Доц. д-р Антоний Гълъбов е роден в София през 1964 г. Завършил е социология в СУ. От 1987 до 1990 г. работи в Научноизследователския институт за младежта, а от 1991 г. – в Института по социология към БАН. От 1998 г. е експерт в асоциация “Прозрачност без граници”, преподавател е в Нов български университет.

– Доц. Гълъбов, изминалият политически сезон бе наситен с много събития. Каква е вашата оценка за тях?

– Задълбочава се разминаването между политическия дневен ред и този на обществото. Ако се опитаме да разчетем тази пътна карта, тя би имала много посоки. Изминалият политически сезон бе доминиран от желанието за позициониране преди началото на предкампанията за изборите за парламент. Ние вече сме в нея. Всеки се опита да маркира собствената си визия за бъдещето. Голяма част от всекидневните проблеми на хората се разминаха с политическия дневен ред. Това задълбочава общата криза на доверие към партиите и институциите. Но пък отваря много свободно пространство за всякакъв вид популизъм. Предстои ни поредна експлозия на популистки проекти, които ще се опитват да мобилизират теми, свързани с национализма и социалното положение на хората. Отварят се големи пространства за националпопулизъм и за примитивен социален популизъм.

– Атентатът в Бургас ще повлияе ли на политическата ситуация оттук нататък?

– Поне засега такова влияние не се реализира. Много е важен въпросът как българското общество реагира на тероризма. Доминиращата нагласа сред българите е по-скоро пасивност и усещане за застрашеност. Едновременно с това обаче се проявява и разбирането,че атентатът е нямало как да се спре и е трудно да се предвиди. Тази нагласа няма все още свои политически измерения. Няма фокусиран публичен дебат върху тероризма.

– Преминахме и през поредния вот на недоверие. Не беше ли той прибързан и недобре обмислен?

– Вот на недоверие все по-често се иска тогава, когато няма никакво основание и шанс да се окаже успешен. Искането на вот на недоверие не се превърна в най-силното оръжие на опозицията, а само във формална процедура, която има за цел да отмести встрани от вниманието дадената тема. Дебатите по вота доведоха за това, че вече никой не говори за доклада на ЕК. Ако искате да заметете под килима един проблем, го скандализирате. Вотът на недоверие не само, че не беше ненавременен, но и имаше за цел да обезсмисли доклада и онова, което се случва в съдебната система. От една страна, има политическа дискусия за това защо съдебната реформа не се реализира, но няма никакъв дебат какво се случва в съдебната система и как самите институции насочват реформите. Това не е въпрос само на законодателната, а е и отговорност на изпълнителната власт. Липсата на подобен тип дискусии е сериозен проблем.

– Как оценявате възможността на опозицията да организира вот, особено след като всичките й опити за това досега се провалят?

– Като обезсмисляне на самата процедура на вот на недоверие. Очевидно, че това вече няма никакъв шанс да постигне политическите си цели. Управляващите организираха своя отпор добре през миналата година и постигнаха целта си да неутрализират предния вот на недоверие. Ако погледнете мотивите на последния вот – дори те не бяха направени както трябва. Това говори за деградация на общото разбиране за това каква е ролята на парламента.

– Как ще коментирате референдума за “Белене” и идеята на властта той да се проведе едновременно с вота догодина?

– Темата е дълга и сложна. Хората, които се подписаха под него, не останаха с достатъчно ясна представа. Както е формулирана темата за допитването, съдържа поне два различни въпроса, чиито отговори не могат да бъдат идентични. Така около референдума тепърва ще имаме проблеми. Очевидно е, че става дума за партийна кампания и търсене на политически дивиденти. В този си вид референдумът няма смисъл. Споровете за това как и кога да бъде проведен са просто отражение на начина, по който беше формиран. Да се развива ли ядрената енергетика, е правилният въпрос. Това е тема за референдум. Добавката за “Белене” автоматично започва да размива темата. Със сигурност ще има хора, които биха били “за” ядрената енергетика, но са “против” изграждането на втора атомна централа у нас. Този референдум започна като партийна пропаганда и предизборна кампания и възможността да се проведе сериозен дебат е все по-малка. Въпросът не е само в парите и липсата на средства, с които да се проведе по-рано. Настояването да се избърза е свързано само с партийната кампания.

– В редиците на сините също имаше доста драми. СДС си избраха нов лидер. Ще успее ли да се докаже след леката вълна на недоволство в началото?

– Въпросът е какво иска да постигне избраният за председател Емил Кабаиванов. Ако целта беше блокиране на проекта “Синя коалиция”, това не си струваше усилието. Позицията на новото ръководство остава вътрешно противоречива. От една страна, се твърди, че СДС трябва да възстанови доверието на избирателите, а, от друга – СДС трябва да се яви сама на избори. От трета страна се прави раздалечаване от ДСБ. Посланието на новия лидер продължава да бъде прекалено двусмислено, че да му осигури бърза писта към спечелването на доверието на десните избиратели.

– Какво е бъдещето на СДС, ако не са във формата “Синя коалиция”?

– Десните избиратели не се нуждаят от Коалиция за България вдясно. Те имат нужда от ясно представителство, автентично, легитимно и последователно. Големият проблем никога не е било обединението. ДСБ в момента е в по-добра позиция, отколкото СДС. Съюзът трябва да води много тежка битка на полето на либералните идеи с много на брой формации.

– Меглена Кунева как се вписва в тази ниша? Тя придърпа към себе си част от изявените сини активисти?

– Това много ми напомня финансовите пирамиди от началото на 90-те години. Около новосъздадените партии имаме същия феномен. Има хора, които бързат да се запишат сред първите, за да си върнат първоначалната инвестиция. От гледна точка на качествата на подкрепящите Кунева там доминират хора, които се интересуват от вероятността партията да влезе в парламента. Това са кариеристи. Около партията на Кунева няма ясна политическа платформа. Има само лица, които са обединени от желанието да бъдат по-доброто СДС. Същото преди години се повтори с НДСВ. Сега се играе на същата писта и вероятно резултатът ще е същият.

– Каква е кондицията на политическите сили само година преди вота?

– Партиите не са в добра кондиция, а това зависи пряко от способността им да артикулират ясни политически идеи и предлагат разбираеми решения. ГЕРБ запазва добри позиции. Най-вероятно ще успее да постигне добър резултат на изборите догодина. Следващото управление в страната обаче ще е коалиционно. Няма среда за второ еднопартийно управление. Това на ГЕРБ е първото след еднопартийното управление на Андрей Луканов. ДПС се намира в добро състояние. Това е въпрос на тяхна дългосрочна стратегия. ДСБ е в процес на мобилизация. СДС пък изглежда разколебан, а “Атака” ще има много сериозен проблем с конкурентите си за избиратели. БСП не в състояние да прекрачи границата на собствената си електорална подкрепа. Там може да се постигне единствено завръщане на някаква периферия.

– Каква кампания очаквате?

– Агресивна и популистка.