Атанас Атанасов – За промените в изборното законодателство

Водеща Лили Маринкова: И така, продължаваме с коментарите, драги слушатели. Както вече ви споменах, поводът от седмицата е свързан с решението на Конституционния съд за изборния кодекс. Ще коментираме и друга тема – тя е свързана с проверката на Европол за трафика на наркотици и положението на България, за това в какво състояние е страната с тази престъпност. По тази тема ще чуем мненията на Михаил Миков от „Коалиция за България“ и Атанас Атанасов от „Демократи за силна България“. По темата за изборите и от ДПС Четин Казак ще говори след малко. Най-напред г-н Миков по тези поводи или по-скоро най-напред за престъпността и това какво представлява положението на Варна като входна врата за разпространението на кокаин, тези данни от доклада, които бяха тиражирани в съкратен вид. Слушаме ви.

Михаил Миков: Докладът на Европол, традиционният доклад на Европол поставя доста тежки проблеми и оценки за състоянието на борбата с организираната престъпност като цяло в Югоизточна Европа, но тревожното е, че името на България звучи в няколко контекста с особена, така, сила и това са синтетичните наркотици, става въпрос за фалшивите пари, също така кокаинът. И звучи една прогнозирана заплаха от бежанска вълна, свързана със събитията в Северна Африка. Това са все тежки теми, сериозни въпроси и те не могат да избягат от един сериозен политически, но и експертен дебат и в Народното събрание, и, разбира се, в обществото. Оценките са много тежки за България и тяхното четене в контекста на предстоящите политически процеси, свързани с Шенген, крие рискове за пълноправното ни членство. По същия начин, разбира се, този доклад се отнася и към резултатите от юлския доклад по правосъдие и вътрешни работи. Защото една такава авторитетна институция в периодичния си доклад, който тя прави на две години, по определен начин оценява това, което се случва в България.

Водеща: Тук се развива една теза, която звучи заклинателно и тя даже по някакъв начин е абсурдна, че нашата принадлежност потенциална към Шенген ще толерира още повече престъпност, още повече привлича тези криминални структури да търсят излаз в нашата страна.

М. Миков: Прочетен по този начин, докладът, в европейските страни, казва пълноправното членство в Шенген крие рискове за навлизане през България на организирана престъпност в Европейския съюз. И по тази тема правителството трябва да даде, веднъж, отговори вътре, но, втори път, да дава отговори пред европейските страни и най-вече пред тези тези от тях, които са песимистично настроени към нашето пълноправно членство в Шенген.

Водеща: Налива масло в огъня, така да се каже.

М. Миков: Да, да, и дава възможност на някои местни политици от тези страни, включително с националистически нагласи, в предизборни ситуации да използват всичко това и да размахват знамето на българската заплаха, нещо като българската следа в атентата срещу папата, която да се поеме от общественото мнение в тези страни, които искат да блокират членството на България в Шенген.

Водеща: Разбира се, важно е защо тази входна врата на кокаина от Констанца се е преместила във Варна.

М. Миков: Ами, това са отговори, които трябва да чуем във вътрешната комисия, в Народното събрание и ние ще инициираме изслушване на министъра, и то без, така, общите политически приказки за голямата политическа воля, а конкретиката на резултатите, които, веднъж, трябва да бъдат чути у нас, но, втори път, да бъдат много ясно поставени пред партньорите, така че това, което звучи от доклада на Европол, да не бъде прието. Защото, пак казвам, оценките са твърде тежки, особено на фона на бодряческите изказвания за успехите в борбата с организираната престъпност, на пиара, който постоянно тече от медиите за вътрешна консумация. Така че сериозната дискусия и действия предстоят. Иначе България ще има сериозни препятствия, виждаме вече, и пред членството в Шенген, и въобще оценката й като партньор, който може да осигури пространство на свобода и сигурност като част от европейското пространство.

Водеща: Коментирайте решението на Конституционния съд и тези постулати, които възприема за изборния кодекс, тъй като това беше възприемано от мнозина от вашите колеги като възтържествуване на правдата. Вие как се отнасяте?

