Асен Агов, Дискусия за параметрите на бюджет 2011 (+ВИДЕО)

Водещ: Продължаваме с един разговор, посветен на бюджета, на бюджета между първо и второ четене. Знаете, че вчера, знаете от информационните ни емисии, че вчера на парламентарна бюджетна комисия бяха приети някои корекции в числата, в това, което мина на първо четене, и предстои след това, разбира се, да влезе и в пленарна зала. Става въпрос за увеличение на някои средства, примерно за образование с 40 милиона лева, с 10 милиона лева за разходи на Министерството на културата, 10 милиона лева допълнително за бюджет на Министерството на правосъдието, над 4 милиона лева за Комисията за финансов надзор. Отпаднаха някои предложения от страна на БСП, на „Синята коалиция“ за увеличаване на приходите в бюджета. В студиото сме с Валентин Николов от ГЕРБ, добро утро, здравейте. . .
Валентин Николов: Добро утро.
Водещ:. . .с Асен Агов от „Синята коалиция“, добро утро, с Корнелия Нинова от „Коалиция за България“, добро утро. . .
Корнелия Нинова: Добро утро.
Водещ:. . . и с Алиосман Имамов, извинявайте, от ДПС, добро утро и на вас.
Алиосман Имамов: Добро утро.
Водещ: Първо да ви питам – тези корекции на някои числа, има и други, аз не изредих всичко и като предложения, и като отпаднали варианти, променят ли нещо в самата философия на този бюджет, въобще има ли философия, защото пък от опозицията казват, че въобще няма философия, променя ли се нещо?
В. Николов: Ами, вижте, основно критиките в, ако си спомняте, на първо четене, когато се разглеждаше бюджета в зала, беше казано, че този бюджет е нереалистичен и силно надценен, особено приходната му част. Обаче с изненада, разбира се, откриваме, че сега, когато се разглежда на второ четене, почти всички партии, които не одобриха бюджета, искат повишаване на приходната част. Разбира се, тук трябва да бъда честен – ДПС бяха казали в зала, че няма да подкрепят увеличение на приходната част и наистина не подкрепиха такова увеличение на приходната част. Това се прави, разбира се, за да може да се осъществят различните политики на съответните партии във връзка с увеличаване на разходите в някои области, които те смятат за приоритетни за своята партия, но все таки, когато, знаете, е кризисен бюджетът и когато той се преструктурира, имам предвид, че вътрешното потребление е намаляло драстично, т.е. косвените данъци са намалели, се увеличава брутният вътрешен продукт на база износа, то тогава приходната част много по-бавно расте. Поради тая причина няма как да бъдем толкова оптимисти в приходната част, затова и 36 процента от брутния вътрешен продукт, най-ниско в Европа, пък и в света, е изземането на приходи от хората и бизнеса.
Водещ: Аз само за зрителите да уточня, че бяхме поканили всички парламентарни групи, от „Атака“ също обявиха, че ще участват, Павел Шопов беше техният представител, но разбрахме сутринта, че той има здравословни проблеми и нямат възможност „Атака“ да реагират с друг представител. Желая му бързо възстановяване. Променя ли се нещо в самия бюджет, в самата философия, в самите политики с корекцията на някои числа?
К. Нинова: Не се променя, няма философия на бюджета, аз не съм съгласна с колегата. Никога не сме казвали, че приходната част е завишена, напротив, казваме, че при ръста, който дават, че икономиката ще се развива с 3.6 процента нагоре, приходите, които очакват от този ръст, са по-малко по чисто математическо изчисление. Затова нашето предложение е да се предвидят в повече с 2 милиарда лева приходи. А приходи няма по две причини – защото контрабандата им е 40 процента, това са акцизните стоки, които внасят най-много данъци в бюджета, и те не се справят с контрабандата, и защото икономиката не работи, бизнесът не работи. А не работи, защото те миналата година убиха бизнеса, като спряха всички плащания на държавата и възстановяването на ДДС. В тези две посоки, ако се работи. . .
Водещ: Добре, при това положение тези 2 милиарда реалистична цифра ли е, това, което предлагате, това реалистично ли е, 2 милиарда, при тази констатация, която правите?
