Атанас Атанасов: Причините за кадрови промени в МВР не достигат до обществото

Фокус: Г-н Атанасов, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към парламента изслуша министъра на вътрешните работи Румен Петков във връзка с кадровите промени в МВР. Удовлетворен ли сте от информацията, която вътрешният министър предостави?
Атанас Атанасов: На първо място трябва да се каже, че това изслушване дълго време беше отлагано. Решението за изслушване на вътрешния министър беше взето преди около месец. Междувременно на едно от междинните заседания на комисията, Димитър Дъбов, представител на БСП в комисията, направи предложение да се отмени това изслушване. Предложението му бе подложено на гласуване и не бе прието. Тоест от всички действия на управляващите и специално на БСП, ставаше ясно, че вътрешният министър не желае да се яви пред комисията. Може би счита, че не му е ниво. Така или иначе се стигна до изслушване на Румен Петков в комисията.
Аз лично не съм очаквал нещо различно от това, което се случи, тоест министърът да даде някакви негови обяснения, които никой не може да провери, дали съответстват на действителните причини за предприеманите от него кадрови промени. Така че не виждам някакъв ефект от тази среща. Макар че би следвало да се създаде парламентарна традиция министрите да се явяват в ресорните парламентарни комисии по различни поводи, свързани с управлението на техните ресори.
Фокус: Достатъчно ли са според Вас провежданите досега срещи на вътрешната парламентарна комисия с министър Румен Петков и смятате ли, че те са ефективни?
Атанас Атанасов: Не си спомням точно колко са срещите. Но общо взето досега те бяха свързани с приемане на законодателство, което касае работата на МВР. Не бих казал, че министърът от професионална гледна точка е достатъчно компетентен, така че дали той е присъствал или не на заседанията на комисията, не е имало значение.
Фокус: Каква е личната Ви оценка за кадровите промени в МВР? Достатъчно прозрачно ли се правят?
Атанас Атанасов: Всеки един министър, включително и министърът на вътрешните работи, има по закон правомощия да осъществява определени кадрови промени. Въпросът обаче е в друго. До обществото не стигат конкретните причини за извършването на тези кадрови промени, и след последната среща на вътрешната комисия с министъра, тези причини отново не са ясни.
Иначе от това, което виждам, че се случва, аз много добре съзнавам, че Румен Петков иска да се обгради в ръководството на министерството с лично предани му хора.
Фокус: Как ще коментирате оправдаването на бившия шеф на пожарната Кирил Войнов, връщането на работа на началника на политическия кабинет на Румен Петков -Александър Петров и на шефа на Национална служба „Жандармерия“ Живко Живков?
Атанас Атанасов: По отношение на ген. Войнов искам да кажа, че справедливостта в крайна сметка идва. Беше смешно човек с толкова дългогодишен професионален опит, с една работа през тези години, да бъде отстранен заради смешни обвинения за някакви GSM-и. И в крайна сметка той беше оправдан, но Румен Петков осъществи своя замисъл, да го отстрани от поста директор на националната пожарна.
Забелязва се една тенденция вътрешният министър да използва Военната прокуратура при решаване на кадрови проблеми в министерството. Изпраща материали на прокуратурата, отстранява служители. Някои от тях напускат. А дори някого да го оправдаят, действието вече се е състояло.
Фокус: Казахте, че би било добре да се създаде парламентарна традиция министрите да се явяват в ресорните парламентарни комисии по различни поводи, свързани с управлението на техните ресори. Доколко парламентарните комисии могат да влияят на работата на министерствата и решенията, които се взимат?
Атанас Атанасов: Съгласно чл.1 от Конституцията, България е парламентарна република. И по механизма на парламентарния контрол, не само питанията и въпросите в пленарна зала, а и изслушването на министрите в комисиите дават възможност един министър да получи информация каква е оценката за неговата дейност не само на опозицията, а и на управляващите, тоест на това мнозинство, което го е избрало. Това е един добър механизъм, който е утвърдена демократична практика в Западния свят.
Фокус: В нашата страна този механизъм работи ли?
Атанас Атанасов: Би следвало да създаваме традиция.
Фокус: На последното си заседание вътрешната комисия изслуша и представители на Военноокръжна прокуратура – София относно образуването и хода на делата, свързани със смъртните случаи в Националната разузнавателна служба – на Божидар Дойчев и Иван Раков. Вие сте един от членовете на излъчената от вътрешната комисия работна група, на която бе възложено да се запознае по-детайлно с тези два случая. Какво е развитието?
Атанас Атанасов: Материалите по двете следствени дела не бяха предоставени на народните представители. И работната група и цялата комисия не получиха нищо повече, освен някакви устни обяснения. За да може да се разбере дали това, което обясняват прокурорите отговаря на действителността, би следвало да се види какво има в папките на следствените дела, а те не бяха предоставени. Има абсолютна съпротива от страна на прокуратурата да съдейства на парламентарната комисия да изясни всички действия и бездействия на компетентните органи по тези два случая. Особено в случая със смъртта на Божидар Дойчев съмнението относно причините и механизма за случилото се, се задълбочава.
Неприятното е, че вътрешната комисия закри заседанието си без да вземе каквото и да е решение по този въпрос. Това показва едно объркване за това какво комисията може да направи оттук-нататък, след като има отказ от прокуратурата за съдействие. Този въпрос увисна. Не знам какво ще се реши на следващото заседание.