Асен Агов: Въпросът с обезщетенията за тракийските българи не би могъл да бъде обсъждан в състояние на враждебност и изостряне на отношенията с Турция

Илияна Йотова, евродепутат от БСП, Асен Агов от ДСБ, Десислав Чуколов, зам.-председател на „Атака“

Водещ: Продължаваме с ексклузив в студиото, драги слушатели. Илияна Йотова, евродепутат от БСП, Асен Агов, който е член на Парламентарната комисия по европейските въпроси и депутат от ДСБ, Десислав Чуколов, зам.-председател на партия „Атака“. Можем да кажем, че тема от седмицата представлява възгледът на партиите за това, как да бъдат коригирани, ако трябва, българо-турските отношения. Поводът е дипломатическото усложнение, получено от изказването на министъра без портфейл Божидар Димитров. Разбира се, доколкото това представлява начин на мислене, на който се позовава г-н Димитров, любопитно е какъв е вашият прочит, г-жо Йотова, на тази преценка, на тази визия в Европейския парламент около бъдещето на Турция.
Илияна Йотова: Добро утро, г-жо Маринкова, на вас и слушателите на „Неделя 150“. Сигурно ще мога да ви дам малко по-конкретен отговор след една седмица, когато видя какъв ще бъде отзвукът на тези думи в Европейския парламент, тъй като нашата сесия започва буквално в понеделник. Това, което длъжни сме обаче, струва ми се, да квалифицираме с днешна дата, много колеги говорят за тежък дипломатически гаф. Да, действително, това е един сериозен външнополитически проблем, който с доста непредпазливото си изказване г-н Божидар Димитров създаде, особено в навечерието на предстоящо официално посещение в Турция на премиер-министъра. Разбира се, бързам веднага да кажа, че аз лично се съмнявам и бих споделила пред вас още една версия – дали това изказване е продиктувано само от някакви мисли на г-н Димитров като историк, като човек, който действително познава много добре този проблем, непосредствено изказани в едно студио, или това все пак не е било обсъждано на някакво ниво в правителството. Разбира се, имам косвени наблюдения по този въпрос от това, което излиза най-вече в медиите, тъй като няма по какъв друг начин да бъдем информирани. Но самото заявление на един човек от пресцентъра на г-н Димитров, който същия ден беше обявил пред европейските медии, че това е въпрос на правителствена политика, тези едва ли са случайни и едва ли са продиктувани от неграмотност на въпросния чиновник. Някак си много бързо правителството уволни този човек, скри го от медиите, без да му даде възможност да каже нищо в своя защита. Но в крайна сметка каквито и да са обстоятелствата около това изказване на г-н Димитров, смятам, че оттук нататък ще имаме проблеми, и то не защото този проблем с обезщетенията на тези хора трябва да бъде забравен от страна на българската държава, а защото просто не се прави така и защото оттук нататък блокира един друг тип усилия – усилията на дипломацията, които според мен могат да доведат до по-сериозни резултати.
Водещ: Г-н Чуколов, до каква степен в програмата на вашата партия продължават, разбира се да присъстват тези обещания за обезщетяването на българите, които са имали такива корени в Тракия, но дали вие преразглеждате в този момент вашата позиция, ако се има предвид тази критична точка, в която беше доведена полемиката по този въпрос?
