Атанас Атанасов: Паника на „Дондуков” 2 заради Алексей Петров

Миналата седмица държавният глава даде пресконференция след неуспешния опит за отстраняването му от длъжност. А опитът беше неуспешен, на първо място, поради непоследователното поведение, меко казано, на депутатите от РЗС. Едно говориха, подписаха се под подписката на 162-мата и… друго направиха. По този повод в парламента открито се говореше, че решението как да гласуват в пленарната зала е било взето в ареста на НСлС. Т.е. твърдението е, че фактът на отмятането на депутатите от РЗС осветява връзките на задържания Алексей Петров с тях, от една страна, и с президента Първанов, от друга страна.

Както е казано в Библията – не ме слушай какво говоря, а ме гледай какво върша.

Това се отнася и за президента. На посочената пресконференция към него имаше въпрос в какви отношения е с арестувания Алексей Петров. Явно въпросът беше свързан с гласуването на депутатите от РЗС. Раздразнен, Първанов го отклони с препратка към тези, които го назначили в ДАНС и които имали общи фирми с него. Да, но важни са фактите, въз основа на тях трябва да се правят изводите. И в тази връзка още един важен факт.

При разследването по досъдебното производство срещу Алексей Петров е установено от кадровото му дело, че през месец февруари 2003 година е издадена заповед за уволнението му от служба в МВР, респективно от НСС. Този индивидуален административен акт е подписан от единствения орган, имащ право по закон да освобождава от служба офицерите от МВР – министъра на вътрешните работи. По това време тази длъжност се заема от сегашния конституционен съдия Георги Петканов. Въпросът е, че тази заповед не е изпълнена, а не е и отменена.

Какви са причините за издаването и съответно за спирането й? Неизпълнението на това министерско разпореждане е тежко нарушение на правилата, което би могло да доведе и до търсене включително на наказателна отговорност от адресатите на тази заповед. Заповедта е трябвало да се приведе в действие от тогавашния директор на Национална служба „Сигурност“ Иван Чобанов. Сериозни източници до разследването сочат като причина за спирането на уволнението на Алексей Петров намеса на президента Първанов. Точно името на президента възпирало и разследващите да призовават и разпитват свидетели за изясняването на този факт.

След оповестяването на тази информация настъпи паника в президентските среди. Пресслужбата на държавния глава опроверга информацията, като я нарече лъжа. Фрапиращо беше изказването на бившия министър Петканов. Той с абсолютна увереност заяви пред една електронна медия, че такава заповед не е издавал. Между другото Петканов така се държеше и когато го питаха как така синът му работи във фирма на Алексей Петров.

Повдигнатият въпрос е от изключителна важност за публичния образ на две длъжностни лица от последния етаж на властта – президент и конституционен съдия. Защото, ако са оклеветени, нека да се обърнат към съда, но ако те лъжат за връзките си с лице, обвинено за организатор на престъпна група, имат ли право да продължат да бъдат такива…

Затова е наложително вътрешният министър, председателят на ДАНС и главният прокурор да отговорят има ли такава заповед. И разследвано ли е обстоятелството защо не е приведена в действие. Ако си замълчат, трябва да се използват легалните механизми за достъп до обществена информация като парламентарни питания или писмени журналистически въпроси. Но този въпрос не трябва да се изоставя, защото неговият отговор ще хвърли светлина върху важна черта от характера на един президент и един конституционен съдия.