– Г-н Агов, приемате ли отстраняването на Румен Петков от поета вътрешен министър като политическа победа за ДСБ?
– Като вътрешен министър Петков отдавна е проблем за България. Партньорите ни в ЕС го виждаха и намираха начин да го кажат на управниците. След разкритията на ДСБ цялото българското общество разбра най-накрая защо Петков е проблем. Той беше връзката между Георги Първанов, правителството на Станишев и организираната престъпност. Отстраняването му е закъсняло и поради това България, като ненадежден съюзник в Европа, понася тежки щети, които удрят по джоба на всеки от нас. Злото, сътворено от Първанов, Петков и тройната коалиция, е сторено. Такава победа горчи, макар резултатът й да бе крайно необходим.
– Кои са най-съществените разлики в действията на премиера Иван Костов при ремонта на неговия кабинет и сегашните смени на министри, зам.-министри и зам.-областни управители от страна на министър-председателя Сергей Станишев?
– Костов смени министри само заради съмнения на обществото за корупция при силна подкрепа на своите депутати. Станишев стори това, след като корупцията беше доказана, европейските пари бяха спрени, а мнозинството му в парламента се срина. При Костов подозренията – впрочем никога не намерили доказателства в съда – бяха подхранвани от опозиционната тогава БСП и бяха опровергавани практически от Брюксел, който даваше убедено и последователно зелена улица на българското членство в ЕС. При Станишев корупцията беше разкрита и санкционирана от Брюксел след опити да се прикрие у нас. Но и при Костов, и при Станишев задейства политическият синдром на двете години -независимо от мнозинството си всеки кабинет изпада в криза на доверието 24 месеца след сформирането му. Това е тежък недъг на централизираната българска система, създадена с набързо и непредвидливо написаната в 1991 г. конституция. Дори да дойде правителство от ангели-чудотворци, то пак ще закъса на втората година. България има нужда от основно отръскване на политическата си система, за да можем ние, гражданите й, да вкусим истинската свобода и качеството на живот, типични за света, към който вече принадлежим. България е с овехтяла и непригодна политическа пътна мрежа, по която се задръстват модерните желания и изисквания на българите. Без изход в задръстванията, станали ни така болезнено познати, човек само ругае.
– Отвън ДСБ изглежда сплотена партия. Но не е тайна, че след смяната на ръководството не са престанали напреженията между кръговете около Иван Костов и д-р Николай Михайлов, който обвини лидера на партията в загуба на морален ресурс и го призова да се оттегли от поста си. Продължава ли мълчаливият конфликт между двете групи?
– Група граждани се обединяват, след като определят възгледите си, установят съвпаденията в тях и поставят за своя цел да ги осъществят. При партиите осъществяването става чрез управление след избори. В своя манифест в 2004 г. ДСБ сякаш пропусна управлението като цел. Ние, учредителите й, определихме как бихме управлявали, но не и как ще стигнем до това. Михайлов тогава вероятно е смятал, че това ще стане като се подменят хората, но без да се подменя Костов, Михайлова и други около тях. Това е противоречие, защото е необяснимо да се обясни защо например отстраняваш Соколов, а оставяш друг. Михайлов тогава издигаше Костов на пиедестал – това бе унизително за Костов, защото той нямаше нужда от него, тъй като неговият естествен житейски постамент е свършената работа за България – а днес го разпъва. Тази широка поведенческа амплитуда изглежда неубедителна за мнозинството десебари и затова няма две групи. Но има отворени и дълбоки дебати, породени от силна тревога за това накъде върви страната ни, за това способни ли сме и как да спрем този упадък, който поглъща и нас. Вероятно сме закъснели и с тях, тъй като трябваше да ги започнем още след разочароващите ни резултати на парламентарните избори през 2005 г.
– ДСБ се състоя като партия на гражданите и обеща, че винаги ще води диалог с тях и ще си сверява часовника с тяхното мнение. Нарушен ли е този договор?
– Именно закъснението с дебатите според мен отчужди мнозина, които са естествени съмишленици. Умни, добронамерени и самостоятелни хора, те не обичат да се натрапват с мнението си, но се чудят защо то не е търсено.
– Затова ли според вас избирателите са “сърдити” на десните?
– Много вероятно е да е заради това.
– Как си обяснявате факта, че от безобразията на тройната коалиция парламентарната опозиция не печели дивиденти?
– Коалицията е безобразна и всеки го вижда. Следователно опозицията вече няма смисъл да продължава да назовава очевидното. Не е достатъчно на следващите избори да се гласува против коалицията. Важно е да се гласува за ново управление, което десницата все още не е съобщила как ще изглежда и с какво ще е no-добро за гражданите от досегашните. Такова съобщение според мен трябва да съдържа стъпките с ясен разчет във времето към повече сигурност и качество на живота ни.