К. Нинова: Категорично, категорично, защото при 77 милиарда брутен вътрешен продукт да дават 23 милиарда лева приходи не е реалистично. Да сравним с 2008 г. – 69 милиарда брутен вътрешен продукт и 26 милиарда приходи, т.е. при по-малко произведено в България, повече приходи са събирани тогава. Защо е тази разлика, къде са тези пари се пита и отговорът е единствено – в сивия сектор.
Водещ: „Синята коалиция“ също иска, искаше, предложи повишаване на приходната част с друга цифра – 900 милиона, но също завишаване на приходите.
Асен Агов: Ще кажа следното. Ние имахме дълги дискусии в „Синята коалиция“, натежаваше в началото мнението, че са нереалистични приходите в бюджета, но в крайна сметка, след като се запознахме с всички числа от доклада и анализирахме предишни бюджети, стигнахме до извода, че има много силен резерв в този бюджет да се увеличат приходите от акцизи и от Данък добавена стойност. Защо казваме това? Защото е необходимо да се свали дефицитът. Ако с 900 милиона се увеличат приходите, ясно е, че с тази, с това число ще намалее дефицитът. Смятаме, че дефицитът трябва да намалее, защото в момента този дефицит се субсидира със заем, с дълг и всички ние ще плащаме лихвата по този дълг. Ние искаме да свалим лихвата за българското общество, за българските граждани, освен това искаме и да се повиши. . . да се намали по-скоро рискът на България, защото открихме с изненада, че България се нарежда преди Португалия, обърнете внимание, и преди Ирландия по степента на риска на своя кредит, на доверието във финансовите институции. От тази гледна точка според мен тази оздравителна политика е необходима – намаляване на дефицита, за да може да се стигне до това българските граждани да плащат по-малко, всички ние да плащаме по-малко. Накрая, накрая. . .
Водещ: Споменавате две държави, които са с негативни. . .
А. Агов: . . . понеже вашият въпрос, вашият въпрос е много интересен, защото ние смятаме, че това е консервативен бюджет и именно затова предлагаме повишение на приходите. Ние смятаме, за разлика от колегите от опозицията ние смятаме, че този бюджет ще даде възможност да се преизпълнят приходите и с това да се натрупат политически точки, обърнете внимание, политически точки, без обаче това да е заложено вътре, и България през цялото това време да храни от това недоверие, което има на международните пазари към нея.
Водещ: Политически точки – какво имате предвид, предизборната ситуация догодина, това ли е?
А. Агов: Да, съвсем естествено е. . .
Водещ: Затова се прави според вас.
А. Агов: Аз не казвам, че това е нещо неестествено. Винаги преди избори се правят такива неща. Но въпреки всичко, пак казвам, ние всички плащаме за това нещо. И такава политика, консервативна, политика без реформи, без необходимото оздравяване на цялото българско общество в крайна сметка дърпа страната назад.
Водещ: Да. Г-н Имамов, виждате ли приоритети, отпадна едно ваше предложение вчера, свързано и с тютюнопроизводителите, да.
А. Имамов: Да, отпаднаха няколко предложения. Аз ще започна с редложенията на ДПС. Те бяха свързани предимно с увеличение на средствата за земеделие, главно за тютюнопроизводителите с нови 116 милиона лева, за зърнопроизводителите и за животновъдите, както и увеличение на средствата за образование и за наука, по-специално за висшите учебни заведения. Това би дало някаква приоритетност на някои отрасли. За съжаление при това положение, след като бяха отхвърлени тези предложения, няма промяна в приоритетите на бюджета, въпреки че сега се случи нещо неочаквано – наистина на първо четене ние се върнахме с крачка назад по отношение на философията.
Водещ: Защо?
А. Имамов: На първо четене повечето от партиите, ако видите стенограмата, защитаваха идеята, че този бюджет е рисков, защото приходите са големи, неизпълними, това поставя под съмнение самия дефицит. Сега, както вие чухте, има известна промяна във философията и в тълкуването на бюджета, което доведе до много предложения, свързани с увеличаване на приходите. Нашите предложения не са насочени към увеличаване на приходите, напротив, те бяха изключително издържани от гледна точка на пазене, на съхранение на фискалната стабилност. Ние предложихме просто пренасочване на разходи, едно перо от издръжка, които да бъдат използвани за други изключително важни направления на нашата икономика. Ние оставаме на мнението, че този бюджет е рисков, въпреки че и при второ четене бяха предприети някои мерки, бих казал, не чак толкова големи, за увеличение на приходите, които увеличават риска за изпълнението на бюджета.
