Атанас Атанасов: Борисов и Петков си пазят взаимно гърбовете

Фокус: Какво е Вашето лично мнение за това, което се случва в България от гледна точка на организираната престъпност и постоянните показни убийства? Кой трябва да носи отговорността за случващото се?

Атанас Атанасов: Това правителство се провали в борбата с престъпността най-общо казано. Конкретно, още в самото начало беше в програмата на правителството, мисля, че като точка 7, че правителството ще вземе решителни мерки за борба с организираната престъпност и корупцията. Те поискаха тогава от парламента да се приемат нов Закон за Министерство на вътрешните работи, нов Наказателно-процесуален кодекс, като заявиха, че по този начин с нова законова уредба, те ще се противопоставят. Поискаха чрез тези закони да получат и получиха 97% от разследването на всички дела. Трябваше да бъде създаден дознателски апарат, който да осъществява тази функция. Два години след началото на управлението на това правителство, в тази сфера се провалиха изцяло. Няма изграден дознателски апарат, над една четвърт от местата за дознатели са свободни, вакантни, което значи, че или няма кандидати или тези,които кандидатстват нямат качества за това. Има и друг проблем, който може би възпира хората, които кандидатстват за тези места. Дознателите в МВР на практика са административно подчинени на полицейските началници и това ги лишава от възможността да осъществяват принципа да вземат решения от вътрешно убеждение. Те са административно зависими. Каквото им разпоредят началниците това разследват или каквото им разрешат. Така, че тази функция, която трябваше да изпълни правителството, след като получи от парламента правото да разследва, на практика е провалена. Това е големият проблем. Обстоятелството, че министър-председателят предлага да се създаде нова структура – Национална агенция по сигурност, е директно признание за провал в тази област. Той вижда, че с досегашното Министерство на вътрешните работи, с хората, които управляват тази структура, резултат няма. Няма никаква ефективност – затова търси нов модел. Това е много рисково ход, в средата на мандата да правиш такава кардинална структурна промяна. За съжаление, макар да смятам, че такава агенция е необходима, това не е нова идея, не е лоша, но виждам ,че чрез такъв инструмент министър-председателят се опитва да реши вътрешнопартиен проблем. Той се опитва да ограничи властта на вътрешния министър. Защото явно вижда, че той злоупотребява с тази власт. Вместо да вземе да го смени – нов човек с нов екип да влезе там. Защото проблемът не е само във вътрешния министър. Цялата кадрова политика на министър Румен Петков е спирачка в работата по разследване на всички криминални престъпления и тяхното разкриване. Защото на практика Румен Петков като тайния ковчежник на БСП, удовлетвори желанието на основните спонсори на БСП – той назначи на възлови места в МВР, по върховете на професионалното ръководство хора, които са близки до спонсорите на партията. Получи се така, че тези хора, това е една тънка прослойка от олигархията на България, станаха недосегаеми. Затова срещу такива хора няма нито проверки, няма нито преписки, те са с чист бизнес. Така те бяха изчистени, защото им се сложи чадър. Тъй като назначените под техните протекции началници в МВР, са там не, за да разкриват тежката престъпност, а да я прикриват.
По отношение на корупцията този проблем е още по-крещящ. Корупцията означава престъпност плюс власт. А тези, които осъществяват корупционните схеми, са хората на властта. Те използвайки протекциите, участват в манипулирането на сделки, обществени поръчки и оттам отклоняват огромни количества от държавния бюджет и изобщо от парите, с които държавата участва в стопанския живот. Тези хора са недосегаеми.

Фокус: Казвате, че вместо да махне вътрешния министър, Сергей Станишев иска да ограничи неговата власт. Каква е причината според Вас, премиерът да не маха от поста му Румен Петков?

Атанас Атанасов: Известно е в БСП, че Станишев е един компромис при неговия избор за председател на тази партия. На практика силните фигури са двамата Руменовци – Румен Петков и Румен Овчаров. И Станишев няма силата, да не говорим за смелостта, да посегне на това. Българското общество има информацията за това какво се случва в управляващата партия и правителството. Очакванията към Станишев бяха тези хора да излязат от играта, защото единият бе тежко уличен в корупция, а за другия се подозира, че е покровител на организираната престъпност. Той няма силата да ги смени и вижте какво се получи. Румен Овчаров беше принуден да подаде оставка, но премиерът излезе и го защити и каза, че е подал оставка, не защото покровителства корупцията, а защото имало силен обществен натиск. Така на практика Сергей Станишев заяви, че Овчаров бил омаскарен неоснователно и го остави под крилото си – член на Изпълнителното бюро, шеф на градската организация. На него Станишев разчита да води битката в София за местните избори. Т.е. той си запази позициите.
На вътрешния министър също не му се случва нищо, като с един такъв страничен знак: „Ще създадем агенция, ще му ограничим малко, не се притеснявайте“. Това са палиативни мерки, които до нищо няма да доведат. Аз бих казал, че ще задълбочат конфликтът вътре в БСП и може да стане така, че Станишев ще си тръгне, затова че не пипна тези двамата.