Десислав Чуколов: Не, по никакъв начин не преразглеждаме нашата позиция. Наистина това обезщетение, тези 20 милиарда, които Турция ни дължи, те са в нашата програма – че ние като политическа сила ще работим за връщането на тези задължения на Република Турция към България. Така, като гледам как се развива дискусията по този въпрос, искам да кажа следното – не трябва да се фокусираме, не трябва самите ние в България да казваме: „това е един тежък гаф, тежък дипломатически гаф, недопустимо“ и т.н. Всички представители, които сме тук, от политически сили, нашите политически сили, смея да твърдя, че всички български политически сили има консенсус, че това задължение на Турция по Ангорския договор към България трябва да бъде върнато на България. Не съм чул досега, освен ДПС, естествено, някоя друга политическа сила, която да каже – не, не трябва да се върне това, трябва да забравим, трябва да ги оставим тези 20 милиарда да си стоят там. Всяка политическа сила иска да се намери разрешение на този въпрос, за да продължат нормалните връзки между България и Турция, на една нормална основа да бъдат поставени. Те и сега са нормални, но просто трябва да се разреши този въпрос. Не трябва така да се казва, че това е един тежък гаф, защото това ще доведе впоследствие до една позиция просто тази тема да не бъде повдигана. Има от предното правителство стартирана такава процедура да се събират документи на тракийските българи и да се подготвят за дипломатически преговори по този въпрос, което е правилна позиция. Тук в същото време трябва да направим едно разграничение. Това са две различни теми – приемането на Турция в ЕС и обезщетението на тези 20 милиарда долара. Защото, знаете, приемането на Турция е един дълъг процес, който няма да стане в мандата на това правителство, а реални преговори, които и предното правителство започна по някакъв начин, но това правителство може да направи наистина едни преговори, които да доведат до това обезщетение, до разрешаването а този въпрос. Смесването на двете теми, още повече, имайки се предвид, пак повтарям, че приемането на Турция няма да стане в този мандат на българското правителство, и поставянето на едно такова условие точно сега наистина може би не е най-удачното и тази реакция, която последва от премиера, аз я тълкувам като една несъгласуваност. То това беше и мнението на г-н Димитров и на г-н Борисов – едно несъгласуване. Съгласете се, че когато един министър прави нещо, без да го е съгласувал с колегата си външен министър или с министър-председателя, би последвала една такава реакция, която до някаква степен е разбираема за нас. Трябва да се работи за връщането на тези 20 милиарда долара. Знаете, на изминалите евроизбори ние от „Атака“ поставихме и темата „за“ или „против“ членството на Турция в ЕС. Много европейски гласове на евролидери имаше в тази посока – че Турция не трябва да бъде приемана в ЕС – тук ще спомена Ангела Меркел, Никола Саркози, той се е изказвал в тази посока. Имаше изказване и на Ханс-Герд Пьотеринг, бившият председател на Европейския парламент. Това, което ние от „Атака“ казваме, е, че трябва да се гледа спокойно на тези неща и не трябва да се напрягат отношенията до степен, в която вече не могат да се водят нормални преговори. Да направим тези преговори ясно и разумно. Нашата основна цел е да се върнат тези 20 милиарда. Когато Турция евентуално покрие критериите, които Европа поставя пред нея за приемане в ЕС, което аз силно съм скептичен към този въпрос, но Турция, ако ги покрие тези неща, тогава, ако не се изяснят тези неща, може да се говори по този въпрос, за налагане на вето и т.н.
Водещ: Г-н Агов, до каква степен България е в състояние да излъчи категорична позиция по отношение на присъединяването на Република Турция към ЕС и това може ли да стане на базата на консенсус в българските политически среди?
Асен Агов: Във всички случаи не може да стане дискусия или обсъждане на този въпрос в състояние на враждебност и изостряне на отношенията. Няма как това нещо да се случи. Необходими са прагматични отношения с Турция, отношения на диалог, които да позволят всичките тези въпроси, за които стана вече дума, включително и 20-те милиарда, на масата за преговори. И да се види кое е възможно и кое не е възможно да се постигне. Във всички случаи обаче ние имаме ясна позиция за това, че Турция се меси във вътрешните работи на България по един абсолютно недопустим начин. Тя се намеси с логистичната и бих казал политическа подкрепа, която даде на гласувалите в Турция на предишните избори. Това е нещо, което е нетърпимо. Свидетелите на гласуването казват, че в Одрин например, директно от обществените високоговорители са били призовавани хората на турски да гласуват. Това изкривява политическата реалност в България. Това създава много силно настроение на хората срещу това, че изкривената политическа реалност компрометира демокрацията в България. Тези въпроси не могат да стоят настрани от бъдещото членство на Турция в Европейския съюз. Няма как Турция да протежира партия в България ако иска да бъде член на световната свободна общност и на световната демократична общност. Впрочем мои приятели, колеги в Германия се оплакват, че по същия начин в Германия сред турските емигранти се прави пропаганда от турски политици за кого да гласуват в германските избори. Това са неща, които много дразнят хората. И Турция трябва, в интерес на Турция, да се замисли дали трябва да продължава с тази практика. Няма никакво съмнение, че въпросът за тракийските бежанци и историческата несправедливост спрямо тракийските бежанци, може винаги да бъде повдигнат тогава, когато не виждаме разбиране от страна на Турция по останалите въпроси, за които говорим досега.
