През изтеклата седмица станахме свидетели на координирана политическа акция на бившата управляваща коалиция на БСП, НДСВ и ДПС. Дълго подготвян, скандалът „Желева” блесна с пълна сила пред очите на българските и европейските избиратели. От участието на политическите актьори в него се видя ролята на днешната политическа опозиция. Фракциите в европейския парламент на социалисти, либерали и зелени, насъсквани от Антония Пръванова, Филиз Хюсменова, Вигенин и подобни, се нахвърлиха върху българския кандидат за еврокомисар Румяна Желева. И само политическите наблюдатели знаеха, че някъде зад кулисите на тази акция стиска палци Меглена Кунева – станала еврокомисар миналата година незнайно за какви успехи. Кунева, която иначе е Пръмова, но пък била любимка на Барозо. Но не това е темата на това изложение.
Бившите управляващи се опитват да вкарат в дневния ред на страната ни един модел, на който те бяха своеобразна жертва в миналия управленски мандат. А именно управлението на държавата да се представя пред обществото като система от последователни скандали. При управлението на тройната коалиция това състояние на политическия ни живот се наложи естествено и очерта негативния образ на тогавашните управляващи. Изпитали на гърба си това, днес като опозиция се опитват да експонират същото. Разбира се, както преди, така и сега управляващите съществено допринасят с поведението си за избухването и разрастването на скандалите. Една от разликите е, че Станишев използваше скандалите, за да елиминира неудобни политически фигури от собственото си правителство и партия. Така паднаха главите на Овчаров и Петков.
Един от ефектите на системата „от скандал в скандал” е, че новият покрива стария. Пострадалите от първия някак си се радват на следващия, защото той отклонява общественото внимание от тях.
По тази система скандалът „Желева” измести скандала, произтекъл от убийството на Боби Цанков. Тази тема бе отместена от общественото полезрение и увиснаха прекалено много въпроси към правоохранителните органи. И службите на МВР, и прокуратурата тихо се скриха зад новия скандал. А междувременно там се натрупаха нови негативни обстоятелства, които увеличиха трудните въпроси. Защо апелативният съд освободи от ареста Красимир Маринов – Големия Маргин? Защо прокуратурата спешно повдигна ново обвинение за тежко престъпление срещу първия, за което съдът каза, че също е без доказателства?
Независимо от затихването на скандала в общественото съзнание остана спомена за провал. Един от центровете на организираната престъпност нанесе удар на държавата, а тя не успя да отвърне подобаващо. Засега убийството на Боби Цанков остава неразкрито. Арестът на Големия Маргин и последващото му освобождаване от съда с аргументацията за липса на доказателства превърна във фарс действията на правоохранителните органи. Извършено бе по отношение на същото лице повдигане на обвинение за ръководене на група за разпространение на наркотици и новото му освобождаване от съда окончателно очерта провала и дискредитира институциите. Избистри се картината, че в МВР и прокуратурата са предприели действията си срещу групата на Маргините, без да имат достатъчно доказателства за извършени от тях престъпления. Още повече че явно по конкретния случай за убийството на Цанков службите са действали по съмнения. В желанието си да отпушат общественото напрежение началниците са дали сигнал да се насочи контраатаката по първата удобна мишена – Маргините. А сега, след тежката дума на съда, накъде?
Свикано ново национално съвещание на всички началници в прокуратурата заедно с шефовете на МВР. Указания за координация и безкомпромисна битка с локалните престъпни групи. Да се насочат усилията на органите към ежедневните проблеми на обикновените хора – кражби, грабежи и т.н. и всичко това обилно отразено по телевизиите. Грижта на държавата за редовите граждани. А както беше казал преди години Сакскобурготски – гангстерските убийства тях не ги засягат…
В същото време започва да се процежда информация за възникнали напрежения между различните звена и нива на службите и прокуратурата. Това говори, че усещането за провал по случая „Цанков” влияе психологически и на самите участници в събитията. Някой започва да мисли за отговорността от предприетите действия.
Наред с това публично бе формулиран основателният въпрос какви са причините близо 70-хилядна армия от служители на МВР, прокуратурата и специалните служби да не могат да се справят с 200 – 300 бандити в държавата?
Разбира се, този въпрос е несправедливо да се отправя само към днешните управляващи. Някой да попита какво мисли за това Румен Петков, а не само да му се угодничи по нощните шоупрограми. Друг да потърси със същия въпрос потъналия в забрава в Конституционния съд Георги Петканов. Защото тези двамата, освен че си приличат по еднаквото отношение към алкохола, сринаха доверието на хората в институцията МВР.
А може би някой още по-голям скандал ще покрие със забрава всичко описано по-горе?!
