Миналата неделя във Враца имаше протест срещу поскъпването на горивата – част от национална гражданска акция, организирана във Фейсбук. Вие бяхте сред събралите се във Враца. Какво чухте от тях?
Асен Агов: Монопол, картел – тези бяха най-често употребяваните думи. Впечатлих се от осведомеността на протестиращите, до един ползващи интернет, за да си съставят собствено мнение. Те бяха в огромното си мнозинство млади хора, граждани, които не приемат очебийното лутане на властите в лабиринта на покачващите се цени. У тях според мен нямаше гняв – напротив, бяха усмихнати, някои се шегуваха или забавляваха, но пък бяха напълно сериозни и твърдо убедени в целта на своите действия. Долавяше се особено задоволство от чувството, че са заедно, че са се сплотили около една акция. Изводът е един – бездействието на властите винаги води в свободното общество до действия на гражданите, които са назначили управниците да се справят именно с кризи.
На какво се дължи според Синята коалиция поскъпването на горивата, което ще повлече увеличението на всички сметки и цени?
Асен Агов: Бензинът и дизелът поскъпнаха неоправдано много у нас. В Австрия те са по-евтини, а акцизът там е по-висок. България има най-ниската акцизна ставка в Европейския съюз, а цените на горивата гонят средноевропейските. Банално, но и тъжно е да добавям, че и заплатнте у нас са в пъти по-ниски. Вярно е, че суровият петрол поскъпна на световния пазар, но също така вярно е, че Нефтохим зарежда 50 на сто от бензиностанциите с горива от по-евтина суровина, закупена преди сегашния скок. Поне още месец хората можеха да карат колите си с по-ниски разходи.Пазарът у нас е съпоставим с този в Литва, Латвия и Естония, които също ползват главно руски петрол. Дизелът там в същия ред е 2,35 лв за литър, 2,40 лв/л и 2,55 лв/л. В Испания е 2,50 лв/л. Освен това оправданията с либийската криза не изглеждат твърде състоятелни, тъй като Либия задоволява едва 2 на сто от световното потребление на петрол. А Саудитска Арабия вече заяви, че увеличава добива, за да балансира пазара. Ръководството на Демократи за силна България обсъди ситуацията и стигнахме до извода, че има съмнения за монополен опит да се извлече бърза и висока печалба с оправданието за международните цени на петрола. Числата сами говорят: средната печалба при бензина е 13 на сто, а при дизела 18 на сто. Такава печалба е прекалено висока особено на фона на статистиката, че доходите на хората са намалели с 20 на сто. Проучване от миналата седмица сочи, че само 8 процента от хората запазват стандарта си на потребление, а 44 процента са ограничили рязко разходите си. Човечността изисква някак си повече справедливост – т.е. като затягаме коланите да го правят и компаниите. Сигурен съм, че при тези цени и техните продажби намаляват. Ако горивата са по джоба на хората, петролните компании у нас вероятно ще спечелят повече от оборот, а не от високи цени.
Има ли възможност да се регулират нещата?
Асен Агов: Правителството или не вижда или не иска да види, че дизелът е по-скъп от бензина единствено в България; че горивата се продават на еднакви цени от всички вериги бензиностации, а е известно как конкуренцията работи за по-ниски цени; че скокът сега е по-висок от този на международните цени. Това безучастно поведение се дължи или на некомпетентност или на мълчалива защита на монопола. Впрочем на 8 март с двуседмично закъснение министърът на транспорта сезира Комисииите за защита потребителите и за защита на конкуренцията да извършат проверка дали има картелни споразумения в производството и търговията с горива. Кабинетът разполага с 60-дневен стратегически резерв, който е създаден със специален закон по европейска директива точно с цел да се избягва ценови шок при горивата. Редно е да обсъди дали да го отключи и да притисне по този начин пазара. В САЩ вече обмислят подобен вариант. Той също трябва да провери методиката на ценообразуването и да установи дали няма спекулативно поскъпване на бензина и дизела.
Растящите транпортни и производствени разходи естествено помпат цените на храните. Предлагат да се сложи таван на цените, което звучи привлекателно на мнозина. Всъщност какво да се прави?
