Атанас Атанасов: Пейзажът преди битката

Дали Борисов и Цветанов разбират какво се случва с тях и около тях?

Дават ли си сметка кои сили и с какви средства ги люлеят?

Реагират ли адекватно на предизвикателствата и казват ли истината?

От публичните знаци, които виждаме, сякаш отговорите на горните въпроси са отрицателни.
Наскоро фирмата „Мостстрой“, собственост на най-богатия българин Васил Божков, обяви несъстоятелност. Това обстоятелство, освен че заплаши голям кръг хора с безработица, срина българската фондова борса. Хората, вложили парите си в акции, изведнъж загубиха много. Чуждите инвеститори разбраха, че и България е несигурно място за бизнес. Едва ли Божков няма достатъчно пари да укрепи фирмата си! Още повече тази фирма участва в строителството на автомагистрала “ Тракия“. Явно причините за този ход не са чисто икономически.
Работниците от фабриката за брикети „Брикел“ заплашиха със стачки и гражданско неподчинение. Насочиха гнева си срещу държавата, при условие че предприятието е частна собственост на Христо Ковачки. Конфликтът възникна заради неизпълнение на европейски изисквания за опазване на околната среда от страна на въпросната частна фирма.
Съдът измени мярката за неотклонение на лицето Алексей Петров. Това обстоятелство бе превърнато в сериозна новина в общественото пространство и в основа за сериозна атака срещу вътрешния министър и вицепремиер Цветанов.
Лекарският съюз буквално скъса подписаното споразумение с правителството и насрочи протести.
Синдикатите след дълги преговори за пенсии и заплати се озъбиха на правителството и на свой ред заплашиха с протести и стачки. Ветеранът Константин Тренчев използва създалото се положение, застана зад протестиращите от „Брикел“ и принуди правителството да отстъпи. На каква цена – всеки от участниците в преговорите си знае.
В тази ситуация верният сателит на управляващите „Атака“ заплаши, че може да стане непредвидим партньор заради позицията на правителството към членството на Турция в ЕС. Доста вероятно е този мотив да прикрива натиск от спонсорите и хора от руския шпионаж. А при тази партия те са едно и също.
На този фон руснаците усилиха натиска по всички линии за реализирането на интересите си чрез икономическите лостове АЕЦ „Белене“ и газопровода „Южен поток“.
Всичко посочено по-горе не е цялостната картина в страната през последните дни. Това са по-едрите неща, които обаче са достатъчни за анализ и изводи.
На първо място е очевидно, че се получи рязко нарастване на общественото напрежение за кратко време. То е резултат от струпването на тези негативни обстоятелства и тяхната политическа употреба. Управляващите губят позиции, но парламентарната опозиция продължава да е анемична, защото е тежко компрометирана от доскорошното си управление. Тогава кой създава и употребява тази политическа ситуация?
Всички изброени събития и основните участници в тях са пряко или косвено свързани с Георги Първанов-Гоце и кръговете зад него. Васил Божков, Христо Ковачки, Алексей Петров, Константин Тренчев, лекарски съюз и синдикати и, разбира се, руската агентура у нас като основен катализатор. Също така има натрапчив специфичен синхрон между ескалацията на това напрежение и активността на президента Първанов. Това е видно и от неговото поведение, и от това на най-близкото му обкръжение. Първанов постоянно пътува. Среща се основно с представители на местната власт, произлизащи или свързани с левицата. При всяко от тези посещения не пропуска да даде целенасочени изявления пред медиите. Темите и начинът им на поднасяне са предварително подготвени. Те нямат нищо общо с конкретното посещение в съответното населено място, но винаги са свързани с остра критика срещу правителството и управляващите. По същото време близки негови съратници атакуват остро. Стигна се дотам от дупката да изпълзи Румен Петков и разчитайки на късата памет на хората, да поиска отстраняването на вътрешния министър.
На фона на тази картина основният стълб на управляащите – вътрешният министър и вицепремиер Цветанов, бе ударен смъртоносно и бързо започна да губи политическа височина. Опасността да катастрофира окончателно като политик стана осезаема. И всичко това сякаш се случи бързо и изведнъж. Но истината е, че нещата около Цветанов се случиха по закона на диалектиката за количествените натрупвания, които водят до качествени изменения. И това бе забелязано от професионалните наблюдатели.
