Асен Агов: България не може в този неатлетичен вид да се състезава по елитните писти на ЕС

Водещ Георги Коритаров: Започва „Коритаров live“. Драматичен разговор ни предстои, защото засяга дългосрочна външнополитическа мечта на страната ни, която е поставена под въпрос. Става дума за предложенията на Великобритания за бюджет на ЕС, които според председателя на Европейската комисия няма да позволят, ако бъдат приети, влизането на България и на Румъния като пълноправни членове на ЕС през 2007 година. Ето, за да се убедите сами, заглавието… доста красноречиво – „Барозу подписа влизането на България в ЕС през 2007 година“. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу предупреди, че плановете на ЕС за приемане на България и Румъния през 2007 година стават неосъществими с предложения от Великобритания бюджет, който предвижда съкращаване на помощта за новите членове. Ето тук още едно заглавие от вестник „Дневник“ – „Председателят на европейската комисия: проектът за бюджет на ЕС е за мини-Европа“. Всъщност това предложение на британците е повод за Брюксел да замине българска делегация, за да разбере какво точно става с парите за 2007 – 2013 година. Предложението на Великобритания е помощите за новоприетите страни да бъдат намалени, бюджетът за 2007 – 2013 година трябва да бъде намален от 871 на 846,8, 847 закръглено, милиарда евро.

По този повод тук, в студиото, са депутатът от „Коалиция за България“ Младен Червеняков, депутатът от ДПС Четин Казак и депутатът от „Демократи за силна България“ Асен Агов. И тримата са в Комисията по евроинтеграция и външна политика, или външна политика. Така че ще разговаряме по тази тема. Да започнем с г-н Червеняков. Реалистична ли е заплахата за българското членство от казуса, който възниква около бюджета?

Младен Червеняков: Нека първо да кажем, че този казус не е нов. Значи спорът за…

Водещ: Така е, не е нов. Дори вече имаше позиция на Ивайло Калфин, че наистина може да възникне проблем.

Мл. Червеняков: Спорът за бюджет 2007 – 2013 година отдавна се води в ЕС. Очевидно е, че богатият Север отдавна поставя въпроса за инвестиции в по-бедния Юг, главно в селско стопанство. Иска тези средства да бъдат наложени в други сфери, да бъдат оптимизирани разходите, специално разходите за комисията. Неслучайно при стартирането на британскотопредседателство на среща в „Шератон“ аз поставих въпроса пред английския посланик за три възможни опасности, които стоят извън нашата страна. Първата е свързана с умората от петото разширяване и страха от шестото разширяване, втората е свързана с бюджета 2007 – 2013 и третата е с негативните, бих казал, настроения в част от европейските страни, проявени в референдумите във Франция и в Холандия. Така че белгийското председателство преди британското представи един компромисен бюджет, който за съжаление не беше приет. Сега в момента сме свидетели на един нов бюджет, който предвижда едно съкращаване с около 10 процента на разходите на новите страни. Значи нека да кажем и нещо друго, което да бъде пределно ясно. Това не засяга средствата за България за 2007 – 2009 година, те са закрепени в договора за присъединяване. Става въпрос за парите, които би получила България след този период от време. Така че пряко отражение в първите 2 години на членството аз не виждам да има този бюджет, който се предлага от британското председателство.

Водещ: Нека да включим…

Мл. Червеняков: И само още една реплика.

Водещ: Да.

Мл. Червеняков: Между другото вчера имахме среща с комисията по надзора по европейските въпроси на британския парламент. Доста остро поставих този въпрос. Те казаха,че всъщност става въпрос не за промяна на стратегията на ЕС, изразена чрез фискалната рамка, а става въпрос за оптимизиране на разходите. Струва ми се, че това не е отношение към нашите две страни за разширяването, но…

Водещ: А вътрешен дебат в евросъюза може би, който…

Мл. Червеняков: Вътрешен дебат, продължаващ вече доста дълго време, но който би могъл да има последици и за нашата страна.

Водещ: Има ли ДПС своя политическа позиция, г-н Казак, и въобще имате ли някаква по-разширена съгласувана позиция в рамките на управляващата коалиция по този проблем?

Четин Казак: Добро утро първо на зрителите на Нова телевизия. Разбира се, че коалиционното мнозинство съгласува всички свои действия и позиции, преди те да бъдат изразени официално, най-вече пред нашите европейски партньори.

