Асен Агов: Благодаря, госпожо председател.
Ще кажа няколко положителни думи за това, че се възстановява практиката на всеки 6 месеца, тоест след всяко председателство, министър-председателят да се отчита пред парламента за това какво е постигнато, какво предстои и какви решения засягат политическия, икономическия и обществения живот в България.
Това е необходима практика, защото все повече всяко решение на Европейския съюз, на Европейската комисия, на Европейския съвет, както знаем, започва да влияе пряко върху всекидневния ни живот. От тази гледна точка, господин министър-председателю, приемете тези добри думи за отчета.
Синята коалиция реши да обърне внимание на няколко пункта от този отчет: свободното движение на хора; Стратегията “Европа 2020”; енергетиката и регионалната политика.
По отношение на свободното движение на хора: нито в Белгийското председателство, нито през Унгарското председателство, което ще приключи тази година, не се очаква да се ускори въпросът за свободното движение на българите на трудовата борса в Европейския съюз. Тук е изключително важно и вярвам ще се съгласите с мен, уважаеми народни представители, господин министър-председателю, че този въпрос трябва да се поставя все по-остро, защото дерогациите, които са искали няколко страни, започват да изтичат. Всеки опит те да бъдат подновени под друга форма със същия аргумент, с който примерно в момента се дискутира присъединяването на България към Шенген, или с подобен аргумент, тоест да се търси в друга посока аргумент за продължаване на тези дерогации макар и не наречени така според Лисабонския договор, ще бъде удар по свободното движение на българите на трудовите пазари в Европейския съюз и във всеки случай ще бъде една дискриминационна мярка. Моята гореща препоръка към правителството е да не отстъпва нито сантиметър по този въпрос; да се следят много внимателно онези страни, които са поискали дерогации, те се броят на пръстите на едната ръка, как смятат да процедират в бъдеще. Българите са толкова правоимащи на достъп до трудовите пазари, колкото и поляците, и латвийците, колкото литовците, и колкото естонците.
По повод на Стратегията “Европа 2020”: в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, заедно с комисари, с евродепутати, с представители на правителството, с министъра по контрола на европейските фондове, имахме възможност широко да дискутираме тази програма. Изводът на Синята коалиция е ясен: тази програма ще има дисциплиниращ ефект и за развитието на българската икономика. Тя ще даде възможност да се поддържа финансова дисциплина, отчетност, която, слава Богу, и в момента съществува. Надяваме се това да бъде допълнено с по-висок растеж.
Тук искам да обърна специално внимание на Националната програма за развитие. В първия вариант тя беше разгледана вече в комисията. Членовете на комисията и всички народни представители, които се интересуват от нея, дават положителна оценка за първия вариант, който вече е представен в Европейската комисия. В същото това време обаче трябва да обърнем внимание на нещо много важно: няма как да разглеждаме Националната програма за развитие в рамките на Стратегия “Европа 2020”, ако не се замислим за това, че парите от 2013 г. ще започнат да се обсъждат още тази година. Оттук нататък регионите за планиране в България, които са европейски региони, се превръщат в ключов елемент за прилагането на тази програма. Искам да обърна внимание на всички: административното устройство на България изобщо не отговаря на изискванията на Националната програма за развитие, на изискванията на “Европа 2020”.
Вероятно на някои им е станало досадно да казваме непрекъснато думата “реформа”, но ако не се реформира административната система на България, след малко ще кажа какво по-точно, тогава тази програма ще започне да буксува и няма да даде необходимия ефект. Необходимият ефект е ясен – развитие на българската икономика, развитие на българското образование, развитие на българските иновации, изобщо развитие на цялото ни общество.
Министърът за контрол на европейските фондове беше много ясен, когато посочи, че ако България не промени административното си деление, ако областите не бъдат укрупнени на базата на европейските региони за планиране, Националната програма за развитие много трудно ще бъде приложена. Ето това е, което е изключително важно. Въпросът е, че аз не виждам в това Народно събрание абсолютно никаква политическа воля да се пристъпи към решаването на този въпрос. Днес сме 2011 г., 2013 г. чука на вратата. Ще дойде 2014 г. и вероятно през 2015 г., ако тази реформа не бъде извършена, няма как да бъде приложена Националната програма за развитие.
Моят призив към мнозинството, ако щете и към цялото народно представителство, е да се замислим много сериозно за това кои са инструментите за решаването на този проблем. Най-важният инструмент е Конституцията и Конституцията трябва да бъде изменена така, че да може да посрещне новото административно делене на страната или пък европейското административно делене на страната, и тази промяна да гарантира много по-голяма самостоятелност на регионите за планиране. Не искам да навлизам в повече подробности, но това се превръща в условие, без което не може да се иска развитието в рамките на “Европа 2020” и на Националната програма за развитие като неделима част от програмата “Европа 2020”.
Финансовите дисциплиниращи мерки, които напоследък станаха така актуални след кризата в Гърция, в Ирландия, заплахата за криза в Португалия и в Испания, са добре дошли. България има неудобството да бъде вързана за еврото и в същото време да не се ползва с подкрепата на Европейската централна банка. От тази гледна точка ние на практика търпим всички флуктуации на еврото, а в същото време нашата гъвкавост по отношение на бюджета, заради валутния борд, е много слаба. Ето това неудобство може да бъде преодоляно – веднъж, ако всички страни от Еврозоната проведат тази дисциплина, за която се говори в шест директиви или шест намерения за директиви на Европейския съюз, или ако се откаже от валутния борд, което струва ми се не влиза в главата на никой политик.
От тази гледна точка трябва да бъдем много предпазливи, когато приемаме тези мерки. Да, по принцип ние сме за дисциплината и ние от Синята коалиция одобряваме позицията, защитавана от българското правителство. В същото време обаче ни тревожи, че се оформя една група – Европа на 17-те, и една – Европа извън тези 17. Тази група започва да се превръща в проблем за България именно заради неудобната позиция, в която се намира – закачена за еврото и в същото време неползваща услугите на Европейската централна банка.
Струва ми се тук трябва да се замислим много сериозно каква политическа позиция ще заемем. Ще подкрепяме безусловно тази група на 17-те или заедно с Полша, заедно с Швеция, с Великобритания ще искаме да не се създава Европа на две скорости? Останем ли извън този клуб, знаете, че и политическите решения, които се взимат, се взимат преди всичко в Клуба на 17-те. Според мен това е опасност, която въобще не е засегната в доклада. Може би не му е тук мястото, но във всеки случай би трябвало да бъде тема на много широка дискусия.
Няколко думи за енергетиката.
Комисарят Йотинген днес казва, че трябва да се преразгледа проектът “Белене” в светлината на катастрофата в Япония. Аз мисля, че оттук трябва да тръгнем, когато наистина участваме в създаването на общата енергийна политика на Европейския съюз. Благодаря ви.
