Атанас Атанасов: призовавам вътрешния министър г-н Цветанов да извърши провека за това, какво е станало с делото на Волен Сидеров

Атанас Атанасов: Добър ден на всички! Искам да представя пред вас информация за един конкретен казус, който поставя много сериозни въпроси свързани с националната сигурност на страната.
През 1984 г., преди 26 години е било водено едно наказателно дело. Следствено дело № 97 от 1984г. по описа на тогавашното Димитровско районно управление на Министерство на вътрешните работи.
Разследването е завършило с обвинително заключение на следователя, с което той предлага да бъде предаден на съд за изнудване лицето Волен Николов Сидеров. Сегашният председател на партия „Атака“, народен представител и председател на парламентарната комисия за контрол на ДАНС.
В постановлението е описано подробно какво е деянието, което е извършено, какъв е механизма, по който е осъществено изнудването. В хода на разследването е проведена операция при която Волен Сидеров е бил задържан след получаването на 1000 лв. от изнудваното лице, които са били белязани по съответния ред и иззети и приложени като веществено доказателство по делото.
Всичките ми усилия, които положих откакто получих тази информация, това постановление на следователя не дадоха резултат. В смисъл, че няма никакви данни в съда да е внасян обвинителен акт или да има съдебно дело по този казус, което да е завършило по някакъв начин. Което означава, че производството е било прекратено по някакъв начин тогава.
Искам да ви посоча, че към него момент в съдебната практика, която съществуваше имаше едно негласно правило, че когато става въпрос за имуществени престъпления съда постановяваше на 1000 лв – 1 година лишаване от свобода. Тоест ако има присвояване на 15 000лв. съдилищата даваха по 15 години лишаване от свобода. Ако се е следвала тази практика би трябвало Волен Сидеров към него момент да е бил осъден на около 1 година лишаване от свобода. Но такива данни в съдилищата в София никъде няма. Напротив. Аз разговарях с много хора, които са участвали в разследването всички твърдят, че не е имало съдебен процес. Което поставя един много сериозен въпрос свързан със защитата на класифицираната информация в страната и изобщо с политическите процеси. Защото знаете, че от известно време се обсъжда в публичното пространство въпроса за това дали съдиите и прокурорите трябва да получават достъп до класифицирана информация „ex lege“, т.е. по силата на закона. Дали не трябва да бъдат проучвани. Аз смятам, че същия въпрос се поставя и за народните представители. Защото ако има факти и обстоятелства в миналото, които създават съмнение за зависимост на едно лице било то министър или народен представител тези обстоятелства трябва да бъдат изяснени, за да се види дали наистина съществува такава зависимост или не.
Тъй като нашият Закон за защита на класифицираната информация предвижда, че когато съществуват съмнения, само съмнения забележете, за зависимост от миналото на лицата, които искат достъп до класифицирана информация това им се отказва. Още повече в чл. 40 на Закона е казано, че „лице, което е било осъждано за умишлено престъпление няма право изобщо да кандидатства за достъп до класифицирана информация“.
Така че съобщавам тези обстоятелства, защото не става въпрос за случаен човек и явно съществува риск предстедателя на парламентарната комисия за контрол на ДАНС да е човек, който има зависимости от миналото.
В тази връзка имам да ви кажа две неща. На първо място призовавам вътрешния министър г-н Цветанов да извърши проверка в архивите на МВР, за да установи какво се е случило с това дело. Тъй като от разговорите с хората, които са участвали в разследването разбрах, че тогава е водено оперативно дело. За да се изясни дали правителството не е постоянно под угрозата да зависи от човек с такова минало.
На второ място, ние в ДСБ също имаме идея в тази насока. Когато се подготвя законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, какъвто явно ще бъде внесен трябва много внимателно да се преценят тези обстоятелства и би следвало според мен, включително и за народните представители, които боравят с най-високата степен на защита на информацията, т.е. които работят с документи имащи гриф за сигурност „строго секретно“ да бъдат проучвани преди да получат достъп до такава информация.
Това е с което имах да ви запозная. На разположение съм на вашите въпроси.

Кое е било лицето, което е било изнудвано от Волен Сидеров и за какво?

Атанас Атанасов: Вижте да не ви чета подробности, Казаков се казва човека. Разпитан е като свидетел. По делото има пълни становищни данни на това лице. Бил е изнудван за 1000 лв., които Волен Сидеров считал, че му се следват за нещо.

За какво?

Атанас Атанасов: За някакви трудови отношения. Нямам представа. Аз неискам да навлизам в казуса. Тук въпроса е в следното. Има приключило следствено дело с обвинително заключение. Установено безспорно е, че е осъществено изнудване и е описано подробно с какви механизми е било осъществявано това изнудване – по телефона, с други хора и т.н. Тези хора са разпитани като свидетели и парите са предадени в резултат на това изнудване.
Който и каквито претенции си има към някого има законно установен ред в държавата за решаване на тези спорове, а не чрез изнудване.