Водещ: Г-н Николов, могат ли да влязат повече пари в хазната, реалистично ли е това, което чувате като предложения? И освен това ви питам – сега, приоритет, има ли наистина приоритет или това просто са счетоводни операции, нали, взимане, даване, така, корекции някакви на числата, и каквото стане.
В. Николов: Аз само искам да кажа, че „Синята коалиция“ с това предложение за увеличение на приходите с 900 милиона, за да се намали дефицитът, де факто няма никакъв проблем, без да се залага в бюджета, ако се преизпълнят приходите, то дефицитът наистина ще намалее, защото разходите така или иначе са гласувани и те са законови.
К. Нинова: Трябва да се прави актуализация на бюджета.
В. Николов: Но, но искам да кажа следното нещо във връзка с г-жа Нинова, тя го знае, но все пак трябва да го обясня на зрителите. Ако внесем един телевизор за 100 лева и го продадем за 200 на вътрешния пазар, то от ДДС 20 процента, и от корпоративен данък 10 процента на тази част ще спечелим, т.е. бюджетът ще вземе 50 лева. Ако произведем един телевизор за 100 лева и го изнесем навън, то тогава ще спечелим само от корпоративен данък, ако го продадем за 200 лева навън, т.е. само 10 лева. Виждате каква е разликата само от един телевизор, т.е. 40 лева разлика. Затова е разликата и в приходната част в бюджета, защото в момента изнасяме стоки, брутният вътрешен продукт нараства точно заради износа. А преди те изземваха 40 процента именно. . . и над 40 процента, разбира се, именно защото. . . т.е. бюджетът изземваше поради факта, че се внасяха стоки от Китай, откъде ли не.
К. Нинова: Не е така, да. Не сме съгласни.
Водещ: Нека да отговори, защото има реплики. Да не стават дълги монолози, да.
В. Николов: Само искам да кажа, да, за политиките. Има политика в този бюджет и най-важната политика това е стабилността и запазване на данъците, и ненамаляване съответно на заплати и пенсии в страната.
Водещ: Не намаление, ама номинално нали? Защото реално. . .
В. Николов: Номинално, разбира се, първо, инфлацията е много малка – 3.2 процента.
К. Нинова: Десет процента.
В. Николов: Е, 10 процента, откъде ги взехте тези 10 процента.
К. Нинова: От НСИ, официалното за една година.
В. Николов: Ама, няма такова нещо. Ама, няма такова нещо.
А. Агов: Аз пак се връщам на това, което казах. Уважавам много експертизата на моя колега, но във всички случаи има проблем, защото, ако се увеличи тази приходна част, трябва да влезем да актуализираме бюджета, нали така? И трябва да. . . Това създава впечатление за нестабилност, т.е. основната теза на нашите колеги от ГЕРБ, че този бюджет носи стабилност, в крайна сметка, ако се преизпълнят приходите, ще доведе до допълнителна нестабилност, защото се оказва, че българското правителство е непредсказуемо в своите финансови разчети. А нещо, което най-много не се харесва сега при общата финансова политика в Европейския съюз.
Водещ: Предвиждате ли да има актуализация?
В. Николов: Не, категорично не предвиждаме. За разлика от миналата година, когато се предвиждаше и тя се реализира тази актуализация.
Водещ: Въобще не мислите в тази посока.
В. Николов: Абсолютно. Но искам да кажа друго. 2008 г. приходната част, вчера изнесоха данни НАП, и сега 2010, когато потреблението се е свило, мога да кажа, че сега приходната част е по-голяма от 2008 г., говоря от НАП.
Водещ: Да, г-жо Нинова.