Илияна Йотова: За съжаление Конституционният съд още не се е произнесъл по тази проверка, по този доклад, който очакваме от него.
Асен Агов: Но фактите са налице. Имаше комисия в Парламента, която разследва резултатите от изборите. И тази комисия недвусмислено посочи какво се е извършвало там. Тя също така констатира в най-мекия израз безучастието на българските власти и на българските дипломатически служби, да се изразя по-деликатно, в констатирането на нарушенията. Няма как всичкото това да не бъде част от една много по-широка дискусия за бъдещето на Турция в Европейския съюз. Или ще играем по общи правила, или тогава трябва да признаем открито, включително и Анкара да признае, че ние живеем в два различни свята.
Десислав Чуколов: Така, г-н Агов, влизаме в дискусията дали Турция има място в Европа или не. Това е ясна позиция, която от Атака също сме изразявали много пъти. Що се отнася до тази комисия, която беше сформирана в Парламента, да така е. Тези констатации, които направи комисията, просто са драстични. И тук е моментът да кажем, че сега, в предстоящата сесия, Народното събрание трябва да приеме изборно законодателство, изборен кодекс, както го наричаме.
Асен Агов: Дай Боже. Дай Боже да стане това.
Десислав Чуколов: Трябва да го направим това. И в този изборен кодекс, просто така да бъде направен, че подобни явления, които се случваха досега, просто да не се получават повече. Ако трябва да влезем в тази дискусия дали Турция има място в Европа или не, наистина това е един въпрос, който…
Асен Агов: То зависи само от Турция, не зависи от нас.
Десислав Чуколов: Зависи от Турция. И от нас зависи защото, в крайна сметка, това трябва да се знае, България има право на вето за това членство. Гърция например, е ясна позицията на Гърция, че в един определен момент би го използвала това вето. Тук става въпрос наистина за отношения между две държави, които първо трябва да си решат нещата на полето на дипломацията, след това да се стига до такива мерки. Аз вярвам, че можем да го направим това. Въпросът, върху който трябва да се фокусираме е тези 20 милиарда и изплащането на тези 20 милиарда да не бъде обвързвано пък от турска страна, те да кажат: добре, ние ще ги изплатим, но вие ни обещайте подкрепа. Също това не трябва да се прави така.
Водещ: Вие, г-н Чуколов, предполагам познавате точния цитат от анализа за състоянието на Турция, за развитието на Турция от преди две години.
Десислав Чуколов: В този доклад се препоръчва да бъдат водени такива разговори в посока уреждането на този проблем с Ангорския договор.