Водещ:Каква е позицията на коалиционното мнозинство?

Ч. Казак:Позицията е, че България не би трябвало да бъде ощетена по какъвто и да било начин от вътрешните проблеми, с които в момента се сблъсква ЕС.

Водещ: А кой заема тази позиция?

Ч. Казак: Мисля, че това е обща позиция, не само на управляващата коалиция, но на всички политически сили. Тя беше явно изразена…

Водещ: Попитах за позиция на управляващата коалиция.

Ч. Казак: Да. Така или иначе…

Асен Агов: Двама министри са в Брюксел, надявам се, че те ще изразят тази позиция.

Водещ: Нали го прочетох, те са Ивайло Калфин и Меглена Кунева.

Ч. Казах: Общо взето, проблемът в случая се състои в това, че, както стана ясно, бюджетът, бюджетната рамка 2007 – 2013 година отдавна е предмет на спорове вътре в ЕС и най-вече между големите държави, между които Франция и Великобритания в частност. От една страна, англичаните искат драстично да се намалят субсидиите за земеделие, от друга страна, французите настояват да се премахне бюджетната отстъпка за Великобритания.

Водещ: Добре, България какво ще…

Ч. Казак: И в усилията да се намери компромис изниква тази идея да се…

Водещ: България какво ще иска?

Ч. Казак: България ще иска, разбира се, да продължи процеса на равноправно интегриране на всички страни, било то стари, било то новоприети страни – членки в ЕС.

Водещ: Какво ще съобщи България на партньорите си от ЕС?

Ч. Казак: Ами трябва да попитате нашите представители в тези институции.

Водещ: Ето, вие сте депутат от ДПС, управляваща партия. Какво знаете за това, което българските представители ще съобщят пред Европа?

Ч. Казак: Аз мисля, че нашата позиция следва да бъде България и Румъния да не бъдат ощетявани по какъвто и да е начин от проблемите, вътрешните проблеми, с които се сблъсква ЕС.

Водещ: Не вие мислите, че трябва да бъде, а каква ще бъде? Знаете ли каква е позицията?

Ч. Казак: Мисля, че позицията е тази.

Водещ: Г-н Агов, убедително ли ви звучи говоренето на представителите на управляващата коалиция, имат ли те достатъчно аргументи, с които да защитят точно тази позиция, за която говори г-н Казак?

А. Агов: Имат, разбира се, и тези аргументи трябва да бъдат използвани докрай. В никакъв случай не трябва да се оставя на този етап, дни преди Европейския съвет, с който приключва британското председателство, нещата да останат в този им вид.

Водещ: 15 и 16 декември.

А. Агов: Аз намирам нещо добро в лошото, защото драмата на ЕС се превръща и в драма на България. Надяваме се и добрите моменти на ЕС да се превръщат в добри моменти на България, т.е. България вече е част от това пространство. От друга страна обаче, искам да подчертая, че тази драма, превръщайки се в драма на България, носи една голяма заплаха за процесите тук. Може да подейства демотивиращо на и без това крайните усилия да се осъществи всичката онази реформа, необходима до мониторинговия доклад.

Водещ: Може да подейства като алиби за неосъществяване на реформите.

А. Агов: Аз не бих си служил със следствени термини, но във всички случаи бих казал, че може да бъде демотивиращо и това ме безпокои. Разбира се, аз съм сигурен, че г-н Блеър не е имал предвид вътрешните български политически проблеми и реформата в България, когато е предлагал този бюджет, но във всички случаи неговите действия могат да доведат и до този резултат, това е моето опасение. И ако трябва да добавя няколко думи за поведението на европейците, европейците сякаш нямат достатъчно политическа енергия да решат проблема си. И техният проблем идва от това, че Централна и Източна Европа се освободи и видя пред себе си перспективата за благоденствие – такова, каквото имаше в Западна Европа и се изграждаше. И този егоизъм на западноевропейците в никакъв случай не може да бъде оправдан. Защото, ако нямаше емиграция в годините на комунизма в Централна и Източна Европа, то се дължеше на затворените граници. А сега, когато трябва да се помогне на цяла Европа да бъде освободена, виждаме цялата тази препирня, която е дълбоко егоистична, повтарям, от гледна точка на техните…

Водещ: Ама това е техен вътрешен…

А. Агов: Какво значи техен вътрешен? Или Европа ще бъде общо пространство, или няма да бъде общо пространство. Или ще приемат… т.е. задължение на западноевропейските политици в тази посока е да убедят своята общественост, че това е полезно за всичките. Полезно е българите да бъдат част от ЕС, а не обратното.