М. Миков: Винаги изборните норми са оспорвани в Конституционния съд за тези 20 години, но никога досега такава голяма част от тях не е прогласявана за противоконституционна и противоречаща на международни актове. Смятам, че това е ясно доказателство за антидемократичните подходи, за несъобразяването с конституцията, с европейските актове на управляващата партия ГЕРБ. И тук тази линия може да се проследи в голяма част от отменените текстове. Големият въпрос е какво правим оттук насетне. Аз не долавям някакъв стремеж към въвеждане, връщане на демократичните правила в изборното законодателство, включително тези приказки, които се чуха, че десетте месеца не били отменени, ерго изборите ще се провеждат с такава норма на уседналост. Това е абсурд. Най-лесно е да сезираме и по този въпрос Конституционния съд. Но по-важното е друго – Народното събрание тепърва трябва да започне обсъждане на тези текстове от изборния кодекс, и то обсъждане сериозно, при съобразяване с европейските стандарти и българската конституция. Такова задължение произтича от Закона за Конституционния съд, че възникналите правни последици от акта по алинея 2, има се предвид решението, акт, обявен за противоконституционен, се уреждат от органа, който го е постановил. Спешно трябва да започне дискусия, защото какво се оказа, г-жо Маринкова? Всичките, така, хвалби за бързо приемане, достатъчно далече от изборите на изборното законодателство сега при тази нова ситуация с оглед решението на Конституционния съд ни поставят в една среда, в която спешно трябва хората да узнаят какви са действащите правила за тези избори – и по отношение на уседналостта, и по отношение на представителността, и по отношение на всички тези права, които бяха ограничени и съответно нормите бяха отменени от Конституционния съд.

Водеща: Това може би не е чак толкова лошо, защото партиите не са готови за изборите. Това би могло да бъде официалното им извинение.

М. Миков: Е, да де, ама всичките тези приказки, че колко рано сме приели изборното законодателство… Рано, ама толкова калпаво, че ще го приемаме сега пак.

Водеща: Нека чуем и други мнения по този въпрос. После пак ще ви чуем, г-н Миков. Сега Атанас Атанасов ще коментира данните от… в доклада на Европол и по-късно и проблемите на изборите. Слушаме ви, г-н Атанасов.

Атанас Атанасов: Добър ден, г-жо Маринкова.

Водеща: Добър ден.

Водеща: И на слушателите на националното радио.

Ат. Атанасов: Докладът на Европол е много тежка оценка, негативна, за дейността на българските институции в борбата с организираната престъпност и, разбира се, по този начин се ограничават възможностите ни за скорошно приемане в системата Шенген. Това е, общо казано, конкретиката в доклада. Има много тежки оценки по отношение на сериозни организирани престъпления в смисъл, че няма резултати в борбата с тези престъпления от дейността на българските институции и по-точно на Министерството на вътрешните работи. Защото, отварям една скоба, съгласно българското законодателство разкриването на престъпленията и началната фаза на разследването е задължение на изпълнителната власт. Та, на първо място, производството и търговията със синтетична дрога, изрично е посочено в доклада на Европол, няма никакви резултати, а се счита, че България е един от центровете на Балканите за производство и търговия със синтетична дрога, производство на висококачествени фалшиви пари – нещо, което много засяга Европейския съюз, и не на последно място, изключително важно е да се посочи, защото в доклада конкретно е визирано, Варна се определя като врата за кокаина към Европа, което давате си сметка по какъв начин звучи за Европейския съюз.

Водеща: Защо тази входна врата се е преместила, дошла е тук, така да се каже?

Ат. Атанасов: Вижте, аз мисля, че това е малко пресилено, че се е преместила. Доста години Варна е класически път за наркотика. Друг е въпросът кой с какви средства се е опитвал да го ограничи. Аз обаче си мисля, че има нещо друго, чисто политически, което е важно за цялостната тази оценка, и това, бих го нарекъл така – обстоятелството, че Цветан Цветанов освен вътрешен министър стана и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ и че този човек отговаря за изборите на управляващата партия, има пряко отношение към тези оценки на Европол, защото… Между другото БСП имаха сходен проблем с Румен Петков. Човекът, който трябва да се бори с организираната престъпност, да отговаря за събирането на парите в касата на управляващата партия за избори, е нонсенс. И оттам…

Водеща: Това звучи зле.

Ат. Атанасов: Това е лошото в цялата тази история, защото се наблюдава… от около една година се наблюдава, в МВР специално, едно потискане и липса на каквито и да е резултати за разбиване на големи престъпни групи. Може би, как да кажа, след политическото пиянство преди година, година и половина на управляващите от ГЕРБ сега този доклад на Европол трябва да им подейства като студен душ за политическия махмурлук.