Илияна Йотова: Аз мога да го припомня на г-н Чуколов защото, все пак нека да кажем на нашите слушатели, че г-н Чуколов беше колега в Европейския парламент точно когато се разглеждаше въпросната резолюция на Европейския парламент и която аз нямам спомен някой от останалите политически представители в България да се присъедини към поправките, които внесоха тогава евродепутатите от БСП Евгени Кирилов и Маруся Любчева точно по отношение на доклада за разширяването на Турция. Тъй като това е един текст, който, уверявам ви като свидетел, беше плод на много сериозни разговори и на много сериозно лобиране в най-добрия смисъл на думата, докато въобще бъде записан в тази резолюция. Аз все пак искам да ви го цитирам точно защото е важно да се припомнят такива текстове. В духа на добрите междусъседски отношения, Европейският парламент призовава турските власти да засилят диалога по всички висящи двустранни въпроси, например по въпроса за континенталния шелф на Егейско море и с България, например по въпроса за правото на собственост на българските тракийски бежанци. Този текст, който на пръв поглед може да ви изглежда много формален, е плод действително на един много сериозен труд докато въобще бъде записан, тъй като, сега няма какво да се лъжем, нали разбирате, че на останалите 26 страни едва ли толкова им е, първо са информирани по този проблем и второ – той представлява такава важност за тях. Между другото, от 2009 година по отношение доклада за разширяването на Турция, този текст вече липсва. Това също искам да подчертая. И още нещо. Аз искам да тръгна от думите на г-н Агов, че каквото и да се решава, ние всички бихме се радвали да се решат нещата в една атмосфера, различна от тази на враждебност и конфронтация, особено с една съседна държава. Някак си, г-жо Маринкова, много се натрупаха нещата преди посещението на г-н Борисов в Турция и аз не бих искала да бъда на мястото на премиер-министъра. Да, нямаме все още решение на Конституционния съд за това как са изглеждали изборите в Турция. Едва ли този отговор той ще получи преди посещението, макар че предполагам ще бъде упражнен и известен натиск в това отношение. На второ място имаме един уволнен посланик, който така и българското общество не беше информирано за достатъчно сериозните мотиви в това отношение. На трето място една изцепка по отношение новините на турски език. Между другото, вчера г-н Димитров потвърди тази новина и аз се питам кой точно командва „бащина дружина“ в момента в правителството. Защото чух, че един от най-големите проблеми, които г-н Борисов е имал през тия 6 месеца, това беше своеобразният му анализ в навечерието на новата година, е било точно гафа по отношение на новините на турски език. Г-жа външният министър и, надявам се, бъдещ еврокомисар каза, че искането за референдум е една „смешна история“, мисля че цитирам дословно. Вчера обаче министър Димитров отново потвърди това, че тези новини трябва да бъдат премахнати. Разбира се, направи го по един доста наивен начин, тъй като не може този проблем да се реши с един разговор с г-жа Пръмова, тъй като най-малкото трябва да се знае, че този текст фигурира в закона. И ето ги моите колеги пред мен, които ако искат нещо да реализират, трябва първо да оправят закона. И на следващо място това, което струва ми се също е важно, за съжаление всички тези външнополитически гафове се случват точно в навечерието на изслушването на българския еврокомисар във вторник. И аз съм убедена, че това също ще има своето отражение. Още само позволете ми едно изречение. В интерес на истината за първи път от 1989 г. насам, създаването на такава двустранна комисия с Турция за решаването на и други нерешени въпроси между двете страни, имам предвид България и Турция, беше създадена по инициатива на президента Георги Първанов след негово посещение в Анкара, след това беше създадена през 2008 г. от правителството на Тройната коалиция и за първи път, забележете, в архива започнаха да се събират тези документи. Защото сме длъжни да припомним на нашите слушатели, че неведнъж Турция е поставяла нещата така: добре почваме разговорите за компенсациите и за обезщетенията, дайте документи. За първи път в агенция Държавен архив започнаха да се събират от хората тези документи. Е, разбира се, за награда на този огромен труд, който беше свършен и на тези буквално хвърчащи листчета, за което се говори, ако не се лъжа и за 35 вида валути не знам на колко езика, разбира се шефът на тази агенция беше уволнен по политически причини, но това е да речем друг въпрос. Така че редно е да се знаят всички тези усилия, които са направени. Аз съжалявам, че точно един компетентен и според мен, информиран човек като Божидар Димитров, не си е прочел домашното.
Водещ: Сега, доколкото вие споменавате тази процедура, която предстои – изслушването на българския кандидат за еврокомисар г-жа Румяна Желева идната седмица, в какъв смисъл смятате, че това може да й причини некомфортно положение?
