Нетърпеливо разгърнах Свидетелствата снощи и още първите страници ме върнаха в един момент, който се оказа преломен колкото за управлението на ОДС, толкова и за живота на тези, които участвахме в него – доклада на НСС от края на 1999 г.

Историческата истина е, че както пише г-н Костов, ОДС е единственото управление на България, което прие, че има основания и поиска да бъдат проверени всички обвинения срещу самото него. Не срещу политическите му противници. Срещу самото него.

Получих задачата да изготвя доклад на службата, която оглавявах през септември. В началото на декември докладът беше в ръцете на премиера.

Последва политическа буря в такива мащаби, че част от отворените битки и фронтове срещу нас продължиха близо 20 години. Патологичните фиксациите на някои хора – и до днес.

Докладът все още е секретен и ще остане такъв още няколко години. Ще дойде моментът, в който ще имаме правото да разкажем това, което наистина беше установено в него. Това, което можех да си позволя да кажа и тогава, и сега, е че той съдържаше информация и данни за корупционните схеми, чрез които руските специални служби бяха проникнали по високите етажи във властта в България, за да осъществяват и да налагат своите интереси.

Към онзи момент наивно вярвахме, че изпращайки доклада на главния прокурор Никола Филчев нашата работа е свършена, че сме изпълнили своя служебен и морален дълг. Дотам се изчерпваха правомощията ни по закон.

Вместо да разследва изнесените факти и обстоятелства, Филчев започна яростна война срещу нас.

Бях задържан под стража и прокуратурата ми повдигна обвинения с искане за лишаване от свобода, заради злоупотреба със служебно положение. Едно от делата беше в следвие на жалба на бившия вътрешен министър Богомил Бонев, поради съдържащата се в доклада информация за него. Съдът ме оправда на всички инстанции, по всички обвинения и по този начин на практика призна, че отразените обстоятелства в доклада на НСС не могат да бъдат опровергани.

Г-н Костов и семейството му се превърнаха в обект на безмилостна клеветническа кампания и преследване от страна на прокуратурата на Филчев.

След повдигането на обвиненията срещу мен, майка ми внезапно почина на 62 годишна възраст. След една година и баща ми.

Обявихме война на политическата корупция, но бяхме оставени сами в нея. По тази причина я загубихме и платихме тежка човешка цена. Цена, която никой не бива да плаща.

Обръщайки се назад, днес си мисля, че да… било е и много по-страшно.