Асен Агов: Путин превръща Русия в заплаха

– Демократичният свят, към който, надявам се, принадлежи и България, заяви ясно: парламентарните избори в Русия не бяха честни и свободни. Имаше изводи, че това е краят на демокрацията там. Но официална Москва и очевидно мнозинството руснаци не смятат така. Толкова ли е дълбока пропастта между нашите и руските разбирания за свобода и човешки права?
– Тя е издълбана от циничния възглед на върхушката в Русия, че изборите са досаден, но все пак необходим фасаден ритуал за защита на собствения й интерес. А този интерес е властта и всичкото имане, която тя дава в една диктатура на управниците й. Често съм чувал от руски правителствени и парламентарни дейци сравнения с практиките в демократичните страни. В Америка било така, във Франция било иначе… Животът в демокрациите не е в никакъв случай съвършен, но при нас има безпощаден коректив, гарантиран от свободата на избора и свободата на словото. В Русия и двете отсъстват.
– През двата мандата на Путин руснаците според собствените им оценки заживяха по-добре. Изчезна хаосът от годините на Елцин. Путин вероятно щеше да спечели изборите и без да ги манипулира. Защо тогава не бяха допуснати до изборите и бяха арестувани дейци на опозицията, защо им бе отказан достъп до контролираните от властта медии?
– За да бъде върнат страхът у хората, познат от времето на руската империя и болшевизма. За да се отстрани завинаги смисълът да има опозиция. Операция „Страх“ започна с атаката и хвърлянето в затвора на мултимилионера Ходорковски, защото не споделяше възгледите на Путин. После бяха убити депутати с либерални възгледи. Журналистката Ана Политковская бе застреляна в главата пред дома й. Тя беше един от най-задълбочените критици на Путин. Статиите й са пропити с любов към Русия и с много тъга за горчивата съдба на обикновените руснаци. В Лондон бе отровен Юрий Литвиненко, бивш офицер от Федералната служба за безопасност и после политически емигрант, който публикува драматични разкрития за участието на руските специални служби в организирането на кървавия атентат в Москва, приписан на чеченците и помогнал на Путин да се възкачи в Кремъл. Страхът премахва гражданския контрол върху властта и прави кръга на Путин недосегаем.
– Ако мнозинството руснаци приемат с възторг всичко това – поне го виждаме в репортажите на казионните руски медии
, – тогава не трябва ли светът да остави Русия да се развива по нейна воля?
– Никой не желае да върви срещу волята на руснаците. Изборът си е техен. Русия днес заприличва на корпоративната държава на Мусолини, чиято икономика се движи от големи държавни и послушни частни монополи. Обществото е сплашвано чрез мощния силов апарат, а мозъците на хората са промивани от контролираните медии. Но при смазана опозиция, която не е в парламента, при отсъствие на свобода на словото за опиянените сега от възторг руснаци възникват две основни заплахи. Първо, те ще научават все по-малко за колосалните проблеми на страната си. Второ, те няма да имат избор на алтернативни, различни от тези на правителството, и може би подобри решения на тези проблеми. Отсъствието на сменяемост в управлението в резултат на свободни избори, назначаването на послушни и заради това все по-посредствени и по-нерешителни приемници във властта вещаят разтърсваща криза именно заради нерешените проблеми в не тъй далечно бъдеще. Подобно сътресение в Русия поради геополитическата и суровинната й тежест се превръща в заплаха за всички ни.
– Говорите за колосални проблеми. Какви са те?
– Независимо от пороя петродолари, изсипал се над нея в резултат на баснословните цени на суровия петрол, Русия остава бедна страна. Тя произвежда толкова, колкото Белгия, но при 20 пъти по-голямо население. Малък, дълбоко корумпиран елит в Москва и Санкт Петербург, както и в някои губернски столици живее охолно и дори в разкош, а огромното мнозинство тъне в мизерия. Този елит е изнесъл само в швейцарски банки 60 милиарда евро, вместо да реинвестира печалбите си от руските суровини в развитието на страната. Той няма доверие на руските банки, които зависят от правителството й не притежават умения за кредитиране на предприемачите. „Газпром“ например инвестира само 30 на сто от печалбите си в Русия и предпочита да купува компании в Европа и САЩ с цел да увеличава политическото влияние на
Кремъл. Специалисти предричат, че след десет години именно поради ниски инвестиции и отказ от сътрудничество с мощни световни компании „Газпром“ няма да е способен да изпълнява доставките към европейските страни.
Територии, по-големи от няколко Българии, пустеят, обезлюдени поради тежката демографска криза, предизвикана от бедността и алкохолизма. Въпреки богатата земя или богатите й недра те са икономическа пустош. В същото време прирастът на вече 25-те милиона мюсюлмани в Русия е много по-висок, а руското тихоокеанско крайбрежие е заселено вече с 5 милиона китайци, които прииждат с равномерно темпо. Мюсюлманският проблем се изостря от липсата на свобода в Русия и погромите на руските войски в Чечения. Тези проблеми не могат да се решат само от Путин и неговия кръг, колкото и високо да е управленското им самочувствие. Необходимо е да се впрегне целият потенциал на Русия, включително и онзи, който е критичен към режима в Кремъл. А Путин прави точно обратното.
– Един циник би казал така: след като сами са го избрали, да ги оставим да изпият горчивата чаша. От какво са породени тревогите на демократичния свят?
– Още има хора, които възприемат демократичните ценности като някаква отвлечена парадигма. А те трябва да са основният ни интерес, който издълбоко влияе на живота ни. В случая с Путин за нас, българите, например възникват следните преки рискове: обвързвайки се изцяло с руската енергия, ние ставаме мишена за политическите прищевки на един все по-непредсказуем и агресивен Кремъл. Така се превръщаме в слабото звено в двата ни съюза – Европейския и Атлантическия. Ние ги подкопаваме, защото ги правим заложници на нашата зависимост. Друг риск е евентуалният неуспех на Путин да реши колосалните проблеми на Русия и с това да я тласне към криза. Тогава нашата зависимост бързо ще дегенерира в енергиен глад. Ето затова е важно да искаме демокрация в Русия.
Има още един исторически обусловен риск Путин превръща Русия в заплаха, защото всеки несправил се с управлението, но амбициозен диктатор търси причините и враговете си навън. Така е било, откакто свят светува като започнете с Александър Македонски и Юлий Цезар, минете през Наполеон, после през Сталин и Хитлер и стигнете до Милошевич.