Илияна Йотова: Знаете ли, Румяна Желева ще бъде изправена пред близо 3-часово изслушване. Всеки един евродепутат има правото да зададе какъвто иска въпрос. Такъв какъвто той е прочел, да речем, в европейските медии, направило му е впечатление. Все пак, нека да не забравяме, г-жа Желева идва като представител на управляващата партия в момента в България. Така че и в това отношение тя трябва да носи отговорност за всяка една стъпка на правителството. Искам да ви припомня само, че когато за първи път се получи едно изслушване на г-жа Аштън, която е върховен представител за външната политика, не й бяха спестени никакви въпроси, дори доста лични и политически, за миналото й, свързани с биографията й и такива, които касаят в момента политическата ситуация във Великобритания. Така че, бъдете сигурна, има хора, които сериозно следят онова, което се случва в страните-членки в момента и всякакви въпроси към комисарите са на дневен ред. Още повече, забравих само да ви кажа, че за съжаление по доста не премислената пресконференция, която премиерът даде заедно с лидера на Атака г-н Волен Сидеров по отношение референдума за новините на турски език, този месец – след една седмица, тази тема ще присъства по т.нар. „процедура по спешност“ за защита на човешките права в пленарната сесия в Страсбург на Европейския парламент. Искам само да внеса една яснота, с едно изречение да ви кажа, че такава тема за нарушаване на човешки права, обикновено тази процедура се включва за страни от третия свят. България все пак е страна-член на Европейския съюз.
Водещ: Един от евродепутатите от ДПС направи това сигнализиране.
Илияна Йотова: Не, той не само това, той човекът нищо не е направил, той си зададе един парламентарен въпрос към г-н Орбан, който е еврокомисар по многоезичието, нали румънския колега. И оттам нататък всъщност самите евродепутати бяха сигнализирани и прочетоха информацията, която се появява и в европейските и в българските медии. Между другото, на председателския съвет на Европейския парламент, включването на тази тема беше подкрепено и от либерали, и от социалисти, от Зелената партия. Така че така или иначе тя ще фигурира.
Водещ: Защо това да има такова голямо значение за Румяна Желева? Вярно, в битността й на външен министър, от гледна точка на положението, в което се изясняват доста междусъседски спорове между различните държави. Това не е необичайно, това е доста, как да кажа, типично за историята на Европа. Защо това да представлява чак такъв проблем за положението на Желева?
Илияна Йотова: Защото европейските институции не обичат да бъдат инструмент за решаването на двустранни отношения. Затова, г-жо Маринкова.
Десислав Чуколов: Но все пак двустранните отношения трябва да бъдат разрешавани. Що се отнася до новините на турски, тази дискусия, която в Европейския парламент предстои, вие много добре знаете, че падането на новините на турски по националната телевизия, по никакъв начин не нарушава рамковата конвенция например, по никакъв начин…
Водещ: Освен ако се излъчат по друго средство на националната телевизия. Да кажем по регионална програма или втора програма.
Десислав Чуколов: Ако частните телевизии имат право да правят това. В Разград например има една телевизия, която се казва „Лудогорие“, която две трети от програмата е на турски език. И тук точно ДПС отново се показаха, че те, за което спомена и г-н Агов, те са просто пета колона на Анкара. Те са хора, които обслужват турските национални интереси, не българските. Те не се посвеняват да опитат да направят един такъв скандал в Европейския парламент и да се представят нещата по един неверен начин как стоят в България – едва ли не да излезем като държава от Третия свят, за което и г-жа Йотова каза. Изключително некоректна позиция и тук всички български евродепутати според мен трябва да се държат като български евродепутати и да защитят България в този случай. Не е отнето това право на гражданите, които говорят на турски език и които искат да получават информация на турски език, както е записано в рамковата конвенция. Не трябва да се прави тук от мухата слон, просто тези новини на турски език наистина трябва да паднат от националната телевизия и аз вярвам, че това ще се случи.
Водещ: Сега обаче обсъждаме как биха се държали българските евродепутати от гледна точка на изслушването на министър Желева. Мисля, че във вашите среди сигурно има някакво общо решение, г-жо Йотова?
Илияна Йотова: Има, разбира се. Г-жа Желева ще бъде изслушвана в Комисията по развитие заедно с един неин колега, който става еврокомисар по развитието и който беше досега еврокомисар по енергетиката. Вижте, за съжаление, нито една от политическите партии, представени в Европейския парламент, говоря за българските партии, няма свой титулярен представител в тази комисия. Просто така се случи в разпределението в началото.
Асен Агов: А не може ли по правилника да участва всеки депутат?
