През последните около 20 години купуването на гласове и манипулациите на вота се превърнаха в задължителна характеристика на изборния процес у нас. Ако проследим развитието му, ще видим, че това уродливо явление се зароди при Тройната коалиция, но истинският му възход се случи по време на управленията на ГЕРБ. Според редица изследвания на организации от неправителствения сектор между 5 и 10% от общите гласове са резултат на купуване. На последните, както местни, така и парламентарни избори, имаме категорични данни за значителен ръст в т.нар. “рискови секции”.

Действията от страна на институциите за ограничаване на този процес са изключително важни. Миналата година, по време на парламентарната ваканция през август, Калин Стоянов в един ден уволни 16 директори на областни дирекции и назначи на тяхно място хора, които сам определи като такива, на които “може да има доверие”. Резултатите са налице.

Нямаме доверие на Атанас Илков, който беше предложението за вътрешен министър в редовния кабинет, преди това на Калин Стоянов. Още тогава изразихме своето неодобрение, най-вече заради злополучната акция в Лясковец. Главчев можеше да прояви активност и да потърси друга фигура за този пост. Абсолютно несериозно е да се твърди, че няма подходящи хора. Такива са например Демерджиев, Емануил Йорданов и Веселин Вучков – и тримата бивши вътрешни министри и авторитетни адвокати.

Източник: www.bnt.bg