К. Нинова: Да, аз не съм съгласна с колегата в няколко отношения. Първо, той казва, че залагат ръст само на основа на износ. Ако само на основа на износ правят 3.6 процента ръст, износът трябва да им стане 41 милиарда лева, което е абсурдно. Втората теза, с която не съм съгласна, а и той противоречи на Симеон Дянков. В мотивите на бюджета пише, че се залага на ръст и на развитие на икономиката, стимулирайки вътрешното потребление. Това им е основата. Как точно ще го стимулират, след като доходите реално намаляват заради инфлацията. Как точно ще го стимулират, след като бизнесът не работи и те не се разплащат с бизнеса. НСИ изнесе данни, че вътрешното потребление спада и доходите падат. Тоест имаме една декларация, която не е подкрепена с никакви мерки. Не съм съгласна, че не увеличават данъци. Лъжат, че не увеличават данъците. Миналата година увеличаваха акцизи, сега от 1 януари увеличаваме акциза на горивата, което ще доведе до поскъпване на всички стоки, увеличаваме акциза на тютюна, увеличи се ДДС-то от 7 на 9 процента за групи, вдигнаха промилите за местни данъци и такси от 2.5 на 4.5. Всичко това е увеличение на данъци.
Водещ: Осигуровката 1.8. Аз да добавя нещо към. . . опозицията.
К.Нинова: Да. Като се вдигат данъци и се вдигат цени, а падат доходи, това е намаляване на покупателната способност. Как ще стимулират потреблението, след като хората нямат пари и все повече и повече обедняват? Има противоречие в. . . Няма логика.
Водещ: Г-н Имамов иска нещо и после ще ви помоля вие да отговорите на резервите. . .
А. Имамов: Аз искам да потвърдя наистина това, което каза г-жа Нинова, защото основните проблеми на растежа в момента са ниското потребление и липсата на инвестиции, т.е. силният срив на инвестициите в България. И ако наистина в тази посока не се предприемат мерки, темпът на растеж, който е заложен, ще излезе изключително оптимистичен и голям. Понеже питахте за приоритетите, ние твърдяхме на първо четене, че основният приоритет в този бюджет е фискален. Тоест не е браншови, отраслов и т.н., не се казва този отрасъл развиваме, другият развиваме и т.н. Тук основната грижа е финансовата стабилност. Това е така. Наистина е така. Въпреки че не би трябвало да бъде така.
Водещ: А как трябва да бъде?
А. Имамов: Трябваше в този бюджет да има ясни приоритети, които да стимулират икономическото развитие. Това щеше да бъде гаранция, че ние много скоро ще излезем от кризата.
Водещ: Какво например. Някаква сфера ли да се стимулира за сметка на друга или какво, да се покаже, че нещо е по-приоритетно?
А. Имамов: Всички икономически дейности, които генерират брутен вътрешен продукт, трябваше да бъдат стимулирани с този бюджет. А забележете, на второ четене има много интересни текстове, които ще предизвикат сериозна дискусия в пленарна зала. Това са текстове, които буквално барикадират приходната част и дефицита, гарантират неговото на всяка цена изпълнение. Това са текстове, които намаляват, да речем, дълговото време, което влиза в така наречения дефицит на начислена основа, намаляват се възможностите и условията за дългове от страна на общините, там има неприятни тенденции. Което също е в посока на фискална стабилност на бюджета. Аз пак повтарям, това е бюджет, който осигурява едно спокойствие без никакви резки движения в тази изборна година.
Водещ: Спокойствие без резки движения. Г-н Николов, може би нещо. . . сега, всеки който ни гледа, си задава въпроса едно обикновено българско домакинство ще живее ли по-добре при изпълнение на този бюджет през следващата година. Бизнесът, човек, който ни гледа и има някакъв бизнес – ще бъде ли по-добра бизнес средата, ще има ли по-добри условия за бизнес при изпълнението на това, което е заложено. Какво ще кажете на тези хора?