Водещ: Добре. Г-н Червеняков, вижте как се наслагват проблеми. Първо, драма с проекта за европейска конституция, който беше отхвърлен на два ключови референдума във Франция и в Холандия. След това драма около бюджета. Какво подсказване е това за българския път към ЕС? Дали образът на ЕС, към който сме се стремели, не се оказва доста по-различен в действителност?

Мл. Червеняков: Значи, аз не знам това, което вие наричате говорене, дали ще бъде полезно в дадения случай, но мога да кажа моето мнение и известни разяснения по това, което питате. Струва ми се, че това, което се случва в Европа, е показателно за умората от петото разширяване. Такова разширяване Европа не познава – нови 12 членки към 15-те, които съществуват, никога не се е случвало. Второто, което предстои, е едно шесто разширяване, където поне 4-5 страни са готови да се включат в него. Тази умора и проблемите, които се случиха в Европа, спомняме си и наскоро събитията във Франция, показват, че в Европа се получава и известен евроскептицизъм. Но бих казал, че по отношение на бюджета вече имаме и категорични изявления. Ги Верхофстат, министър-председателят на Белгия, заяви категорично, че ще наложи вето на бюджета, ако той предвиди ограничаване на средствата за новите страни членки. Имаме вече отрицателните реакции на такива държави като Франция, на Унгария, на Латвия, които бяха изразени непосредствено след обявяването на предложението на английското председателство. Лично аз считам, че обявяването на Тони Блеър за политик на десетилетието не е свързано с това негово предложение за бюджета на Европа.

А. Агов: Меко казано.

Водещ: Добре, г-н Казак, от гледна точка на българските очаквания възможно ли е да се стигне до ситуация, при която, ето, конфликтът вътре в самия ЕС, за който говори г-н Червеняков, противоречията около този проект за бюджет, готовността за налагане на вето да доведат до ситуация, при която практически изобщо да се отложи или да няма бюджет, да се стигне до още по-тежка криза и какво би означавало това за България?

Ч. Казак: Аз съм убеден, че държавите – членки на ЕС, ще съумеят все пак да намерят един разумен компромис на настоящите си противоречия и проблеми, без да се стига до такива драматични развития. Що се отнася до членството на България и Румъния, и вчера на тази среща с британските парламентаристи беше категорично заявено от тяхна страна, че членството на България и Румъния не подлежи на предоговаряне и на съмнение.

Водещ: Включително и датата.

Ч. Казак: Датата… всички знаем, че…

Водещ: Тя, при други… Да, като казвам включително и датата, имам предвид регламента, който определя тази дата като…

Ч. Казак: Да, регламентът е ясен…

Водещ: Да.

Ч. Казак: …той е закрепен в договора за присъединяване. Всичко ще зависи от това какво ще предложи комисията след следващия мониторингов доклад и какво ще преценят в крайна сметка държавите – членки на ЕС. Така или иначе има две опции – или България се присъединява на 1 януари 2007 г. или на 1 януари 2008 г. Това е… това са двете опции за България. Няма друга опция за България към настоящия момент.

Водещ: Да. Г-н Агов, вие споменахте, така, деликатно се изразихте, че този проблем около бюджета на ЕС може да подейства демотивиращо за българските реформи. Аз обаче бих искал да поставим въпроса малко по-различно. Всъщност заради какво България би могла да не се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 г. Това с бюджета е по-скоро външна причина и някак си, говорейки акцентирано за нея, се създава впечатлението, че по външни причини по-скоро съществени за ЕС, отколкото за вътрешната българска реалност, нашето членство може да се отложи. Това обаче не подменя ли нещо друго? Какво не се прави достатъчно добре в България, за да се отговори на изискванията за… Ето, говорим за конституционни реформи, за някакви други проблеми и реформи, които трябва да се извършват. Адекватно ли се извършват те от мнозинството и от неговата политика така, че България наистина като държава да отговори на критериите?

А. Агов: Първо, тези реформи са много закъснели и аз се радвам, че сме в едно студио с един от първите автори на предложенията за такива реформи. Това е г-н Червеняков.

Водещ: Да.

А. Агов: Неговите предложения продължават да бъдат смислени и днес.