Фокус: Откъде тръгва идеята за Националната агенция за сигурност или след като и стара тази идея – защо не е създадена тази агенция още?

Атанас Атанасов: Тази идея не е от вчера. Аз лично съм работил по един проект от 2001 година за стратегия и законови изменения. Тогава обаче Симеон Сакскобургготски спечели властта и новото правителство не възприе тези идеи. Изобщо в областта на националната сигурност по време на управлението на Сакскобургготски нямаше никаква политика, защото тази сфера не се управляваше от Сакскобургготски и неговото правителство, а беше оставена да се управлява от генералитета на червената партия. Именно поради тази причина по това време се случваха всички тези разстрели, толкова много на брой, разчистване на сметки. Нямаше никаква реална съпротива, защото тези процеси се управляваха от другаде. И тъй като организираната престъпност и сивата икономика в България са рожба именно на червената партия, те си връщаха техните неща, разчистваха си сметките. Това идваше от там.

Фокус: Освен разчистване на сметки, какво друго целят тези показни убийства зачестиха толкова? През последните две години станахме свидетели на доста такива…

Атанас Атанасов: Трябва да се каже, че Станишев се опита да лавира, казвайки, че има някаква активност в борбата с тежката криминална престъпност. Само, че той не казва с какво прави сравнение. Защото днес в България за два месеца стават толкова показни убийства, колкото за цялото управление на Иван Костов. И не може, използвайки статистиката на вътрешния министър Румен Петков, да ми говори, че има разкрити убийства, като се позовава на цифри за разкрити битови убийства – любовни драми и всякакви такива други глупости, на които ставаме свидетели. Защо се случват? Нещата за мен са прости и ясни и се виждат с просто око. На практика организираната престъпност няма респект от властта. Хората от организираната престъпност си позволяват по този начин да правораздават по собствени правила, защото не зачитат правовия ред и нямат страх от него. Защото те са убедени, че с връзките, които имат с властта, няма да позволят да се стигне до търсене на наказателна отговорност от тях. Има една територия на „правораздаване извън държавата“. Държавата няма възможност, не й се позволява в тази сфера да се намесва, поради причина, която по-горе посочих – в изпълнителната власт на възлови места има хора, които възпират разкриваемостта. Те са спокойни, спокойни са, защото смятат, че са си платили на тази власт, за да се държат по този начин.

Фокус: Искате от премиера да отговори на въпроса – защо, след като някой е с чист бизнес, той бива застрелян от организираната престъпност посред бял ден в центъра на столицата, тук визирам опита за покушение срещу съпруга на Весела Лечева – Манол Велев. Вие имате ли отговор на този въпрос?

Атанас Атанасов: Още, когато убиха Емил Кюлев, аз се опитах да направя един анализ за себе си от различни информации. Не точно кой го е убил, защото аз нямам тези възможности да работя в тази насока, но какви са причините да се стига до разчистване на сметки. Очерта се тогава една такава хипотеза – че хора, които са близки до властта на най-високо ниво, занимават се с бизнес, на практика от името на властта се опитват да управляват бизнеса. Да манипулират, да дават насоки за това коя сделка по какъв начин да се случи, кой колко пари и къде да плати и да се обогатяват от тази своя позиция. Може би в определени моменти някой не издържа на това, че е рекетиран да плаща определени суми, за това че е близко до властта.

Фокус: През последните два дни на работната седмица премиерът едва ли не обвиняваше Народното събрание, че бави законодателството, в следствие на което се появяват нови проблеми и т.н. Приемате ли Вие подобни обвинения?

