– Господин Атанасов, събрахте необходимите подписи, с които да поискате изслушване на Ваньо Танов, Иван Драшков и главния прокурор Борис Велчев. Ще искате и писмените документи по делото “Лиана”. Какви са неяснотите, които трябва да се изяснят в публичното пространство?
– Не съм оптимист, че ние ще получим необходимата информация. Нашата цел не е да задоволим дребното любопитство на един или друг народен представител, а чрез парламентарния контрол гражданите да получат информация за корупционните схеми на управляващите. Защото повече от година в опозицията настояваме да получим информация за дадена обществена поръчка, прикриване на корупционни схеми, а управляващите се държат като Матросов. Със всички средства се стремят да прикрият информацията. Те знаят, че ако истината излезе на бял свят, от едно дело като “Лиана”, което не е единственото, ще станат ясни схемите, по които се печелят обществените поръчки от определени фирми в страната и как една част от парите за тях отиват в партийните каси. Корупцията е иманентно свързана с властта. Не можем да очакваме управляващите сами да разкрият схемите си.
– Според неофициална информация по делото “Лиана” има образувани не едно, а две досъдебни производства?
– Да, знам за такова досъдебно производство. И забележете става въпрос за подкупи срещу неизвестен извършител, което за юристите ще прозвучи изключително смешно. Как така имало данни за получен подкуп, а не се знае кой го е дал кой го е получил. Най-важното обаче е документите по делото да бъдат представени на вътрешната комисия. Защото нямам никакво основание да вярвам нито на Михаил Миков, нито на Петко Сертов. Те двамата получават задачите си от “Позитано”. Ако управляващите нямаха никакви притеснения, че в това дело няма данни за корупция, защо не предоставят материалите?
– Ден след последното заседание на вътрешната комисия, председателят й Минчо Спасов написа в блога си, че ДСБ е направило най-голямата услуга на ДПС и сте дали огромна индулгенция на партията на Доган. Приемате ли този аргумент?
– Не искам да коментирам Минчо Спасов. Нека ни представят документите, да изслушаме лицата и да си свършим работата. Не мога да разбера логиката на г-н Спасов, защото ние никога не сме се занимавали с индулгенции. Основното, което трябва да стане ясно, е – имало ли е политически чадър над определени схеми, дали определени схеми са били потулвани, дали документи са били укривани, за да не попаднат в прокуратурата. Нашите подозрения са, че е събрана информация. Срещу дребните риби е образувано досъдебно производство. А останалата информация е потулена. Искаме да видим обобщените справки, по които е образувано дело.
– Според информацията част от “Лиана” е изпратена в НСС от тогавашния шеф на НСС Ваньо Танов, по устно разпореждане на Румен Петков, в качеството му на министър на вътрешните работи.
– Във вътрешната комисия Петко Сертов съобщи, че има резолюция, подписна от Ваньо Танов, че по разпореждане на Петков е изпратил справката в НСС. Много е интересно какво е довело до волята на вътрешния министър. Според мен това е схема за прикриване.
– Според някои медии името на Ахмед Емин е протекло по делото “Лиана” като координатор между фирмите. Споменато обаче беше, че по време на изслушването на Сертов и Миков никой от опозицията не е поставил този въпрос. Защо не питахте, господин Атанасов?
– Това заседание протече малко странно. Един час имаше спор дали трябваше да заседаваме. Самото изслушване на вътрешния министър и шефа на ДАНС не даде никаква информация. Затова поставяме и въпроса така – нека първо се запознаем с информацията, за да знаем какво да питаме. Не мога да знам кой къде е протичал, с какви връзки. Като видя документите, тогава ще знам какви въпроси да задавам.
– Бяхте обвинен, че вие сте разгласил предсмъртното писмо на Ахмед Емин. Разгласихте ли го?