Водещ: От 1996 г. имате предвид.

А. Агов: И тяхната радикалност би свършила работа на България, докато не мисля, че плахите опити в момента, макар и твърде напредничави, ако гледаме свършеното дотук, ще постигнат онзи ефект, който предлагаше Червеняков още в 1996 г. Следователно, и макар ние да сме политически опоненти, в никакъв случай не мога да не призная наистина напредничавостта на неговата мисъл в онова време. На второ място, не може полицаи в Благоевград да убиват един човек само защото са го нарочили за престъпник, без да бъде той съден и обявен за престъпник от съда, и да искаме България да търси причините за бюджета на ЕС или пък във вълненията във Франция, или пък в референдумите във Франция и Холандия за причини за своето неприсъединяване. Този драматичен, драстичен случай на разпасали се полицаи у нас показва, че ние просто не можем да бъдем равностоен член на ЕС. Работата трябва да се свърши у нас и…

Водещ: Е, вършат ли я?

А. Агов: Засега виждам намерения. Виждам една задъханост на процеса, която се дължи на задъхания процес на съставянето на правителство.

Водещ: Още оттогава ли дишат тежко?

А. Агов: Да, според мене тежкото дишане като пред финална права на всеки маратонец се усеща от абсолютно всички, усеща се в парламента. Ние работим като стахановци в парламента и непрекъснато се гласува член след член. Такива пачки и закони се гласуват, ето тези млади хора е хубаво да знаят…

Водещ: Ама, те не знаят кой е Стаханов. Знаете ли кой е Стаханов?

А. Агов: Стаханов е един ударник от времето на…

Водещ: На Сталин.

Мл. Червеняков: Герой на социалистическия труд.

А. Агов: Да, от времето на Сталин и неговата заслуга всъщност е била това, че той изработвал огромно количество продукция със своите усилия. Друг е въпросът, че тази продукция била твърде некачествена.

Водещ: Сталин знаете ли кой е? Поне Сталин. Ей, добре.

А. Агов: Така.

Водещ: Така.

А. Агов: С това малко отклонение и разяснения в историята искам да посоча, че бързането на финала…

Водещ: Да.

А. Агов: … може да даде резултат, но всичкото това нещо ще започне да се връща после, когато трябва да се прилага.

Водещ: Обаче г-н Агов заложи една много интересна рамка за анализ, г-н Червеняков. Ето и той, дори и като ваш опонент, признава напредничавостта на вашите идеи от 1996 г. Как тогава да си обясним тази козметика, която сега се предлага, вместо да се приложат вашите идеи?

Мл. Червеняков: Значи, аз бих оставил този въпрос малко настрана.

Водещ: А, не.

Мл. Червеняков: За мен е много важно нещо друго. Дълго време ние обръщахме внимание на вътрешните причини като пречка за нашето членство, т.е. това, което ние си вършим като домашно, изпълняваме като държава, и усилията ни бяха насочени в тази насока. За нас изключително важно е да се спази т.нар. принцип на регатата, т.е. има едно състезание, всички плуват, който достигне до определена права, получава своята награда, ако приемем, че тази награда е членството ни в ЕС. При този случай ние имаме вече възможност да прехвърлим малко и да видим отвъд вътрешните причини онези причини, които могат да наложат до…

Водещ: Нека да се насочим обаче към вътрешните причини. Защо вместо радикални реформи в съдебната система, каквито бяха и вашите идеи, сегашното мнозинство предлага промени на парче?

Мл. Червеняков: Ами, де да знам. Много мнозинства минаха оттогава. Очевидно трябваше еволюция на доста хора, за да стигнат до тези идеи, които днес като че ли изглеждат безспорни, но 1996 г. доста упреци имаше към тях.

Водещ: Но това, което става днес, не са вашите идеи.

Мл. Червеняков:Някои от тях са.

Водещ: Някои.

Мл. Червеняков: Значи, въпросът за по-голям контрол върху съдебната власт това е идея, която изцяло беше развита тогава, независимо, че Конституционният съд непрекъснато режеше правомощията на министъра на правосъдието по отношение на съдебната власт. Не мога да кажа, че в момента сме готови да направим една изключително голяма стъпка в цялостната реформа.

Водещ: Защо?

Мл. Червеняков: Според мене липсва и цялостно виждане.

Водещ: Защо?

Мл. Червеняков: Както виждате, ние правим НПК, правим отделно НПК, отделно наказателен кодекс, отделно закон за изпълнение на наказанията.

