Във вчерашния брой на “Труд” бившият шеф на НСС о. р. ген. Атанас Атанасов, сега депутат от ДСБ и най-близък съратник на Костов, за пръв път призна, че съжалява за влизането си в системата на МВР, че в живота си е допуснал много грешки от бързане, че е събрал много негативни оценки за себе си. Но категорично отхвърли упреците, че е изпълнявал политически поръчки на Костов, докато той бе премиер. ,Аз попречих на Бонев да остане в политиката, заради него и Кирил Радев се провали”, каза Атанасов. Днес разговорът ни продължава за работата му като политик.

– След толкова насъбрано негативно отношение към вас и толкова ваши разочарования от хората защо влязохте в политиката, г-н Атанасов?
– Винаги съм следял отблизо обществения живот и винаги съм искал да участвам във формирането на обществените позиции, при взимането на обществени решения. Това бе причината навремето толкова много да искам да завърша право. Влязох в ДСБ, защото е успешен и перспективен проект. И сега искам да кажа: Вдясно трябва да се градят мостове. Управлението на ОДС направи толкова много за България, за присъединяването ни към НАТО и ЕС и това трябва да ни сплоти.
– Какви мостове? Та Костов само гори мостове?
– Това внушение го измислиха противниците ни. Костов не управлява партията еднолично. Костов ръководи ДСБ по всички демократични правила, решенията се взимат с вишегласие и след дебат. С тънък политически нюх той успява да следи настроенията в партията и се съобразява с тях.
– Вашите думи влизат в пълно противоречие с позицията на д-р Михайлов, който напоследък не пести острата си критика към стила на Костов.
– И не само д-р Михайлов критикува Костов. Но хората, с които сме от едната страна на барикадата, аз няма да нападна публично. Трябва да се напада политическият противник. В политиката е изключително важно човек да сдържа личните си емоции и да не се ръководи от тях, когато взема решения.
– Но една сериозна част от ръководството на ДСБ са разочаровани от Костов не от емоционални подбуди, а по политически причини. Те се чувстват излъгани от Костов, който е направил проекта ДСБ по свой образ и подобие и така го е провалил.
– Добре. За някои да критикуваш Костов е единственият начин да предизвикат интереса на медиите към себе си. И аз съм разочарован от тях, защото те бяха членове на националното ръководство и днешното състояние на партията е донякъде резултат от тяхното поведение. ДСБ събират 80-100-200 хиляди, не знам колко, но е недостатъчно. И критиците на Костов имат вина за това. Поведението им е опит за прехвърляне на отговорност – Костов е такъв и заради това сме на това положение. Всеки трябва да носи отговорността си. Те генерираха такава политика, която не доведе до разширяване влиянието на партията, и сега продължават да се опитват да държат в изолация ДСБ.
– Тоест сатанизирането на Костов от неговите си хора продължава. Едно време беше сатанизиран от Бакърджиев, сега е …
– И Нено Димов, и д-р Михайлов бяха членове на националното ръководство и би следвало да гледат критично на нещата през своя опит.
– Но те не са единствените: и Антонела Понева, и Васил Паница. Това показва, че в ДСБ има разцепление, и то заради Костов. Това не ви ли разочарова?
– Не се разочаровам лесно. Тези хора са притеснени основателно, че загубихме поредица избори. А в политиката, когато трайно започнеш да губиш, трябва качествена промяна. И затова казвам – за да се преодолее вдясно тази раздробеност, трябва да се градят мостове. И тези, които не могат да свикнат с тази мисъл, трябва да разберат за какво става дума, а не да се слагат етикети “този пере пари”, другият не знам си какъв. Когато си слаб, търсиш съюзници. Ние днес нямаме достатъчно обществена подкрепа, но ДСБ е марка за високо качество в политиката и затова имаме перспектива – ами трябва да търсим съюзници, за да управляваме държавата. Дори с цената на компромиси.
– Партньорство с ГЕРБ компромис ли е за вас?
– След изборите ще дойде момент, в който ще стигнем до простата аритметика.
– Но ДСБ може и да не влязат в парламента!
– Влизаме в парламента!
– Напук на социолозите…
– Дори и така да прозвучи. Нали си спомняте как година преди парламентарните избори през 2005-а се говореше, че ДСБ няма да влезе. И то от същите хора, които и сега го говорят. Нашата стратегическа цел е следващо дясно управление на България и за нейното постигане трябва да направим всичко.
– Значи ли, че сте готови за коалиция с ГЕРБ? Ако Борисов стане премиер, какъв ще бъде Костов?
-Е?