Асен Агов: БСП предлага таван на цените, а самите те със сигурност знаят, че това ще донесе бедствие на пазара. Производителите и търговците ще скрият стоките, за да ги пуснат на черно. Черната борса винаги води до необуздана скъпотия и тогава икономиката ще излезе извън контрол. Подобно нещо видяхме в 1996 и пак беше по идеите на БСП. Инфлацията се взриви и всичко изчезна от пазара. Такава позиция е също спекула, но този път с чувствата на хората, които са достатъчно разтревожени за доходите и издръжката си и в същото време съвсем не са дължни да знаят решенията. А решеният са отново в свободния пазар с гарантирана конкуренция. Нека се попитаме защо един литър олио е два пъти по-скъп у нас, отколкото в супермаркетите на Германия или Холандия, след като сме един от големите европейски производители на слънчоглед! Отгоре на всичко, олиото навсякъде е на една и съща цена у нас също като бензина и дизела. Ако с вас си направим експеримент и внесем един ТИР олио да речем от Германия и го пуснем по два лева литъра в квартална бакалница във Враца, хората светкавично ще изпразнят склада. Но на другия, ако не и в същия ден ще дойдат едни едри момчета с бухалки и ще изпотрошат магазина, а могат да пребият и бакалина. Така никой повече няма да иска да продава внесеното от нас олио. Ето това е организираната престъпност, свързана с големи производители. За жалост и тази битка изглежда загубена от правителството, което се зарече да я води до край. Същото е положението с пшеницата или по зеленчуковите тържища. Изходът е един – разбий монополите и силовите им структури и така ще заживеем при по-голям избор на по-ниски цени. Защо не се прави е води до следната догадка – властите или не искат или не могат да го сторят.
Смятате ли, че някой умишлено движи ситуацията по този начин?
Асен Агов: Умисъл могат да имат само хората с монополна позиция на пазара. Ако никой не ги закача, те естествено ще търсят максимална печалба, обаче за наша сметка. Но правителството е длъжно да ни защити, защото за това е избрано. То върви срещу хората и срещу себе си със своето бездействие.
Ако падне правителството, каква е алтернативата?
Асен Агов: Не очаквам да падне. Макар и на малцинството, то разполага със сляпата и безотказна подкрепа на Атака, както и на достатъчно “независими” депутати, отронили се от различни парламентарни групи и съставляващи най-горещия артикул на политическия пазар. А алтернативата ще бъде посочена от избирателите. Ако гласоподавателите го пожелаят, тя ще се очертае на президентските и местните избори наесен. Излишно е да премълчавам, че ние предлагаме решенията. Правили сме го в 1996-97 г., успели сме и имаме толкова хора, които са готови да го сторят отново. Смущава ме изводът, че нас сякаш ни търсят само в криза, но пък от друга страна си казвам, че всеки трябва да си е на мястото. Ако това е нашето място, ние сме на него. Ала избирателите съдят и отсъждат…
Вие, в Синята коалиция, как виждате изхода от нашата криза в областта?
Асен Агов: В Демократи за силна България отговарям за целия Северозападен регион, който според статистиката е най-бедният в Европа. Петте области в него, както и в цяла България, нямат ръководство, което да мисли и планира икономическото им развитие, да решава проблемите на сигурността и социалното дело. Областните управители нямат пълномощия, нямат финанси и са просто правителствени контрольори. Естествено е да нямат и инициатива. Всички чакат правителството да им чертае плановете, а то няма капацитет дори и само заради това, че просто не може да огрее навсякъде. Целият местен потенциал във Враца и другите области в северозапада стои неизползван и емигрира или затъва в безвремието на нищонеправенето. А Северозападът е дал толково именити българи в съвременната ни история. Много се надявахме ГЕРБ да използва натрупания на изборите в 2009-та политически капитал и да извърши дълбока реформа по посока на силна стопански и финансова самостоятелност на регионите. Тя щеше да донесе развитие на северозапада. Нищо не стана, а почти две години се изтърколиха. Дори такъв национален индустриален бисер като АЕЦ Козлодуй, който може силно да расте, отсъства от политическия говор на местните колеги от ГЕРБ. Установявам го с горчивина, защото централата е локомотивът на икономиката на цялата област. Нищо не може да издърпа хората от кризата по-мощно от развитието на АЕЦ Козлодуй. Помислете за строителите, за доставчиците, за услугите, за транпорта и ще разберете защо е така. Предлагах да направим обща инициатива на всички народни представители от района в подкрепа на продължаването на живота на 5-ти и 6-ти блок, да поискаме категорично играждането на нов, 7-ми блок с най-съвременна световна технология. Останах сам. Но това ме мотивира още повече в работата ми в парламента. Правя всичко възможно тези идеи да се осъществят. Те станаха основна политика на Синята коалиция. Доволен съм, че министърът на икономиката, енергетика и туризма подкрепя идеята за развитието на централата. От Враца има двама министри и ако го подкрепят, те оформят влиятелна група в кабинета. Да видим…
Каква е оценката на Синята коалиция за сегашното управление във Враца?