А. Агов: И след това променяме конституцията.

Мл. Червеняков: Ние, първо, трябва да сме наясно ще има ли обща стратегия за реформа на наказателното законодателство, т.е. ще имаме ли категоризация на престъпленията, отделни видове наказания всеки вид престъпления, отделна процедура за налагане всеки вид наказание и съответен начин за изтърпяване.

Водещ:Обяснявате азбучни неща. Нима нямат цялостна стратегия?

Мл. Червеняков: Значи аз такава концепция, поне до този момент, не съм видял, въпреки че 1996 г. започна да се работи и в тази насока, така че…

Водещ: Ами, защо не помогнете, вашата партия е на власт, г-н Червеняков.

Мл. Червеняков: Защото един наказателен закон не се пише за три дена. Ако мислите така, г-н Коритаров…

Водещ: А вие откога сте на власт, от колко време?

Мл. Червеняков: Ами, вие виждате, че приехме един НПК, който беше разработен от предишното правителство в продължение на две години.

Водещ: Ами, нали от 1996 г. са ви идеите. Това са девет години

идеи.

Мл. Червеняков: Ами, ние приемаме закони, които са готови и могат да бъдат приети от парламента, а не такива, които желаем да бъдат приети. Безспорно е, че може да стигнем до идеята и за единство между трите основни клона на наказателното законодателство, но очевидно, че в момента това не се прави.

Водещ: Значи, обобщено казано, вие ни съобщавате, че няма цялостна концепция за реформа в областта на наказателното право?

Мл. Червеняков: Да, и за мене беше много странно, че в предишния парламент беше обсъдена и приета стратегия, но не и програма. Стратегията – това са стъпки за провеждането на определени идеи.

А. Агов: Стратегията е като някои съображения от миналото.

Водещ: Да.

Мл. Червеняков: Значи, трудно бих направил точно тази аналогия, но явно е, че трябва…

Водещ: Някои съображения знаете ли какво е това? Говори ли ви нещо на вас?

А. Агов: Е, то не е някои, а „некои“.

Водещ: Некои съображения. Ами, на Тодор Живков имаше някои съображения, както имаше и тезиси.

Мл. Червеняков: Деца, предлагам ви да изучавате тези трудове.

Водещ: Изучавайте трудовете, да, защото като идвате тук, трябва да сте теоретично подготвени, но вижте самотника Младен Червеняков. Говори…

Мл. Червеняков: Самотника.

Водещ: Самотник. Изолиран, мачкат го, гонят.

А. Агов: Не, не бих стигнал до такива чак… Той не би дал, не би позволил това.

Мл. Червеняков: Опа, малко по-кротко сега.

Водещ: Не е ли така?

Мл. Червеняков: Дайте, рано сутрин да не даваме такива сериозни квалификации…

А. Агов: Но в интерес на истината е самотник и…

Водещ: Самотник.

А. Агов: … любопитното е, че той подкрепя… той получава подкрепа от много повече от своите опоненти отколкото… не искам да му навредя по никакъв начин…

Водещ: Не, не.

А. Агов: … в своите идеи отколкото в някои среди на управляваща коалиция…

Мл. Червеняков: Добре, че конгресът ни мина. Иначе след тези изказвания можеха и да не ме изберат във висшия съвет.

Водещ: Честито. Все пак ви избраха, защото не очакваха, че ще…

Мл. Червеняков: Е, аз знам кога да говоря за тези неща.

Водещ: Защо, защо е самотник обаче според вас?

А. Агов: Вижте, поначало вижданията за развитието на България са натоварени от историята на прехода.

Водещ: Да.

А. Агов: Ако Червеняков предлагаше преди толкова години да се извърши тази промяна, съвсем естествено го подозираха, че иска да върне партийния контрол върху съдебната система. Така ли беше? Така беше. Но имаше такива хора, които не бяха, разбира се, юристи, а по-скоро бяха политически параноици. От друга страна, в днешно време като че ли няма достатъчно решителност, политическа воля в една тройна коалиция, която трябва да намества твърде много тухлички и квадратчета, за да може да реши своето судоку на управлението. Тоест, трябва да намери всички онези.

Мл. Червеняков: Деца, знаете ли какво е судоку?

Водещ: Е, откъде пък знаете судоку, тезиси не знаете, судоку знаете?

