Фокус: Къде е причината за това разминаване и острите реплики, които се “изстреляха” през седмицата. Добра комуникация ли постигаха държавните институции, чието седалище е София, или напротив, и този път се получи разминаване в техните действия?
Асен Агов: Причината, преди всичко, е в това, че не са унищожени тези боеприпаси. Години наред пред парламента, в правителството и Министерството на отбраната се “влачи” програма за унищожаването на тези боеприпаси. Има си и специална дума, нарича се утилизация, тя стана популярна покрай инцидента в Челопечене. “Влачи” се и няма решение. Става въпрос за едни 40 млн. евро или 80 млн., с които да се плати сигурността на българите. И когато се казва, че няма пари за това нещо, веднага се сещаме за огромния бюджетен излишък, който отива в приближените фирми за строителство на пътища или за каквото и да било друго и оттам в партийните каси на управляващата коалиция, но когато става въпрос да се свърши дейност, полезна за сигурността на хората, очевидно не могат да се намерят пари. Губят се пари по САПАРД, по ФАР и т.н., европейски пари, които българинът е изстрадал, и в същото време не могат да се намерят пари за това. Добре, че нямаше човешки жертви, защото, ако имаше и човешка трагедия, тогава със сигурност щеше да се търси съдебна отговорност от тези, които не са си свършили работата. Мога и да ги назова. Това е министър-председателят Сакскобургготски, който не застави своя министър Милен Велчев да отдели средства. Ние говорим в Комисията по отбрана от 2002 година по този въпрос и за заплахата от това. Това е министър-председателят Станишев, който не застави своя министър на финансите Орешарски да отдели тези прословути 40 млн. евро и да плати за унищожаването на тези боеприпаси. За къде ли не са дадени и пропилени, дори загубени от европейските пари. В България има още около 50 хил. тона подобни боеприпаси, с тенденция те да растат с 10 % всяка година, ако нямаме добра система за унищожението им.
Фокус: Вие добре познавате тези проблеми като заместник-председател на парламентарната Комисия по отбрана. Какъв е мотивът те да се съхраняват, нали така за опазването им, за контрола и за охраната им също се изразходват средства?
Асен Агов: Разбира се, че се изразходват средства, ако щете дори сега ще се изразходва “суха пара” за възстановяването на поразените жилища на хората. Представете си цялото това движение по спасителните операции и т.н. то вероятно ще излезе на половината на онова, което трябваше да бъде похарчено за унищожението на боеприпасите, т.е. на триците сме скъпи, на брашното евтини.
Фокус: Толкова ли са ценни, че ги опазваме?
Асен Агов: Не са ценни. Част от гранатите примерно в Челопечене били от 1920 година. Защо е трябвало да бъдат пазени всичките тези въоръжения? Веднага ми идва на ума, че има една прослойка в българското общество, която непрекъснато тръби как се унищожава Българската армия, българските боеприпаси и т.н. Като не се унищожават се стига до такива инциденти. Всичко онова, което е било излишно натрупвано в тези 45-50 години, когато сме поддържали огромна армия.
Фокус: Оставката на лица от военното министерство ще реши ли този проблем?
Асен Агов: Проблемът ще се реши по един единствен начин и ние го казахме на министъра на отбраната. Дайте до една седмица да почнем списък на всички обекти, където се съхраняват. Примерно в Костенец е най-големият обект. Дайте всичките обекти, посочете каква цена е необходима, да се актуализира бюджетът и веднага да се пристъпи към действие за унищожаването им. Ето по този начин ще се реши. Няма да се реши с оставки и с уволнение на хора, което е най-интересно отиват си военните, вероятно има причина. Ще питаме министъра защо си отива заместник-началникът на Генералния щаб, но политическа отговорност никой не поема. Президентът, който е върховният, уж, главнокомандващ отиде и се прибра и не направи нито едно изявление. В същото време се занимава с един политически коментатор като Гамизов. За него изписа три интервюта по телевизията и вестниците. Къде беше президентът да даде надежда, да посочи причините и да каже: “Да, трябва да се предприемат действия”. Министър-председателят си върви по програмата във Франция и общо взето другите министри се оправдават. Това държава ли е? Правителството трябва да пази народа си от рискове, това правителство не прави това и затова представлява риск за националната сигурност на България.