– Не мога да разглася нещо, което не знам. Просто няма откъде да знам писмото. А измислицата за етническо напрежение беше изпусната през медиите в публичното пространство от бившите комунисти и от върхушката на ДПС с цел Доган да бъде представен в ролята на жертва и да му се лъска имиджа на “крепител на етническия мир”. Това става с циничната теза “върхушката на ДПС може да краде, но по-добре да краде, защото иначе мирът е застрашен”. Това е целта на този театър. Обикновените хора казват, че няма никакво етническо напрежение. Винаги, когато Доган е застрашен, неговите приятели от бившата компартия и Държавна сигурност изкарват етническата карта. Не зависи от Ахмед Доган етническия мир, а от обикновените хора.
– Трябва ли според вас да бъде свален имунитетът на Ахмед Доган?
– За подобно нещо трябва да се произнесе главният прокурор.
– Вие сте отдавна в политиката. ДС ли създаде ДПС?
– В началото на демократичните промени бившата БКП беше изключително разтревожена, че заради грубия Възродителен процес, който самата партия си проведе спрямо турците, те ще застанат категорично на страната на демократичните сили. Тогава бяха извадени от дълбокия ръкав на ДС изпитани сътрудници на бившата ДС и бяха пуснати да овладеят турското малцинство, което да не застане на страната на демократичните сили. На практика стана ясно, че турското малцинство умишлено беше капсулирано от агентурата, за да служи през годините на бившата компартия. Ще ви посоча и примери – кой смъкна правителството на Филип Димитров? Кой състави правителството на Беров? Кой участваше като патерица на БКП във властта, сега също?
– Очаквате ли още корупционни скандали?
– Сергей Станишев в името на властта сключи най-голямата корупционна сделка – влезе в коалиция с Доган и Сакскобургготски, на които трябваше да бъде потърсена отговорност за предното управление.
– Една забравена тема – делото “Галерия”. От ДАНС казаха, че ще разсекретят информационното дело. Първо подслушваните журналисти бяха 10-тина, после 50, после от ДАНС казаха, че само един журналист е подслушван, други се оказаха пасивно прихванати. Защо темата потъна и кой имаше интерес да я прикрие?
– На първо място Станишев. Този скандал директно компрометира институцията, която той създаде и застана зад нея. Оказа се, че ДАНС е създадено като политическо оръжие от страна на премиера, за да си пази властта. Това оперативно дело показа, че има директна злоупотреба с власт, за да се контролират медиите у нас и тези, които не симпатизират на правителството, да бъдат контролирани. Убеден съм, че темата ще бъде извадена отново, защото нашите колеги категорично казаха, че има СРС-та, насочени към хора, които не са нарушили закона.
– Имаше едно искане към МВР да представи справка дали на 40 депутати са правени разпечатки на телефоните. Стигна ли справката до парламента и вие смятате ли, че сте подслушван?
– Не съм искал да се провери дали ми се слуша телефона. Това, което го мисля, винаги го казвам публично, така че ако искат, нека слушат. Има обаче много важен момент. Беше нарушен законът, когато се даде възможност на лично заинтересовани лица да направят справка за себе си. Това беше направено с цел да се даде възможност за разчистване на сметки вътре в ДАНС. Татяна Дончева беше флагманът на акция срещу някои служители. При първото си изявление още тя каза, че в ДАНС има група служители на бившата НСС, които трябва да си отидат. Трябваше оръжие, за да разчисти сметките. Михаил Миков пък я снабди с него.
– Да разбирам ли от думите ви, че Татяна Дончева е имала предварителна информация за неправомерните разпечатки. Т.е. беше ли тя подготвена?
– От публичната й изява се прави точно този извод, че тя беше предварително информирана какво да търси, когато отиде в МВР.
– Кой има интерес от това нещо?
– Групата около Станишев, която имаше интерес да отстрани неудобните служители. Страхът от неудобни служители е основната причина за “чистката”.
– Иван Драшков беше уволнен заради подписка, двама го последваха?
– Според мен тези бивши служители на НСС бяха отстранени, защото вероятно е имало опасения, че те няма да бъдат “лоялни” на управляващите.
– Защо опозицията отказа да участва в комисията за контрол върху ДАНС и подкомисията към военната комисия?
– Не можем да участваме в имитации. Не може да се твърди, че се създава комисия на паритетен принцип, при условие, че работодател ще й бъде парламента, където управляващите са мнозинство.