Бавният процес на натрупване на отрицателни факти не се усети от общата публика, защото нейното внимание беше приковано от ежедневните телевизионни спектакли с имена на полицейски псевдоними. Сега за кратко време, когато се получи качествено нова ситуация, картината бързо се промени. Започна да се разбира, че службите на Цветанов, вместо да събират доказателства за подкрепа за обвиненията срещу задържани знакови лица, са хвърлили усилията си основно за обработка на общественото мнение през телевизионните екрани. Създадените високи обществени очаквания за разследване и осъждане на тежкия криминален контингент започнаха да създават разочарования.
Професионалните провали на МВР бяха използвани от противници на Цветанов за хвърлянето на обвинения към него за неоснователно обогаяване с недвижими имоти. Обществото бе смутено от неубедителните обяснения на министъра за произхода на средствата, с които са придобити имотите. Цветанов се оплете „като пиле в кълчища“. Първо обясняваше, че плащанията при покупките на недвижимите имоти ги е правил по банков път, а от самите нотариални актове стана ясно, че плащането е било извършено в брой.
Това объркване бе много симптоматично и постави въпроса дали изобщо е плащано? После останаха едни 120 000 хиляди лева, дошли неизвестно откъде. За тяхното придобиване министърът допусна друг тежък гаф, като каза, че са му платени като хонорар по консултантски договор за синхронизиране на българското с европейското право!? Заради очевидната некомпетентност на Цветанов да изпълни такъв ангажимент един ден по-късно самият той започна да обяснява, че е готвил доклади за криминогенната обстановка в България. Тази версия не е по-малко абсурдна от предната. Интересно какво трябва да пише в тези доклади, за да струват толкова пари, и кой ги плаща? Междувременно излязоха смущаващи факти за продавача на имотите – Тодор Бояджиев. Преди години намерили контрабандни цигари в негови складове. Негова фирма е получила обществени поръчки за милиони от общинско предприятие в София в годините, когато Бойко Борисов е кмет. След обвиненията за имотното облагодетелстване и неубедителните отговори на министър Цветанов бяха извадени данни за скрито финансиране на ГЕРБ, преди да вземе властта. Ако и в този случай министърът отговори по същия начин като за имотите си, май наистина Бойко Борисов ще трябва да му търси друга работа.
Ситуацията даде възможност, от една страна, да се види, че Цветанов е слаб професионалист. От друга страна, видя се, че е и политически аматьор. От трета страна, стана ясно, че имотното му замогване се е случило, след като е започнал да се занимава с политика.
Някой много би се заблудил, ако смята, че атаката срещу Цветанов е спорадична и не е свързана с общата дестабилизация на обстановката в страната. Изнесените данни срещу него са били на разположение на хора от Държавна сигурност още преди година. Освен тях те разполагат и с проверена информация за тежки нарушения на хора от най-близкото обкръжение на министъра в самото МВР. Така че атаката сега започва и тя е част от цялостен сценарий за политическа дестабилизация. Проблемът на вицепремиера Цветанов е, че изнасяната за него информация не е измислена, а вярна. И така той бавно ще губи битката за общественото доверие. А проблемът на началника му Борисов е, че в началото на зимата остана без нито един сигурен заместник. Явно и Дянков, и Цветанов оттук нататък ще тежат на правителството, а няма да му носят доверие.
Ситуацията по определени признаци си прилича с това, което се случи с правителството на Иван Костов. И срещу него действаха синхронизирано същите сили. Първанов, икономическите и криминални кръгове около него, Държавна сигурност и, разбира се, руската агентура, която минава като червена нишка през всички останали. Просто персонално някои от тогавашните играчи вече не са между живите, но сега са заместени от други новобогаташи, натрупали пари при Сакскобургготски и Станишев. Методите са същите – активни мероприятия на ДС чрез медиите и използване на широк арсенал от странични „независими“ говорители, които изнасят компрометиращата информация. И сега се търси същият ефект – да се наложи изваждането от правителството на основни фигури, които впоследствие да бъдат настроени и насочени да действат срещу собствената си изпълнителна власт. Народът казва „Не питай старило, а питай патило“.
А дали Бойко Борисов може да разбере правилно ситуацията? И дали иска да се бори с така описаните противници, или ще търси пътища да се договаря с тях? Предстои да видим.