В. Николов: Аз ще кажа следното: първо, че наистина г-н Имамов е прав, но ние трябва да създадем буфери и сигурност. Най-важната сигурност това е фискалната и финансова сигурност, разбира се. Защото знаете, че ако не спазим бюджетния дефицит под 3 процента на начислена основа, то тогава ни чака продължаване на процедурата срещу България във връзка със свръхдефицит. А относно това мога да кажа, че 2009 година е предвидена да бъде последната на намаляване на цифрите. Всички цифри, говоря макропоказатели, говоря в изражение на потреблението дори, се очаква да се повишават. Проблемът в потреблението наистина най-голямото е, че инвеститорът, най-големият инвеститор, това е държавата, е най-големият потребител, съответно държавата, за да не повишава данъците, намали всички свои разходи и това се отрази, разбира се, на всичките й показатели.
Водещ: На обикновено домакинство, на което са му замръзнали, ако е примерно в бюджетната сфера или пък са пенсионери, те са замръзнали. Хайде, вие не използвате този глагол. . .
В. Николов: Така е.
Водещ: . . . ама те доходите им са замръзнали?
В. Николов: Но понеже казаха, че ще увеличаваме данъците, всички данъци, които се увеличат в момента, са на база изискване на Европейския съюз. Знаят много добре.
К. Нинова: Категорично не е вярно това.
В. Николов: Всички акцизи, които повишаваме, на горивата са във връзка с минималните ставки, които трябва да. . .
К. Нинова: На тютюна, на цигирате и ДДС-то не е европейско изискване. Бъдете коректен.
В. Николов: Ами, извинявайте, ние повишихме на рязания тютюн акциза, и то само е изискване именно на асоциацията на тютюнопроизводители и на вносители на тютюн.
К. Нинова: Това не е Европейски съюз.
В. Николов: Не, не аз това казвам. . .
К. Нинова: Нито ДДС-то е Европейски съюз.
В. Николов: . . . изразняваме пазара с другите видове цигари, които са. . . имам предвид късовите цигари, които се продават на пазара. Поради тази причина аз мога да кажа, че акцизът не се повишава заради това, защото ГЕРБ иска да повишава данъците. Това категорично не е вярно.
Водещ: Г-н Агов, ще живее ли по-добре българинът при изпълнението на този бюджет?
А. Агов: Не. Няма да живее по-добре. Не го казвам, за да отчайвам хората преди Коледа. . .
Водещ: Не, не, реалистично да си говорим.
А. Агов: . . . а просто защото трябва сериозно да мислим как така да стегнем бюджетите си, че да можем да намалим разходи за, айде да кажем, за черешката на тортата, които преди това сме си позволявали. Но това се отнася за цялата страна. И когато казват, че намаляват правителствените разходи, вярно е, че капиталовите разходи като цяло намаляват. Намаляват субсидиите за общините, обаче най-голямата критика на „Синята коалиция“ е, че не там е пътят да се режат разходите. Например ние казваме: общините трябва да се реформират, няма да има по петима заместник-кметове, което е абсолютно правилно, нали така? Но в същото време увеличаваме разходите за държавната администрация. Ние сме на точно противоположната позиция и струва ми се, че нашите колеги от ГЕРБ вече тази касета за нашата позиция са я слушали много пъти. Но ние смятаме, че държавната администрация, разходите минават през сериозна реформа на държавната администрация, на административното деление на страната и противно на, така, бих казал, обикновеното политическо мислене, някои колеги смятат, че ако не правят реформи, ще имат повече дивиденти на изборите. Ние казваме следното: прави реформи и ще имаш повече дивиденти на изборите. Ще спечелиш по-добре изборите. Ще имаш повече кредит от хората, които наистина искат нещо да се промени в България. И понеже ме попитахте за българското семейство, българското семейство е убедено, че не може да продължава така. Тоест то е готово вътре в съзнанието си, че в страната трябва да бъде извършена дълбока реформа, за да може наистина от утре да си позволяваме онази черешка на тортата, с която започнах.
Водещ: Не трябва ли това да бъде все пак някаква цел – увеличаване на доходите? Увеличаване на доходите, за да може наистина да се усети от населението по някакъв начин?
В. Николов: Само секунда да кажа. Общинската администрация не е държавна администрация. Наистина са повишени спрямо 2008 година, където 190 милиона са дадени за. . . административна година. Сега са 216 милиона. Но наистина приходите на общините паднаха, собствените приходи поради тази причина са завишени именно в тази част. А трябва административен капацитет на общините, за да усвояват евросредствата.
