комисия за борба с корупцията идват с конкретни факти.

Да, идват с конкретни факти и с хора, които са се подписали с имената си. Прокуратурата, за съжаление, е част от тази мозайка, която играе, за да замазва корупцията на управляващите. Имаше някакви обществени очаквания след избора на Борис Велчев за главен прокурор, но тази институция се провали тотално. Няма нито един солиден случай на разследване, инициирано от прокуратурата, по високите етажи на властта. Проблемът при борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта се нарича разследване. Разследването е основна задача на МВР след приетите промени в новия НПК, а след това на Закона за МВР и в Конституцията. МВР и прокуратурата съвместно би следвало да разследват, но оперативните възможности са на МВР. Ние какво да очакваме – Румен Петков да разкрива тази корупция? Румен Петков е там, за да прикрива, а не за да разкрива. Това е партийната задача, която той има. От друга страна имаше много съмнения, че Борис Велчев ще бъде много добронамерен към тези, които го изпратиха на този пост. Както се вижда май че тези съмнения се потвърждават, защото в публичното пространство има информация, няма обаче действия.

В докладите на Еврокомисията винаги се критикува борбата с корупцията по високите етажи на властта. Вие лично имате ли информация министри или зам.-министри, шефове на агенции да са участвали в такива корупционни схеми?

Много правилно забелязвате нещо – че ЕК още преди да станем членове на Европейския съюз по глава 24 постоянно ни посочва, че няма никаква активност, никакви резултатие, че няма борба с корупцията, няма резултатите в борбата с организираната престъпност. Това постоянство показва, че проблемът е там. ЕК за пореден път ни казва, че правителството краде необезпокоявано. Питате ме за конкретни данни – ето ви историята с фонда “Републиканска пътна инфраструктура”.

Скандалът тръгна пак от медиите. Това не е разкритие на някоя от институциите.

Ако не беше в.”Капитал”, нямаше да има разследване. А да не би тези трима министри, които управляват фонда, да не знаят на кого дадоха парите? Да не би те да не знаят, че дадоха парите на фирмата на брата на Веселин Георгиев, който управляваше фонда? Да не би да не знаят, че този човек, който управляваше фонда, дойде от фирмата, на която дадоха 120 млн. лева? Ето ви я корупцията. Корупция не означава да хванем някой с едни пари в ръцете. Корупция означава някой да се облагодетелства за сметка на обществото. Тук нещата са очевидни – имитирани са някакви търгове, всичко това е нагласено и парите се насочват в няколко посоки. Трябва някой да седне и да извърши проверката как са усвоени тези пари и дали една част не са върнати в някоя партийна каса. Аз имам подозрения за това, само че трябва да се извърши разследване. Единият от механизмите за корупция са парите за инфраструктурните обекти в страната. Абсолютно цинични за днешните управляващи. Трябваше да дойде тук Би Би Си, за да ни изобличи с отношението към недъгавите деца, историята с Могилино. Защо не дадат пари, за да се подобрят условията, а пращат всички тези пари през излишъка за инфраструктурни проекти? Този механизъм Ахмед Доган го обясни преди три години – обръчите от фирми. Има си едни фирми, които печелят търговете в определени области. В областта на инфраструктурните обекти клановете са няколко. Единият клан е свързан с едно лице, близко до министъра на финансите. Другият клан е една група, която бих нарекъл Сливенска мафия, която има някаква връзка с Асен Гагаузов. Има и една трета мафия, която е близка до ДПС. Те имат един познат човек, който е в управлението на фонда, който се казва Хасан Хасан. Това е схемата, по която се делят нещата в инфраструктурните обекти. Нека да видим къде има обществени поръчки и кой ги печели. Това грамадно мнозинство, което направиха в парламента, сговориха се помежду си по какъв начин ще си делят парите от обществените фондове.

Като ви слушам, оставам с впечатлението, че българските институции сами не могат да се справят с корупцията по високите етажи на властта.

Те нямат интерес, защото е създаден холдингов механизъм за управление по структурата на италианската Камора. На практика политическите субекти, които държат властта в страната, са свързани с икономически субекти, на които възлагат определени обществени поръчки и си делят парите.

Може ли да се очаква някаква реакция от Брюксел?

За съжаление ефективната намеса май идва само от Брюксел. Аз затова казвам, че е необходимо българските опозиционни сили в парламента и извън парламента да започнат ежедневно да работят по общи инициативи за разкриване на корупционните механизми – вотове на недоверие.

Опозицията има много малко депутати, тя не може да свали правителството.

На първо място е необходимо българското общество да разбере истината. Няма достатъчно информация. Има корупционни схеми, които оплитат в своите мрежи и големите информационни канали в страната. В зависимост са поставени голяма част от медиите, за да имат благосклонно отношение и да си затварят очите. Българските граждани само усещат по много проста формула, че се случват отвратителни неща, но нямат пълната информация. На първо място опозицията трябва да обедини усилията си в общи инициативи, за да достави на българското общество информацията за начина, по който се краде. Вотовете на недоверие може да не доведат до смъкване на правителството, но българското общество от парламентарната трибуна чрез опозицията ще разбере кой колко краде. От там може да се стигне до избори, на които днешните управляващи да отидат в опозиция и нови управляващи, които да им ревизират делата. Тогава всички факти и обстоятелства, които ще бъдат извадени при една такава ревизия, да бъдат предоставени на прокуратурата, а от там обществен натиск върху прокуратурата да си свърши работата. Няма друг начин. Иначе хората виждат, че БВП се увеличава, а доходите на хората не се увеличават, т.е. парите в обръщение стават повече, а заплатите са си все същите. Значи тези пари отиват някъде. Отиват в тези фирми.