Г-н Атанасов, извинявайте всичко това е много интересно, но някак си съвпада с началото на президентската кампания.

Атанас Атанасов: Няма нищо общо с президентската кампания това, което изнасям. Аз работя отдавна. Твърдя, че съм един от добрите експерти в областта на защитата на класифицираната информация и имам притеснение, че сегашната регулация, която съществува в България има пропуски и създава възможности за хора, които имат зависимости от миналото да боравят с касифицирана информация и то от най-висок ранг. Този въпрос трябва да бъде решен. Чл. 39 от нашия закон урежда случаите на институциите, които получават достъп до класифицирана информация „ex lege“, т.е. по силата на закона или по силата на своя избор. Всички други лица се проучват.
От информацията, която имам у нас от държавите в НАТО е най-широк кръга на лица, които получават достъп до класифицирана информация без да бъдат проучвани. В другите страни това се отнася само за лицата, които са придобили определено качество в резултат на избор. Било то президент или става въпрос за канцлер и т.н. У нас е много широк този кръг и сега в крайна сметка, разбирате че преди избори няма механизъм всички обстоятелства за лицата, които кандидатстват за изборни длъжности да бъдат установени. Затова след като бъдат избрани би следвало да бъдат проучени тези лица.

Бихте ли дали повече подробности по делото. Кой е този Казаков?

Атанас Атанасов: Ако искате да го размножим това постановление да си го четете най-добре. Няма смисъл да обяснявам всички подробности.
Става въпрос за криминално престъпление и тук искам да ви посоча, някои са по-млади, други имат спомени от него време какви бяха механизмите да се освободи някой от наказателна отговорност към него момент. Моето притеснение е, че един от механизмите който се използваше в комунистическата държава беше, някой да бъде освободен от наказателна отговорност е поемане на други отговорности. Службите използваха този механизъм за привличане на свои сътрудници, за вербуване. И тук искам да ви кажа, че нашият закон за досиетата изобщо през тези 20 години се занимавахме с агентурния апарат на Държавна сигурност, но никой не се занимаваше с агентурния апарат на Народната милиция да речем. И там също са създавали условия на зависимости.

Според вас Волен Сидеров е възможно да е бил привлечен за сътрудник на Народната милиция, а не на Държавна сигурност.

Атанас Атанасов: Аз ви казвам, че това е един механизъм. Незнам дали така е приключило това дело. Възможно е друг механизъм на връзки да е използван, за да се прекрати това дело, но освобождаването от наказателна отговорност при доказано престъпление влече след себе си зависимост за цял живот.

Любопитно е как стигна до вас тази информация?

Атанас Атанасов: Това постановление е явно. То не е секретно. Всеки от вас си има свои канали за снабдяване с информация и аз не ви задавам такива въпроси. Стига човек да има желание да свърши работа.

Достъп до класифицирана информация трябва да имат само членовете на комисията за контрол на ДАНС според вас или по-широк кръг от народни представители?

Атанас Атанасов: Според мен не трябва да бъде определяно по този критерий, а критерий трябва да бъде грифа за сигурност. Тоест народните представители, които да бъдат избрани да имат право на достъп до ниските грифове – „поверително“ или най-много до „секретно“, но най-високото ниво „строго секретно“, това е документацията, която върви между специалните служби би следвало да бъдат проучвани. Тоест определени комисии в Народното събрание работят с такива документи. Тези народни представители, които биват избирани трябва да бъдат проучвани и ако се установят съмнения да бъдат отзовани от тези комисии или да не бъдат избирани. И тези обстоятелства да бъдат обявявани пред пленарна зала.

Какво очаквате да направи Волен Сидеров след таз информация, която изнасяте?

Атанас Атанасов: Това си е негова работа какво ще направи. Аз смятам, че е мой обществен и политически дълг да запозная обществото с тази информация.

Трябва ли да се оттегли от позицията на председател на Комисията по контрол на ДАНС?

Атанас Атанасов: Ако се установи, че навремето делото му е било прекратено по неясни причини според мен би следвало да се оттегли от тази позиция. Но аз затова призовавам вътрешния министър да извърши щателна проверка и разбира се ние предвиждаме в последствие да поискаме тази информация, която е представена в Народно събрание.

Тоест ще зададете актуален въпрос на министър Цветанов?

Атанас Атанасов: Нека да не казваме, какви действия ще предприемем от тук нататък. Други въпроси имате ли?
Благодаря ви. Довиждане.

снимка: БNews.bg