Илияна Йотова: Може, точно това правим. Взехте ми буквално думата, г-н Агов – могат да участват и могат да задават въпроси. Ако питате за моето лично становище, г-жо Маринкова, аз много се надявам изслушването на г-жа Желева да не стане една балканска сергия, изчистване отново на вътрешнополитически спорове, не дай си Боже, нападки, решаването на някакви такива дребнави, как да кажа, конфликти, продиктувани от български адрес, а действително да направим всичко възможно българският еврокомисар да се представи достойно. Това е за България, това не е за ГЕРБ, нито за г-жа Желева. И аз много се надявам, че тази дискусия действително ще протече по същество. Знаете ли, не е добър ресорът, няма какво да спорим по този въпрос. Изясниха се нещата много отдавна, не искам да се връщам към тази тема. Но това в никакъв случай не означава, че изслушването й по съдържание ще бъде леко, защото, тъй като това е един нов ресор, ужасно неустановен, той е бил една малка част от друг ресор, който сега е разделен буквално на три части, към г-жа Желева ще има много въпроси, които са свързани с организацията на хуманитарната помощ, отношенията и координацията между различните европейски страни, за отношенията с неправителствения сектор, който до този момент голяма част от тези неща е изпълнявал, с военните среди и законодателство в съответните държави-членки, които са буквално обвързани в това отношение и т.н. Така че аз много се надявам тя действително добре да се е подготвила по съдържание. Разбира се, след това изслушване ще има един гратисен период до гласуването – гласуването знаете, че става ан блок, на целия състав на Европейската комисия, който ако има някакви съмнения, все още неполучени отговори от страна на еврокомисарите, тези спорни въпроси да бъдат изчистени и аз в никакъв случай не искам България да бъде записана в онзи черен списък на върнати номинации или най-малкото на сменени ресори, тъй като печалният опит на Румъния от предишния избор на еврокомисари е достатъчен сигнал за всички нас. Надявам се, че и през този период до ваканцията г-жа Желева е отговорила на всички онези въпроси, които по един или друг начин й бяха зададени чрез българската и чрез европейската преса. Искам това изслушване действително да се получи добре. Това е най-важното за нас.
Водещ: Г-н Агов, какво мислите вие?
Асен Агов: Ние подкрепяме кандидатурата на г-жа Желева за тази комисарска позиция и веднага бих се подписал с две ръце под всичко това, което каза Илияна Йотова. Само че истината е другаде – от България тръгнаха всичките тези слухове и интриги, които прехвърлиха от съществената част, която е съдържанието на тази нова позиция, към някакви личностни качества или не качества и т.н. – нещо, което особено изнервя. И помагачите на всичките тези слухове на практика обезсмислят наистина това, България да се представи добре. България е оплескана чрез слухове, интриги личностни, които са вътрешнополитически. И аз се боя, че онова, което вие нарекохте „балканска селяния“…
Илияна Йотова: Сергия.
Асен Агов: … „сергия“, вече се е случило, просто се е случило. Просто аз чувам кой, какво, кого клепа в Брюксел в Европейския парламент.
Водещ: Кажете го, г-н Агов, да го чуем всички.
Асен Агов: Не, няма да го кажа, защото не съм клюкар.
Илияна Йотова: Така анонимно се говори непрекъснато.
Асен Агов: Не съм клюкарка, но клюкарките ходят и каканижат в Брюксел. И всичкото това нещо вреди на страната ни.
Водещ: Сега въпрос към г-н Асен Агов, доколкото всички въпроси, свързани с престъпността, с отговора на полицейските среди или на правителството, на инвазията от престъпност отекват в Европа…
Илияна Йотова: Г-жо Маринкова…
Водещ:…бих искала да попитам, само за секунда, ще продължите, разбира се, дали това убийство, показният разстрел на Боби Цанков не влияе ли по някакъв начин на деликатното положение, в което е България в настоящия момент, включително около процедурата на изслушване на Румяна Желева? По отношение на доста значимите оценки, които бяха репродуцирани заради показния разстрел на Цанков, би трябвало да кажем, че дори и днес, цитат от новините – висш представител от ООН е призовал българското правителство да открие убийците. „Очевидно изглежда, че той се е превърнал в мишена заради разкриването на информация за престъпни действия“, е заявила от своя страна г-жа Бокова, генералният директор на ЮНЕСКО, на страницата на ООН. Тя казва още, че такова нагло нападение излага на опасност свободата на изразяване на медиите. Ето че, разбира се, тези думи на г-жа Бокова пък отиват в една друга посока, защото тя говори за права на демократичното общество, но в България възгледът за това, дали той е журналист, е по-друг. Вие какво мислите, има ли нещо, което представлява дълбоко психологическо от гледна точка на взаимоотношенията с престъпността?
