Едва ли парламентът ще позволи на Яне Янев да направи отново група, прогнозира политикът от ДСБ. Според него обаче повече от ясно е, че Тагарински не напуска ПГ на РЗС от идеали, а заради политически интерес. Ген. Атанасов лансира още тезата, че съгласието премиер-президент е само илюзорно и временно.

– Кой според Вас стои зад разцеплението на РЗС?

– Зад разцеплението на РЗС стои самото РЗС. Начинът, по който беше формирана парламентарната им група, народните представители, кандидатите, тази сбирщина от хора с различни интереси, с различни идеологически виждания, предполагаше, че ще се стигне до такъв момент. Въпросът е кога беше моментът, разбира се.

– Тоест, Вие не сте съгласен с публичната констатация на Яне, че ГЕРБ стои зад това?

– Янев има интерес за пореден път да си изрисува физиономия на жертва, жертва на властта, за да може да се опита от това да капитализира дивиденти. Затова се държи по този начин. Иначе тази политическа партия още след изборите беше ясно, че оставането й в редиците на подкрепящите мнозинството е лицемерно, временно явление. Самият Янев го беше определил на шест месеца. И впоследствие да може да обърне оръдията, както се казва с военни термини.

– Тоест, той предварително беше подготвил обществото, че следва завой към опозиция?

– Разбира се, че имаше такъв план. Той беше очевиден този план. Сега в един момент обаче ходът на Марио Тагарински го изненада. Изпревари, не изненада. А може би и заедно – изненада и изпревари. Иначе нямам никакви колебания за това, че мотивите на Тагарински нямат нищо общо с чест, идеали и т.н. Имайки предвид неговата политическа биография, която е изключително шарена, ясно е, че става въпрос за политически играч, който си гледа личния интерес. В какво се състои личният му интерес да напусне ПГ на РЗС, това можем да гадаем. Политическата практика е дала най-различни примери в тази посока.

– Политически или материален е този интерес?

– При всички случаи интересът е политически. Какви облаги би могъл да му донесе, можем да гадаем. Политическата практика е дала различни примери за капитализиране на такова поведение. Ще наблюдаваме, ще видим.

– А президентът, според Вас, да има нещо общо или той е встрани от цялата драма?

– А, вижте, президентът никога не е встрани. Това е категорично! Не мога да кажа каква е неговата роля. Искам обаче да Ви подчертая няколко факта, които смятам, че имат значение и са важни. Още преди изборите, по време на кампанията и след изборите важни дейци от ГЕРБ, като Цветан Цветанов, например, определяха РЗС като продукт на специалните служби. И не само това. Разбира се, че Янев доказа тази хипотеза с яростната си защита на старото ръководство на ДАНС, което беше освободено. То има интерес да има парламентарна група на РЗС, а не да няма. Ако може да разглеждаме нещата с такава терминология – ударът може да е срещу тях, разбира се.

– Именно Цветанов каза, че изнервеността на Янев се дължи на секването на кранчето с информация от ДАНС.

– Така е. И точно поради тази причина може да му се е разклатила и партията. Но трябва да сме наясно с това, че принципно, когато не подбираш средства и методи за трупане на политически дивиденти, се случва така. Не може да няма принципи при формиране на партия, при излъчване на представителите на тази партия, защото, вижте парламентарната група на РЗС – ами те са от кол и въже, събрани там!

– Прогнозирате ли парламентарното ръководство, мнозинството и останалите парламентарни групи да се отметнат от правилника на НС и да позволят на Яне да състави група с по-малко от 10 депутати?

– Не вярвам това да се случи. Ние от ДСБ, изразихме нашата позиция. Заради политическото номадство в предишния парламент, когато се нагледахме на невероятни неща, трябваше да бъдат предприети такива ограничителни мерки, за да не позволяват такива разходки. Между другото, в скоби сложено, Марио Тагарински беше един от тези примери. Той влезе в парламента като представител на Демократическата партия в ОДС, после напусна, след това отново се върна, пак напусна и накрая на парламента беше член на ПГ на РЗС, нещо, което не беше влизало в парламента. В крайна сметка не могат да се удовлетворяват такива капризи – днес напуснал един, утре ще напусне друг и ще искаме намаляване на бариерата отново… Малките ПГ са заплашени от такава съдба, но, в крайна сметка, правилата трябва да бъдат за всички.

– А каква ще е по-нататъшната съдба на Яне, като приемаме, че той си остава независим с неговите депутати. Това ли беше лебедовата му песен?

– Ще ви прозвучи много остро, но политическата съдба на Яне Янев не зависи от него.

– А от кого?

– От тези, които дълги години го движат из политиката. Така че, зависи какви планове тези, които са зад него, и които финансово му подпомагат партията.

– Кои са те?

– Ами, най-различни среди. Най-различни гаулайтери, олигарси, зад които той застава или те застават зад него.

– Понеже заговорихте за олигарси, какво мислите за бъдещите политически проекти на един такъв хазартен бос като Васил Божков и на бившата барета и съветник от ДАНС Алексей Петров?

– Божков няма да влезе в политиката. Той никога не е излизал от нея по своеобразен начин. В предното правителство Васил Божков контролираше най-важния пост, а именно министъра на финансите. Пламен Орешарски беше негово лично назначение. Така че Божков си има партия, това е БСП. Той си работи с нея. И понеже сега неговата партия е в опозиция, и на него му се ограничават бизнес възможностите пред държавата и той пищи. Това са писъци на пренебрегнат човек, докато Алексей Петров е много близък с проекта на Яне Янев, така че трябва да следим тяхното поведение. То, донякъде е координирано.

– Вие вярвате ли, че Първанов ще прави нова партия, пред нашия сайт Янев я определи като социалдемократическа веднага след местните избори, или пък версията на Бриго Аспарухов, че президентът ще оглави пак БСП?

– Вижте, Първанов си има партия. И аз не искам да бъда в съзвучие с човек като Бриго Аспарухов, но Първанов си има партия. Може определени парчета от тази партия някъде да заминат, но той може да крои планове през неговата си партия.

– Допускате ли да я оглави?

– Не мога да правя такива прогнози. Много е рано. В политиката две години са много време.

– Любопитен ми е Вашият коментар на това сближаване на премиер и президент. Те вече започнаха всичко да съгласуват или по-точно Борисов започна всичко да съгласува с Първанов, откакто се срещнаха.

– Аз мисля, че това усещане е илюзорно донякъде. И това поведение е продиктувано основно от имиджова гледна точка – на страната, на правителството. Борисов и Първанов са своеобразни конкуренти, но политическата конюнктура налага да имат подобно поведение. Но искам да подчертая нещо изключително важно, защото не се забелязва – така или иначе Първанов клекна! Той се прави на мъж, демонстрира мускули, но двамата посланици си заминаха. И то, заминаха си унизени, за да се опитат да предпазят неговото унижение. Тоест, те подадоха оставка, за да може да го извадят от тая ситуация, в която е попаднал. Той нямаше друг избор, освен да ги освободи. Така че Първанов клекна, и ако има някакво сближаване, то е на базата именно на това клякане.

– Донякъде и мнозинството, и премиерът направиха компромис, че приеха забележките му по данъчните закони и бюджета, и отидоха на крака при президента…

– Важно е съдържанието на цялата тази история. Конфликтът между двамата избухна толкова сериозно, след като Първанов реши да откаже освобождаването на посланиците, след което това се случи, и сега, че отишли на крака, това е публичен ефект. Неслучайно употребих една фраза – всичко е илюзорно и е временно. Следващите избори, които идват, са местни и президентски. Така че, и това има много важно значение.

Снимка: БГНЕС