Водещ: Като казвате общините, има ли двоен аршин там по отношение на това възможността. . .
В. Николов: Там има формула. . .
Водещ: . . . нали, държавата да вземе 400 милиона лева допълнително дълг, този за БДЖ, а пък в същото време общините, там за възможността да вземат допълнителни дългове, да бъде 15 процента, вместо 25 цяло и. . . 25 процента.
В. Николов: Аржентина фалира, знаете, именно заради общините.
А. Агов: Много е тежък дълговият проблем с общините. . .
А. Имамов: Ако позволите, увеличаването на доходите няма да се случи с този бюджет, това е съвършено ясно. Напротив. Напротив, ще има намаляване на доходите с темповете на инфлация. Ние предложихме известна корекция на пенсиите в това направление, естествено не беше прието.
Водещ: Ама, реалистично ли е в този момент, защото може да се каже – не е реалистично, няма възможност. Сега е криза.
А. Имамов: Какво занчи нереалистично, реалистично? Ние трябва да стимулираме потреблението, увеличаването на доходите е един от начините за стимулиране на потреблението на стоки от първа необходимост. Даже в момента тече една тенденция за увеличаване на инфлацията на тези стоки от първа необходимост, която аз лично препоръчвам на управляващите много внимателно да я анализират, защото тя може да доведе до много интересни изненади. Намаляват спестяванията на хората в банките, което означава, че те изтеглят последните си пари да ги харчат за стоки от първа необходимост.
Водещ: Тоест логиката е да се води политика към увеличаване на доходи, да се стимулира потреблението, това би трябвало да се прави в тази ситуация, така ви разбирам.
К. Нинова: Да, но това няма да се случи не само догодина, до 2013 г. са замразени доходите, а до 2013 г. постоянно ще растат цени, т.е. все повече ще се обезценяват доходите. Ако се приеме този бюджет на колегите от ГЕРБ, българите ще живеят по-зле. Има още време обаче да приемат някои от нашите предложения, които са разумни.
А. Агов: Дайте да разсъждаваме разумно обаче.
К. Нинова: Също увеличаване на пенсиите, увеличаване на минималната работна заплата, за да имат пари хората, за да потребяват.
В. Николов: Това. . . трябва да се увеличават приходите, много странно.
А. Агов: Сега, дайте да разсъждаваме. . .
К. Нинова: Защо да е странно? Инфлацията е 10 процента, по правило за индексиране на пенсиите поне 10 процента ги индексирайте.
В. Николов: И Овчаров, и Орешарски казаха, че са надценени приходите, вие казвате, че подценени, не мога да разбера сега.
К. Нинова: Не е вярно, че сме казали, че са надценени приходите.
А. Агов: Дайте. . . тук няма да се съглася категорично. . .
Водещ: Не е реалистично, така ли?
К. Нинова: Чуйте изказванията им в парламента, не манипулирайте.
А. Агов: . . . с тази заплаха за инфлацията. Аз се учудвам между другото откъде идва тази инфлация, след като потреблението е спаднало, т.е. търсенето е спаднало. И тук има съвсем нормална икономическа и финансова логика.
А. Имамов: Ами, фактът, че се учудвате, г-н Агов, също е проблем, защото, като нямаме ние обяснения на такива необичайни процеси. . .
А. Агов: Ама, да, но аз се боя, че ако. . . дайте да разсъждаваме логично. Ако наистина се задържи, ако наистина се задържи потреблението на ниско ниво, съвсем естествено. . . аз се боя от друго, не толкова от инфлацията, а от това, че може да започне дефлация, която е една от най-големите спънки в икономиката.
Водещ: От това се опасявате, от дефлация?
А. Имамов: Не, това е проблем на Съединените щати, но в България едва ли ще стане някога.
К. Нинова: Да, няма да дойде в България.
А. Агов: И в Япония, и в много други страни. България. . . моля ви се, моля ви се. Съвсем не сме далеч, когато гледам таблиците, сравнителните таблици на Европейския съюз и другите страни.