Атанас Атанасов: Не искам да го обиждам този човек, но това поведение е инфантилно. Народното събрание, мнозинството изпълнява исканията на изпълнителната власт. И най-калпавите закони се гласуват, защото това се искало от изпълнителната власт. Не може да представя един такъв аргумент, че нямало закони. Решаването на проблема с борбата срещу организираната престъпност и корупцията е въпрос на политическа воля. Ако я има политическата воля, останалото е инструментариум. Дори и калпавите закони биха влезли в употреба, ако има политическата воля да се справиш с това явление. Това прехвърляне на отговорността – това, което направи Станишев, заявявайки, че всички институции носят отговорността и нападна съдебната власт за някакъв конкретен случай, на практика е много силен удар срещу самия него. По този начин той се подрежда в редичката до Бойко Борисов с обяснението – „Ние ги хващаме, Вие ги пускате“.
Не може и е опит за извиване на ръцете не съда, да има натиск, когато няма доказателства срещу някой, той да бъде задържан. Съдът е орган, който преценява доказателства. Той няма задължения да разследва или да разкрива. Явно досега няма нито един сериозен случай, по който изпълнителната власт да е събрала доказателства и да е ги е представила на съда. Така, че пак казвам – това е инфантилно обяснение и опит за прехвърляне от болната на здравата глава на проблема.
Между другото, позицията на Бойко Борисов в четвъртък (бел. ред. след опита за покушение над Манол Велев), с която той на практика застана зад това правителство и вътрешния министър, показва, че се пазят гръб в гръб. Той беше отговорен за една камара убийства преди, а сега те са отговорни за една камара други и нека да не си търсят кусури. Ако погледнем от политическа гледна точка – каква опозиция е той, след като гледа провала на един вътрешен министър. Но това е една друга тема.

Фокус: Защо толкова се забавиха промените в кабинета? Министър Румен Овчаров подаде оставка в началото на май месец, а сега сме края на юли.

Атанас Атанасов: Тук има няколко причини. Първата е, че с този специфичен Съвет на коалицията, Станишев е като спънат кон. Той не може да приеме нищо, без другите двама да заявят воля, а те търгуват. Това е абсолютно кадрова търговия – „Ние ще дадем това, но искаме да получим онова“ и пазарлъците вървят прекалено дълго.
Второто, което е, че съвсем тактически се изчакваше от страна на управляващите малко да отшуми темата с корупцията, за да може да по-елегантно да бъдат направени промените. Те са козметични и това ще изяде главата на Станишев. Липсата на смелост от негова страна, защото той в крайна сметка е премиер и ако иска да направи нещо радикално, трябва да заяви на останалите – „Или ме подкрепяте или свършваме“. Но той се страхува и отделно от това, е човек, който се съобразява прекалено с волята на президента Първанов. Първанов е кръстникът на тази коалиция и всеки го гледа в очите. А какво виждаме от Първанов в последно време, това, което излиза на бял свят? Една злоупотреба с употребата на една специална служба. От друга страна, хора, близко стоящи до Първанов, хора, които са го съветвали – интересно за какво – влизат в конфликти с организираната престъпност. Не случайно казвам, че влизат в конфликт – „За какво?!“ е въпросът, че влизат в конфликт. Явно тези хора използвайки се от позициите си близо до властта, се опитват да влияят върху бизнеса в полза на собствения си интерес. И се пита – къде е мястото тук на президента?! Президентът държавен глава ли е или може би той покровителства сивата икономика в държавата.

Фокус: Споменахте една специална служба. Защо се случва това в НСО – имам предвид тези разкрития от страна на бившия служител подполковник Николай Марков?

Атанас Атанасов: Големият проблем на Национална служба „Охрана“ се състои в това, че тя продължава да бъде УБО. Психологията на отношенията на работата на Управлението за безопасност и охрана на Тодор Живков, са прехвърлени в днешната служба. Те работят по онези средства и методи, с които е работила тази комунистическа репресивна служба. Занимават се с несвойствена, меко казано, дейност. Събират нерегламентирано информация за политиците, вместо да ги охраняват.
Вътре в самата служба микроклиматът е тотално разрушен, защото лица, които нямат никакви качества от професионална гледна точка, заради това, че се подмазват на управляващите, са издигнати на ръководни постове. И след като са издигнати на тези постове, те се смятат за задължени да правят различни услуги, извън правомощията си на управляващи, като нерегламентирано събиране на информация.
Много е тежък проблемът там. Първо, че мястото й не е при президента . Второ, за да се направи реформа там, на първо място, трябва да се решат кадровите проблеми. Хора, не обременени от миналото трябва да получат правомощията да управляват тази служба, а тези, които са си останали в УБО – да отидат в пенсия. Това е големият проблем там.