Водеща: Моля ви да кажете има ли някаква връзка между подслушаните разговори, които звучаха в българската публичност, и доклада на Европол?

Ат. Атанасов: Според мене да, защото беше безспорно и стана ясно на цялото общество, че на най-високото ниво в държавата при министър-председателя се взема отношение по даден казус интуито персоне, т.е. в зависимост от личността. Спомняте си оня разговор, в който министър-председателят обяснява на шефа на митниците, че той е обещал да не закачат Мишо Бирата, което означава, че за едни прилагаме закона така, а за други иначе. Както се казва в една поговорка на шопа, законът е широка врата у поле и само баламите минават през него, но я…

Водеща: Но нали така и не се разбра в България кой стои зад подхвърлянето на тези записи?

Ат. Атанасов: За съжаление, и това е моят упрек към опозицията в парламента, в един момент сякаш с нож спряха скандалите около подслушването. Там останаха маса неизяснени въпроси. Например това, че именно чрез министъра или през министъра е селектирана информация, която е отивала към органите на досъдебното производство, че в прокуратурата не са изпращани много важни разговори, които са провеждани на ниво Министерски съвет, и тези неща бяха потулени, или историята в Горна Оряховица няма никакво развитие. Не знам каква е причината, но това ми мирише на някаква договореност задкулисна, зад гърба на обществото.

Водеща: Има ли такава договореност, г-н Миков? Г-н Миков, има ли договореност?

М. Миков: Категорично не, и подкомисията… Чувате ли ме?

Водеща: Да.

М. Миков: И подкомисията по специални разузнавателни средства даде своите изводи и констатации. Те ще залегнат и в годишния доклад, който може би следващите дни ще трябва да се гледа и от правната комисия. Нещо повече – започваме разглеждане и на един друг случай, свързан със специалните разузнавателни средства, т.е. тези разрешения, които се дават преди съда, условно да го кажа, само с подпис на министъра. Това също става предмет от тази седмица на нашата подкомисия, да се види броят, да се видят случаите, да се види как ще се процедира, така че такава договорка няма. Вторият въпрос е, че обществото някак се измори от всичко това. Иначе никакви договорки няма и изводите са на масата. Оттук насетне всеки трябва да предприеме действията. Знаете, че и уж законодателството щеше да се променя. Ние внесохме своя законопроект, но като че ли от страна на управляващите няма особен интерес за разискване на темата и вкарване на такива законови ограничения, които да не водят до злоупотреба със специални разузнавателни средства и информацията, придобита от тях.

Водещ: Към г-н Атанасов – съобщава се в този доклад на Европол, че в България все по-често се насочват към измами с банкови карти групировки и престъпници, познати повече с обири и кражби на автомобили. Какво означава тази тенденция, че сме намалили кражбите на автомобили ли?

Ат. Атанасов: Не, че има преквалификация на тези престъпни групировки към по-високодоходни дейности, така бих се изразил. Аз сякаш пропуснах един ваш важен въпрос, който зададохте в началото, защо Варна. В самия доклад на Европол, когато се четат текстовете, може да се направи и изводът, има голяма тревога на Европейската полицейска служба, че Варна се превръща от пространство, през което, забележете, организираните престъпни групировки от територията на бившия Съветски съюз могат да проникнат и осъществяват своята дейност на територията на Европейския съюз. Това е голямата тревога на Европа – че на практика Варна и регионът се контролират от лица, свързани с руската организирана престъпност или с организираната престъпност от бившия Съветски съюз. Тези престъпни групировки са много мощни и се възползват от покровителството на специалните служби в своите страни. А ние не се противопоставяме на това. Даже според мен с оглед предстоящите избори тази тенденция ще се задълбочи в този регион. Североизточна България се превръща в територия на организираната престъпност от бившия Съветски съюз. Това е големият проблем и затова Варна е посочена изрично в доклада.

Водеща: Нека сега да чуем изказването на г-н Казак.

М. Миков: Г-жо Маринкова…

Водеща: Кажете, г-н Миков. Да, да.