– Има ли охлаждане в отношенията между ДСБ и СДС по въпроса за партньорите? Кое е онова, което ви се струва неприемливо в политиката на новото ръководство на сините?
– За да има охлаждане, преди това трябва да се е случило състоятелно затопляне. Загрявката около кметските надпревари в София и другаде загуби температура, макар мнозинството в ДСБ според анкета сред местните организации да остава убедено в необходимостта да се явим заедно на изборите през 2009 г. Споделям това убеждение, а пьтят към осъществяването му минава през искрени преговори за обща управленска платформа. Отговорността на десницата пред България и кризисното й състояние днес е далеч по-голяма от причините за напреженията между ДСБ и СДС. Време е СДС да каже готов ли е да поеме своята част от тази отговорност.
– ГЕРБ вече е член на Европейската народна партия. Бойко Борисов многократно заявява, че ще търси подкрепа за съставянето на евентуален бъдещ кабинет само от партиите, членки на ЕНП. Ще приемете ли “офертата” на столичния кмет или ще търсите други политически съюзи?
– Офертата би дошла, ако ДСБ и СДС си свършат работата. Ако имаме обща управленска платформа, тогава ще е значително по-смислено да търсим допирните й точки с намеренията на Борисов. Нали сме наясно, че нито ГЕРБ, нито ДСБ, нито СДС могат да имат самостоятелно мнозинство в следващото Народно събрание! Смятам също, че десницата трябва да се яви с обща листа на ЕНП на изборите за Европейски парламент, които ще бъдат почти по същото време като парламентарния вот у нас.
– Какво би се случило, ако ДСБ не успее да прескочи бариерата за парламента? Как ще излезете от формулата “партията на Костов”, ако той се оттегли от лидерския пост?
– Костов не е проблемът на ДСБ, десницата и България. Ако приемем обратното, значи сме повярвали на тъпото заклинание, че той е виновен включително и за ланските наводнения. Проблемът са спрелите реформи, движението със затихващ ритъм на страната вече седем години по инерция, създадена мощно от управлението на ОДС. Нов тласък е напълно постижим при условията, които обсъждахме преди малко.
– Има ли Русия възможности за подмолно влияние върху българската политика? Какви са те, на какво се дължат. Как се изразяват външно.
– Следващото правителство ще се изправи пред необходимостта да премисли из основи набързо подписаните дефектни мегадоговори на България с Русия за газо- и петролопроводите, както и за АЕЦ “Белене”. То ще има тежък избор -ще трябва да решава дали ще бъде част от изграждането на обща европейска политика на енергийна сигурност или ще бъде заплаха за нея. Първанов и Станишев с техния ентусиазъм към Русия на Путин ги подготвиха и сключиха, но няма да ги осъществят, защото времето работи срещу тях. Газо- и петрорублите няма да ги задържат на власт. Сътрудничеството с Русия минава през общи правила на енергийната търговия, валидни както за Кремъл, тъй и за всички от ЕС. България трябва да използва договорите, за да помогне на Европа в убеждаването на Москва да приеме тези правила.
– Изборът на кой американски президент би бил най-добър за България?
– Всеки избор на Америка няма да промени близките й отношения с България. Кандидатът на републиканците Джон Макейн познава добре България и това може да е плюс за нас при евентуалното му избиране. Моите лични убеждения са по-близки до неговите, отколкото до кандидатите на демократите.
– Трябваше ли правителството да вземе отношение по приемането на Македония в НАТО? Какво е мнението на ДСБ по този въпрос?
– Ситуацията, при която Албания е в НАТО, а Македония не е, създава неравновесие в сигурността на граничния до нас район. Тя насърчава сърбоманите в Скопие и сръбските националисти в Белград и в резултат може да роди нови напрежения в близост до границата ни. Правилно беше да се настоява македонското правителство да реагира остро на дразнещите и понякога детински упорити антибългарски публикации в Скопие, но също така правилно е да се гледа с предимство на общата стратегическа картина. Този баланс не беше намерен от българското правителство, което трябва да събере сили заедно с гръцкия кабинет да помогне за присъединяването на Македония към алианса. София и Атина носят много по-голяма отговорност за сигурността на Западните Балкани.
– Каква е ролята на Европа за промените в сегашния кабинет?
– Обидно голяма. Обидата не идва от Европа, а от тройната коалиция, която така и не поиска да разбере, че да се бориш с корупцията и престъпниците, а не да се събираш с тях, е добре преди всичко за българите и едва после за европейците. Наложи се да заплашват България с глоби и спрени пари, та тройката, петицата и осмицата да предприемат хилавите кабинетни промени. Обидата идва и от резила, в който вкараха България със своето бездействие.