Асен Агов: В ръцете на премиера е да отзове всички действащи посланици-сътрудници на ДС

Г-н Агов, изненада ли е принадлежността към Държавна сигурност на почти половината ни представители на висши дипломатически постове в чужбина, на посланиците ни в последните 21 години?

И не само. Но в този период отпреди 90-та г. е съвсем естествено да бъде така. Номенклатурата е изпращала своите деца в привилегированата дипломатическа служба. И вторите и третите имена, които виждам, са имена на деца на видни комунистически функционери. Това не е изненада. Изненада е това, че България не намери сили в тези 20 години да реши своя проблем. И ставайки член на ЕС, на атлантическата общност, България на практика е ненадежден съюзник. Защото и днес в ключови съюзнически държави – като Германия, Обединеното кралство, като Турция , като Япония, която е много близка до Атлантическия съюз и е част от свободния свят, са хора, свързани с Държавна сигурност.

Дори сърцето на Европейския съюз – Брюксел, е било заето от човек на ДС от наша страна.

Да, в Брюксел също. Също съюзническа държава. Смятам, че министър-председателят незабавно трябва да предприеме действия за отзоваването на тези хора тутакси от посланическите им постове. Дипломатическата служба, особено сега, в навечерието на приемане на Стратегията за национална сигурност, трябва да се освободи от тежестта на комунистическото минало. Защото тези хора са работили в рамките на комунистическите репресивни служби срещу сегашните ни съюзници. Това е недопустимо. Това изгражда недоверие, а от недоверието страдаме всички българи.

И все пак как е допуснато такова окопаване на тази репресивна машина в дипломацията? Не е ли било нормално посланиците да бъдат проверени?

Знаете лъкатушенията на законите, защото има няколко закона за досиетата и едва под натиска на ЕК преди приемането ни в ЕС се стигна до последния закон. Има един морален въпрос обаче – зад всичките имена – на агенти, сътрудници, офицери на ДС, се крият имената на техните вербовчици, които са най-морално осъдими.

При някои от посланиците са публикувани имената на вербувалите ги…

Да, но те остават незасегнати от вниманието на публиката. Тези, които са дирижирали, изпълнявали, шантажирали, притискали хората. Защото има и притискани хора в този списък. Особено някои дипломатически служители, които са били назначени след 90-та година. На тях никой не търси отговорност. Тоест въпросът отново стои недовършен. Но сега в ръцете на министър-председателя е да реши да отзове всички онези, които в момента са действащи посланици и които рушат доверието към България като надежден съюзник в Европейския съюз и НАТО.

Въпросът се усложнява, когато се премери авторитета, защото сред тези хора има уважавани дипломати.

Тук не става въпрос за уважение или неуважение. Става въпрос за служба. И то за съзнателна служба в полза на онези, които са враждували с нашите съюзници.

А това означава ли, че и липсата на кадри е задържала тези хора на постовете им?

Не. Защото ако добре си спомняме, когато се приемаше последният закон за разкриване на архивите на репресивните служби на комунистическия режим, се правеха огромни усилия да бъдат скрити имена на дипломати. Това бяха усилия на Татяна Дончева, на Румен Петков, на други дейци на БСП, когато тя беше в мнозинство. Трябва да се отиде докрай в този процес, за да се изгради ново доверие между съюзниците и България.

Дори прави впечатление, че някои от осветлените дипломати са заемали посланически места едно след друго, преназначавани са като особено ценни кадри.

Разбира се, можем да кажем, че преди да задействат реално законите, всъщност преди да задейства последният закон, са били вързани ръцете и на министър-председателя и на министъра да решат този въпрос именно поради законодателни пропуски. Никой, включително и ние при нашето управление, не трябва да се оправдаваме с това, не се стигна докрай. Но във всички случаи сега е моментът това да бъде извършено.

Всичко това, което излезе на показ, означава ли, че ДС продължава да управлява външната ни политика?

Колебливостта на външната ни политика в цели периоди, всъщност в по-дългите периоди на тези 20 години може да се обясни с това. С лоялностите към бившия режим, към бивши служби, към бивши сътрудници от други страни от комунистическия лагер. Ето с това можем да си обясним защо България лъкатушеше и нямаше ясна линия, да кажем така, както Чехия или Полша имаха ясна линия.

Синята коалиция няма ли да реагира на изнесените факти, няма ли да предприемете нещо като демократи?

Замисляме с колегата Димо Гяуров, който е член на Комисията по външна политика и отбрана, да внесем поправка в Закона за дипломатическата служба, с която да изключим възможността да се изпращат посланици, които са служили на Държавна сигурност.

www.vsekiden.com, интервю на Валерия Йонкова