-Ее?!
– Това не е въпрос.
– Как да не е въпрос!

– Когато си в опозиция е смешно да има крамоли за власт, защото власт няма. Когато дойде управление, тогава са необходими много хора. И те ще заемат постове според качествата си.
– Костов съгласен ли е на дясноцентристко управление с ГЕРБ и Борисов?
– Трябва да питате Костов.
– А вие не говорите ли за това с него?
– Костов като добър политически тактик се е съсредоточил върху това – днешните управляващи да не са и в следващата коалиция. В краткосрочен план опозицията извършва действия, които да намаляват доверието към тях. Не съм попитал Костов какъв иска да бъде при дясноцентристко управление. Но съм сигурен, че той има много качества, за да бъде полезен. Костов е като нотабилите. Има и други като него, чийто опит трябва да бъде използван. Внушението, че са необходими нови лица в политиката, често се използва от политическия противник, за да създаде обществено настроение против лидерите на десницата.
– Но тезата за смяна на лидерите пръв я прокара и упорито я отстоява проф. Константинов, който в никакъв случай не е ляв.
– По принцип новите лица са носители на нови идеи. Но при консерваторите традицията е важна.
– Защо тогава Стоянов се оттегли? И дори призова и другите стари лидери на десницата да го последват.
– Е, да не го съдим Стоянов! Явно нямаше търпение за политика този човек. Всеки човек с дълъг опит в политиката е обременен. Но традицията изисква нейните носители да бъдат там – като нотабилите, може да са отзад, или встрани, но да са там.
– Но между вас има голямо недоверие. Вие към ГЕРБ и СДС и те към ДСБ.
– Хората очакват от нас действия, които да покажат, че вървим в една посока. Аз претърпях много укори заради общата ни коалиция на местните избори в София. Но го правех с убеждението за мостовете, които трябва да се градят. Тогава проскърцаха нещата. Пламен Юруков трябва да си вземе бележка от това, което се случи тогава. Не искам да го поучавам, но не трябва да се бърза. Бързай бавно!
– И преди, и сега държите менторски тон. Не го ли осъзнавате, ген. Атанасов?
– Това не е добре.
– Усещам как ще скочат колегите ви, четейки това интервю.
– Лошо ще бъде, ако прозвучи менторски. Приятелски ги казвам тия неща, с желание да градим мостове. Лека да ми кажат и те моите кривици – ще ги послушам, за да може да вършим работа. Няма защо да се засягаме, имаме общо дело. Политиката не е за обидчивите. Трябва да си широкоскроен, да можеш да чуеш другия, даже да преглътнеш. Защото, ако вземеш от всяко нещо да се обиждаш, ще се занимаваме само с изясняване на отношенията. Много хора не могат да възприемат някои от управленските действия на Костов – смятат ги като назидание. Да, обаче часовниковият механизъм трябва да се смазва, нещата трябва да са подредени. Иначе губим време да се изясняваме кой кого обидил. Понякога някои се държат като ощипани.
– Когато Станишев нареди кабинета на опозицията, вас ви сложи в резервите. Засегнахте ли се?
– Аз съм човек, който знае своите способности. Не се опитвам да надскоча боя си, макар че съм твърде нисък на ръст. Не се обиждам и от закачки кой колко е висок. Засегнах се от иронията на Станишев, когато почна да реди кабинет с цел да ни осмее публично. Нямам амбиция за изпълнителната власт. България е парламентарна република и силните играчи на една партия би следвало да се изявяват в парламента. Не бива вторият ешелон на партията да стои в парламента, а другите да отидат в изпълнителната власт и парламентът да прилича на придатък. Всички сме отговорни за това отношение към парламента. Най-добрите трябва да са в парламента, където се правят правилата, за да се упражнява контрол върху изпълнителната власт.
Така че нямам амбиции да ставам министър.

***
*(Б.ред. Нотабили, мн., м. (лат. notabilis”забележителен”)
1. Ист. През феодалния строй – знатни граждани от дворяните, духовенството или буржоазията-членове на съвещателно учреждение при краля.
2. Прен. знатни, богати,
видни хора.
(Речник на чуждите думи в българския език, София, 1982, Издателство на БАН).