Асен Агов: За две години нищо не се е случило във Враца, за да се дават изобщо оценки. Например, водният проект във Враца за 136 милиона лева европейски пари изглежда застинал, а договорът за него беше подписан преди повече от година. На последното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове поставих категорично въпроса пред заместник-министъра на околната среда и водите, а отговорът беше, че процедурите са бавни и сложни. Забавянето на изпълнението крие два риска – да се прекрати европейското му финансиране, а това ще осуети окончателното решение на тъй болезнения доскоро проблем за водата на Враца, и да се прояви ново доказателство за неспособността ни да инвестираме европейските пари в национален план. А това е един от най-големите проекти в Европа.
Имате ли готови кандидати за местните избори във Враца?
Асен Агов: Синята коалиция ще се яви самостоятелно във всички общини в областта. Готови сме до седмица да сключим местното коалиционно споразумение и да започнем официално номинациите за кандидати за кметове и общински съветници. Имаме добър състав от опитни и способни хора, нови специалисти или участвали в успешно управление, които са готови да влязат в политическата надпревара за по-добра съдба на Враца. Ние сме конкуренти на ГЕРБ и сме за ново дясно гражданско мнозинство. Основният ни опонент е БСП, защото мястото й е в опозиция след провала на тройната коалиция. Тревожи ни, че с неопитното си управление ГЕРБ започва да реабилитира тройната коалиция. Някои се питат дали онова предишно лошо управление, все пак не беше по-добро от сегашното. На изборите наесен не бива да допуснем провалилата се за трети път в управлението БСП да се доближи пак до властта.
Можете ли да кажете имената на кандидатите ви, поне за някои места?
Асен Агов: Ще го сторим, когато приключат номинациите след Великден.
Смятате ли, че предизборната борба е вече започнала?
Асен Агов: Подготовката за изборите със сигурност е започнала. Ще укрепим организацията на активистите ни до края на юни с ясно разчетени действия, които да започнат през юли и след лятната ваканция веднага да рестартират през септември. Ще ги подготвим специално да съблюдават да няма купуване на гласове, да не се използва властта да се сплашват или тормозят избиратели, като под особен надзор ще поставим полицията. Неотдавна в частичните местни избори в село Вировско имаше присъствие и активност на полицията, които хората там не бяха виждали години. След това тя пак изчезна. Полицаите едва ли бяха проявили самоинициатива. Явно бяха получили заповед специално за изборите. Същото стана и при частичните кметски избори в Разлог преди това. За нас е недопустимо министърът на вътрешните работи да е шеф на изборния щаб на ГЕРБ. Същинската борба на идеи и решения за по-добро управление в общините на Врачанска област ще се разгърне през втората половина на септември до самите избори в края на октомври.
Кое обещание спазихте от предизборната си кампания, и кое не?
Асен Агов: Обещанията и програмите се спазват тогава, когато избирателите ни дадат мандат за това. Синята колация не получи такъв мандат на последните парламентарни избори. Естествено и може би очаквано от мнозина беше да има коалиция между нас и ГЕРБ, тъй като сме от едно политическо семейство. ГЕРБ предпочетоха правителство на малцинството. Така че за обещанията питайте тях.