Антонела Понева: 21 тона органи и тъкани са изнесени за пет години

Според доклад на Съвета на Европа България е на едно от първите места по търговия с органи. От две години алармираме за този проблем, породен от държавната политика. Промяната на Закона за трансплантациите преди две години хвърля голямо съмнение върху това, че е възможно да се извършват нарушения и дори да се отиде в сектора на незаконния износ на биоматериали. Притеснително е също, че легалният им износ е толкова огромен като количество. И това е нещо, върху което трябва да се фокусираме, преди да стигнем до въпроса за нелегалната търговия. За 5 години България е изнесла 21 тона биоматериали. Това е официална цифра от отговор на министър Орешарски. Данните са на митниците – какво е изнесено през границите на страната. От тези 21 тона са върнати обработени биоматериали, подходящи за трансплантация, само за 4-5 случая. Всичко друго, което излиза от България, от български донори, не е ясно къде отива. Проблемът е, че се работи по договор с частна фирма. Той е между “ Бултрансплант“, сега неин правоприемник е Агенцията по трансплантации, и „Остеотек“ – една фирма, която е дъщерна на американска, но е със седалище във Франция. Биоматериалите се разпространяват по света по този частен път и не знаем какво се случва с тях. Законът се коригира в посока коренна промяна във философията на донорството. А именно: от информирано съгласие – в информирано несъгласие. Ако човек не е упоменал писмено в здравната си книжка, че не е съгласен да подлежи на експлантация, тя се извършва. Законът го позволява, ако неговите близки в разумно кратък срок не заявят несъгласие. Това става на мястото, където е настъпила смъртта в съответното болнично заведение.
В много от случаите такава бърза реакция не е възможна. Този разумно кратък срок е наистина много кратък. Става дума за съхранение на органи и той може да бъде до няколко часа. И ако близките са на по-голямо разстояние, законът позволява пълна експлантация. Така има една широко отворена от закона врата да се вземат органи от починалите. В договора с „Остеотек“ има притеснителни клаузи. Една от тях е, ч е екипите, които извършват експлантации, получават бонуси. Това несъмнено са финансови бонуси. И то за повече и по-качествена продукция. Това звучи доста притеснително за един договор, който е сключила българската държава в лицето на Агенцията за трансплантации. Разрешението за експлантация на съдебно-медицинските случаи, което е една много сериозна тема, се дава от съдебния лекар, който ръководи такъв екип. Тази практика също позволява извършването на нарушения. Във Франция например разрешение за експлантация на съдебно-медицински случай се дава от главния прокурор. Ние имахме такова предложение за промяна в закона, то беше отхвърлено от мнозинството. Над 70% от случаите, на експлантация са именно тези, които подлежат на съдебно-медицинска експертиза. Това го казвам на базата на отговор на министър Гайдарски на поставен актуален въпрос.
Такава експлантация опорочава изцяло следствието. Подготовката на трупа заличава уликите – дезинфекциране, обръсване и след това как да се търси причина за смъртта. Затова в много случаи тя оставя неуточнена. Ще отправим отново въпроси и към министър Гайдарски каква е държавната политика за предотвратяване на нелегалната търговия. А и за да стане по-ефективен процесът на трансплантация. Промяната в закона беше с основен мотив че това ще доведе до повишаване на броя на трансплантациите. Би било добре, защото там изоставаме. Но за съжаление, те изобщо не са увеличени за година и половина. Дори са по-малко от времето преди влизането на закона в сила. Разполагам и с данни за конкретни случаи, в които са намерени трупове с неизвестна причина за смъртта, а експлантацията е извършена, което личи от протоколите за това. Законът и цялата регламентация трябва да бъдат променени. Износът на биоматериали трябва да бъде изравнен с износа на органи, тъй като той може да става само с участието на държавата на ниво МС. Очевидно обществената чувствителност към този проблем досега не беше достатъчно силна. И както винаги, се провокира отвън.