М. Миков:…само ако ми позволите още два въпроса, които будят сериозна тревога. Фалшивите пари се обвързват с членството в еврозоната на България, когато в България ще се въведе паричната единица евро. И още нещо, произтичащо от доклада. Загубите от контрабанда на цигари за всички страни в Европейския съюз, на бюджетите, са 10 милиарда. Българските резултати ни поставят в челото в съотношение бюджет – приходи в бюджета и не обложени с акцизи цигари. Тоест темата контрабанда, макар и засегната в общоевропейски контекст, от нея също могат да бъдат направени много тежки изводи за това, което се случва в България с контрабандата на цигари специално.

Водеща: Имаше някакви числа, които бяха от една организация, която броеше нарастването на процента в България на контрабандата на цигари.

М. Миков: И съотнесено с общоевропейското ощетяване, което оценява Европол на 10 милиарда евро, сами разбирате, че над половин милиард за България е много висок процент.

Водеща: Сега, да преминем отново към избирателния кодекс, за да чуем г-н Четин Казах, тъй като е важно да полемизирате помежду си. Слушаме ви, вашата оценка? Като цяло предполагам, че вие ще потвърдите, Движението за права и свободи изразява удовлетворение от решението на Конституционния съд.

Четин Казак: Да, добър ден, на вас и на вашите слушатели. По принцип нашето отношение е смесено. От една страна, сме удовлетворени от значителния брой и сериозността на разпоредбите, които Конституционният съд обяви за противоконституционни, и разби на пух и прах претенциите на управляващите за едва ли не историческа крачка напред с приемането на изборния кодекс и факта, че той бил приет достатъчно рано и т.н. Стана ясно, че всичко това е било за сметка на погазване на основни конституционни принципи и права. Удовлетворени сме и от факта на отмяната на онази част от разпоредбите, касаещи уседналостта, които касаят срока от 12 месеца, и факта, че Конституционният съд все пак е преценил, че налагането на един подобен срок граничи с един вид своеобразен ценз, който възпрепятства избирателите от упражняване на основно конституционно право. Но категорично не сме удовлетворени от това, че Конституционният съд не е стигнал докрай, не е извървял пътя докрай в отстояването на принципната позиция, че въвеждането на уседналостта като критерий, допълващ и несъдържащ се в конституцията, е недопустимо. Конституционният съд де факто с това решение за съжаление конституционализира принципа за уседналост, като му дава някакво оправдание, което за съжаление в самите мотиви на това решение не се съдържат сериозни аргументи и това е нещото, което у нас предизвиква съжаление, а именно, че, от една страна, Конституционният съд изтъква много ясно и категорично, че единственият критерий, който се предвижда и в нашата конституция, и във всички конституции на демократичните държави за упражняването на активното избирателно право, е гражданството. За съжаление обаче от тази констатация Конституционният съд не вади правилния избор, че всички български граждани, след като са граждани на тази страна, не могат да бъдат лишавани от упражняването на това основно конституционно право, нещо, което за съжаление се постига с въвеждането на принципа за уседналост. Основният проблем в принципа за уседналост не е срокът, не е това, че ще бъде 6 месеца или ще бъде 12 месеца, или 10 месеца, основният проблем е, че с неговото въвеждане определена категория български граждани де факто са лиени от правото да гласуват, където и да е било в страната.

Водеща: Коментирайте датата на изборите по волята на ГЕРБ.

М. Миков: Ако позволите…

Ч. Казак: За нас датата…

Водеща: Само за момент, след малко и вие ще кажете, да, кажете, г-н Казак.

Ч. Казак: За нас датата, г-жо Маринкова, никога не е било, не е представлявало някакъв проблем дали ще бъде на тази дата или на друга дата, тъй като ние, общо взето, не разчитаме на подобни евтини хитринки, както някои други политически сили, за да извличаме някакви допълнителни облаги. И ето защо ние сме готови да приемем всяка дата, която бъде предложена, само и само да има мир, и само и само българските граждани все пак да могат да упражнят своето конституционно право. Това, което ни притеснява, е не датата, а това, което ни притеснява са всички тези индикации, на които старт беше даден с приемането и на изборния кодекс, и неговите противоконституционни разпоредби, фактът, че вицепремиерът и министър на вътрешните работи оглави предизборния щаб на ГЕРБ, и фактите, които станаха достояние миналата година с частичните избори в един от пловдивските райони, на явни манипулации от страна на управляващата партия и, общо взето, опасенията, които имаме, че ГЕРБ ще използва целия си властови и силов ресурс за получаването на… максимализирането на своите изборни резултати в ущърб на достиженията на българската демокрация.