Фокус: Вие как си обяснявате първоначалното мълчание от повече от 40 минути за това какво се случва в Челопеч? Само суматохата ли е причина или това отново е опит по някакъв начин нещата да бъдат завоалирани?
Асен Агов: Чух обясненията на госпожа Етем и на господин Цонев, те казват така: Етем казва: “Обектът е военен и докато не получим картбланш от военните да действаме и да говорим, не можем да го направим”. Военните казват, че не са били съвсем наясно какво точно е избухнало, защото наистина в суматохата в 6.30 сутринта в първия момент не са били наясно. Били са им необходими около 35-40 минути, докато разберат наистина точно какво става, т.е. има един много важен въпрос. Този погреб в Челопечене е там сигурно от десетки, да не кажа, повече години. Всички знаят, че погребът е там. Всички знаят, че там е имало наводнение преди три години и част от тези боеприпаси са били под вода и са ръждясали. При ръждясването мембраните на взривателите могат да бъдат задействани и да се стигне до самовзривяване. На 6 юни, т.е. близо месец преди това, вестник “Българска армия” предупреждава, че такъв инцидент в Челопечене може да се случи и въпреки това аз нямам обяснение как така е необходимо време, докато стане ясно какво точно събитие е настъпило. Ето другото, което прави впечатление е, че няма централизирани действия. Един човек да отговаря, когато възникне криза за кризисния щаб. Отговаря един министър, друг министър, президентът, кметът… Разбира се, в закона е разписано всичко това, но в този закон, например, отговорността на министъра, който трябва да отговаря за всичко това, министърът на извънредните ситуации, както сега са решили, госпожа Етем няма никакви пълномощия, защото законът е записан, за да няма тя пълномощия, т.е. цялата ни държава се намира в един хаос, и пак казвам, при 50 хиляди тона общи боеприпаси, които се равняват на 3 атомни бомби като тази хвърлена над Хирошима, но те са в различни складове и не могат да има същата взривна сила, пак сякаш няма кой да поеме инициативата. Като няма кой в едно правителство, това трябва да го свърши министър-председателят. Да сте чули нещо от министър-председателя тези дни?
Фокус: Събра се правителството.
Асен Агов: Е събра се правителството, но министър-председателят пак го нямаше, както се казва.
Фокус: Добре, вие като част от парламентарната Комисия по отбрана, освен това, което сте поискали от министерството, да бъде представен актуален списък и съответно веднага да се премине към унищожаването на тези складове, смятате ли да предприемете и други мерки, с цел обезопасяване и на други подобни обекти и въобще, един малко по-обстоен преглед на това, какво се случва в резерва ако мога така да се изразя?
Асен Агов: Ние като депутати няма как да отидем и да застанем с голи гърди.
Фокус: Законодателни промени?
Асен Агов: Необходимо е правителството да бъде пришпорено да свърши нещата и като план в един абсолютно разумен, но много къс срок за това, какво трябва да се свърши по всички тези мерки, за които вие говорите. Работата на парламента е да пришпорва правителството да си свърши делата, които не е свършило и които и правителства преди това не са свършили. Ние ще предприемем всичко необходимо. Ще бъде съставена анкетна комисия, но с комисии, както знаете, работа не се върши, върши се с правителства, а правителствата се избират от хората. Като хората са избрали точно това правителство, съжалявам много, ето го резултата от нашия общ избор.
Фокус: Винаги избирателите заслужават своите управници, но понасят на собствения си гръб последиците от своя избор.
Асен Агов: Аз не ги упреквам, но избирателите трябва да решат като гласуват, дали да избират онзи, който може да им свърши работа или онзи, който им харесва. Хайде да сметнем тази цена – 240 милиона по САПАРД, 180 милиона евро по ФАР. От този взрив не знам още колко милиона загуби. Е, това не ни ли излиза прекалено скъпо и в същото време ни събират данъци, които отиват в бюджетния излишък, и след това правителството си харчи нашите пари, както намери за добре. Това е прекалено скъпа цена, която ние плащаме за лошото управление.