Асен Агов: Аз не съм психолог, за да анализирам психологическата част на този въпрос, но ще кажа само, че подобни реакции са смешни, защото покойният Боби Цанков, съжалявам, не е журналист. Не е хубаво да се говори така за мъртъвци, но това си беше един шмекер, който използваше положението си, за да постига някакви собствени цели, засягащи неговия джоб. Така че аз много се смях, когато прочетох бомбастичните заглавия на световния печат за това, как виден разследващ журналист, виден писател срещу мафията и т.н., е бил убит. Без да омаловажавам случая, ще кажа, че не става въпрос за никаква свобода на словото и посегателство върху свобода на словото. Става въпрос очевидно за разчистване на гангстерски сметки. Само по себе си обаче такова разчистване на сметки е притеснително и тревожно. И, ако трябва да се води борба, не е заради имиджа на България, а заради собствения ни живот тук, защото, когато убийствата стават в центъра на София, а ние сега сме тук, в центъра на София, очевидно никой не се чувства сигурен. И от тази гледна точка аз няма да анализирам или да правя политически изводи от едно криминално престъпление, и не бива да се правят политически изводи от едно криминално престъпление. Във всички случаи обаче очаквам от властите да се справят така решително, както впрочем се справиха с бандата на „Наглите“ – да се справят така решително и с тези наемни убийци. Защото в София се говори съвсем открито за това, колко струва да наемеш един човек, за да извърши публичен разстрел на някого. Всичко това няма как да не се знае от полицията, след като аз, като случаен минувач по тротоара, знам за тези неща.
Водещ: Сега за предстоящото посещение на българска делегация в Израел и по-късно в Палестина. Какви са срещите, които са предвидени, вие участвате в състава на делегацията? Има ли там някакъв елемент, тъй като многократно е цитиран опитът на Израел, на техните служби в борбата с престъпността – има ли някакъв елемент от тези срещи, който е свързан с тази тема?
Асен Агов: Да, има разбира се, и неслучайно в делегацията е вътрешният министър Цветан Цветанов. Неслучайно в делегацията е и министърът на отбраната Николай Младенов. Това са важни фактори в укрепване на отношенията в областта на сигурността с Израел. Има съответните документи, надяваме се това сътрудничество да се задълбочи. Израелските служби и израелската армия имат много опит в борбата с тероризма и изобщо с криминалната дейност и би било много полезно за нас да се поучим от този опит. Този опит се използва в целия свят, както се казва. И, надявам се резултатите от това посещение, разбира се, да не бъдат само в тази област – известно е, че израелските инвестиции у нас са значителни, около четвърт милиард евро, това е сериозно присъствие на Израел. И веднага искам да добавя един сантиментален момент – България е много добре приета в Израел заради известната история със спасяването на българските евреи. И струва ми се, че до този момент не достатъчно ритмично беше използвана възможността, поради влиянието на Израел не само в самата държава Израел, но и в САЩ, изобщо в света, да се употребява това нещо в една благоприятна за България посока. Лично аз смятам, че поставянето на посещението в Израел в първата десетка от визитите на министър-председателя е много добър знак и надявам се, че това ще донесе също добро за нас.
Водещ: Приключваме.