Водеща: Други мнения по въпроса за датата. Г-н Миков.

М. Миков: Ние, когато искахме по-късна дата, разбира се, че не е важна, но когато искахме по-късна дата, бяхме наясно, че Конституционният съд не се е произнесъл. Ето, той се произнесе и сега тепърва почва отново работа по изборното законодателство. И вторият принципен въпрос – не може едностранно управляващото мнозинство да налага датата без консултации с президента. Иначе този текст, който прогласява, че изборите са две в едно, може да бъде атакуван като противоконституционен. Трябва да седнат с президента и да се разберат, защото и двете правомощия, и на двете институции, независимо от симпатиите и антипатиите между персони, важното е да се постигне съгласие за тази дата. Това е изискване на конституцията за нормалното функциониране. Иначе всяка от тях може да насрочи избори на различна дата, защото това са конституционните права. Така че да сядат и да се разберат, но да се държи сметка вече оттук насетне след тези сериозни промени, които се налагат в изборното законодателство, кога ще го научат хората, кога ще се подготвят изборите и най-сетне може ли България да проведе едни нормални избори.

Водеща: Г-н Атанасов… да?

М. Миков: Знаете, че другата седмица в България идва Венецианската комисия, представители на Венецианската комисия именно по тази тема.

Водеща: Г-н Атанасов, за изборите?

Ат. Атанасов: Аз искам да ви кажа, че според мен това решение на Конституционния съд е много звучен шамар по отношение на качеството на законодателния процес в това Народно събрание, толкова много отменени текстове, такова недоглеждане. Това бих казал като човек, който има един мандат в Народното събрание, много лошо законодателство и Конституционният съд го е констатирал. Аз искам да фиксирам вниманието на вашите слушатели върху други текстове, които са отменени, защото много текстове има отменени.

Водеща: Електронното гласуване например.

Ат. Атанасов: Оставете електронното, да, това е… Аз тук имам съображения, но по отношение на местната власт има много важни текстове на Конституционния съд. Отмени се намаляването на броя на общинските съветници, а беше предвидено да се намали с 20 процента броят на общинските съветници в общините с население над 30 хиляди души. Което, да речем, конкретно ви казвам, София в настоящия момент общинските съветници са 61 на брой, а по измененията трябваше да станат 49, с 12 човека по-малко. Това се отменя от Конституционния съд, защото се счита, че се ограничава представителността. Друг текст много важен, който… не се отменя текстът от Конституционния съд, но в мотивите си Конституционният съд казва намалява се демократичността, като се ограничава изборността. Става въпрос за районните кметове. Макар и да не се отменя текстът, това е посочено. Изобщо има много интересни текстове и трябва да се обърне внимание именно върху лошото качество на законодателния процес.

Водеща: Добре.

Ат. Атанасов: А иначе мен ми направи впечатление през изминалата седмица едно обстоятелство, не знам дали има някаква връзка, но съдия докладчик по това конституционно дело е Емилия Друмева…

Водеща: Г-жа Друмева, но тя е гласувала въздържала се.

Ат. Атанасов: Добре, но миналата седмица беше освободен съпругът й като дългогодишен шеф на НДК. Не знам дали има някаква връзка това.

Водеща: О, това е един въпрос, който заслужава внимание, и вие ми помагате да превключа към следваща тема, доколкото освобождаването на Христо Друмев става изненадващо, когато той се готви да отпразнува 30-ата годишнина на НДК, и вместо шампанско… и тази оставка, това уволнение мисля, че има мирис на отмъщение. Как мислите, г-н Миков?

М. Миков: Категорично има такъв контекст, защото проф. Друмева е докладчикът и тя освен…

Водеща: Така изненадващо, пред чуждестранните… както се казваше в комедията, пред чужденците. Да?

М. Миков: Да, да, очевидно става въпрос за долнопробно отмъщение. По този начин, в този момент по такъв начин за нищо повече, което е още едно доказателство как управлява ГЕРБ днес България…

Водеща: Сега ви благодаря…

М. Миков: …или ще ме слушаш… или ще ме слушаш, или ще те смачкам, нещо такова.

Водеща: Благодаря за участието. Разбира се, непрестанно ще коментирате тези въпроси и през седмицата. И така, Атанас Атанасов, Михаил Миков, Четин Казак коментираха промените в избирателния кодекс и въпросите за престъпността в България.