Малка България има две служби, които често са в нездрава конкуренция и се занимават с това да се разузнават взаимно, казва съпредседателят на ПГ на ПП-ДБ и председател на парламентарната комисия за спецслужбите

Преди да падне правителството на Кирил Петков, се забелязаха признаци на участие на службите в дискредитирането на правителството и дестабилизирането на политическата обстановка

Има консолидирана политическа воля на мнозинството, което избра правителството, за промените в сектор “Сигурност”

– Г-н Атанасов, в петък парламентът гласува своеобразен вот на недоверие към шефовете на ДАНС и ДАР, като не прие докладите им. Кога да очакваме смяната им?

– След като мнозинството, което е избрало правителството, ти гласува специфичен вот на недоверие, не приемайки докладите ти, разумният вариант е оставки. Те може да бъдат приети, може и да не бъдат, но това е разумният ход.

– Ясно е, че президентът няма да приеме да ги смени, тъй като той ги назначи по предложение на неговото служебно правителство с премиер Стефан Янев, и двамата са всъщност военни. Значи трябва да се променят законите и да му се отнеме правомощието да ги назначава. Така няма ли да се загуби балансът между властите?

– Според чл. 105, ал. 2 на конституцията Министерският съвет осигурява обществения ред и сигурността в страната. Това означава, че Министерският съвет трябва да разполага с надеждни инструменти, за да осигурява тази изключително важна функция на държавата. Наблягам на “надеждни”. Особено сега, при толкова усложнена международна обстановка и война на 300 км от нашите граници. Тези инструменти са органите на държавата, които имат законови задачи в сферата на сигурността. Президентът няма задължение за осигуряване на обществения ред и сигурността. Той е възприеман като балансиращ орган на изпълнителната власт. Но това правомощие е някакъв специфичен ексцес – твоето правителство ти предлага и ти назначаваш някакви хора – тук го няма баланса. Тук идва най-важният въпрос за работата в тази сфера – доверието между премиера, правителството и ръководителите на тези служби трябва да е на много високо ниво, защото става въпрос за изключително чувствителна информация, и когато това доверие го няма, са наложителни промени. Как ще се случат тези промени, е въпрос на технология.

– Без да издаваме държавни тайни, можете ли да посочите слабостите в работата на ДАНС и ДАР сега?

– Когато говорим за доверието между премиера, правителството и шефовете на служби, трябва да се вземат предвид определени ситуации, които вече са се случвали. Имаше едно изслушване, мисля, че беше през май, на шефовете на служби в парламента и председателят на ДАНС тогава зае атакуваща политическа позиция по отношение на определени политици. Което е недопустимо, защото службите са деполитизирани и трябва да бъдат безпристрастни. Тяхната работа е да събират информация и да съобщават факти, а не да заемат страна в политическите борби. Службите за сигурност трябва да са политически безпристрастни и не трябва да се допуска да бъдат използвани като инструмент за политическа дестабилизация. Например така беше свалено правителството на Филип Димитров. И сега, преди да падне правителството на Кирил Петков, също се забелязаха признаци на участие на службите в дискредитирането на правителството и дестабилизирането на политическата обстановка. Например в доклад на ДАНС до тримата големи е написано, че приемането от правителството на френското предложение за Македония е заплаха за българската национална сигурност. Това е политическа декларация, която не е базирана на никакви факти и информация. Просто едно твърдение или просто политическо мнение на автора. Това вече е директна намеса в политическия живот.

Отделно от това годишният доклад специално на ДАНС, който отхвърлихме в петък в парламента, показва много сериозни дефицити в чисто оперативната дейност на тази служба. Професионалното око много отчетливо вижда, че тази служба не разполага с надеждни източници на информация, а основната задача на тази служба е да събира информация за рисковете и заплахите за националната сигурност.

– Пишете ли вече законите за изменения на законите за ДАНС, ДАР и военното разузнаване?

– Имаме готов Закон за създаване на единна разузнавателна служба, която ще обедини ДАР и военното разузнаване. Тъй като тази изключително важна функция на държавата е добре да се осъществява от един орган. Малка България има две разузнавателни служби, които често са в нездрава конкуренция и се занимават с това да се разузнават взаимно.

– Как обаче тук ще бъде заобиколен президентът – Военното разузнаване е към Въоръжените сили, а той е главнокомандващ?

– Трябва да използваме за образец Германия. Тяхната разузнавателна служба БНД (Bundesnachrichtendienst) е единен разузнавателен орган, вътре са и цивилното, и военното разузнаване, подчинена е на канцлера и изпълнява задачи, формулирани от канцлерството.

Както навремето беше създаден единен контраразузнавателен орган ДАНС и бяха обединени цивилното и военното контраразузнаване – НСС и ВКР, по огледален начин сега трябва да бъде създадена и единна разузнавателна служба.

– Ако не е президентът, кой ще назначава шефовете на службите – правителството или парламентът по предложение на правителството?

– И сега правителството има инициираща роля при предложенията за назначаване на шефовете. Процесът завършва с указ на президента. Резонно е да се промени механизмът, като правителството предлага на парламента, правят се публични изслушвания в парламентарните комисии на кандидатите, каквато е традицията при нашите натовски партньори, и се гласува тяхното назначаване. Това е механизмът, който предлагаме.

– Те ще имат ли мандати?

– Резонно е да се предвиди мандат, за да има устойчивост в работата на службите.

– Ще се разминават ли тези мандати с мандатите на депутатите, за да се избегне политическото влияние?

– Още не сме обсъждали в детайли този въпрос.

– Отхвърлянето на докладите в парламента мина с гласовете на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. Значи ли това, че вече имате гласовете на ГЕРБ и ДПС за реформи в службите? Разбрахте ли се по основните параметри?

– Има консолидирана политическа воля на мнозинството, което избра правителството, за промените в сектор “Сигурност”.

– Каква реформа ще направи тези служби ефективни?

– Наложително е сериозно да бъдат увеличени финансовите средства за чисто оперативната дейност на службите за сигурност, а също така да има много по-детайлен парламентарен контрол чрез специализираната комисия на парламента.

– Какви ще са промените в ДАНС? Ще й върнете ли полицейските функции – правото да арестува например?

– Не, няма нужда да създаваме нова конкуренция – между МВР и ДАНС. ДАНС е информационна служба, ако има данни за престъпление, те се изпращат на прокуратурата и тя преценява дали някой трябва да бъде арестуван, или не. У нас арестуват прокуратурата и съдът. Полицията има право на 24-часово задържане, колкото да осигури работата на прокуратурата и съда. Недопустимо е контраразузнавателният орган да има репресивни функции. Нямаме право да се връщаме към времената на политическата полиция.

– Кога новите законопроекти ще могат да влязат в пленарната зала? Ще успеете ли преди местните избори?

– Тези промени не трябва да се свързват с местните избори. Законодателната програма на парламента е доста напрегната. Аз смятам, че трябва да се направи усилие законопроектите да бъдат внесени в парламента през тази сесия. А кога ще бъдат приети, зависи от натоварения график на парламента.

– Имате ли в управляващото мнозинство вече кандидати за шефове на службите?

– Това си е работа на правителството. Ако поискат съдействие от мен, бих дал мнение.

Източник: www.24chasa.bg