Илияна Йотова: Г-жо Маринкова, възможно ли е все пак да уточним един въпрос? Аз много внимателно слушах г-н Агов по отношение на Боби Цанков и да ви кажа честно, аз не приемам подобен род, как да кажа, възприятия по-скоро, макар че пак си служим с психологически термини и терминология. Дали е бил журналист или не е бил, според мен това не е основният въпрос в момента. Застрелян е един млад човек в крайна сметка, в центъра на София. Подобен случай имаше преди няколко години. Г-н Агов казва: хайде сега криминалните случаи да не ги употребяваме политически. Аз много добре си спомням каква беше позицията на неговата партия когато по подобен начин разстреляха Георги Стоев, струва ми се. Един друг, също така човек, лека му пръст разбира се, който пишеше подобни книги и който също е някъде на границата между журналистиката и нещо друго. Тогава знаете, че се искаха оставки на министъра, тогава свободата на словото в България. Тогава, г-н Агов, не ви правеше впечатление какво се пише в западната преса, не ви изглеждаха смешни нещата, които там се пишеха, а в интерес на истината те са доста, ако човек ги сравни, са писани почти под индиго със случая с Боби Цанков. В крайна сметка, вие попитахте, г-жо Маринкова, дали това ще повлияе на изслушването на българския еврокомисар, въобще в каква обстановка. Сигурно няма да й зададат пряко този въпрос. Но това са изключително лоши сигнали, които идват от страната. И в следващия доклад, тъй като знаете, че своеобразният мониторинг на европейската комисия продължава, тези неща отново ще бъдат вписани вътре. И аз не искам да бъда лош пророк, но не съм оптимист по отношение на този доклад ако съответно службите и г-н Цветанов не се справят. Защото пак започна да се пее старата песен: ами тя съдебната власт не си свърши работата, ама то ние ги посочихме, а те ги пуснаха, този рефрен, който вече слушаме едно 7-8 години, ако не и повече.
Водещ: Ние ще можем да чуем в нашето предаване и други мнения по този въпрос. Малко по-късно ще говори градския прокурор Николай Кокинов. Разбира се, вашите коментари.
Асен Агов: Но аз бих искал да реагирам на това. Сравнението между Георги Стоев и Боби Цанков е неуместно защото Георги Стоев имаше зад гърба си публикувани няколко книги.
Водещ: А г-н Цанков колко?
Асен Агов: Нямам представа.
Десислав Чуколов: Става въпрос за следното. Става въпрос, че един случай тук се използва. Казвате 2007 г., тогава имаше реакция. Наистина имаше реакция. Но сега реакцията нека да видим каква е. Както казвате, предстои изслушване на Румяна Желева в Европейския парламент. Г-жа Бокова да се обади от Ню Йорк и да каже нещо по този въпрос, това показва как пропагандната машина на БСП е задействана по абсолютно всички нива. Първо да се саботира ако щете изслушването на Румяна Желева, макар че това наистина няма никакво отношение към нейната дейност, която тя би правила, както и новините на турски, което пък ДПС саботират в Европейския парламент. Вижда се, че има една кампания това правителство в самото му начало и то точно убийствата, които се случват, имайки се предвид, че г-н Борисов е бил главен секретар, г-н Цветанов е работил в министерството, това е един първо вътрешен удар към българското правителство и това е един удар срещу България.
Илияна Йотова: Кое, г-н Чуколов, е удар срещу България? Това, че разстреляха Боби Цанков насред София ли? В това ли е виновна БСП?
Десислав Чуколов: Вижте, БСП, нека г-жа Бокова да се държи като представител на България в ЮНЕСКО, а не да се държи като представител на БСП. Нека да не използва тези неща защото ЮНЕСКО, напомнете ми ако греша, това е организация, която се занимава със световната култура. Не се занимава с това да даваш мнение за убийствата в България.
Илияна Йотова: Нали не ми казвате в момента, че г-жа Бокова получава указания от „Позитано“ 20 какво точно да каже?
Десислав Чуколов: Не се съмнявам, не се съмнявам просто в това!
Илияна Йотова: Значи сигурно с г-жа Бокова трябва да си поговорите отделно, но ви казвам, че това е пълна нелепица.
Десислав Чуколов: Кръвта й говори.
Водещ: И така, няма как да ви запознаем, драги слушатели, с това, което коментираха в нашето студио Илияна Йотова, Десислав Чуколов, Асен Агов и сложната акустика, която имат ударите на престъпността или двубоя между държавата и престъпността, но това не е от вчера, а както се казва, всичко е злоупотреба.