Водещ: Не, аз мисля, че хората повече ги притеснява, като си видят сега сметките за парното. Съжалявам, че, така, на толкова потребителско ниво, ама в крайна сметка за всеки човек това е важно. При положение че заплатата му е същата или хайде да приемем, че е същата, пенсията му е същата, а пък цените на парното. . .
А. Агов: Е, парното, парното е една от най-нереформираните системи в България.
Водещ: Съгласен съм, съгласен съм, но така или иначе е проблем за този, който трябва да го плаща.
А. Имамов: Вижте, по-голям проблем е безработицата.
А. Агов: И ние плащаме. . . ето, парното е много хубав пример. Ето как една система, която е абсолютно неефикасна. . .
Водещ: Трябва да си я плащаме и продължаваме.
А. Агов: . . . и ние плащаме, ние плащаме огромни загуби, когато ползваме парното, наистина на енергия, ето как всички български граждани плащат повече за една нереформирана система. Много хубав пример дадохте.
В. Николов: Ирландия намаля заплатите на служителите с до 40 процента. Запазването на равнищата в България според мен е успех.
А. Имамов: Вижте, не бива, не бива да се сравняваме с Ирландия, защото там нещата са други. Наистина. . .
К. Нинова: . . . не говориме за друг фактор – безработицата. Безработицата расте, нови сто хиляди безработни.
А. Имамов: Проблемът с безработицата е много по-голям, отколкото евентуалната инфлация.
А. Агов: Същият балон, същият балон на недвижимите имоти в Ирландия, само че в по-голяма степен, както беше в България, един кредитиран мехур, който се спука и в крайна сметка доведе до всичко това, което виждаме днес.
Водещ: Само нещо искам да ви попитам, защото за мен не стана ясно. В крайна сметка резервът на здравната каса ще влезе ли в общия фискален резерв, ще може ли да се ползва, тези 1 милиард и 400 милиона, които ще станат повече?
В. Николов: Това е предложение, което дава голяма гъвкавост на правителството във връзка с вземането на заеми. И мисля, че по този начин лихвите във връзка с. . .
Водещ: Гъвкавост в какво? Че може да се използва за друго или?
В. Николов: Не, дава по-голяма сигурност и гъвкавост на правителството, за да вземе. . .
К. Нинова: Да се гарантират заеми.
В. Николов: . . . тоест да финансира дефицита междувременно и съответно да го връща в края на годината. . .
Водещ: Как изглежда това. . .
А. Имамов: Това е част от барикадата, за която говорих. Това е допълнителна подкрепа на евентуалния риск от дефицит, т.е. всичко, което сега е събрано за здраве и е отишло в така наречения голям резерв, престава да бъде за здраве.
В. Николов: Той си остава в големия резерв.
К. Нинова: Но няма да се използва за здраве.
А. Имамов: Той ще бъде използван за републиканския. . .
В. Николов: Той си остава в големия резерв. Искам да уточня. . .
К. Нинова: Вноските, събрани за здраве, трябва да се разходват за здраве. Те искат да ги използват за други нещо, което е противозаконно, да не говорим, че не е правилно и морално.
Водещ: Разбирам. Г-н Агов, на второ четене „Синята коалиция“ как ще гласува, ще се въздържи ли?
А. Агов: Ние имаме ясна позиция. Значи. . .
Водещ: Тя не се променя, така ли?
А. Агов: Не, не се променя. Ще се въздържим точно за да дадем ясен сигнал за нашите различия в политиките, които се съдържат или не се съдържат в този бюджет.
Водещ: Добре, благодаря ви. Това, общо взето, няма голямо значение за вас, така разбирам, защото имате достатъчно гласове, с които бюджетът ще мине на второ четене.
В. Николов: Не, всяко предложение има значение за нас, но когато е принципно, а когато е популистко, като увеличаване на приходи, сега, извинявайте, но. . .
Водещ: Смята се, че е популизъм това, което. . .
А. Агов: Последните сме, последните сме, които се занимаваме с популизъм.
К. Нинова: За съжаление ще има значение за всички българи.
В. Николов: Не, не говоря за вас. . .
Водещ: Благодаря ви много за този разговор. Предстои гласуване на второ четене на бюджета, още възможности да продължим да следим тази тема

БНТ, „Денят започва“, стенограма БТА