– Генерал Атанасов, като бивш шеф на НСС имате по-специфичен поглед към проблемите в ДАНС. Какво всъщност се случва там?
– В сравнение с останалите източноевропейски страни българският преход се характеризира с няколко по-различни неща. Първо, тук така и не се потърси отговорност от офицерите от бившата ДС. Визирам офицерите, защото агентурата е съвсем друг, много по-сложен проблем – там има жертви и т. н. Докато офицерите се нагаждаха по различен начин към различните конюнктури. Разбира се, когато бившата комунистическа партия е на власт, те заемат челните редици, започват да кадруват и да създават вътрешни интриги в техния съюз, защото защитават интересите на различни групировки. Стига се до сблъсък и в един момент започват да воюват помежду си със специфични средства и компромати. Точно това се случи с ДАНС. Офицери от категорията на Петко Сертов и Цвятко Цветков убедиха Станишев, че, за да се справи с политическия си противник Румен Петков, трябва да създаде ДАНС като своеобразно оръжие за решаване на политически проблеми. Когато ние от опозицията казахме в прав текст на Станишев, че създава ДАНС, за да се разправя с Румен Петков, той ни отговори да си гледаме работата.
– Как ще се отрази на политическо ниво проблемът в ДАНС?
– Сблъсъкът в БСП продължава по специфичен начин и особеният момент сега е предстоящият конгрес в БСП. Дори и в самата партия да си дават сметка, че засега не могат да смъкнат Станишев, важното е да реорганизират доверието, защото, когато утре той загуби властта, преходът към нов лидер ще стане по-лесно или по-трудно в зависимост от това кой какви позиции е заел вътре в партията. В службите стоят верните хора на всяка отделна група, дава им се старт и тъкмо те започват войната.
– Какви механизми за влияние ще използват хората от службите?
– След като беше създадена ДАНС и Сертов стана неин председател, една от първите задачи, които той получи от Станишев, беше да се отнемат позициите на Румен Петков за правене на пари, които той е получил през партията. Защото той, разбира се, е получил през партията позиции за паричен поток към партийната каса. Когато в един момент се е решило, че не може да се гласува доверие на Румен Петков, първото нещо, което е трябвало да се случи, е било да се отнемат възможностите му за правене на пари. И най-напред да бъде избутан от митниците, като през лятото се назначи ново ръководство на митниците с фигура като Христо Кулишев – човек от времето на Тодор Живков, и двама заместник-директори – Румен Божинов и Христо Арабаджиев. Те бяха известни с това, че нямат и един ден трудов стаж в митниците. И двамата бяха работили в 12-и отдел на Второ главно управление на ДС – “Контра разузнавателно осигуряване на гранично контролно пропускателните пунктове”, което на пряк език означава “осигуряване на контрабанда”. Не е тайна, че при Тодор Живков контрабандата беше държавна политика. Оттогава тя е осигурявана чрез службите. Тъкмо те вербуват агентура от митничарите, като им се дава възможност да правят дребни далавери, а те съответно осигуряват свободен пропуск. Като стари партийни другари от ДС Божинов и Арабаджиев бяха назначени да изместят моментално схемите на Румен Петков. Оттам произтичат всички събития, включително и побоят над Огнян Стефанов. Вече е известно от медиите, че преди да бъде пребит, Огнян Стефанов се е срещал с Брендо. Въпросният Брендо също е бит. За него е известно, че от царско време насам доста пошета из митниците, а сега му казват да се разкара оттам.
– Може ли да се каже, че някак подмолно се връща политическата полиция?
– Да, категорично. Първият признак е, че хора, които са продукт на политическата полиция, начело с министър-председателя, създадоха и започнаха да ръководят държавната служба ДАНС. Сертов е офицер на бившата ДС, а дори и да се абстрахираме от този факт, в периода от 1997-ма до 2005 г. този човек е работил на “Позитано” като анализатор на партията. Може ли щатен партиен функционер в един момент да се превърне в независим председател на държавна служба?! Така че, инсталирайки Сертов на този пост, той беше пратен с определена задача. Службите за сигурност трябва да наблюдават рисковете и заплахите за националната сигурност, а той оглави ДАНС, за да наблюдава рисковете и заплахите за партията. В БСП продължават да мислят за партията си, а не за държавата.
Вторият белег е, че когато твърдиш, че си започнал някакво оперативно дело, защото имало изтичане на класифицирана информация, защо не се занимаваш с тези, от които изтича класифицираната информация, а започваш да се занимаваш с онези, при които е отишла информацията. Защо беше заведено онова прословуто операционно дело “Галерия”? Ами за да бъдат проверявани журналистите, а не оперативните работници.
– Да, но по-конкретно към кои афери, с кои далавери би трябвало да се насочи ДАНС?
– С най-горния етаж на властта. С него трябва да се занимават. Там са депутатите, министрите, президентът, неговата администрация, областните управители… С тях трябва да се занимават. Защо не са занимават с Батко, Братко и така нататък… Всичко това беше разкрито от журналисти, не от ДАНС. Тук има един много прост принцип. Не можеш да очакваш властта да се бори сама със себе си, защото корупцията е иманентна черта на властта. В нормалните демокрации контролните системи са или паритетни, или доминирани от опозицията. И ако искахме ДАНС да има някаква резултатност, трябваше нейният шеф да бъде избран с консенсус от парламента или с широко мнозинство, тоест за тази личност да гласува и опозицията. Когато само управляващите си избират човека, значи го пращат там, за да им пази стадото, а не за да се бори с корупцията.
– Какво ще прави опозицията оттук нататък?
– ДСБ няколко пъти вече заяви и ще продължи да доказва колко важно е Сертов да подаде оставката си. Но тъй като имам съмнения дали това ще се случи, защото министър-председателят вече го защити директно, истинското решение ще бъде смяна на властта. Коалицията просто трябва да си отиде и да се сформира ново мнозинство, ново правителство без участие на днешното и новите хора, които поемат управлението на ДАНС, да извадят публично всички кирливи ризи на сегашната управа, за да й се потърси отговорност.
– Според вас куца ли нещо във взаимодействието между ГЕРБ, СДС, ДСБ и цялата опозиция?
– Тук бих се изразил образно – влакът тръгна и на мен това ми се струва достатъчно важно. Някои може би смятат, че скоростта му е много бавна, други пък, че е прекалено бърза и има опасност влакът да дерайлира, но аз си мисля, че това са пристрастни мнения.
– А ако опозицията дойде на власт, ще дадете ли на тройната коалиция, която ще е новата опозиция, шефското място в ДАНС?
– Шефът на ДАНС не може да бъде политически ангажиран, той трябва да бъде независима фигура. Но би могло опозицията да участва осезателно в парламентарния контрол. Да, представям си как нашите съмишленици биха реагирали на това ние да поемем властта и да дадем контрол над службите на комунистите, но ако наистина искаме да градим демократично общество, би могло да се мисли за паритет. Не ми се иска обаче да избързваме с такива предвиждания – рибата още е в морето, нека все още да не загряваме тигана.
Другото важно нещо, което трябва да се постигне, е много по-тясна координация с партньорските служби. Както в областта на икономиката, така и в областта на сигурността е важно да имаме обмен на информация с тях. До момента българските служби само имитират партньорство с натовските служби, а и партньорите ни не смеят да инвестират качествена информация при нас, защото подозират, че тя ще бъде изтъргувана с братушките от Русия. Сигурен съм, че в много случаи ги подвеждат с информация, която е изгодна за Москва.