Ас. Агов: Така, за да намести числата във всички тези графички на своето судоку на управлението, очевидно няма време и енергия да създава по-уютна обстановка на г-н Червеняков.

Водещ: Добре, но от това, което казвате, и г-н Червеняков, и вие, излиза, че България просто вътрешно не е готова за това членство. Ето, няма концепция, няма стратегическа визия за редица неща и реформи…

А.Агов: Вижте, вижте, дайте да бъдем наясно…

Мл. Червеняков: Нека не правим мак такива генерални изводи. Първо, няма общоприета съдебна система в цяла Европа. И когато разработихме първата програма и я изпратихме в Европейския съюз, това беше оценката. Второто, което е, работа по така наречения трети стълб – правосъдие и вътрешни работи, се различава драстично от общите политики на Европейския съюз. Тук нямаме нормативни актове, регламенти, директиви и т.н. Тука има общи позиции.

Водещ: Има ли ДПС своя концепция за реформата в съдебната система, специално за промените в конституцията?

Ч. Казак: Що се отнася до реформата в съдебната система, Движението за права и свободи винаги е отстоявало едни основни принципи, а те са, на първо място, подобряване на степента на координация и съгласуваност между отделните клонове в съдебната власт, сътрудничество и оптимално взаимодействие между съдебната власт и органите на полицията, които са в основата на разследването на всяко едно престъпление, и не на последно място, премахване на тази абсолютна безконтролност и безотчетност на съдебната власт по отношение на останалите власти.

Водещ: А конституционните промени, за които ви попитах, какво ще подкрепите?

Ч. Казак: Конституционните промени… ще подкрепим онези промени, които ще направят нашата съдебна система по-добре работеща, без да се робува нито на някакви стереотипи, внесени отвън, нито на някакви крайни предложения, които не биха работили добре в България.

Водещ: Да.

Ас. Агов: Сега ще се опитам да намеря образ, почнахме от бюджета и стигнахме до нашите си проблеми пак, у нас.

Водещ: Ами да.

Ас. Агов: В крайна сметка парата засяга всички ни. Но аз си мисля, че България днес е тромава, мудна, неподвижна като структура на управлението, като конституционна уредба. Не може в този си абсолютно неатлетичен вид тя да тича и да се състезава по елитните писти на Европейския съюз. България има нужда от много сериозна реформа, цялостна реформа на управлението…

Водещ: Ами кой да я направи? Ето, ДПС казва: ние ще подкрепим това, което е добро, не казаха идеи…

Ас.Агов: Много дълбока реформа, за да се освободи от излишните си тежести, да се освободи от тази тромавост и да може да се състезава наравно с другите. Вижте Естония какво прави.

Водещ: Ами право го, защото са… Ама точно това питам, значи, като казвам, че България е с тревожен потенциал, имам предвид точно това, тази тромавост, за която говорите.

Ас. Агов: Излишно тегло.

Водещ: Излишно тегло.

Ас. Агов: Това е излишно тегло.

Водещ: Добре, един от елементите – прозрачност, необходимост гражданското общество да бъде информирано, което не знам доколко е, така, номинално критерий за приемането ни за член на Европейския съюз, но във всички случаи е критерий за издигане на гражданския контрол на още едно ниво по-високо. Темата петрол срещу храни, видяхте какво стана с идеята. Как да си го обясним? Ето, вие работите отдавна по тази тема, имате ли ресурс при това огромно мнозинство, което е конституционно, да наложите възстановяването на комисията?

Ас. Агов: Типичен пример на мътилката, която създава тази тромавост на България, е случаят с петрол срещу храни. Има доклад на специална комисия, назначена от Съвета за сигурност на ООН. Този доклад е приет от Съвета за сигурност на ООН. Той се е превърнал в официален документ на ООН и Демократи за силна България, уважаеми гости, в студиото, сезират прокуратурата.

Водещ: Кога?

Ас. Агов: Веднага след… седмица след публикуването на доклада, като казваме: моля, започнете разследване. И в този момент получаваме устен, или както някои наричат, вербален отговор, в който наричат доклада „костовистки клевети“.

Водещ: Да, докладът е на…

Ас. Агов: От прокуратурата. Ето за тази тромавост и за тази тлъстина, излишно тегло в България, говорим.

Водещ: Ето, това ресурс ли е, за да станем член на Европейския съюз?

Ас. Агов: Аз мисля, че това не е ресурс.